Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1581
гр. Пловдив,
28.07. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І състав, в публично съдебно заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3058 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава
Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д.В.Ш., ЕГН **********,***
чрез адв. С.Д., срещу Заповед № 2372з-402/20.11.2020 год., издадена от зам.
Директор на ОДМВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена дисциплинарно
наказание – „порицание „за срок 6 месеца,за допуснати нарушения в качеството му
на старши полицай/водач на патрулен автомобил в група „ООР“ на 06 РУ на МВР -
Пловдив.
Поддържа се ,че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради наличие на съществени процесуални нарушения и на
материалния закон,поради което следва да бъде отменена. Счита заповедта за
издадена от некомпетентен орган, тъй като същата е издадена в условията на
заместване, като поддържа, че в случая липсва делегиране в съотвествие с
изискванията на чл.204, т.2, т.3 и т.4 от ЗВМР.
Ответникът – заместник-директор на ОД на МВР-
Пловдив, чрез процесуалния си представител ,моли да се потвърди издадената
заповед и да се присъди в полза на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище
е заявено, че жалбата е изцяло неоснователна и от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Поведението на жалбоподателя
правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.194 ал.2 т.2 ЗМВР. Спазена е процедурата, предвидена в закона и
подзаконовите нормативни актове, вкл. са взети предвид тежестта на нарушението,
формата на вината и цялото поведение на служителя.
Административен съд - Пловдив в настоящия си
състав намира жалбата за допустима -
подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения срок.
Процесната
заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 20.11.2020г., видно от
направеното върху същата отбелязване – л. 11 по делото. Жалбата е постъпила в
съда на 25.11.2020г., поради което изискуемият 14-дневен срок за подаването й е
бил спазен.
По съществото на спора.
Установено е от дисциплинарно-наказващият
орган, след проверка по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР, назначена със заповед №
317з-9425/04.11.2020г., че младши инспектор Д.В.Ш., ***'"Охрана на
обществения ред"' при 06 РУ-Пловдив, при изпълнение на служебните си
задължения, като автопатрул / АП/ 464 на 06 РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив за
времето от 20.00 ч. на 02.11.2020 г. до 08.00 ч. на 03.11.2020 г., съгласно
утвърден график per. №
3389р-14647/30.10.2020г. за "Патрулно-постова дейност', съвместно с *** С.С.,
който е назначен за старши на наряда, не е отработил своевременно и на място
посетен сигнал за силна музика и шум от ресторант "Сохо", същият
находящ се в в гp. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург" № 131, а именно: при
повторното посещение на сигнала от АП 464 и след констатиране на неизпълнението
на първоначално даденото от ***С.С. устно разпореждане на управителя на
ресторант „Сохо", Н.А. за спиране на музиката, служителят Ш. не е съставил
писмено разпореждане на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР -„Полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.", не е съставил на място АУАН за
неизпълнение на устно полицейско разпореждане в нарушение на чл. 64 от ЗМВР,
както и не е предприел действия по задържане спрямо управителя на ресторант
„Сохо" Н.А. на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР - „ Полицейските органи
могат да задържат лице: което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба". Посочено е също,
че жалбоподателят не е съставил АУАН на управителя на ресторант „Сохо", Н.А.,
за това, че ресторантът работи без разрешение за удължено работно време,
съгласно чл. 11. ал. 2 - „За удължено работно време на търговски обекти -
заведения за хранене и развлечения ...и други обекти за търговия и услуги, се
изисква писмено разрешение от кмета на района, в който се намира обекта"
от Наредба за осигуряване на обществения ред и не е взел административно
отношение на основание чл. 26, ал. 2 -
при вдигане на шум над пределно допустимите норми, както и за нарушаване
разпоредбите на чл. 11, ал. 2 ... на собствениците /ползвателите на заведения,
за хранене и развлечения, в зависимост от тежестта на нарушението се налага
глоба или имуществена санкция" от същата наредба.
Според заповедта с бездействието си младши инспектор
Д.В.Ш. не е изпълнил служебните си задължения, в кръга на предоставените му
законови правомощия и изискванията на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, чл. 72, ал. 1, т.
2 от ЗМВР и чл. 26, ал. 2 Наредба за осигуряване на обществения ред, като деянията
са дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, -„неизпълнение
на служебните задължения" от ЗМВР, за което на основание чл. 200. ал. 1,
т. 11, предложение първо - „неизпълнение на служебни задължения'' от ЗМВР е
предвидено дисциплинарно наказание „порицание".
Така дисциплинарно-наказващият орган, като се
запознал с изготвена справка рег. № 438р-24427/17.11.2020г. от извършена
проверка със заповед № 317з-3987/15.05.2020 г., становище рег. №
438р-24773/19.11,2020г. и материалите от дисциплинарната преписка, извършил е
преценка на събраните доказателства и писмени обяснения и сведения на младши
инспектор Д.В.Ш. с УРИ 43 8р-23631/09.11.2020г. , с рег. № 438р-24344/16.11.2020г.
и УРИ 3389р-15664/19.11.2020г, съобразил и изложените доводите изложени в справка рег. №
438р-24427/17.11.2020г. на комисията извършила проверката, относно основанията
за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя, както и тежестта на
нарушението, като го е определил като нетежко нарушение на служебната
дисциплина, настъпилите от него вредни последици - своевременно неотработване
на сигнал на място за силна музика и шум, като са засегнати обществени
отношения, обстоятелствата, при които е извършено деянието - по време на
дежурство и изпращане на място за отработване на сигнал за силна музика и шум
от заведение "Сохо", формата на вина - непредпазливост - небрежност -
служителят не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на вредните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, цялостното поведение на държавния
служител по време на службата, обективирано в кадрова справка рег. № 317р-16537/17.11.2020г.,
от която било видно, че по време на службата си многократно е награждаван с
"писмена похвала", един път с "индивидуална парична награда'' и има
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“,което е в срока на
изтърпяване, поради което и на основание чл. 204, т. 4, във връзка с чл. 194,
ал. 2, т. 2, във връзка с чл.197, ал. 1, т. 3. във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
1, ., извършване ни дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание
"писмено предупрежвение",за което нарушение е предвидено налагане на
същото дисциплинарно наказание'', вьв врьзка ал. 2 от ЗМВР, е наложено едно
общо дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
В хода на съдебното производство е приобщена
административната преписка и са разпитани трима свидетели по искане на
жалбоподателя- С. Р.С.-*** и И.Г.Б.- ***в
дежурна част в 06 РУ, И.С.С.-подател на
сигнала .
Свидетелят С. установява,че заедно с жалбоподателя ,като
екип,по служба ,са посещавали адрес бул. „Санкт Петербург“ № 131, ресторант
„Сохо“ за нарушение на нощната тишина. Спомня си случая. Изпратил ги дежурният
при АДЧ (ОДЧ) И.Б.. Пристигнали около полунощ на мястото. Спомня си, че имало
около 50 човека вътре в заведението. Било затворено, затворени били плъзгащите
конструкции, само 2-3 прозореца били отворени. Имало музика, не може да каже
дали е била силна. Излязъл управителят, с когото говорили и който потвърдил, че
има частно парти . Предупредили ги да намалят музиката. След дадените устни
разпореждания, полицаите си тръгнали.
Докладвали на дежурния, който ги бил изпратил. Обяснили какво са свършили и се
върнали в района си. Наложило се да отидат пак по-късно, тъй като пак се
обадило същото лице, че е висока музиката. Върнали се, но вече имало по-малко
хора. Празненството продължавало, но в по-малък състав. Показал се управителят
и отново разговаряли с него.
Инструкциите преди да отидат втория път били на
място да се отиде и да се види какво се случва. След като предупредили, си тръгнали.
Докладвали на АДЧ, който да докладва на началника ситуацията, при което той им
казал какво да направят.
Посочва, че като приключили втория разговор с
управителя, докладвали на АДЧ, който от своя страна да докладва на дежурния при
РУ и му казали да се свърже с началника, че случаят бил специфичен.
Посочва,че сигналът за нощната тишина бил
само от един човек, два пъти. Наоколо имало жилищни сгради, по права линия на
разС.ие от 200 – 300 метра.
Посочва, че при първия сигнал и при
посещението на място не са влизали вътре. Първия път дали устно разпореждане на
управителя и взели отношение по случая, отработили сигнала и докладвали на
дежурния. При втория сигнал и посещението им на място установили, че музиката била
далеч по-тиха. Свидетелят С. установява, че не били случайни гостите в
заведението, вътре бил елита на града – зам.-кметове, областни управители,
общински съветници.
Свидетелят И.Г.Б., който работи като младши оперативен
полицай в оперативна дежурна част на Шесто РУ, включително през месец ноември
2020 г. си спомня за сигнала за
нарушение на нощната тишина на бул. Санкт Петербург № 131, ресторант „Сохо“. За
времето от 00 часа на 03.11.2020 г. получили два сигнала от И.С. чрез тел. 112
за ресторант „Сохо“, че имало силна музика. Свидетелят изпратил авто патрул с
полицаи Ш. и С.. Те докладвали, че са разговаряли с мъж, който се е представил
като управител на обекта, който обект в момента не работел, а има частно парти
на собственика, без да се уточняват имена и кой е вътре. Посочва, че колегите
му не разполагали с уред, който да замери шума. Било по тяхна преценка.
Извършили били устно предупреждение - да
се затварят вратите и да се намали шума. Колегите докладвали на свидетеля, след
което той се обадил на началника ... К.да му докладва обстановката, защото му
било разпоредено да му се докладват всички сигнали по тяхна преценка, а в
случая мястото било конфликтно и за това докладвал случая. Свидетелят му
обяснил, че патрулът е ходил на място и какво е извършил, както и че не е имало
конфликт. Докладвал на началника и той му разпоредил да каже на патрула да
изготвят докладна записка за сигнала. При повторното обаждане лицето, което
подало сигнала на тел. 112 И.С., чакал авто патрула в близост до обекта. Казал,
че се намира до обекта. Втори път патрулът посетил обекта, заради повторно
подаден сигнал на тел. 112, че музиката продължава и лицето се намира в
близост. За това патрулът отишъл отново. Посочва, че не е било възможно
колегите му да констатират силна музика, защото нямали измервателен уред.
Констатирали са, че вратите са затворени. Обяснено било на подателя на сигнала,
че работа на полицията е свършена. Каквото бил разпоредил началника, било направено.
Имало дневник за отразяване на сигнали, в който свидетелят е отразил към
момента на дежурството, а всичко било докладвано на началника на РУ.
По делото е разпитан и свидетелят И.С.С.-подателя
на сигнала за силна музика в ресторант „Сохо“ на казаната дата.Свидетелят
работи в БНТ и е подал сигнал на тел 112,на два пъти във въпросната нощ през
месец ноември 2020г.За голямо разочарование на свидетеля, на място два пъти е
идвал полицейски патрул ,но не били взети необходимите мерки за прекратяване на
високия шум.Свидетелят дори е излъчил клип във Фейсбук с шума от ресторант
„Сохо“.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели
по делото,тъй като същите имат преки и непосредствени впечатления от случилото
се ,а и са участници в самата ситуация.
При
така събраните доказателства – писмени и гласни, съдът намира за установено
следното.
На първо място, при служебната проверка на
съда относно компетентността на органа се установява, че процесната заповед е
издадена на основание чл.204, т.4 ЗМВР. Съгласно тази норма наказанията се
налагат със заповеди от: служители на висши ръководни и ръководни длъжности –
за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. На практика с посочената норма
законът оправомощава всеки служител, назначен на висша ръководна или ръководна
длъжност да налага дисциплинарни наказания от т.1 до т.3 включително,
предвидени в разпоредбата на чл.197 ЗМВР.
В случая издателят на заповедта Д. С. към
момента на издаването й изпълнява длъжността заместник – директор на Областна
дирекция на МВР – Пловдив, за което обстоятелство спор не съществува, която
длъжност от своя страна съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, изд. от Министъра на
вътрешните работи, утвърден със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г., IX
Областни дирекции на МВР, т.4-6 заместник-директорът представлява ръководна
длъжност. Същият в качеството си на дисциплинарно-наказващия орган е разпоредил
образуването на дисциплинарното производство по реда на чл.205, ал.2 ЗМВР и е
назначил състава на комисията, която да извърши проверка на случая, съгласно
заповед № 317з-9425 от 04.11.2020 г. –“/л.14 по делото/. На следващо място -
касае се за налагане на дисциплинарно наказание по мл.197, ал.1, т.3 ЗМВР, а
именно „порицание“ за срок от шест месеца. Предвид посоченото не
е налице нищожност на издадената заповед поради некомпетентност.
Представената по делото заповед № 317з-4200
от 09.07.2019г. /л.8 по делото/ на директора на ОД МВР – Пловдив има отношение
към разпределянето на функциите и задачите между заместниците по управление на
части от състава на дирекцията, а заповед № 317з-9664 от 16.11.2020 г. /л.9 по
делото/ на директора на ОД МВР – Пловдив е неотносима, тъй като от една страна директорът
на основание чл.204, т.3 ЗМВР не би могъл да делегира правомощията си по налагане
на дисциплинарно наказание, освен в случаите на заместване, а по т. 4 правомощията
за налагане на дисциплинарни наказания по т.1-3 на чл.197 ЗМВР от страна на висшите
ръководни и ръководни длъжности са предоставени по закон и не се нуждаят от
делегиране.
Съдът намира, че в хода на дисциплинарното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
проведената процедура, а производството е проведено в рамките на предвидения
законов срок.
Относно спазването на материалния закон в
издадената заповед съдът намира следното.
За да наложи процесното дисциплинарно
наказание, административният орган е приел, че жалбоподателят Ш. не е отработил
своевременно и на място посетен сигнал за силна музика и шум от ресторант
„Сохо", същият находящ се в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург" №
131, а именно: при повторното посещение на сигнала от АП 464 и след
констатиране на неизпълнението на първоначално даденото устно разпореждане от Ш.
на управителя на ресторант „Сохо"- Н.А. за спиране на музиката, служителят
не е съставил писмено разпореждане на
основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, не е съставил на място АУАН за неизпълнение на
устно полицейско разпореждане в нарушение на чл. 64 от ЗМВР, както и не е
предприел действия по задържане спрямо управителя на ресторант „Сохо" Н.А.
на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР; не
е съставил АУАН на управителя на ресторант „Сохо", Н.А., за това, че ресторантът работи без разрешение за
удължено работно време, съгласно чл. 11.
ал. 2 - от Наредба за осигуряване на обществения ред и не е взел
административно отношение на основание чл. 26, ал. 2 - при вдигане на шум над
пределно допустимите норми, както и
за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 2 ... на собствениците /ползвателите
на заведения, за хранене и развлечения, в зависимост от тежестта на нарушението
се налага глоба или имуществена санкция" от същата наредба.
Относно задълженията за съставяне на АУАН, няма
спор, че жалбоподателят е снабден с правомощия да съставя актове за
неизпълнение на устно полицейско разпореждане в нарушение на чл. 64 от ЗМВР и
актове за неспазване на обществения ред във връзка с работа на заведенията извън работно време,
когато липсва разрешение за удължено работно време. Същият обаче не разполага с
възможност да установява шум над установени стойности, тъй като технически
полицейските органи не са снабдени с такива устройства за замерване на шума.
Последното е единствено във възможностите на проверяващите от РЗИ. Полицейските
органи, след като не са снабдени с уреди за измерване на шума, няма как да установят
само по слух дали допустимите нива са превишени.
От събраните доказателства – писмени и гласни
също така се установява, че от страна на жалбоподателя и неговия колега от
екипа е докладвано на началника на районното за установеното, като от последния са били дадени указания към дежурния екип да
изготви докладни, въз основа на които ще бъде взето отношение по-късно. В този
смисъл са всички дадени писмени обяснения, приложени към преписката. Съдът дава
вяра на разпитаните свидетели по делото, тъй като всички единно, подробно
и непротиворечиво сочат посочените
обстоятелства около извършване на проверките на място и дадените указания от страна на началника на районното
управление. Според сведение от св.С. – при първото посещение в обекта са
предупредили устно управителя на заведението да намали музиката. Същият заявил,
че ще я намали и обяснил, че в ресторанта има частно парти. При второто
посещение около 01.30ч. са разпоредили устно на лицето -управител да спре
музиката, но същият заявил, че няма да я спре. Поискали документи за удължено
работно време, каквито не им били представени.
Всичко това било докладвано на АДЧ при Шесто РУ-Пловдив - св. Б., като
служителите изчакали разпореждане.
Дежурният по телефона им разпоредил, след като говорил с началника на
районното, да изготвят докладна записка по случая, без да предприемат други
мерки. Св.Б. в хода на дисциплинарното производство е представил писмено
сведение, според което във връзка с конкретната ситуация, е уведомил дежурния
по управление, инспектор И.Т. и началника на РУ. Началникът Н.Кирков разпоредил
да напишат подробна докладна записка. В докладната на И.Т., същият посочил, че
е разпоредил да се изпрати на място АП за взимане на отношение по случая и да
се уведоми началника на РУ.
Установените обстоятелства
сочат, че макар жалбоподателят да е бил снабден с посочените правомощия, несъставянето
на актове на място при проверката не представлява съществено нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като за тяхното съставяне ЗАНН предвижда шестмесечен
срок. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е
докладвал случилото се и го е обективирал в нарочна докладна.
Като пропуск на
жалбоподателя би могло да се определи единствено разпореждането за предприемане
на действия по задържането на Н.А., но в заповедта не се сочат обективни
обстоятелства, които да са налагали такова задържане. Следва да се посочи също,
че задържането на лица се извършва само въз основа на определени обстоятелства,
предвидени в закона, а липсата на тези условия би довело до полицейски
произвол.
Относно соченото дисциплинарно нарушение за
липсата на съставен АУАН за неспазване на работното време на търговския обект,
съдът посочи по-горе в изложението, че за тези обстоятелства няма пречка актът
да бъде съставен и последващо, особено предвид разпорежданията на прекия
началник при второто посещение на място.
От изложеното до тук, съдът намира, че
наложеното конкретно дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на
нарушението, като се вземат предвид и данните за служебното поведение на
жалбоподателя – два пъти награждаван с писмена похвала и индивидуална парична
награда, както и липсата на други наложени дисциплинарни наказания.
От страна на жалбоподателя не се прави искане
за присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Пловдив, І състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 23723-402/20.11.2020 год.,
издадена от зам. Директор на ОДМВР - Пловдив.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: