РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Елин Пелин, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20231820200131 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Ф. П.” ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.
Елин Пелин, п.к. 2100, бул./ул. „Новоселци“ № 100, представлявано от управителя С. Б.Н.,
срещу наказателно постановление № 53-00-314/ 11.03.2022 г. на Г. Б. Н.- главен
юрисконсулт на ОПУ София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за пътищата.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез управителя С. Б.Н. и адв. Й. моли за уважаване
на жалбата и за отмяна на наказателно постановление.
В съдебното заседание наказващият орган моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на
разноски.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
„Ф.П.М” ООД подало до Областно пътно управление София молба с придружаващи
1
документи с вх. № 53-00-1097/06.07.2021 г. за издаване на разрешение за изграждане на
рекламно съоръжение за КОО на АМ Тракия при км 15+000, дясно платно, на основание
протокол за предварителен оглед № 7. Издадено е разрешение за специално ползване на
пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения (РС) № РСОО-291/ 06.08.2021г., на „Ф.
П.” ООД за изграждане в обхвата на АМ „Тракия“ км 15+000 дясно на 1 един брой РС с
квадратура 12 кв. м. Съставен е констативен протокол № 2/ 30.03.2022 г. за поставянето на
рекламно съоръжение от „Ф. П.“ ЕООД на място съгласувано с протокол за предварителен
оглед № 7/08.07.2021 г. и съгласуван проект с писмо изх. № 53-00-5798/16.06.2021 г, като
съседни РС са съответно на км. 14+620 дясно и км. 15+600 дясно. Издадено е разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения № РСПП-95/
14.04.2022 г. „Ф. П.” ООД да експлоатира 1 бр. в обхвата на АМ „Тракия“ км 15+000 дясно с
площ 12 кв. м.
На 07.10.2021 г. свидетелят И. П. М. - служител на Областно пътно управление заедно с А.
Х., ръководител на РПС-Тракия към ОПУ София, правили обход на рекламните съоръжения
на АМ „Тракия“, като видели табела с надпис „ФАР Петролиум“ на км 14+950. Според
свидетеля М. имало разлика в мястото на законно изградено рекламно съоръжение и това на
табелата, която била на 10 метра от 15 километър на 14+900 метра, а мястото фиксирали
според табелите, отбелязващи всеки километър на магистрала „Тракия“. Съставен е
констативен протокол за незаконно изградено рекламно съоръжение № 58/07.10.2021 г.,
според който рекламно съоръжение /табела/ на км 14+950 дясно е изградено без разрешение
за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения и се
експлоатира без разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
рекламни съоръжения, които се издават от АПИ и ОПУ София. Протоколът е подписан от
И. П. М. и А. Х..
Свидетелят М. изпратил писмо до „Ф. П.“, но писмото било върнато като непотърсено с
пощенски печат от 14.10.2021 г. До дружеството било изпратена и покана за съставяне на
АУАН в 1 дневен срок от получаване на писмото. Последното било получено на 10.12.2021
г., но представител на жалбоподателя не се явил.
Срещу жалбоподателя „Ф. П.” ООД е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 17/ 15.12.2021 г. от И. П. М., главен специалист, за това, че на
07.10.2021 г. след извършен оглед на място е установено, че изграденото рекламно
съоръжение е без валидно разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на АМ „Тракия“ км 14+950 дясно, с което жалбоподателят е нарушил чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за пътищата. Актът е подписан от актосъставителя И. П. М.,
свидетеля при установяването на нарушението А. И. Х. и при съставянето на акта Я. Й. И..
АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, като бил изпратен за връчване чрез
Община Елин Пелин, като писмото било върнато с отбелязване, че е отказано да се
подпишат разписки към АУАН.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление наказателно постановление №
53-00-314/ 11.03.2022 г. на Георги Бончев Николов - главен юрисконсулт на ОПУ София, с
2
което е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 54, ал. 1 вр.
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за
пътищата, за това, че на 07.10.2021 г. (съгласно констативен протокол), е извършено
нарушение, за това че без разрешение за специално ползване на пътищата от
администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ-София, управляваща АМ
„Тракия“ км 14+950 дясно, експлоатира рекламно съоръжение.
Представена е заповед № РД-11-1160/ 17.09.2019 г. на Председателя на УС на Агенция
Пътна инфраструктура относно компетентността на наказващият орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателства от показанията на свидетелите И. П. М., А.
И. Х. и Я. Й. И., които съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с
писмените доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказващият орган твърди, че жалбата е просрочена съгласно чл.59 от ЗАНН и
като такава се явява недопустима, тъй като наказателното постановление било връчено по
реда на чл.58, ал. 2 ЗАНН. В издаденото наказателно постановление е отразил, че същото е
влязло в законна сила на 29.03.2022 г., тъй като нарушителят не е открит на посочения от
него адрес на 16.03.2022 г. Представено е известие за доставяне от Български пощи, в което
е отбелязано, че пратката е непотърсена с печати на пощенски офиси от 14.03.2022 г. и
05.04.2022 г. Според ЗАНН уведомяването на нарушителя за изготвените наказателни
постановления е регламентирано в чл. 58 ЗАНН, а чл. 64 ЗАНН изброява хипотезите, при
които наказателното постановление влиза в сила. От друга страна разпоредбата на чл. 84
ЗАНН препраща към прилагане на НПК, в случаите, в които липсват особени правила за
връчване на призовки и съобщения. В чл. 58, ал. 1 ЗАНН е предвиден начина на връчване на
наказателните постановления - само срещу подпис, с цел гарантиране правото на
нарушителя да узнае в какво е обвинен и да може да обжалва издадения административен
акт, което в случая не е изпълнено. В алинея втора на същата норма е предвидена
възможност за връчване на издаденото наказателно постановление, в случаите, когато
нарушителят не е открит на посочения от него адрес, а новият му адрес не е известен. В тези
случаи наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита
за връчено от деня на отбелязването. Законодателят е предвидил кумулативно изискуеми
предпоставки в хипотезата на правната норма, за да може да се прояви фактическия състав
по чл. 58, ал. 2 ЗАНН - а именно, за да се приеме за редовно връчено наказателното
постановление, е необходимо не само нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и
същият да е променен и новият му адрес да не е известен. В случая процесното наказателно
постановление е изпратено на адреса по седалище на търговското дружество, като пратката
е върната с отбелязване, че е непотърсена. От така установеното е видно, че предпоставките
3
за връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не са били налице, тъй като очевидно
административно-наказващият орган не е положил необходимите усилия за връчване на
наказателното постановление. Ето защо съдът намира, че извършеното по този ред връчване
се явява в протИ.речие с нормите предвидени в ЗАНН, а депозираната жалба следва да се
приеме, че е в срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Предвид изложеното наказателното постановление не е редовно връчено на жалбоподателя,
а е обжалвано на 07.12.2022 г.
Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б“ ЗП предвижда забрана за изграждане без разрешение на рекламни
съоръжения в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия за дейности от
специалното ползване на пътищата, а чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ ЗП предвижда забрана за
експлоатацията без разрешение на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия за дейности от специалното ползване на пътищата.
Разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение се
издава по искане на заинтересуваното лице при изпълнение на условията в разрешението за
специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение. Разрешението за специално
ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение се вписва в публичен регистър,
воден от администрацията, управляваща пътя, под съответен регистрационен номер (чл. 16,
ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата). Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП
„Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки
към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт
на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната
експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в
обхвата на пътя от други лица.
На първо място е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от
възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си. От описанието на нарушението в наказателното
постановление не става ясно в какво конкретно се състои то. Според разпоредбата на чл. 26,
ал. 2, т. 1 букви „б“ и „в“ от Закона за пътищата, ал. 2 - За дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забраняват: т.1. в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: б) изграждането на рекламни съоръжения; в) експлоатацията на рекламни
4
съоръжения. В процесния АУАН се сочи, че „изграденото рекламно съоръжение е без
валидно разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация“, докато в
издаденото въз основа на акта наказателното постановление се сочи, че нарушението
извършено от дружеството се изразява в следното: „експлоатира рекламно съоръжение“ и
липсва констатация жалбоподателят да е изградил рекламно съоръжение. Изложеното сочи,
че се касае за описание на различни нарушения - изграждане и експлоатация посочени в
АУАН и само експлоатация - посочено в наказателното постановление. Така в издадения
АУАН са посочени две административни нарушения, а в издаденото въз основа на този
АУАН наказателно постановление, административно-наказващият орган е приел, че е
извършено само едно деяние. Следователно в АУАН е налице неяснота за какво е привлечен
към административнонаказателна отговорност жалбоподателят - за изграждане или за
експлоатация на рекламно съоръжение без разрешение или и за двете нарушения. В АУАН
и НП липсва каквото и да е описание на нарушението, касаещо експлоатиране на рекламно
съоръжение, а за нарушена разпоредба е посочена чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за
пътищата. Не става ясно защо в наказателното постановление наказващият орган е приел, че
установените обстоятелства от актосъставителя - изграждане на рекламно съоръжение не са
извършени от нарушителя. В АУАН и НП не се съдържат никакви обективни признаци -
изпълнително деяние, време, място на извършване, кога и как санкционираното лице е
изградило или експлоатира рекламно съоръжение. На следващо място,
административнонаказващият орган не е положил необходимите усилия да установи нито
кога е изградено съоръжението, нито период на експлоатация, като е посочил една
единствена дата – тази на установяване на нарушението. В АУАН и НП не е посочено какво
представлява рекламното съоръжение (дали е билборд или снимка) и какво има на
рекламното съоръжение (налице ли е някакво изображение или надпис). Разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН е неприложимо за настоящата хипотеза и настоящия казус, тъй като
пороците на АУАН са пренесени и в наказателното постановление, без да бъдат
предварително отстранени, с което е опорочена по необратим начин, без възможност за
саниране, административно-наказателната процедура. Допуснатото нарушение е от
категорията на съществените такива, като води и до невъзможност на съда да извърши
адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги
има за последица незаконосъобразност на крайния акт. Констатираните протИ.речия водят
до протИ.речие и в повдигнатото обвинение и не позволяват да бъде извършена преценка
относно вмененото нарушение.
Наказващият орган не е посочил санкционната разпоредба, въз основа на която е счел, че
следва да се наложи съответното наказание. Налице е неяснота относно основанието за
налагане на имуществена санкция, тъй като в наказателното постановление са посочените
разпоредби на чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 ЗП. Посочените разпоредби съдържат множество
хипотези, които е следвало да се конкретизират в наказателното постановление. Всяка една
от тези правни норми съдържа отделни хипотези, предвиждащи различен размер санкция,
поради което наказващият орган е следвало да конкретизира по несъмнен начин
основанието на което налага конкретното наказание, за да може привлеченото към
5
отговорност лице да разбере обвинението и да организира защитата си в пълен обем. Следва
също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е
необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си
последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат
статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани,
допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 53-00-314/ 11.03.2022 г. на Георги Бончев Николов
- главен юрисконсулт на ОПУ София.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6