№ 10
гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000294 по описа за 2022 година
С Решение №260019/15.06.2022г. по т. д. №86/2020 год. ОС- Плевен е
осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- София, да заплати на Ц. Д. А. от гр. Долни
Дъбник, с ЕГН: ********** сумата от 75 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди- резултат от смъртта на сина му Л.
Ц.ОВ А., настъпила на 23.12.2018г. вследствие на ПТП, причинено виновно
от И. С. Т., с ЕГН: **********, като водач на лек автомобил марка
ФОЛКСВАГЕН, модел ПАСАТ, с ДК №ЕН 25****, със застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД- гр. София, съгласно полица №BG/22/l
18000190722, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
01.07.2019г. до окончателното й изплащане. В останалата част, за разликата
от 75 000 лв. до претендираните 200 000 лв., претенцията е отхвърлена.
Присъдени са и разноски.
Решението е постановено при участие в производството на И. С. Т., с
ЕГН: ********** и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД-гр.
София, с ЕИК: *********, като трети лица-помагачи на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД-гр.
София, с ЕИК: *********.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ц. Д. А., чрез адв. Ч. и
насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София.
Във въззивната жалба на Ц. Д. А., чрез адв. Ч., се излагат възражения
срещу решението в отхвърлителната част за разликата над присъдените 75
000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., като неправилно и
необосновано. Сочи се, че съдът определил занижен размер на справедливото
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие смъртта на
1
сина на ищеца при ПТП от 23.12.2018г. и неправилно е намалил същото с
50% поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л. А..
Изложени са подробни възражения срещу приетото от
първоинстанционният съд съпричиняване, определеният размер на същото,
както и размерът на определеното по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди: Каруцата била частично оборудвана със
светлоотразителни елементи /изисквани съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДвП/ и
попадала в опасната зона за спиране само при движение на МПС на къси
светлини, като в тежест на ответника било да докаже движение на лекият
автомобил на къси светлини, но това не било направено. Недоказана била и
причинната връзка на нарушението на Л. А. с настъпването на вредоносния
резултат, тъй като само при движение на автомобила на къси светлини
допуснатото от Л. А. нарушение водело до попадане на каруцата в опасната
зона за спиране. Съдът допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил
задължението си да се произнесе дали приема движението на къси светлини
за доказан факт и ако да- на базата на какви доказателства. Без значение
било дали необорудването на каруцата по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП е
възпрепятствало видимостта й към движещите се на къси светлини МПС-та
и възможността на водачите им да я забележат извън опасната зона за
спиране, ако процесният удар е настъпил с МПС, което не се е движело на
къси светлини. Необорудването на ППС с животинска тяга с всички
необходими елементи по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП било правонарушение от
страна на нейния водач, което възпрепятства възприемането на каруцата
извън рамките на опасната зона за спиране само от страна на водачите,
движещи се на къси светлини. Съдът определил несъразмерно висок процент
на съпричиняване- ако бъде прието, че съпричиняване е доказано, проценът
следвало да се намали от 50% на 5%. Нарушението на водача на каруцата
било, че я е управлявал без да е оборудвана с всички необходими елементи по
чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, поради което каруцата попаднала в опасната зона за
спиране. Но водачът на процесното МПС не направил никакъв опит за
спиране в нито един момент, а директно се е врязал в каруцата, като се
движил със скорост 104,8 км.ч. Съдът не отчел, че след загубата на Л. ищецът
изпаднал в тежко емоционално и психично съС.ие, психически вече не бил
наред според свидетелите, не разсъждавал логически нормално, поС.но ходел
на гробищата, дори направил опит за самоубийство, пред дома му поС.но
били забелязвани линейки, които посещавали адреса много често след
загубата на Л.. Наложило се ищецът да търси специализирана помощ от
специалист- психолог и в психологическо изследване № 25/10.11.2020г. бил
диагностициран с посттравматично стресово разстройство, характеризиращо
се с повишена тревожност, проблеми при социализирането, паника,
пасивност и подчиняемост. Присъденото от ОС- Плевен обезщетение не било
съобразено с изключителната болка, която смъртта на детето причинява на
родителя, независимо от възрастта им. Съдът не се съобразил с критериите
за справедливост и съдебната практика в сходни случаи, при която били
присъдени обезщетения в значително по- големи размери.
Претендирано е решението в обжалваната част да се отмени и ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение от още 125
000 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2019г. до окончателното плащане-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като следствие
от смъртта на сина му Л. А. при ПТП от 23.12.2018г., реализирано виновно от
застрахован при този застраховател водач. Претендират се разноски пред
2
ОС- Плевен и АС- Велико Търново, включително адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част на иска.
В насрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД се излага, че
решението се обжалва в частта, в която исковата претенция е уважена в
размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от 01.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
направени разноски и адвокатско възнаграждение- за целия размер на
неимуществени вреди, направени разноски и адвокатско възнаграждение,
като необосновано, недоказано и незаконосъобразно. Излагат се съображения,
че парично обезщетение, ведно с компенсаторна лихва, било недължимо
поради недоказаност на твърденията за проявление на нематериални вреди
съобразно заявеното в тази връзка в обстоятелствената част на исковата
молба, като отделно не съответствало в присъдения размер на
справедливостга, определено в отклонение от задължителната практика на
Върховния съд - ППВС №4/68г. Обезщетението за нематериални вреди не се
определяло по общи аргументи или виждания, а в настоящето производство
не били установени конкретните аспекти на проявление на нематериални
вреди за ищеца. Неправилно съдът приел, че е налице деликтно поведение на
И. Т., при недоказаност на причинна връзка с нарушение на правилата за
движение от негова страна за осъществяване на транспортния инцидент, при
който е пострадал Л. А.. Не било проведено пълно събиране и изследване на
доказателствения материал по делото, но съдът приел, че виновен за
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ ЕН
25**** и отказал да изследва механизма на процесното ПТП, механизмът на
получените от Л. А. травми и вида на травмите. В случая бил налице сложен
механизъм на ПТП и на обстоятелствата, довели до възникване на
произшествието. За процесното ПТП били заведени множество искове от
името на В. Л. А.а ЕГН **********, Ц. Д. А. ЕГН **********, А. М. ЕГН
**********, Ц. А. М. ЕГН **********, Ш. А. М. ЕГН **********, К. А. М.
ЕГН **********, В. А. М.а ЕГН **********, П. А. М. ЕГН **********, в
които процесуалният представител твърдял различни обстоятелства относно
механизма и виновността на двамата водачи участвали в ПТП. Заведени били
дела и срещу ЗК "Булстрад Виена Иншуранс груп " АД, като по т.д.
164/2019г. на ОС- Плевен ищци били също В. Л. А.а и Ц. Д. А.. По делата с
ответник едната застрахователна компания се твърдяло, че вината е на
застрахованият при нея водач, а по делата с другата- на застраховат там
различен водач. Процесното ПТП протекло в две фази: Л. А. управлявал
каруца с конски впряг по време на реализирането на ПТП без изискуемото по
закон оборудване на каруцата, А. не е носил светлоотразителна жилетка и
каруцата се е движела по- близо до осевата линия. След удара на лекия
автомобил в каруцата, който бил неизбежен, тялото на Л. А. паднало в
насрещното пътно платно, неговия баща Ц. А. започнал да тича в насрещната
пътна лента, след като установява, че там се задава насрещен автомобил
„Фолксваген Туран" с рег.№ ЕН 77****. Водачът на този автомобил имал
техническа възможност да избегне удара и да не допусне попадане на тялото
на Л. А. под неговия автомобил и да го влачи по пътното платно. Смъртта на
Л. А. била в резултат от комбинирана транспортна травма, която следвало да
се изследва пълно и обективно, коя травма от кой удар е получена и в каква
степен е допринесла за леталния изход на починалия. При падането на А. от
каруцата получил само охлузвания и натъртвания не опасни за живота. След
това тялото му било притиснато и влачено върху пътя от автомобил
3
„Фолксваген Туран", което довело до съчетана механична травма изразяваща
се в черепно- мозъчна травма; гръдна травма- директно притискане откъм
гърба, предимно вдясно сподлежащо счупване на ребрата, вдаване на
краищата им към гръдната кухина довело до широко разкъсване на белия
дроб; коремна травма; охлузвания и охлузни рани. Тези увреждания били
получени, когато тялото на А. попаднало под автомобил „Фолксваген Туран"
и провлачено по пътната настилка. Предвид тези обстоятелства виновен бил
водачът на автомобил „Фолксваген Туран", застрахован в ЗК "Булстрад Виена
Иншуранс груп " АД, поради което постановеното решение се явявало
неправилно и незаконосъобразно. В настоящото производство не били
доказани пълно и главно твърденията за съществували между ищеца и
пострадалия отношения на трайна и дълбока емоционална връзка, извън
обичайната за този вид родствени отношения. Съдът не обсъдил дали са
налице конкретни факти, с които да са доказани конкретни твърдения за
съдържанието на отношенията между ищеца и пострадалия, а приел, че му се
следва обезщетение и то в изключително значителен размер. Не били
ангажирани доказателства за установяването и проявлението на вредите, за да
се определи размера на обезщетението съобразно задължителните указания
по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г. Не
било установено между ищеца и починалия да има по- силна от обичайната
връзка между роднини, че обитават едно домакинство и са били финансово
зависими помежду си. Съдът не се съобразил със съдебната практика в тази
насока. Между ищеца и неговия син били установени нормални отношения за
родственици от такава степен и не била доказана изключителност на засилена
емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между
тях.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и исковите
претенции да се отхвърлят изцяло. Претендират се съдебно- деловодни
разноски, включително и адвокатско възнаграждение за пред две съдебни
инстанции.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по
делото и възраженията изложени във въззивните жалби, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, въз основа
на представените по делото писмени доказателства и присъда
№1/11.01.2022г. по нохд №761/2021г. по описа на ОС- Плевен, че: на
23.12.2018г. около 17:50 ч., на третокласен път III-305, област Плевен, на
разС.ие 1,4 км. от ПП 1-3 км. 97+814 /Пътен възел НХК - с. Крушовица/, при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген
Пасат", с регистрационен № ЕН 25****, негова собственост, в посока гр.
Плевен - с. Крушовица /от изток към запад/, И. С. Т. е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДП, а именно: чл. 20, ал.2 от ЗДП,
вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц.ов А., с
ЕГН: **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в" , вр. чл.342,
ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което
наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3 и му е определено
наказание в размер на две години лишаване от свобода, като е признат за
невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, както и
чл. 20, ал.1 от ЗДП.
Установено е по делото, че лекият автомобил „Фолксваген Пасат" се е
4
движил със скорост 104,8 км/ч. в тъмната част от денонощието, с включени
фарове на къси светлини и е застигнал каруцата. Водачът на лекия автомобил
е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 ЗДвП, не е
преценил правилно пътната обстановка, тъй като при движение със скорост
104,8 км./ч., с включени къси светлини, при видимост 65- 70 м. и опасна зона
114,1 м. не е имал възможност да спре преди мястото на удара, докато при
включени дълги светлини и видимост около 150 м. би имал време да
преустанови движението на автомобила. От друга страна, каруцата е била без
светлоотразители и светлини през тъмната част от денонощието, съгласно
изискването на чл. 71 ал.1 ЗДП /разположени симетрично от двете й страни
два бели или жълти светлоотразителя отпред и два червени светлоотразителя
отзад, както и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина/, а е имала само един червен светлоотразител,
хоризонтално разположен на задния й капак /задънката/. При тяхното наличие
водачът на автомобила би могъл да възприеме своевременно опасността и да
реагира за избягване на процесното ПТП. Тъй като се е движил с
несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДП скорост, при която И. С. Т. не е
бил в съС.ие да спре пред каруцата като препятствие на пътя, я удря отзад,
следва и удар между автомобила и тялото на Л. Ц.ов А., който е бил в
каруцата. При съприкосновението между челното стъкло на автомобила и
главата на Л. Ц.ов А. настъпва черепно- мозъчна травма, а при
съприкосновението между автомобила в областта на дясната му чистачка и
дясната половина от гърба на Л. Ц.ов А. настъпва гръдна травма. Смъртта му
е настъпила в резултат на гръдната травма.
Съдът е приел за основателно възражението на ответното
застрахователно дружество за съпричиняване на резултата от починалият
поради нарушение на чл.71 ал.1 ЗДвП, като е определил съпричиняването в
размер на 50% /колкото е и приноса на водача на автомобила И. Т./. Л. Ц.ов А.
се е движил с каруца с конски необорудвана съгласно чл.71, ал.1 от ЗДП.
Имала е само един червен светлоотразител, хоризонтално разположен на
задния й капак /задънката/. Съобразно разпоредбите на чл.70, ал.1 и ал.2 от
ЗДП, при движение през нощта и при намалена видимост МПС трябва да
бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за
осветяване на задната табела с регистрационния номер, като използването на
дългите светлини е забранено при разминаване и в този случай
превключването от дълги на къси светлини става, когато разС.ието между
превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който
насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините.
Водачът на автомобила е длъжен да съобрази скоростта си с избора на
светлини, т.е. с „осветената" зона, а водачът на ППС с животинска тяга трябва
да го оборудва съгласно изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДП, т.е. така, че то да
е видимо и за движещите се на къси светлини, и за движещите се на дълги
светлини.
Първоинстанционният съд е установил наличието на сключена по
отношение на лекия автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с ДК № ЕН
25**** задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с полица за застраховка "ГО" № №BG/22/l 18000190722, в
ЗК „Лев Инс"АД, валидна към процесната дата, както и подадено от ищеца до
ответника заявление по чл.380 КЗ за обезщетение за претендираните
неимуществени вреди на 01.04.2019г.- със същото такива вреди са
претендирали и майката на починалия, сестра му, жената с която е живял на
5
съпружески начала и всяко от петте му деца, като видно от данните по
делото за тези лица са подадени отделни искови молби и образувани други
дела.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства /показанията на свидетелите М. К. и Т. М./ и след
тяхното обсъждане и преценка на действителните отношения и
емоционалната привързаност между Ц. А. и Л. А., внезапния характер на
трагичното събитие и интензитета на търпените душевни болки от ищеца,
първоинстанционния съд е обосновал извод, че справедливото обезщетение
по смисъла на чл.52 ЗЗД е 150 000 лева. Предвид приетия размер
съпричиняване от пострадалия- 50% , размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е 75 000 лв.
Първоинстанционният съд е съобразил практиката на ВКС на РБ относно
критериите при определяне размера на справедливо обезщетение, като е
приел, че между ищеца и починалият е била създадена връзка съответна на
обичайните родствени отношения между син и баща. Отчел е реакцията на Ц.
А., загубил първородния си син при внезапно възникнали трагични
обстоятелства- силен шок /предвид обстоятелството, че е бил със сина си в
каруцата при ПТП/, повишена тревожност, емоционална нестабилност,
чувство за безперспективност, социална изолация. Но е взел предвид, че не са
налице доказателства за някакъв вид патология или вид болестно
разстройство, че починалият е бил на почти 27 години, имал е самостоятелен
живот, собствено семейство, въпреки, че родителите му са присъствали
активно в живота на сина си и са разчитали на него, както и той на тях.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за неоснователни
възраженията в двете въззивни жалби досежно определеният размер
обезщетение за неимуществени вреди на Ц. А..
Не са налице основания за определяне на по- висок размер обезщетение,
предвид недоказаност на твърдяната изключителност на болките и
страданията от страна на ищеца.
Отчетени са всички факти и обстоятелства установяващи претърпените
от Цв. А. болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилата при ПТП
смърт на Л. А.: той е живеел в сговор със семейството на порастналият си син
и е приел тежко загубата му. Както са посочили и св. М. К. и Т. М., ищецът и
сина му „ходели по търговия, на работа“, семействата живеели сплотено, но в
отделни домакинства- синът си е направил къщичка /с помощ от брат си и
баща си/, в която се преместил с „многолюдното си семейство- жена, деца“,
разделили си двора. Нормално е бащата на починалият да е бил привързан
към него, както и към останалите си пълнолетни деца. Безспорно същият
изживява мъка и тъга, но синът му е бил самостоятелен, със собствено
семейство и 5 деца, живеели са в собствен, отделен дом и домакинство, като
връзката между Л. А. и баща му съответства на типичната такава при запазен
контакт между възрастни родители и създадено семейство на порастналото
вече дете, което на свой ред има деца. Извън близката степен на родство,
настоящият състав на съда съобразява и факта, че отношенията между ищеца
и сина му се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени
обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик
поради преждевременна смърт на член от семейството. Като такива в
практиката най- често се възприемат осуетени възможности на млади хора да
ползват грижи от родителите си до изграждането на свое семейство, като и
6
особени случаи некомпенсируема загуба на лице, полагащо грижи за уязвим
поради физически или емоционален дефицит близък родственик. В случая
тези хипотези не са налице и като фактор, имащ значение за прилагане на
критерия за житейска справедливост, следва да се преценява освен възрастта
на починалия и естественото предвидимо развитие на отношенията в
семейството в годините занапред.
Тези обстоятелства мотивират въззивният съд при самостоятелна
преценка на доказателствата по делото да приеме, че определеният размер на
обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен
от първата инстанция отчитайки в конкретния случай: освен възрастта на
починалият и внезапният неочакван начин по който това е станало, така и
емоционално изживяване на тъгата от загуба на порастнало дете, което вече
има собствен живот и свое семейство. Отчитайки установените обективни
факти и общото ниво на икономическо съС.ие в страната към датата на
събитието, обезщетение в размер на сумата 150 000 лева за неимуществени
вреди репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
без да води до неоснователно обогатяване.
Неоснователно е възражението в жалбата на Цв. А., че е определен
процент съпричиняване на вредоностният резултат от страна на Л. А. в размер
на 50%, вместо 5%.
За да приеме тази степен на съпричиняване по отношение на вредоносния
резултат, първоинстанционният съд е изтъкнал нарушение на правилата за
движение от страна на Л. А.- чл.71 ал.1 ЗДП, като е посочил, че водачът на
автомобила е длъжен да съобрази скоростта си с избора на светлини, т.е. с
„осветената" зона, а водачът на ППС с животинска тяга трябва да го оборудва
съгласно изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДП, така, че то да е видимо и за
движещите се на къси светлини, и за движещите се на дълги светлини.
Изводът за съпричиняване е обоснован в определената от ОС- Плевен
степен. Управляваната от Л. Ц.ов А. каруца с конски впряг се е движела по
пътната лента, по- близо до осевата линия, в тъмната част от денонощието,
извън населено място, не е имала разположени симетрично от двете й страни
два бели или жълти светлоотразителя отпред и два червени светлоотразителя
отзад, както и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, съгласно законовите изисквания на чл. 71 ал.1 ЗДП.
Пострадалият не е бил със светлоотразителна жилетка. Както е посочило
вещото лице в с.з. на 30.05.2022г. пред ОС- Плевен: „По време на
произшествието на задният капак на каруцата е имало само червен
светлоотразител и нищо друго- нищо светещо, нито светлоотразително“.
Установеното поведение на пострадалия действително е в нарушение на
правилата за движение по чл. 71 ал.1 от ЗДвП и обуславя извод за
съпричиняване в равна степен със тази на водача на лекия автомобил.
Условията на ограничена видимост е следвало да бъдат съобразени от
пострадалия, който не е направил необходимото съобразно изискването от
закона да бъде достатъчно видим участник в движението, управлявайки
каруца с кон в тъмното, на неосветени участъци /път извън населено място/. С
това си поведение той е допринесъл за произшествието в не по- малка степен
от водача на лекия автомобил, който е следвало да съобрази скоростта си на
движение с видимостта и необходимостта да превключва често на къси
светлини и да шофира на къси светлини по- продължително време при
разминаване с насрещно движещите се автомобили /а такива е имало, видно
7
от данните, вкл. водачът на автомобила застрахован в застрахователната
компания, конституирана като трето лице помагач в процеса/. Нарушенията
на правилата за движение и безопасност от страна на двамата участници в
произшествието са допринесли в равна степен за това, то да не може да бъде
избегнато.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на Цв. А., за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният съд, при
разпределяне на доказателствената тежест и приемане и доказване на
възражението за съпричиняване. Това възражение е направено своевременно
от ответната застрахователна компания още с отговора на исковата молба и
същото е доказано със заключение на вещо лице. В о.с.з. на 21.03.2022г. адв.
Н. М. е заявил, че няма да сочи свидетел- очевидец на ПТП, не е поискал и
разпит на П. Б. Ч., за да установи, че на определено разС.ие преди да се
разминат И. С. Т. е превключил от дълги на къси светлини, макар и след
изслушване на вещото лице в о.с.з. на 30.05.2022г. Т.е. правото на тази страна
да оспорва и да сочи доказателства не е нарушено и не е налице процесуално
нарушение. Освен това съдът е определил процента на съпричиняване по
съображения, че водачът на ППС с животинска тяга трябва да го оборудва
съгласно изискванията на чл.71, ал.1 от ЗДП, така, че то да е видимо и за
движещите се на къси светлини, и за движещите се на дълги светлини, а
водачът на автомобила е длъжен да съобрази скоростта си с избора на
светлини, т.е. с „осветената" зона.
Неоснователни са и възраженията на застрахователната компания в
насрещната жалба, че неправилно съдът приел деликтно поведение на И. Т.,
при недоказаност на причинна връзка с нарушение на правилата за движение
от негова страна за осъществяване на транспортния инцидент и отказал да
изследва механизма на процесното ПТП, а виновен бил водачът на автомобил
„Фолксваген Туран", застрахован в ЗК "Булстрад Виена Иншуранс груп "АД.
За процесното произшествие е налице наказателно производство- нохд №
761/2021г. на ПлОС, с резултата по което гражданският съд е длъжен да се
съобрази- чл. 300 ГПК, което в случая ОС- Плевен е посочил и обосновал в
решението си. Този установен по делото факт- че причина за произшествието
е извършеното нарушение на правилата за движение от водачът на лек
автомобил „Фолксваген Пасат", с регистрационен № ЕН 25****- Ил. Т., на
който се основава претенцията на ищеца и е предмет на настоящото дело, не
се променя от това, дали другият водач на лек автомобил- Пл. Ч. е
допринесъл за смъртта на Л. А.. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на
увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка ГО,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса на
увреждането на застрахования при него деликвент /Р.№121/18.09.2014г. т.д.
№2859/2013г. ВКС І ТО и др./. Както е посочил и първоинстанционният съд,
след като в рамките на наказателното производство не са установени
съставомерни действия на Пл. Ч., допринесли за смъртта на Л. А. в
хипотезата на независимо съпричиняване, в настоящото гражданско
производство не следва да се установява дали всъщност причината за смъртта
му е друга телесна травма, получена при прегазването и влаченето на тялото
му от автомобила, управляван от Ч., като неминуемо такива други травми са
настъпили, но не те са довели до престъпния резултат.
На основание гореизложеното решението на ОС- Плевен следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, а съгласно чл. 272 ГПК
8
въззивният съд препраща и към мотивите на първата инстанция.
Разноски: С оглед изхода на делото за въззивната инстанция следва да се
присъдят разноски: на процесуалният представител на Цв. А.- адв. Ч. в размер
на сумата 7980 лева с ДДС, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, които ЗК „Лев инс“
следва да бъде осъдена да му заплати, за защита по насрещтната въззивна
жалба; застрахователната компания не е представила доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение, а разноски за ДТ не
следва да се присъждат поради неоснователност на подадената жалба.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260019/15.06.2022г., по т. д. №86/2020 год.
на ОС- Плевен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД ЕИК: ********* да заплати на адв. Ч. сумата
7980лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението е постановено при участие в производството на И. С. Т., с
ЕГН: ********** и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД- гр. София, с
ЕИК: *********, като трети лица-помагачи на ЗК „Лев инс"АД-гр. София, с
ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9