Решение по дело №573/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 71/22.11.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1022/2011 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия М. Р. А. от С., О., обл.К. за виновен в това, че на 13.09.2011 год, около 12.00 часа в с О., О., обл.К., причинил на И. А. Х. от с. О., О., обл.К., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – разкъсно - контузна рана в лявата теменно - слепоочна област на главата с дължина 2.5 см,поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”в” го е осъдил на наказание „глоба” в размер на 200 лв. С присъдата е осъдил М. Р. А. да заплати на И. А. Х. сумата в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени в резултат на леката телесна повреда неимуществени вреди, ведно със законната лихвавърху тази сума, считано от 13.09.2011 год., до оÛончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата му част и за разликата над 1 000 лв. до пълния му предявен размер от 2 000 лв. е отхвърлил, като неоснователен. Осъдил е подс.А. да заплати на И. Х. сумата в размер на 300лв., представляващи направените по делото разноски, както и да заплатипо сметка на РС-К. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия М. Р. А. от С., О., обл.К., чрез защитника му – адв.Ш., като във въззивната жалба се твърди, че извършеното деяние от подсъдимия не е умишлено, а се бил ядосал на изречените от тъжителя думи, повдигнал тоягата над главата си и в този момент, губейки равновесие, ударил с тоягата по главата тъжителя, вследствие на което потекла кръв. Твърди се в жалбата също, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд не взел предвид наличието на съвина у тъжителя, който с поведението си бил допринесъл за възникването на скандала на инкриминираната дата. По делото нямало назначена съдебно-медицинска експертиза и липсвало заключение на вещо лице, от което да се направи извода колко време са траяли болките и страданията на тъжителя, като защитникът на подсъдимия счита, че присъдения размер на гражданския иск е силно завишен. Навежда довод за явна несправедливост и на наложеното наказание на подсъдимия, същото не било съобразено с всички събрани по делото доказателства, с обществената опасност на деянието, отношението на дееца към деянието и характеристичните му данни по местоживеене. Моли с жалбата да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание подс.А. и защитникът му не се явяват, редовно призовани. В писмено становище защитникът на подсъдимия А. изразява становище, че поддържа жалбата така, както е предявена, като прави искане за намаляване както на наложеното на подсъдимия наказание, така и на присъдения размер на гражданския иск.

Ответникът по жалбата – частния тъжител И. Х., лично и чрез повереника си в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение на подсъдимия. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като при проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие не са извършени процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. и тъжителят Х. живеят постоянно в с. О., общ. К., обл.К.. Двамата са съседи, на възраст над 70 години, пенсионери. Отношения между тях били влошени и обтегнати от години, във връзка със спорове за имотната граница между собствените им имоти. През последната година всеки от тях депозирал жалби до различни институции против другия във връзка с имотните им спорове. Във връзка с такава жалба, адресирана до Община - К. от подс.А. против тъжителя Х., на 13.09.2011 год. св.Г. И. - служител в Община К., пристигнал в с. О., придружен от св.С.К., който пътувал с него по друга работа, като двамата свидетели спрели автомобила, с който пътували, пред имотите на подсъдимия и тъжителя. Св.И. потърсил подсъдимия, но него го нямало. Потърсил и тъжителя Х., който си бил у дома и представил на общинския служител документите, касаещи собствеността върху недвижимÞя имот, които притежавал. В това време при тях дошъл и братът на подсъдимия - св. О.А.. Докато общинският служител и тъжителят разглеждали представените от последния документи на пътя пред дома на тъжителя, към тях се приближил подс.А., който си помагал при ходенето с бастун. Идвайки в непосредствена близост до свидетелите и тъжителя, на около един метър от последния, заставайки лице в лице с него и без да каже нищо, подсъдимият вдигнал дясната си ръка, в която държал дървения бастун и нанесъл най - малко два удара с него в областта на главата на тъжителя. Свидетелите И. и К. останали изненадани от случващото се, тъй като не очаквали такова действие от страна на подсъдимия, но реагирали бързо, като хванали подсъдимия и го избутали от тъжителя, при което както подс.А., така и св.И. паднали на земята. От нанесените удари от главата на пострадалия обилно потекла кръв, която изцапала почти цялата предна част на ризата му. За случилото се бил сигнализиран ЦСМП - К.. Не след дълго на мястото пристигнала линейка и откарала тъжителя в медицинско заведение. За случая било сигнализирано и РУ „Полиция” - К., чийто служител извършил проверка и на същата дата - 13.09.2011 год., съставил протокол за предупреждение на подсъдимия.

След откарването му в ЦСМП, на тъжителя била направена ретнгенова снимка на главата и същият бил освидетелстван от съдебен лекар, който констатирал, че на пострадалия е причинена разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата, с дължина 2.5 см; оток на меките тъкани и синкаво-мораво-червено кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата и в областта на лявата долночелюстна става, които увреждания отразил в издаденото на тъжителя съдебномедицинско удостоверение № 21/13.09.2011 год. В същото съдебният лекар е посочил също, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелстваният /че на 13.09.2011 год., около 12.00 – 12.30 часа бил бит с бастун от познато му лице/; както и че разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М. А., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели С.К. и Г. И., които съдът кредитира изцяло; както и от писмените доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите К. и И., тъй като същите са непосредствени очевидци на случилото се на инкриминираната дата между подсъдимия А. и тъжителя Х., като показанията им са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с другите доказателства по делото, свидетелите не са се показали като явно заинтересовани от изхода на същото и не са налице каквито и да било данни, внасящи съмнение в достоверността на показанията им. Така, и двамата посочени свидетели установяват по безпротиворечив начин, че на 13.09.2011 год. в С., О., около обяд, непосредствено са наблюдавали приближаването на подс.А. и нанасянето от него на тъжителя най-малко два удара в областта на главата с бастуна, който подсъдимият държал в ръка, без тъжителят да е предизвикал по никакъв начин действията на подсъдимия. Показанията на посочените двама свидетели се подкрепят и от съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителя от съдебен лекар още същия ден, в което са визирани обективните находки от нанесени телесни увреждания при извършеното освидетелстване на пострадалия, напълно съответстващи на показанията на свидетелите по отношение на времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията.

Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частта им, с която установява, че не искал да удари тъжителя Х., а се спънал и падайки го ударил с бастуна, който държал в ръка. Обясненията на подсъдимия в посочените части са нелогични, противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от другите доказателства по делото, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите. Не следва да бъде давана вяра и на показанията на св.О.А. – брат на подс.А., в частта им, в която свидетелят твърди, че когато дошъл брат му, тъжителят Х. го нападнал, при което брат му вдигнал държаната в ръка пръчка и паднал, като пръчката ударила тъжителя. Показанията на този свидетел се опровергават по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите И. и К., съгласно които при идването си при тях, подсъдимият, без да каже нищо и без каквито и да било действия или думи от страна на тъжителя, е нанесъл най-малко два удара в областта на главата на последния. Впрочем, видно е и от констатираните телесни увреждания на тъжителя, които са поне три на брой, в различни части на главата и на различни плоскости, че е невъзможно същите да бъдат причинени по твърдяния от подсъдимия и св.А. начин. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.А. в посочените части представляват опит за изграждане на защитна версия в полза на подсъдимия, целяща да го оневини, като свидетелят А. е близък роднина на подсъдимия – негов брат, при което е очевидно заинтересован от изхода на делото.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият М. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 13.09.2011 год. в С., О., обл.К., причинил на тъжителя И. Х. от С., О. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подс.А., чрез нанасяне на удари с бастун /тояга/ в областта на главата на тъжителя, при което е увредил телесната му неприкосновеност, причинявайки му разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата, както и оток на меките тъкани и синкаво-мораво-червено кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата и в областта на лявата долночелюстна става. Разкъсно-контузната рана на главата е причинила разстройство на здравето на тъжителя, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а другите посочени телесни увреждания са му причинили болка и страдание. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Или, настоящият състав намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства по делото водят до единствено възможния извод относно авторството на деянието – че автор на същото е именно подсъдимият М. А., както и установяват времето, мястото и начина на осъществяването му, като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните увреждания на тъжителя да са причинени на друго място, по други време и начин, както и от други лица.

От субективна страна престъплението подсъдимият А. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – от начина на причиняване на телесната повреда /нанасяне на удари с твърд тъп предмет – тояга или бастун/, както и от силата на ударите и тяхната насока /в областта на главата/, при което подсъдимият, с оглед нивото на физическото му и психическо развитие, е съзнавал и пряко целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция споделя крайният извод на първоинстанционния съд – че подс.А. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение по частен ред.

За извършеното престъпление, посочено по-горе, при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”в” от НК /при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наÛазание би се оказало несъразмерно тежко/, с обжалваната присъда съдът е заменил предвиденото в чл.130 ал.1 от НК алтернативно наказание „пробация с наказание “глоба” в размер на 200 лв. За да определи и наложи на подс.А. посоченото наказание, първоинстанционният съд е съобразил чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст, както и семейното му и имотно състояние, като е приел, че не следва да намери приложение института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, въпреки наличието на всички изискуеми предпоставки за това, изхождайки от обстоятелствата, че подсъдимият е на преклонна възраст, пенсионер с месечна пенсия в размер на 115 лв., при което административното наказание „глоба” дори и в минималния размер по чл.78а от НК, ще бъде непосилно за подсъдимия. При налагане на наказанието на подсъдимия А. за извършеното престъпление, първоинстанционния съд е нарушил материалния закон. Така, за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години, а алтернативно – по-леко наказание “пробация”. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива, без оглед на това, дали размера на административното наказание би бил непосилен за подсъдимия или не. От друга страна, безспорно е, че освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”, макар и в по-висок размер от определеното по общия ред на НК такова, винаги е по-благоприятно за дееца. Ето защо, съдът намира, че следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 130 ал.1 от НК на подсъдимия М. А. е наложено на основание чл. 130 ал.1, във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”в” от НК наказание “глоба” в размер на 200 лв., като на основание чл.78а от НК същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание “глоба”. При определяне размера на глобата следва да се вземат предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства така, както са приети и от първоинстанционния съд – чистото му съдебно минало, напредналата му възраст, тежкото му имуществено и здравословно състояние, обществената опасност на деянието и дееца. С оглед на тях съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно: “глоба” в размер на 1 000 лв.

Обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и в гражданско-осъдителната й част. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на подс.А., на тъжителя Х. са били причинени телесни увреждания, от които същият е претърпял немалки по интензитет неимуществени вреди - болки и страдания. Несъмнено, същите следва да бъдат възмездени от подсъдимия, като настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за обезщетяване на претърпените от престъплението неимуществени вреди от престъплението, са необходими и достатъчни 1 000 лв. При определяне на размера на обезщетението за претърпените от престъплението неимуществени вреди следва да се има предвид, че на тъжителя е била причинено не само съставомерното по чл.130 ал.1 от НК телесно увреждане /разкъсно-контузната рана в теменно-слепоочната област на главата/, но и други такива увреждания, попадащи в приложното поле на чл.130 ал.2 от НК - оток на меките тъкани и синкаво-мораво-червено кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата и в областта на лявата долночелюстна става, от които тъжителят също е търпял болки и страдания, и които също следва да бъдат възмездени от подсъдимия, макар и в наказателно-правно отношение да са погълнати от по-тежкия съставомерен резултат. В тази връзка, и с оглед изложеното по-горе относно липсата от страна на тъжителя на каквито и да било действия или думи, с които да е провокирал или предизвикал подсъдимия преди осъществяване на престъпното посегателство срещу телесната неприкосновеност на тъжителя, съдът намира за неоснователен довода на защитника на подсъдимия за наличието на съпричиняване от тъжителя за настъпване на вредите по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, което би било основание за намаляване на дължимото обезщетение. В останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 2 000 лв., правилно, обосновано и законосъобразно предявеният граждански иск е бил отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изложеното, съдът намира, че в останалата й част, извън наложителното й изменение, свързано с освобождаване на подс.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.4 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 71/22.11.2011 год. по Н.ч.х.дело № 1022/2011 год. по описа на К.йския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, на М. Р. А. от С., О., обл.К., с ЕГН *, на основание чл. 130 ал.1, във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”в” от НК е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв., като на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.