№ 299
гр. В., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело №
20231320100118 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ***********, с адрес:
гр. С. – 1408, район „Т.“ ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, против Л. С. З., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 21, вх. Г, ет. 8, ап. 90, с която са предявени искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД, във връзка с чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Твърди се от ищеца, че на 03.06.2021 г., ищцовото дружество е сключило в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 341800, като договорът е сключен при
условията на ЗПФУР.
Посочва се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Сочи се, че на същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, ищецът посочва, че процедурата по сключването на договора е следната: след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето
„Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията
на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин:
клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер
четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален
линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди
извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен
номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът сочи, че при
кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ******* и следният имейл:
********@***.**. Активиращият код е 7420.
Излага се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
1
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Поддържа се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на
личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. По този начин
кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а
кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните
средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл.
2, ал. 1 от Договора, кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в
размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на
сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая ищецът
твърди, че сумата е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Л. С. З., а именно: в
„Обединена Българска банка“ АД с IBAN BG90UBBS80021059889120, BIC UBBSBGSF.
Сочи се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в
размер на 500.00 лв. е разпределено на 6 вноски, от които първите 5 в размер на 83.33 лв. и
6-та последна вноска в размер на 83.35 лв. за периода 03.07.2021г. - 30.11.2021г.. Цялото
вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение.
Излага се, че при изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения
по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Ищецът претендира
договорна/възнаградителна лихва за периода 03.06.2021 г. - 30.11.2021 г. в размер на 57.69
лв.
Поддържа се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима
вноска по погасителен план, а именно: 30.11.2021 г. и същият не е погасен. Поради това на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия
кредит - 30.11.2021 г. Крайната дата - 07.07.2022г. е произволно избрана, така че да е преди
датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното, ищецът претендира вземане за
законна лихва в размер на 30.55 лв. за периода 30.11.2021 г. - 07.07.2022 г.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1478/2022 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500.00 лв.
главница по предоставения кредит, 57.69 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
03.06.2021 г. - 30.11.2021 г. и 30.55 лв. обезщетение/лихва за забава за периода 30.11.2021 г.
- 07.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Сочи се,
че процесният договор за кредит е недействителен. Излага се, че по делото липсват
електронни записи, от които да се установява по безспорен и категоричен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се
претендира от ищеца. Не се установява наличието на валидно облигационно
2
правоотношение. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията
за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не
може да се приеме, че е налице връзка между тях. Сочи се, че по делото е представена
разписка за извършено плащане за 500 лева, но същата е частен документ, не съдържа
подписи - на потребителя или на банката, при което и не доказва по никакъв начин реалното
получаване на исковата сума. Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено
електронно изявление за потвърждение от ответника, за да се приеме, че представеният
договор обвързва страните в установеното съдържание, нито доказва реално получаване на
сумата от нея. По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират
изявления на ответницата, за да се приеме, че същата е обвързана от твърдяното
правоотношение, с включените в него права и задължения. Отделно, не се установява
спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни кредиторът като доставчик да е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на
потребителя за сключването им - чл.18, ал.1, т.З ЗПФУР. Няма доказателства да е била
предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не
може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено. За
сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на
потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално
предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се
доказва.
Излага се, че в случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран -
40,15 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето — за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й
намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза
на съответния размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не
е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че
същият е фиксиран. В този смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, която е императивна.
Не е спазено също и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
от 48,44 % /. Претенциите за договорна лихва и лихвата за забава са неоснователни и поради
нищожност на клаузите за дължимостта им.
Събрани са писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, приложено е ч.гр.д. № 1478/2022 г. по описа на Районен
съд - В..
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
На 03.06.2021 г. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
320950 между „И.Ф.“ ЕООД като кредитор и ответника Л. С. З. като потребител за
предоставяне на кредит от разстояние № 341800 в размер на 500.00 лева и срок на
погасяване – 180 дни съгласно приложен погасителен план и падеж на последна вноска –
30.11.2021 г. Общият размер на кредита е 557.69 лева, от които: 500.00 лева – предоставен
паричен кредит и 57.69 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 03.06.2021 г.
до 30.11.2021 г.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № 341800/03.06.2021 г.
кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата от 500.00 лева /главница/ в деня
на подписването на договора, чрез превод по посочената от потребителя банкова сметка или
в офис на Изи Пей АД.
В Договор за предоставяне на кредит № 341800/03.06.2021 г. ответницата е посочила
банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, по която да бъде преведена от ищеца
сумата от 500.00 лева.
От представеното по делото извлечение за левов превод от ОББ – Виртуален клон е
видно, че на 03.06.2021 г. с платежно нареждане за кредитен превод сумата от 500.00 лева е
преведена от ищеца на ответницата Л. З. по посочената от нея в договора банкова сметка в
„Обединена българска банка“ АД с основание за превод – Договор за заем номер 341800.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което
не е оспорено от страните и е прието по делото е, че от предоставена му информация от
„Обединена българска банка“ АД е видно, че титуляр на посочената в Договора за кредит
сметка е именно ответницата Л. С. З.. Видно от предоставеното на експертизата извлечение
за движението на средства по разплащателната сметка на ответницата кредитът от 500.00
лева е усвоен на 03.06.2021 г. Като наредител е посочен „И.Ф.“ ООД. Вещото лице е
посочило в заключението си, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.07.2022 г., както и към датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. ответницата
не е направила плащания по Договор за предоставяне на кредит № 341800 от 03.06.2021 г.
От заключението е видно, че размерът на незаплатените месечни вноски по процесния
договор към 25.01.2023 г. по компоненти /главница и договорна лихва/ е 557.69 лева, от
които: 500.00 лева - непогасена главница и 57.69 лева – незаплатена договорна лихва.
Вещото лице посочва, че размерът на законната лихва върху претендираната главница в
размер на 500.00 лева за периода от 30.11.2021 г. до 07.07.2022 г. е в размер на 30.55 лева.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза
е, че от текста на аудиозаписа, който е снет в писмен вид в експертизата е видно, че е
проведен диалог между служител от кредитна фирма „И.Ф.“ и друг женски глас.
Служителят на ищеца предупредил другата страна, че разговорът се записва. Посочил, че
преди да преведат парите на банковата сметка на ответницата правят потвърждаване за
сключване на договор за заем от разстояние с номер 341800 за сумата от 500.00 лева със
срок на връщане 180 дни на три, на шест вноски, до 30.11.2021 г. Посочил е, че сумата за
връщане в случай на предоставено обезпечение е 557.69 лева, като в случай, че до пет дни
не се предостави обезпечение сумата ще е в размер на 715.01 лева. Видно е, че другият
женски глас се представил като ответницата Л. С. З., като е посочила и ЕГН, а именно:
**********. Служителят попитал ответницата потвърждава ли договора, при което тя
заявила, че го потвърждава, след което служителят на ищеца й казал да очаква превод на
парите. Вещото лице е посочило в заключението си, че в представения звукозапис върху
компакт диска липсват признаци за манипулиране, а именно прекъсване в говорните фрази,
непълноти, нарушаване на логическата последователност на разговорите и др., нито
внезапна промяна на фоновия шум. Не се е установило и нарушаване на амплитудата в
графиката на аудио вълните на записите, което би било признак за изрязване/изтриване на
част от разговора.
4
С оглед горното, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 18, ал. 1 от
ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 от същия договор и е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Установи се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че ответницата е получила фактическата власт върху
парична сума в размер на 500.00 лева, която й е преведена на посочената от нея в процесния
договор за кредит банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, поради което съдът
приема, че кредитът е усвоен от същата. Вещото лице е посочило в заключението си, че
ответницата не е направила нито едно плащане по договора.
Ответникът е следвало да погасява заема на фиксирани вноски по дати, включващи
два варианта - главница, договорна лихва и неустойка - при непредставяне на обезпечение
по чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора и при представяне на обезпечение – главница и договорна
лихва по чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора.
С оглед горното, Съдът намира, че се установява наличието на сключен договор за
заем, регламентиран в чл. 240 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Според ал. 2 на същата разпоредба, заемателят дължи лихва
само ако това е уговорено писмено. Договорът е сключен между страните като електронен
документ, посредством постигане на съгласие чрез средства за комуникация от разстояние.
Съдът счита възраженията касаещи сключването на договора за кредит за
неоснователни по следните съображения:
Процесният договор е сключен по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Подписи в договор сключен по
тези специални закони не се полагат, както за саморъчни, така и за електронни такива. Това
е така, тъй като договорите са електронни, следователно те никога не са били
материализирани на хартиен носител. При някои от техните видове, като аудиозапис или
видеозапис /съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент 910/2014 г./, въобще технически е невъзможно
да се полага дори електронен подпис. По повод поставяне на електронни подписи на
договорите в електронен текстов формат – ЗПФУР не поставя такова условие за
действителност. В цитирания регламент на ЕС също няма такова изискване за
действителност. Не съществува задължение за сключване на договор за кредит само чрез
електронен подпис. Волеизявлението за сключване на такъв договор от страна на
кредитополучателя се дава посредством изпълнението на процедурата по сключването му.
От назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, чието изпълнение се
претендира от ищеца.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 –10 от
същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Не се установява от
събраните доказателства неспазване на изискванията на посочените разпоредби, поради
което Съдът приема, че договорът е действителен. Възражението на ответника за
недействителност на договора съдът намира за неоснователно, предвид разпоредбата на чл.
5, ал. 13 от същия закон, постановяваща, че когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на
хартиен или на друг траен носител, както и в случаите по ал. 10, кредиторът, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването
на договора за потребителски кредит.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК договорът следва да съдържа
общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия
случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по
брой, размер, падеж, и е посочено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент
за целия срок на договора – 40.15 %.
Към момента на сключване на процесния договор – 03.06.2021 г., е била приета
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент , съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговореният лихвен процент в размер на 40.15 % и ГПР – 48.44 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина
не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл. 19, ал. 4
ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода. Затова и възражението за нищожност на клаузата, касаеща посочените
компонентни, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна, е неоснователно.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за
заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на
ответника, който обаче от своя страна не е изпълнил поетото насрещно задължение да
погаси при съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по
кредита.
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по
процесния договор не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че
същият е неизправна страна.
6
С оглед тези установени обстоятелства, Съдът намира, че исковете следва да бъдат
уважени като доказани в основанието и размера, като се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца 500.00 лева – главница по предоставения кредит, 57.69 лева –
договорна лихва за периода от 03.06.2021 г. до 30.11.2021 г. и 30.55 лева – лихва за забава за
периода от 30.11.2021 г. до 07.07.2022 г.
Съдът констатира, че иск за сумата от 157.32 лева – неустойка, която е присъдената в
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е предявен в настоящото производство. По
тази причина на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1478/2022 г. следва да бъде обезсилена в частта на вземането за сумата от 157.32
лева – неустойка поради непредявен иск.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото
ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на ищеца следните разноски, направени в исковото
производство: 50.00 лева – заплатена държавна такса, 350.00 лева – разноски за особен
представител и 320.00 лева – разноски за възнаграждение на вещи лица. Ищецът претендира
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, счита, че на ищеца следва да се присъди сумата
в размер на 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и
чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането в останалата част се отхвърли като неоснователно.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 1478/2022 г. по описа на Районен съд – В. в общ размер на 75.00
лева /25.00 лева - за държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. З., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 21, вх. Г, ет. 8, ап. 90, че дължи на „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ***********,
с адрес: гр. С. – 1408, район „Т.“ ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, следните суми: 500.00 лв.
главница по предоставения кредит, 57.69 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от
03.06.2021 г. до 30.11.2021 г. и 30.55 лв. обезщетение/лихва за забава за периода от
30.11.2021 г. до 07.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 14.07.2022 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1478/2022 г. по описа на
Районен съд - В. до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 622 от 15.07.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 1478/2022 г. по
описа на РС - В. в частта й за сумата от 157.32 лева – неустойка поради непредявен иск.
ОСЪЖДА Л. С. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 21, вх. Г, ет. 8,
ап. 90 да заплати на „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ***********, с адрес: гр. С. – 1408, район „Т.“
ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д №
1478/2022 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер на 75.00 лева /25.00 лева - за
държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Л. С. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 21, вх. Г, ет. 8,
ап. 90 да заплати на „И.Ф.” ЕООД, с ЕИК ***********, с адрес: гр. С. – 1408, район „Т.“
ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, направените разноски в исковото производство, а именно:
50.00 лева – заплатена държавна такса, 350.00 лева – разноски за особен представител,
320.00 лева – разноски за възнаграждение на вещи лица и 200.00 лева – юрисконсултско
7
възнаграждение, определено на основание чл. чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането до
пълния му претендиран размер ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
1478/2022 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8