№ 245
гр. Смолян, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100582 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. С. Ч. против „*“ АД
гр.Смолян, в която се твърди от ищеца, че е работил при ответника в периода 08.12.2004г.
до 08.03.2022г., когато със Заповед № *., трудовото му правоотношение е прекратено, след
отправено му предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. При ответника е изпълнявал длъжността
„мияч превозни средства-ръчно“.
Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение - 08.03.2022г.,е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нещо повече, на 04.08.2021г. е
подал и заявление за отпускане на пенсия, респ. с Разпореждане № ********** от
04.10.2021г. на Ръководител ПО, му била отпусната и пенсията за осигурителен стаж и
възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ - “При прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването .. и ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.“ Съгласно ал. 4 на същата разпоредба това правило се
прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Твърди се от ищеца, че спрямо него са налице всички предвидени в цитираните
разпоредби предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3, във вр. с ал. 4 от
КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, тъй като има повече от 10 години стаж в
предприятието на ответника през последните 20 години, а и към момента на прекратяване на
договора му е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки това
1
същото обезщетение не му било изплатено, не му е изплатено и до днес. Според
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията, включително и това по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за плащане, или последното получено от работника месечно брутно
трудово възнаграждение. Определено на тази база обезщетението му възлиза на 4 200,00 лв.
Твърди също,че наред с горепосоченото обезщетение, ответникът му дължи и
обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като изрично със заповедта си от 08.03.2022г.,
работодателят е разпоредил, че предизвестието няма да бъде отработвано. Съгласно чл. 220,
ал. 1 от КТ. Работодателят може да прекрати договора и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието. Този срок в
случая е 30 дни, поради което бившият ми работодател, следва да му изплати и обезщетение
в размер на 700,00 лв. на посоченото основание. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ,
обезщетението е дължимо към датата на прекратяване на договора, а при неплащане е
дължима законна лихва. Ответникът е в забава, считано от 09.03.2022г. и за двете
претендирани е настоящата молба обезщетения и му дължи лихва до датата на плащането. В
качеството му на синдикален член в предприятието, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 и 4
от КТ следва да се завиши до 8 брутни трудови възнаграждения. Законната лихва върху
полагащите му се обезщетения от 4 900,00 лв. за времето от 09.03.2022г. до 08.06.2022г.
възлиза на сумата от 142,92 лв., като претендира лихва за забава на обезщетенията и след
подаваме на иска до плащането.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: сумата 4200,00 лв., представляваща дължимо на основание чл. 222,
ал. 4 вр. с ал. 3 КТ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
прослужване на повече от 10 години при същия работодател, ведно със законната лихва
върху обезщетението за времето от подаване на исковата молба до окончателното му
плащане, сумата 700,00 лв., представляваща дължимо на основание чл. 220, ал. 1 от КТ
обезщетение за неспазване на предизвестие при прекратяване на трудовия ми договор,
съгласно заповед № 5/08.03.2022г., на работодателя, ведно със законната лихва върху
обезщетението за времето след подаване на исковата молба до окончателното му изплащане,
сумата 142,92 лв., представляваща законната лихва върху общият размер на полагащите му
се обезщетения за времето от датата следваща датата на издаване на заповедта до
предявяване на иска. Претендира и за разноски по водене на делото.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор на исковата молба.
В с.з. ищецът р.пр. не се явява. Представлява се от адв.*, която поддържа иска за
заплащане на обезщетение по чл.222 ал.4 във вр. с ал.3 от КТ , като прави изменение на
размера на така предявения иск, коъйто се счита предявен за суммата 4 792,20лв., а иска за
закконна лихва върху това обезщетение за периода-09.03.2022г. до датата на предявяване на
иска-22.06.2022г. се счита предявен за сумата от 141,10лв. Относно иска за обезщетение по
2
чл.220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 700,00 лв. ,ведно със законната
лихва от преддявяване на иска до окончателното изплащане прави отказ от иска и с влязло в
сила протоколно определение от 23.09.2022г. производството по делото е прекратено в
частта по този иск на осн.чл.233 от ГПК- поради отказ от иска.
Ответникът не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.
Съдът, след преценка на становищата на страните и като обсъди събраните
по делото писмени доказателства , намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е с правната квалификация на чл. 222 ал. 4 във вр. с ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.,
бр. 107 от 2020 г.)от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само
веднъж.
Съгласно чл.222 ал.4 (Нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)от КТ
алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
По делото се установи наличието на всички предпоставки за уважаване на иска за
заплащане на претендираното обезщетение, поради следното:
От представената Справка за актуално състояние на трудови договори е видно, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество от 08.12.2004г. до
08.03.2022г. Трудовият договор на ищеца е прекратен със Заповед№5/08.03.2022г.,считано
от 08.03.2022г., на основание члл.326 ал.1 от КТ.Основанието за прекратяване на трудовия
договор е ирелевантно за правото на обезщетение по чл.222 ал.4 във вр. с ал.3 от КТ.
От неоспореното заключение на вещото лице по назначената и изслушана ССЕ се
установява, че ищецът е работил при ответника 17 години 3 месеца 0 дни, като през това
време е изпълнявал длъжността „Мияч, превозни средства, ръчно“. За да придобият право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст след 31.12.2021 г., осигурените лица трябва да имат
навършена минимална пенсионна възраст и определен стаж, както е регламентизано в чл.68
от КСО. През 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
64 г. и 4 м. и трудов стаж 39 г. С разпоредбата на чл. 68а КСО е създадена възможност за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, имащи
изискуемия по чл. 68, ал. 2 КСО осигурителен стаж, като същите могат да се пенсионират по
тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО. На 29.09.2021 г.
3
ищецът при навършена възраст 63 г. и 6 м. и преизчислен трудов стаж 43 г. 06 м. и 23 д е
подал в * гр.Смолян заявление за отпускане на пенсия за прослужено време и възраст. Към
08.03.2022 г., ищецът е с придобито право на пенсия за прослужено време и възраст на
основание чл.68а от КСО - намален размер, считано от м.09.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че брутното трудово възнаграждение, получено от
ищеца при пълен работен месец - м.02.2022 г. е в размер 798.20 лева, в т.ч. 650.00 лева -
основно възнаграждение и 148.20 лева - допълнително възнаграждение за професионален
опит. Размерът на обезщетението при пенсиониране - чл.222, ал.З и ал.4 от КТ е 4 792.20
лева /шест брутни трудови възнаграждения/. При извършената проверка в „*“ АД гр.
Смолян, установих, че в дружеството няма синдикална организация и съответно действащ в
предприятието КТД. Последният КТД е сключен на 01.04.2019 г. и е със срок на действие до
31.03.2020 г. Към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца, няма действащ
КТД, поради което обезщетението е изчислено, съгласно разпоредбите на чл.222, ал.З и ал.4
от КТ. Размерът на законната лихва върху размера на обезщетението, за времето от
09.03.2022г. до 22.06.2022 г. е 141,10 лева.
Така от писмените доказателства и заключението на вещото лице се установи
наличието на всички предпоставки за възникване за ищеца правото на обезщетение по
чл.222 ал.4 във вр. с ал.3 от КТ. Установи се, че трудовият му договор е прекратен ,считано
от 08.03.2022г. и към момента на прекратяването ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68а КСО-в намален размер . Установи се също, че към
този момент ищецът е имал 10 години трудов стаж при същия работодател и този стаж е
през последните 20 години, каквото е изискването на чл.222 ал.3 от КТ. Така ищецът има
право на обезщетение по чл.222 ал.4 във вр. с ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. За този период следващото се на ищеца обезщетение е
в размер на сумата от 4 792,20лв., установен от заключението на вещото лице, в какъвто
размер е и исковата претенция. Ето защо главният иск е основателен и доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска-22. 06.2022г. до окончателното изплащане.
На осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД върху дължимото обезщетение следва да се присъди
законна лихва в размер на 141,10 лв.за периода 09.03.2022г. –датата следваща тази, на която
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца до 22.06.2022г.-датата на предявяване на
иска.
С оглед изхода на делото, ще следва ,на осн.чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на
630,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ще следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка
на РС Смолян държавна такса върху уважения иск в размер на 191,68 лв., както и разноски
за вещо лице в размер на 150,00 лв.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано
от изпълнителния директор * да заплати на Ф. С. Ч., ЕГН ********** с адрес с. * сумата от
4 792, 20лв. -главница, представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 4 във вр. с ал.3 от КТ за
период от шест месеца, сумата от 141,10лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 09.03.2022г. до 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска-22.06.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано
от изпълнителния директор * да заплати на Ф. С. Ч., ЕГН ********** с адрес с. * разноски
по водене на делото в размер на 630,00лв. за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от изпълнителния директор * да заплати по сметка на РС-Смолян държавна
такса върху уважения иск в размер на 191,68 лв., както и разноски за вещо лице в размер на
150,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5