№ 1156
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 106178 от 01.04.2024 г. на СГС
от ищеца Г. А. М. срещу Решение № 4250/11.03.2024 г., постановено по гр. д.
№ 23122/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, с което е отхвърлен изцяло
искът с правно основание чл. 40 ЗУЕС срещу Общото събрание на Етажната
собственост с адрес София, ж.к. ****. за отмяна на решенията, взети на
25.10.2022 год. по т. 1, 3 и 5 от дневния ред на събранието. В жалбата са
изложени твърдения, че ищецът със саморъчно написано уведомление от
06.02.2023 г. е поискал протокола от общото събрание. Излага твърдения, че
на 30.03.2023 г. е получил протокол от общо събрание на ЕС от 25.10.2022 год.
- 3 листа, но без приложенията. Заявява, че в първото открито заседание по
първоинстанционното дело е получил от адвоката на насрещната страна
приложенията към протокола. Сочи, че на 16.02.2023 год. не се е запознавал с
протокола от 25.10.2022 г.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Общото събрание на Етажната собственост с адрес София, ж.к.
****., чрез адв. К. К., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
ищецът не е уведомил професионалния домоуправител за начина, по който да
му бъде съобщен протокола от ОС на ЕС съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Намира,
че ищецът е уведомен от момента на поставяне на съобщението по реда на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС – 16.02.2023 г. Счита, че ако не се зачете уведомяването по чл.
1
16, ал. 7 ЗУЕС, то връчването на протокола е станало на дата 30.03.2023 г.
Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Същото е
недопустимо поради следните съображения:
Предявени е иск от Г. А. М. срещу Етажната собственост с адрес София,
ж.к. ****. за отмяна на решенията, взети на 25.10.2022 год. по т. 1, 3 и 5 от
дневния ред на събранието.
Фактическият състав за уважаване на иска за отмяна на решение на
общото събрание на етажната собственост по чл. 40 от Закона за управление
на етажната собственост (ЗУЕС) включва следните елементи:
1. Легитимация на ищеца – искът може да бъде предявен от собственик или
ползвател на самостоятелен обект в етажната собственост, който е
засегнат от решението;
2. Срок за предявяване – искът трябва да бъде предявен в 30-дневен срок от
деня на събранието за присъствалите собственици или от деня на
узнаването – за неприсъствалите, но не по-късно от 6 месеца от датата на
събранието;
3. Нарушение на закона, противоречие с добрите нрави или с правилника за
вътрешния ред.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен
върху въпросите – спазен ли е преклузивният срок за предявяване на иск за
отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост,
законосъобразно ли е свикано процесното общо събрание и дали са спазени
изисквания за провеждането му по отношение на изискуемия кворум.
С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния
принцип в него – диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от
основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за
законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание.
По отношение на срока за обжалване по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС на
решенията на Общото събрание на Етажната собственост:
Безспорно между страните е, че на 25.10.2022 г. е проведено общо
събрание на етажната собственост на жилищна сграда с адрес София, ж.к.
****, на което е присъствал представителят на въззивника-ищец А. М..
Искът за отмяна на решение на общото събрание на етажната
2
собственост трябва да бъде предявен в 30-дневен срок, който е преклузивен.
Това означава, че с изтичането му правото на иск се погасява и не може да
бъде упражнено. Началният момент на срока зависи от различни
обстоятелства, регламентирани в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС във връзка с чл. 13, ал. 2 и
3 ЗУЕС. Законът установява диференциран подход в зависимост от това дали
съответното лице живее в сградата, дали е посочило адрес за кореспонденция,
или няма известни данни за контакт. В случая ищецът твърди, че не живее в
сградата, което обстоятелство е потвърдено и от свидетеля К. в о.с.з. на
26.06.2024 г. Собственикът на самостоятелен обект, който не го обитава или
отсъства повече от един месец, е длъжен да уведоми писмено управителя или
председателя на управителния съвет. В уведомлението трябва да бъдат
посочени електронна поща и адрес в страната, на които да му се изпращат
покани за общо събрание, както и телефонен номер за контакт. Ако в случаите
по чл. 13, ал. 2 лицето не е предоставило такива данни, разпоредбата на чл. 16,
ал. 7, изр. 1 ЗУЕС предвижда, че то се счита за уведомено чрез поставяне на
съобщение. Няма данни по делото ищецът да е предоставил на
представляващия етажната собственост електронна поща, адрес в страната и
телефонен номер за контакт. Съгласно разписаната в чл. 16 ЗУЕС процедура
протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се
подписва от председателстващия и протоколчика. По делото е представен
протокол от 31.10.2022 г., съставен от домоуправителя на процесната етажна
собственост М.Г., и подписан от И.Д., в качеството й на
собственик/ползвател/обитател в сградата на етажната собственост, в който е
удостоверено, че на същата дата в 19 часа на видно и общодостъпно място на
таблото на първия етаж на сградата е поставено съобщение за изготвен
протокол от общото събрание на собствениците от 25.10.2022 г. от 19:30 часа.
Ищецът в исковата си молба и в молба от 07.11.2023 г. пред
първоинстанционният съд излага твърдения, че именно М.Г. е управител на
етажната собственост към датата на провеждане на общото събрание. Тези
твърдения, направени от самия ищец, представляват признание на факта, че
към релевантния момент М.Г. е изпълнявал функциите на управител и
съответно е бил оправомощен да изпълнява предвидените в закона
задължения, включително да постави съобщението за изготвения протокол. С
оглед изложеното съдът намира, че съобщението за изготвения протокол е
било поставено на видно и общодостъпно място в сградата в седемдневен срок
от посочените в закона лица съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Съгласно правилата за броене на срокове в чл. 60, ал. 1 ГПК 30-дневният
срок започва да тече от 01.11.2022 г. и изтича на 30.11.2022 г. (сряда, работен
ден) включително. Искът за отмяна на решението на общото събрание е
предявен след изтичането на този срок, което води до погасяване на правото
на иск по силата на преклузивния характер на срока. За разлика от
давностните срокове, преклузивните срокове не подлежат на спиране,
прекъсване или възстановяване. Това означава, че веднъж изтекъл, срокът
окончателно погасява правото на иск и прави същия недопустим. С оглед на
всичко изложено, съдът намира, че искът за отмяна на решението на общото
събрание е предявен след изтичане на преклузивния 30-дневен срок по чл. 40,
3
ал. 2 ЗУЕС, поради което първоинстанционното решение подлежи на
обезсилване, а производството по делото следва да бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да се
обезсили и в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и
да се присъдят същите в претендирания размер на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължи присъждане на претендираните
от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв., за което са представени доказателства за реалното му заплащане.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4250/11.03.2024 г., постановено по гр. д. №
23122/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА Г. А. М. ЕГН ********** да заплати на етажните
собственици в сграда с адрес София, ж.к. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1000 лв. разноски във въззивното производство и на основание чл.
78, ал. 4 ГПК 800 лв. разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4