Р Е Ш Е Н И Е
№ 2094
гр. Пловдив, 8 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2041 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
А.И.Т., ЕГН **********,*** “***, представлявана от адвокат Р.И.- пълномощник, обжалва Заповед №ДС-09-31 от 14.06.2021г., издадена от Областен управител- Пловдив, с която е наредено да се изземе имот, публична държавна собственост, за който е съставен Акт за публична държавна собственост №9852 от 18.06.2019г., представляващ ведомствено жилище, с полезна площ от 44,45 кв.м., находящо се в приемно здание на ЖП гара Филипово, вх.“А“, ет.2, разположен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.552.31 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, с предоставени права на управление на Държавно предприятие “Национална компания железопътна инфраструктура (ДП“НКЖИ“), който се държи без правно основание от жалбоподателката.
Претендира се обявяване нищожността на заповедта, алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (лист 257).
Ответникът по делото- Областен управител- Пловдив, чрез юрисконсулт В.Х.- пълномощник (лист 232), изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно списък с разноски (лист 258).
Заинтересованото лице- Държавно предприятие “Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП“НКЖИ“), чрез юрисконсулт П.К.М.-Т.- пълномощник (лист 35), изразява становище за неоснователност на жалбата; изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Производството пред Областен управител (ОУ) - Пловдив е започнато на основание постъпило на 10.11.2020г. искане от ДП“НКЖИ“ за изземване на държавен имот по реда на чл.80 ЗДС (листи 70-71). Заявено е искане за издаване на заповед за изземване на имот, находящ се в град Пловдив, приемното здание на жп гара Филипово, който се държи от А.Т. без правно основание.
От приложените към искането писмени доказателства се установява, че между ДП“НКЖИ“ и А.И.Т. е сключен договор за наем на недвижим имот от 30.03.2017г. (листи 76-79), изготвен съгласно Настанителна заповед №678 от 30.03.2017г. на генералния директор на ДП“НКЖИ“ (лист 80). Според посочения договор, наемодателят (ДП“НКЖИ“) предоставя на наемателя (А.Т.) за временно и възмездно ползване, с цел задоволяване на жилищни нужди, следният недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, приемно здание на жп гара Филипово, вх.А, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с полезна площ 44,45 кв.м. Според общите условия на договора, същият се сключва за срок от 3 години (чл.8 от договора), а според чл.21, ал.1 на договора, същия се прекратява след изтичане на срока.
По делото е прието заверено копие на уведомление №11462 от 23.03.2020г. (лист 81, 225) от ДП“НКЖИ“ до А.Т. за прекратяване на действието на сключения договор за наем поради изтичане на срока му, считано от 30.03.2020г. Уведомлението е изпратено по куриер (лист 82-83), но е върнато от куриерската фирма, поради което комисия от “Управление движението на влаковете и гаровата дейност Пловдив“ (“УДВГД- Пловдив“) в ДП“НКЖИ“, го залепва на входната врата на жилището, за което е съставен Констативен протокол от 25.06.2020г. (лист 84, 221) и са изготвени фотографски снимки (листи 85-87, 222-224).
Изготвена е покана за освобождаване на жилището с №1132 от 26.06.2020г. (лист 91, 217), изпратена на А.Т. чрез куриер, но върнато от последния поради липсата на връзка с получателя. Комисия от “УДВГД-Пловдив“ залепва поканата на външната входна врата на жилището, за което е съставен Констативен протокол от 24.07.2020г. (лист 88, 220) и са изготвени фотографски снимки (листи 89-90, 219)
Във връзка с постъпилото на 10.11.2020г. искане от ДП“НКЖИ“, ОУ- Пловдив изпраща на А.Т. писмо с Изх.№ДС-20-2 от 03.12.2020г. (листи 93-94), с което я уведомява, че в Областна администрация (ОА) - Пловдив е образувана преписка по молба на ДП“НКЖИ“ за издаване на заповед по чл.80 от ЗДС. Посочени са и представените доказателства и на Т. се дава възможност в 7-дневен срок също да представи доказателства и да изрази становище по вече представените такива. Писмото е получено от А.Т. на 14.12.2020г., за което по делото е прието заверено копие на известие за доставяне (лист 95). На 21.12.2020г. в ОА- Пловдив постъпва възражение с Вх.№ДС-20-2#2 (лист 96) от А.Т., с което моли за преразглеждане на въпроса с твърдение за тежкото здравословно и социално положение на семейството, като в тази връзка са приложени две решения на ТЕЛК (листи 97-98, 99-100).
С писмо Изх.№ДС-20-2#3 от 23.12.2020г. (листи 103-104, 105-106) ОУ- Пловдив изисква от ДП“НКЖИ“ допълнително изясняване на определени факти и обстоятелства. Получен е отговор с Вх.№ДС-20-2#5 от 19.01.2021г. (листи 107-108), в който е посочено, че след 30.03.2020г. са издавани фактури на основание чл.236 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и спирането на плащанията от страна на наемателя е констатирано с констативни протоколи на комисия към поделение “УДВГД- Пловдив“ (лист 128) от който е видно, че фактурите за месеците септември, октомври, ноември и декември 2020г. не са платени.
Предвид факта, че в апартамента живеят непълнолетни деца, ОУ- Пловдив изпраща писмо с Изх.№ДС-20-2#6 от 29.01.2021г. (листи 131-133) до Дирекция “Социално подпомагане“- Пловдив, в отговор на което с писмо Изх.№16-92-00-0346#1 от 04.02.2021г. (листи 134-137) директорът на Дирекция “Социално подпомагане“- Пловдив посочва, че социални работници от отдели “Хора с увреждания и социални услуги“ и “Закрила на детето“ към Дирекция “Социално подпомагане“ - Пловдив са посещавали адреса на семейството за извършване на социална анкета, като законните представители на четирите деца отказват настаняване и/или ползване на социални услуги.
Според приетото по делото заверено копие на писмо с Вх.№ДС-20-2#8 от 17.02.2021г. (листи 138-139) на генералния директор на ДП“НКЖИ“, през месец март 2020г. на г-н Т. (М.К.Т., син на жалбоподателката (лист 25)) е предложено да бъде настанен под наем в налично свободно жилище, за което няма подадено заявление за настаняване от служител на ДП“НКЖИ“, намиращо се на жп гара Поповица, като Т. е извършил оглед на жилището, но не е проявил интерес за наемането му.
С писмо Изх.№ДС-20-2#9 от 01.03.2021г. (листи 140-142) ОУ- Пловдив изисква становище и от кмета на община Пловдив за възможността семейството на жалбоподателката да бъде настанено в общинско жилище, в отговор на което с писмо Вх.№ДС-20-2#10 от 15.03.2021г. (листи 143-144) заместник-кмет на община Пловдив посочва, че е необходимо семейството на Т. да се обърне към служба “Жилищно настаняване“ към Община Пловдив - Район “Северен”. С писмо Изх.№ДС-20-2#11 от 19.03.2021г. (листи 145-147) ОУ- Пловдив уведомява А.Т. ***. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 148), посоченото писмо е получено от Т. на 26.03.2021г.
С писмо Изх.№ДС-20-2#12 от 12.04.2021г. (листи 149-151) ОУ- Пловдив изисква становище и от Министъра на труда и социалната политика (МинТСП) за възможността семейството на жалбоподателката да бъде настанено в друго жилище на територията на град Пловдив.
Според писмо с №06-00-30 от 14.04.2021г. (лист 155) на заместник-министър на ТСП, министерството не може да вземе отношение по поставения казус, след което е издадена оспорената по делото заповед (листи 62-66).
Като приложение към писмо с Изх.№ДС-20-2#16 от 16.06.2021г. (лист 157) на ОУ- Пловдив оспорената заповед се изпраща на жалбоподателката, като пощенската пратка, съдържаща заповедта, е “непотърсена“, според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 58).
Според нарочен Протокол с Изх.№ДС-20-2#20 от 20.07.2021г. (лист 166), оспорената по делото заповед е съобщена на жалбоподателката по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, чрез залепване на уведомление (листи 10-11, 162-165) на входната врата на жилището, за което са изготвени и фотографски снимки (листи 167-169).
Освен това, като доказателство по делото са приети заверени копия на: Заповед №ЧР-04-1 от 15.07.2021г. (лист 57) на ОУ- Пловдив, с която заповед, на основание чл.30, ал.2, чл.32 ал.1 от Закона за администрацията (ЗА) и чл.4, ал.6 от Устройствения правилник на областните администрации (УПОА) е наредено заместник-областният управител Д.Н.Н.-К. да замества областния управител на област Пловдив за периода от 19.07.2021г. до 25.07.2021г. поради ползване на платен годишен отпуск; Акт за публична държавна собственост (АПДС) №9852 от 18.06.2019г. (листи 67-69) за ПИ с идентификатор №56784.552.31, с площ 130200 кв.м., трайно предназначение на територията: територия на транспорта; начин на трайно ползване: за железопътна гара, спирка, ведно с построените в него сгради подробно описани в графа 3 и 13. Посочено е местонахождение на имота: гр. Пловдив, ул.“Димитър Стамболов“, ПИ с идентификатор 56784.552.31 по КК и КР. Бивш собственик на имота – ДП“НКЖИ“. Изрично в акта е посочено, че имотът е предоставен за управление на ДП“НКЖИ“, ЕИК *********; Правила за отдаването под наем, продажбата и замяната на държавни жилища, ателиета, гаражи и паркоместа, предоставени за управление на ДП“НКЖИ“ (листи 236-253); Скица на сграда №15-148209 от 20.02.2019г. (лист 254); Скица на ПИ №15-148166 от 20.02.2019г. (листи 255-256).
Съобразно протоколно определение на съда от 24.09.2021г., от ответната страна е представено писмо (лист 233), според което за разпоредения за изземване имот няма предоставена от ДП“НКЖИ“ изготвена схема на самостоятелен обект в сграда (СОС), съобразно изискването на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), като имотът е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост №9852 от 18.06.2019г. за сграда с идентификатор №56784.552.31.5, със застроена площ 217 кв.м., брой етажи: 2; предназначение на територията: сграда на транспорта; разположена в ПИ с идентификатор №56784.552.31 с площ 130200 кв.м., находящ се в гр. Пловдив. Според писмото, имотът е идентифициран в договор за наем на жилищен имот от 30.03.2017г., издаден на основание Настанителна заповед №678 от 30.03.2017г. в полза на А.Т.. Посочено е, че на същия адрес е и адресът на жалбоподателката.
Жалбата (листи 3-8) против Заповед №ДС-09-31 от 14.06.2021г. постъпва направо в съда на 26.07.2021г. Според данните от преписката, административният акт е връчен по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, като за залепването на уведомлението на входната врата на жалбоподателката е представен Протокол от 20.07.2021г. Следователно жалбата е подадена в срок, от адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Ето защо, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорения административен
акт е издаден от ОУ- Пловдив, който е компетентен орган, предвид правомощието
му, произтичащо пряко от закона, съгласно чл.80, ал.1 от ЗДС. Видно от официалния сайт на Министерски съвет
(МС) на Република България, с Решение №421 от 20.05.2021г. на МС са освободени и съответно са назначени 24-ма нови
областни управители, сред които и А.С.- областен управител на област Пловдив. В
този смисъл, напълно неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
заповедта не е издадена от областния управител, а от трето лице. Посоченото решение
на МС е достъпно на сайта на МС в интернет.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изключително подробни и ясни фактически и правни основания, послужили за издаването й. Напълно неоснователно е възражението, че правното основание е много общо и неясно. Според чл.80, ал.1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Изрично ответникът посочва, че в случая имотът се държи без правно основание, за което са изложени подробни мотиви. Следователно правното основание е ясно формулирано.
В проведеното
административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Производството пред ответника по делото е започнато по мотивирано
искане на ръководителя на ведомството (ДП“НКЖИ“), на което е предоставено
управлението на процесния имот. Оспорващата е уведомена за началото на административното
производство с писмо Изх.№ДС-20-2#1 от 03.12.2020г. (листи 93-94), като ѝ е дадена
възможност да представи доказателства и да изрази становище. Цитираното писмо е
получено лично от А.Т. на 14.12.2020г., както се посочи по-горе, и от страна на
Т. подадено възражение до ответника в указания ѝ срок. От ответника е изпълнено
задължението по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение
за случая.
По отношение на съответствието на оспорената
заповед с материалноправните разпоредби, съдът счита следното:
Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, процесната заповед е издадена на основание чл.80, ал.1 от ЗДС. За нейната законосъобразност е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: имотът да е държавна собственост и да се владее или държи без основание. По делото е прието заверено копие на АПДС №9852 от 18.06.2019г. за ПИ с идентификатор №56784.552.31, с площ 130200 кв.м., трайно предназначение на територията: територия на транспорта; начин на трайно ползване: за железопътна гара, спирка, ведно с построените в него сгради подробно описани в графа 3 и 13 (сред които и приемно здание с идентификатор № 56784.552.31.5 със застроена площ 217 кв.м. на два етажа). Следователно имотът е държавна собственост и е предоставен за управление на ДП“НКЖИ“.
Налице е и втората предпоставка, а именно- имотът се държи без правно основание. Сключеният между страните договор за наем от 30.03.2017г. е сък срок на действие три години или до 30.03.2020г. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗДС, наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В самия договор (чл.21, ал.1 от договора) изрично е посочено, че договорът се прекратява при изтичане на срока, т.е. автоматично от този момент и без да е необходимо каквото и да е предизвестие за това. Следователно, считано от датата на изтичане на срока на договора, същият е бил прекратен между страните и жалбоподателката обитава жилището без правно основание, което е и основанието за издаване на оспорената по делото заповед. С оглед на възражението, че договорът за наем е станал безсрочен, следва да се отбележи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, предвиждаща превръщането на договора в безсрочен, ако след изтичане на срока със знанието или без противопоставянето на наемодателя продължи ползването. Разпоредба на ЗЗД е неприложима, тъй като в случая ЗДС е специален закон и е недопустимо съществуването на безсрочен договор за наем на държавен имот. Отделно от това, разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДС препраща към ЗЗД само по отношение на реда за прекратяване на наемните правоотношения, но не и относно техния срок. Пак в тази връзка, следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството, че жалбоподателката е продължила да плаща наемните си вноски, за което по делото са представени 6 броя фактури. В условията на прекратено наемно правоотношение обстоятелството, че наемателя при отпаднало основание продължава да заплаща наемната цена няма никакво значение, касателно законосъобразността на заповедта за изземване на недвижимия имот.
Що се отнася до възражението, че жилището не е точно и ясно идентифицирано в оспорената по делото заповед е необходимо да се отбележи, следното:
В договора за наем от 30.03.2017г., както и в настанителната заповед от същата дата е описано, че на А.Т. се предоставя за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, находящ се в: гр.Пловдив, Приемно здание на жп гара Филипово, вх.А, ет.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с полезна площ 44,45 кв.м. В писмо Изх.№ДС-20-2#1 от 03.12.2020г. на ответника, изпратено до жалбоподателката Т., процесният имот е описан като: “…ведомствено жилище, с полезна площ 44,45 кв.м., находящо се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, Приемно здание на жп гара Филипово, вх.А, ет.2. Същият се намира в поземлен имот с идентификатор № 56784.552.31, с обща площ 127632 кв.м., находящ се гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив. В него е разположено Приемно здание с идентификатор № 56784.552.31.5, със застроена площ 217 кв.м. на два етажа, масивна стоманобетонна конструкция, построена 1926г. Имотът е публична държавна собственост с предоставено право на управление на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. В оспорената заповед имотът е описан по следния начин: ведомствено жилище, находящо се в гр.Пловдив, област Пловдив – приемно здание на жп гара Филипово, вх.А, ет.2, с полезна площ от 44,45 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор №56784.552.31 с площ 130200 кв.м., трайно предназначение на територията: територия на транспорта; начин на трайно ползване: за железопътна гара, спирка, находящ се гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, ул.Димитър Стамболов“, КК и КР на гр. Пловдив, в който се намира Приемно здание с идентификатор № 56784.552.31.5, със застроена площ 217 кв.м. на два етажа, масивна стоманобетонна конструкция, построена 1926г. В тази връзка по делото са приложени скица на сграда и скица на поземлен имот.
В писмо на ответната страна (лист 233) изрично е заявено, че за разпоредения за изземване имот няма изготвена схема на СОС по смисъла на ЗКИР. Но обстоятелството, че за имота няма изготвена СОС не означава че не може да бъде индивидуализиран, както е направено в оспорената заповед, до такава степен, че да не става ясно кой е имотът, предмет на изземване. Напълно идентично е описанието на имота в договора за наем и в оспорената по делото заповед.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с материалноправни разпоредби, противно на заявеното в жалбата.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се прекрати държането на имот, държавна собственост, осъществявано в нарушение на установения законен ред за управлението и разпореждането с държавната собственост.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
А предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация (ОА- Пловдив), както и в полза на заинтересованото лице ДП“НКЖИ“ следва да бъдат присъдени юрисконсултски възнаграждения, определени съгласно чл.37 от ЗПП, респективно по реда на чл.24 от НЗПП, съгласно чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Т., ЕГН **********,*** “***, против Заповед №ДС-09-31 от 14.06.2021г., издадена от Областен управител- Пловдив, с която е наредено да се изземе имот, публична държавна собственост, за който е съставен Акт за публична държавна собственост №9852 от 18.06.2019г., представляващ ведомствено жилище, с полезна площ от 44,45 кв.м., находящо се в приемно здание на ЖП гара Филипово, вх.“А“, ет.2, разположен в ПИ с идентификатор №56784.552.31 по КК и КР на гр. Пловдив, с предоставени права на управление на Държавно предприятие “Национална компания железопътна инфраструктура, който се държи без правно основание от жалбоподателката.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********,*** “*** да заплати на Областна администрация на Област Пловдив, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********,*** “*** да заплати на Държавно предприятие “Национална компания железопътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княгиня Луиза Мария“ №110, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/