Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публично заседание на двадесет и втори
юни през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова и прокурор А.Стефанов, като
разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 6797/20 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 83888 от 08.05.2020 г. СРС, 155 с-в, по гр.д.№ 10389/2019 г. е осъдил
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да
заплати на М.А.Ш. сумата от 2 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, уронен авторитет и засягане на
доброто име на ищеца вследствие на влязла в сила присъда по НОХД № 14551/2012
г. на СРС, 122 с-в със законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда-03.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
иска за сумата над 2 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв.,
както и претендираното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
влошаване на здравословното му състояние.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- М.А.Ш. в
частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 2 000 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв.Въззивникът твърди, че размерът на
присъденото обезщетение е изключително занижен и не съответства на действително
претърпените и доказани от ищеца отрицателни душевни преживявания, и че при
определянето му е нарушен принципът за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД.Излага
оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил, че срокът на
наказателното преследване е неразумен, с което е нарушен чл.22 НПК и чл.6
ЕКЗПЧОС, нито доказаните сериозни болки и страдания, които продължителното
наказателно преследване му е причинило.Твърди, че решението е необосновано, тъй
като съдът е обсъдил общо установените по делото обстоятелства, без да е
съобразил спецификата на конкретния случай.Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба- Прокуратурата на РБ оспорва същата.Изразява
становище, че присъденото обезщетение е справедливо и законосъобразно.Моли съда
да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3,
пр.1 ЗОДОВ.Ищецът- М.А.Ш. твърди, че на 13.06.2009 г. срещу него е образувано
бързо производство № 14-564/2009 г. по описа на РУ-гр. Несебър по повод на
това, че на същата дата след 06,00 ч. в хотел „Вечна Р“ в КК „Слънчев бряг“, в
лоби бара на хотела, бил нанесен побой на М. В.Д., при което му е причинена
средна телесна повреда /счупен десен крак/-престъпление по чл. 129 НК.На
24.06.2009 г. наказателното производство е било преобразувано от бързо в
производство по общия ред с постановление на РП-гр.Несебър по пр.пр.вх.№
992/2009 г.На 26.02.2010 г. е било извършено разпознаване на снимков материал,
като неговата снимка е била поставена под № 3.На 07.12.2010 г. с постановление
на РП-гр.Несебър е било указано да му бъде повдигнато обвинение за нанасяне на
лека телесна повреда по хулигански подбуди в съучастие с непълнолетния към
инкриминираната дата Д.И.Я.като съизвършители и на 27.01.2011 г. е бил
привлечен като обвиняем за това, че на 13.06.2009 г. в КК „Слънчев бряг“, в
лоби бара на хотелски комплекс „Вечна Р“ в съучастие с Д.И.Я.от гр.София в
качеството му на съизвършител по хулигански подбуди чрез удари с ръце и крака е
причинил лека телесна повреда на М. В.Д. от гр.София, изразяваща се в отоци и
кръвонасядания по челото вдясно, кръвонасядания и оток на двете очи,
субконюктивален кръвоизлив на ляво око, оток на лява лицева половина, охлузване
по вътрешната лигавица на долна устна вляво, охлузване на ляв лакът,
кръвонасядане на ляво бедро, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота-престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, което предвижда наказание до 3 години лишаване от
свобода, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.Твърди, че на
27.01.2011 г. е бил разпитан като обвиняем, на 10.03.2011 г. разследването му е
било предявено, а на 17.09.2011 г. е съставен обвинителен акт срещу него.По
съставения обвинителен акт е било образувано НОХД № 759/2011 г. по описа на РС-гр.
Несебър.С определение от 30.09.2011 г. производството по делото е прекратено и
е изпратено на ВКС за произнасяне по подсъдността по реда на чл.43 НПК.С
определение от 19.10.2011 г. по НЧД № 2584/2011 г. на ВКС, Второ НО делото е
изпратено по подсъдност на СРС и е образувано НОХД № 19746/2011 г. на СРС, НО,
122 с-в.С разпореждане от 07.12.2011 г. производството по делото е прекратено и
делото е върнато на РП-гр.Несебър за отстраняване на допуснати на досъдебната
фаза процесуални нарушения.На 25.07.2012 г. РП-гр.Несебър е съставила нов
обвинителен акт по пр.пр. № 992/2009 г. по описа на РП-гр.Несебър, ДП №
14-564/2009 г. по описа на РП-гр.Несебър, с който отново е бил обвинен в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 НК.Обвинителният акт е внесен в СРС, НО на 02.08.2012 г. и по него е
образувано НОХД № 14551/2012 г. на СРС, НО, 122 с-в.С разпореждане от 23.03.2012
г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 28.11.2012 г.Твърди,
че са били проведени множество съдебни заседания с негово участие, и че 5
години и 3 месеца след привличането му като обвиняем, през което време
ответникът е поддържал обвинителния акт, на 24.06.2016 г. същият е заявил, че
не поддържа повдигнатото обвинение срещу него и на същата дата СРС го е
оправдал изцяло и е отменил взетата срещу него мяра за неотклонение.Твърди, че
е бил призован да се явява и по ВНОХД № 171/2018 г. по описа на СГС, НО, 16
въззивен състав за съдебно заседание на 14.03.2018 г. по подадена въззивна
жалба от другия подсъдим.На 10.04.2018 г. въззивната инстанция е произнесъл
решение № 438, с което е констатирала, че оправдателната му присъда е влязла в
сила, тъй като по отношение на нея липсват жалба и протест.Ищецът твърди, че
незаконното обвинение срещу него и продължителното от 2011 г. до 2018 г.
наказателно преследване са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, уронване на авторитета и засягане на доброто му име
в обществото, влошаване на здравословното му състояние.Твърди, че наказателното
преследване му е попречило да проведе необходимото лечение след претърпяна
операция на коляното, лишила го е от възможността да се възстанови напълно
физически и психически, тъй като се е притеснявал от изхода на наказателното
производство и се е страхувал да не влезе в затвора.Незаконното обвинение му е
попречило да прибере близките си от Ирак, където се е водила гражданска война,
не е могъл да си намери подходяща работа, за да може да се издържа и да
подпомага близките си.Излага твърдения, че е се е опитал да започне работа по
трудов договор при негов приятел, който е имал заложна къща на Кооперативния
пазар в жк „Люлин“, но след като е разбрал, че срещу него се води наказателно
производство, е отказал да му помогне и е назначил друго лице като
продавач-консултант.Твърди, че преди да започне процеса е бил общителен,
оптимистично настроен, с идеи за развитие, а след това се е затворил в себе си,
изолирал се е, ограничил е контактите си, чувствал се е демотивиран и стресиран,
обзела го е апатия и чувство на безперспективност, отношенията с близките му са
се обтегнали, съседите са започнали да го гледат с подозрение поради изпращането
на множество призовки на домашния му адрес, част от които са били лепени по
вратата.Ищецът твърди, че се е срамувал, че е бил обвинен в извършване на
престъпление, свързано с агресия и хулиганска демонстрация на грубо неуважение
към реда в обществото в България, където е искал да бъде приет като нормален
гражданин.Заради незаконното обвинение се е променило и поведението му в
семейството, станал е нетърпелив и избухлив, често е предизвиквал скандали,
което преди това не се е случвало, което е довело до раздяла с дългогодишната
му приятелка.Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати сумата от 20 000,00 лв.-обезщетение за
претърпените неимуществени вреди със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда-10.07.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С постановление от 27.01.2011 г. на разследващ полицай при РУ на МВР-Несебър
по ДП № 14-564/2009 г. по описа на РУ МВР-гр.Несебър, М.А.Ш. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
На 27.07.2012 г. е внесен обвинителен
акт срещу ищеца.
С присъда от 24.06.2016 г. по НОХД № 14551/2012 г. СРС, 122 с-в е признал
подсъдимия М.А.Ш. за невиновен в това,
че на 13.06.2009 г. в КК „Слънчев бряг“, в лоби бара на хотелски комплекс
„Вечна Р“ в съучастие с Д.И.Я.в качеството му на съизвършител, по хулигански
подбуди, чрез удари с ръце и крака, причинил лека телесна повреда на М. В.Д., изразяваща се в отоци и
кръвонасядания по челото в дясно, кръвонасядане и оток на двете очи,
субконюктивален кръвоизлив на ляво око, оток на лява лицева половина, охлузване
по вътрешната лигавица на долна устна в ляво, охлузване на ляв лакът,
кръвонасядане на ляво бедро, довели да временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал в
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата е влязла в сила
на 03.07.2018 г.
Видно от представената справка за съдимост от 21.03.2019 г. М.А.Ш. е
осъждан по НОХД № 9381/2009 г. по описа на СРС за извършено престъпление по чл.
316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, като му е наложено наказание пробация за
период от 6 месеца.
От представеното писмо с изх. № 513000-14982 от 21.03.2019 г. на СДВР е установено, че срещу М.А.Ш. е имало
освен за процесното деяние /с № 09564/2009 г. за деяние по чл.129 НК/ и по още
две преписки с № 0915118 от 24.03.2009 г. за деяние по чл.316 НК, № 084268/2008 г. за деяние по
чл.354а, ал.3 НК.
Разпитаната по делото на свидетелка С.Н.-сестра на ищеца твърди, срещу брат й е имало наказателно дело за побой
в гр.Несебър, продължило от 2009 г. до 2016 г., по което е бил оправдан. След
започване на делото брат й се е затворил в себе си, бил е притеснен, стресиран.Имало
е призовки, залепени на врата на входа и съседите започнали да гледат с
недоверие на тях.Заявява, че години наред са градили име, което е било
опозорено, и че се е променило самочувствието на М., било е засегнато достойнството
му.Преди делото ищецът е преживял сериозна операция и вместо да се възстанови,
той се е сринал, приятелите и роднините са започнали да го отбягват.Твърди, че
преди да му повдигнат обвинение той е бил положително настроен към живота, бил
е спортист и добре се е вписвал в обществото, изградил си е име, бил е
контактен, а след повдигане на обвинението е спрял да тренира, затворил се е
вкъщи, не е общувал с никой.
Свидетелят И.В.заявява, че е съсед на ищеца, познава го от дете, спортували
са заедно.Знае за водено срещу ищеца наказателно дело от 2009 г. до 2016
г.Твърди, че всички са се отдръпнали от него заради това.Ищецът му е споделил,
че заради делото са се разделили с приятелката му.Твърди, че ищецът е спрял да общува и да излиза, спрял е
да тренира.Търсил си е работа, но е бил подсъдим и никой не го е наел.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в частта, с която
възпроизвеждат лични впечатления, тъй като не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира от
правна страна следното:
В частта, с която е уважен иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.1
Първоинстанционният съд е приел, че са доказани
елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е определил
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
2 000,00 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че от момента на
привличане на ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда е
изминал период малко над седем години, като по отношение на него е взета
най-леката мярка за неотклонение-подписка.Установи се също, че за процесния
период той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение
как ще се развие наказателното производство, уронване на авторитета и засягане
на доброто име в обществото, напрежение в отношенията с близките му, социална
изолация.
Съдът намира, че с оглед принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД
размерът на обезщетението, което компенсира претърпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да бъде определен на 5 000 лв.При определянето му съдът
съобразява продължителността на наказателното производство; броят на
проведените съдебните заседания /14 с.з.
по делото пред СРС, на 11 от които въззивникът се е явил лично и 2 с.з. пред
въззивния съд/, вида на престъплението по повдигнато му обвинение, което не е тежко и на
взетата най-лека мярка за неотклонение-„подписка“, негативното отражение на воденото наказателно производство върху емоционалното
състояние на ищеца, както и социалната му изолация и засягането на доброто му име
в обществото.По делото не е установено ищецът да е претърпял по-големи увреждания
от обичайните такива, които настъпват винаги в резултат от наказателното
производство.
Съдът намира за недоказани твърденията за влошаване на здравословното
състояние на ищеца, тъй като за установяване на причинната връзка на посочените
вреди с воденото наказателно производство са необходими специални знания и
изслушването на медецинска експертиза, каквато ищецът не е ангажирал.Не е
доказано и твърдението, че ищецът се е разделил с приятелката си поради воденото
наказателно дело срещу него, както и че по тази причина не е успял да си намери
работа.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции решението
следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, предявен от М.А.Ш. срещу Прокуратурата на Република България за сумата
над 2 000 лв. до 5 000 лв., като вместо това се постанови решение, с
което искът в тази част се уважи.В останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати разноски на въззивника за първата инстанция в размер на
още 1,77 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 83888 от 08.05.2020 г. на СРС, 155 с-в, по гр.д.№ 10389/2019
г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, предявен
от М.А.Ш. срещу Прокуратурата на
Република България за сумата над 2 000 лв. до 5 000 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на М.А.Ш. с ЕГН **********
и с адрес: *** на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ и сумата от
3 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
със законната лихва върху сумата от 03.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1,77 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.