Определение по дело №395/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4073
Дата: 8 ноември 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530100395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  4073                  Година  08.11.2019                           Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми ноември                                                                                                 Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 395 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 3102/2018 г. на СтРС.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 14.06.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора, за вземанията си към ответника в размер на 160.41 лева. По същото било образувано ч.гр.д. № 3102/2018 г. на РС Стара Загора, по което не било постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият бил призован при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и с приетите изменения на ГПК била въведена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът подал исковата си молба в срока по чл. 415 ГПК. Същият, в качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ ищецът поел задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника в -, ул. -, индивидуализиращ се с ИТН: -. За ответника бил открит клиентски номер ********* и той, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. В изпълнение на задълженията си по ОУ, ищецът доставил на обекта на потребление на ответника, за периода от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г., електроенергия на обща стойност 134.88 лева, която до този момент не му била заплатена от ответника. Поради забава в заплащането й, ответникът му дължал законна лихва в общ размер от 25.53 лева за периода от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., която се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следвало: за период на доставка от 12.05.2016 г. до 11.06.2016 г., с падеж 25.07.2016 г., сумата от 106 лева за главница, с 20.26 лева лихва от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., както и за период на доставка от 12.06.2016 г. до 11.07.2016 г., с падеж 25.08.2016 г., сумата от 28.88 лева за главница, с 5.27 лева лихва от 26.08.2016 г. до 13.06.2018 г.  

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 134.88 лева за консумираната от обекта му електрическа енергия от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г., с 25.53 лева обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г., както и законна лихва върху горепосочената главница от 14.06.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3102 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор особеният представител на ответника заема становище, че предявените искове били допустими, но неоснователни. В настоящото производство ищецът носел тежестта да докаже твърденията, изложени в исковата му молба. В случая обстоятелствата, на които бил основавал исковете, били недоказани. Поради това възразявал срещу исковете и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. He било доказано, че ответникът бил потребител на електрическа енергия на обект с номер на измервателна точка (ИТН) -. В исковата молба не бил посочен точен адрес в -, който да индивидуализирал обекта на твърдяното потребление - посоченият в исковата молба адрес бил недостатъчен, за да индивидуализирал обекта: „-, ул. . -". Не било доказано и че обектът (недостатъчно индивидуализиран) бил обитаван именно от ответника през процесния период. Съответно, не бил налице адрес, който да можел безусловно да се индивидуализира с твърдения ИТН - и не било доказано, че ответникът бил ползвал обект на потребление, индивидуализиращ се именно с ИТН -. Тоест не били посочени обстоятелства и ангажирани доказателства, че именно ответникът бил потребител на електрическа енергия на обект с ИТН -, както и че ищецът снабдявал, а ответникът ползвал електрическа енергия в посочения в исковата молба обект за процесния период. Ответникът не дължал заплащане на електрическа енергия в претендираните размери. В исковата молба не били посочени начин и методика, по които били изчислени количеството и стойността на електрическата енергията за периода от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г., както и липсвали доказателства за това приложени ли били правилно методът за отчитане на електрическа енергия и методиката за остойностяването й. Тъй като нямало доказателства, от които безспорно да се направел извода, че ответникът бил ползвател на електрическа енергия за сочения период, както и липсвали доказателства за това приложени ли били правилно методът за отчитане на електрическа енергия и методиката за остойностяването й, то, съответно не било и доказано, че за ответника се били породили задължения за плащане (главни и акцесорни) в полза на ищеца. По отношение на приложените с исковата молба доказателства, всички те представлявали документи, съставени и подписани от ищеца. По своята същност те се явявали твърдения на заинтересована от изхода на делото страна и сами по себе си подлежали на доказване. Те не били доказателства, които можели да установят основателността на претендираните вземания (главни и акцесорни). Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти, твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника и общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на -, и доказателства за публикуването им в пресата; фактура № **********; и фактура № **********.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3102 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 04.12.2019 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: