Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 11999 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 14.06.2019 г. на ответника В.М.Д. против решението от 21.05.2019 г. по
гр. дело № 8748/2018 г. на Софийския районен съд, 81 състав в частта, с която
са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 884,83 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. вкл. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********аб. № 200426, заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 07.02.2018 г. до окончателното изплащане, и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 163,80 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015
г. – 07.12.2017 г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява страните да са във валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, респ. че ответникът
е клиент на топлинна енергия. Наведени са доводи, че не е настъпила
изискуемостта на претендираните от ищеца вземания,
доколкото нямало доказателства последните да са публикувани на интернет
страницата на ищцовото дружество в съответствие с
чл.33, ал.1 от Общите условия, в сила от 12.03.2014 г. до м.06.2016 г.Според въззивника, последният не отговаря автоматично за
задълженията на своята наследодателка, а по делото
липсвали доказателства той да е приел наследството изрично или с конклудентни действия. Поради непубликуване на дължимите
суми за топлинна енергия на сайта на ищеца, то дори и да са съществували
такива, по отношение на тях не е настъпила изискуемост, поради което исковете
се явяват неоснователни. Поддържа се, че неправилно СРС е кредитирал
заключенията на СТЕ и ССЕ. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно
и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове.
“Т.С.” ЕАД и “Х.И Р.” ЕООД – ищец и трето
лице помагач – редовно призовани, не вземат становище по жалбата на ответника.
Решението на СРС в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 163,80
лв. до пълния предявен размер от 182,79 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло
в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях, като във връзка с доводите, изложени във
въззивната жалба следва да се добави и следното.
Предмет на разглеждане в производство са осъдителни
искове на ищеца срещу ответника В.М.Д., в качеството му на собственик по силата
на наследствено правоприемство от С.Т.А., на процесния топлоснабден имот, за заплащане
на цена на реално потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до 30.04.2016
г., отразени в обща фактура от 31.07.2015 г. и обща фактура от 31.07.2016
г. в общ размер на 884,83 лв. и за обезщетение за забава върху главницата от
15.09.2015 г. до 07.12.2017 г.
Въззивният съд
намира, че дължимостта на процесните
вземания за цена на реално доставена в имота топлинна енергия и обезщетение за
забава, са доказани по основание. Между страните не се спори, а това се
установява и от доказателствата, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер. Според действалия
през процесния период чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ,
бр.54/2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда –етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Разпоредбата установява
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата и съответно не е оспорил обстоятелството, че е собственик на процесното жилище през исковия период, а това се установява
и от приетите по делото нот.акт за собственост върху
недвижими имот № 40, том IX, рег. № 19278, дело
№ 1408 от 15.12.2004 г. и удостоверение за наследници на С.Т.А.. Заявените с
молба от 20.11.2018 г. от ответника възражения, че по делото липсват
доказателства, които да го легитимират като собственик, са неоснователни.
Последният в срока по чл.131 ГПК не е заявил възражения срещу иска, които да
изключват отговорността му за заплащане на реално доставена топлинна енергия в
имота, като например, че се е отказал от наследството на своята майка, починала
на 08.05.2012 г. или че се е разпоредил с имота, придобит по наследство в полза
на трето лице, поради което следва извод, че през процесния период ответникът е имал
качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и страна
по облигационното отношение с ищеца. Това обстоятелство се потвърждава и от
факта на извършените плащания на дължимите прогнозни суми по издаваните месечни
фактури, установен от приетото по делото заключение на ССЕ.
Противно
на доводите на въззивника, правилно СРС е кредитирал
заключението на съдебно - техническата експертиза досежно
количеството на доставена топлинна енергия в абонатната станция, коректното
извършване на дяловото разпределение от топлинния счетоводител и начисляване на
сумите за топлинна енергия, както и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза относно размера на незаплатените от ответника суми за доставена
топлинна енергия. В срока по чл.200, ал.3 ГПК ответникът не е оспорил
заключенията и доколкото същите са пълни и обосновани, няма причина същите да
не бъдат кредитирани. Според заключението на ССЕ прогнозните суми по издаваните
месечни фактури са били заплащани от абоната и през двата отчетни периода,
поради което след изравняването, дължимата от него сума за първия сезон е в
размер на 549,69 лв.-за доплащане, а за втория – 335,14 лв. или общо 884,83
лв., представляваща стойност на реално доставената топлинна енергия, т.е.
сумата от изравнителните сметки за доплащане от абоната за двата отчетни
периода. При това положение, искът за главница се явява основателен до пълния
предявен размер.
Неоснователни и са доводите, че
вземанията за цена на доставена топлинна енергия не са изискуеми. По отношение
на процесния период са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014
г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в
сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия
по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа
на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като това
публикуване има характер на покана от кредитора до длъжника. При тази уредба на
отношенията моментът на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми
за топлинна енергия е от възникването им
по арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД, поради което правилно
СРС е приел, че вземанията за цена на реално доставена топлинна енергия са
изискуеми. Съгласно чл. 33, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от м.03.2014 г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33, т.е. само върху
стойността на реално доставената топлинна енергия, отразена в общата фактура,
която се издава след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, но не и върху прогнозно начислените суми
по фактурите, за разлика от уредбата, дадена в предходните общи условия от 2008
г. Доколкото в срока за отговор, ответникът не е оспорил факта на отправена от
ищеца покана за плащане, чрез публикуване на общата фактура, последният дължи и
обезщетение за забава върху стойността на реално доставената топлинна енергия
до размера, установен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед изложеното, решението на СРС в обжалваната
част, следва да бъде потвърдено.
Поради
неоснователността на жалбата, на въззивника не следва
да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива не следва да се
присъждат и на въззиваемата страна, тъй като по
делото не са извършени каквито и да било действия за защита по въззивната жалба от юрисконсулт на дружеството.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.05.2019
г. по гр. дело № 8748/2018 г. на Софийския районен съд, 81 състав в обжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса
на “Х.и Р.“ ЕООД като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.