№ 17380
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110161613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ******* е предявило против Н. И. А. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3 201,99 лева, представляваща главница по Договор за
текущо потребление от 26.11.2010 г. и Допълнително споразумение към договор за
кредит за текущо потребление от 15.07.2014 г., ведно със законна лихва за период от
28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 880,43 лева, представляваща
договорна лихва за период от 07.11.2019 г. до 27.03.2023 г., сумата 10,70 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 07.11.2019 г. до 27.03.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №23593/2023г. по описа на
СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че с *********** бил сключен Договор за кредит Експресо от
26.11.2010г. (падежирал на 07.03.2023г.), като същият бил обезпечен с Договор за
поръчителство от 26.11.2010г. на Н. И. А.. Твърди, че кредитополучателят ***********
е починал на 24.07.2013г., и синът на починалото лице - ********** е поискал
продължаване изпълнение на задължението по кредита, поради което на 15.07.2014 г. е
сключено между ищеца и ********** и ********** Допълнително споразумение, с
което са поели изпълнение изплащане на задължението по договора за кредит, със
запазване на договора за поръчителство с Н. И. А., за което има допълнително
споразумение от 15.07.2014г. към договора за поръчителство. Твърди, че към датата на
1
сезиране на съда със заявление по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №23593/2023г. по откритата
във връзка с кредита клиентска сметка не са погасени 41 броя дължими вноски за
главница и лихва, поради което претендира сумата от 3 201,99 лева, представляваща
главница по Договор за текущо потребление от 26.11.2010 г. и Допълнително
споразумение към договор за кредит за текущо потребление от 15.07.2014 г., ведно със
законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 880,43
лева, представляваща договорна лихва за период от 07.11.2019 г. до 27.03.2023 г.,
сумата 10,70 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.11.2019 г. до
27.03.2023 г. Твърди, че към датата на сключване на споразумението остатъкът по
кредита възлиза на сумата от 7 780.00 лева, като лихвата е в размер на 14. 95%,
годишният процент на разходите е в размер на 16.32% и е определен крайният срок за
издължаване на договора, като е уговорена нова дата на краен падеж - 07.07.2024г.
Ищецът сочи, че въз основа на издадения в производството по ч.гр.д. №23593/2023г.
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20238480400409 по описа
на ЧСИ ***********, с рег. № *** в КЧСИ. Твърди, че дължимите суми по делото, в
това число вземания на ищеца по издадения ИЛ и изп. такси и разноски, са изцяло
погасени от ответника Н. А., като изпълнително дело е прекратено от ЧСИ с
Разпореждане от 11.07.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.
И. А., в който оспорва исковете, поддържайки, че същите са недопустими поради
извършено погасяване на вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 23593/2023 г.. по описа на СРС, 27 състав, както и на разноските пред ЧСИ.
Навежда довод, че не е спазена разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, доколкото не е
предявен иск спрямо длъжниците ******* и ********. Твърди, че в Допълнителното
споразумение № 1/15.07.2014г. към Договора за кредит от 26.11.2010г. е предвидена
уговорка, с която се договаря капитализация на начислената дължима лихва, като
прибавянето към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, с оглед на
което размерът на дълга е установен посредством нищожна клауза. Релевира е
евентуално възражение за погасяване на сумите по давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 23593/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на
16.05.2023г. е издадена заповед, с която е разпоредено: ********** и Н. И. А. да
заплатят солидарно на ********** сумата от 3201.99лв., представляваща главница по
2
Договор за текущо потребление от 26.11.2010 г. и Допълнително споразумение към
договор за кредит за текущо потребление от 04.07.2014 г. , ведно със законна лихва за
период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 880,43 лева (хиляда
осемстотин и осемдесет лева и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 07.11.2019 г. до 27.03.2023 г., сумата 10,70 лева (десет лева и 70 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 07.11.2019 г. до 27.03.2023 г., сумата
119,98 лева (сто и деветнадесет лева и 98 стотинки), представляваща такса, както и
държавна такса в размер на 104,26 лева (сто и четири лева и 26 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Като
вземането произтича от документ по чл.417, т. 2 ГПК - извлечение от счетоводните
книги на ***** за сметка № 11/19046697 към 28.03.2023г. по Договор за кредит
Експресо от 26.11.2010г. (падежирал на 07.03.2023г.), сключен с ***********,
обезпечен с Договор за поръчителство от 26.11.2010г. на Н. И. А., като
кредитополучателят *********** е починал на 24.07.2013г., и синът на починалото
лице - ********** е поискал продължаване изпълнение на задължението по кредита,
поради което на 04.07.2014 г. е сключено между заявителя и ********** и **********
Допълнително споразумение, с което са поели изпълнение изплащане на задължението
по договора за кредит, със запазване на договора за поръчителство с Н. И. А., за което
има допълнително споразумение от 15.07.2014г. към договора за поръчителство. С
процесната заповед е допуснато незабавно изпълнение, като разпореждането, с което е
допуснато незабавно изпълнение е отменено и е обезсилен издадения изпълнителен
лист с определение № 3260/06.03.2024г. по ч.гр.д. № 13054/2023г. по описа на СГС. В
срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от Н. И. А., съдът е дал указания по
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които е предявен настоящият иск.
Приет по делото е договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2010г., по
силата на който ***** отпуска кредит на *********** в размер на 9000лв., при лихва
от 14.95%, ГПР 16.88%, срок на кредита 120м. т.е. от 26.11.2010г. до 07.11.2020г. (по
първоначалния погасителен план по договора за кредит).
За обезпечаване задължения на главния длъжник е сключен договор за
поръчителство от същата дата между ответницата и ищеца. Съгласно молба от
10.06.2014г. ********** е пожелал преструктуриране на кредита, като от прието
удостоверение за наследници от 19.05.2014г. се установява, че главният длъжник
*********** е починал на 24.07.2013г., като е оставил за наследници син **********,
съпруга ********** (съпруга на починал син ***********) и внуци (**********).
На 15.07.2014г. е подписано Допълнително споразумение № 1 към Договора за
текущо потребление от 26.11.2010г., по силата на което по силата на б. „Б“ остатъкът
от дълга към датата на допълнителното споразумение е главница 7310.35лв., редовна
лихва от 540.76лв., наказателна лихва (неустойка) 108.15лв., такси от 60лв. и данък за
3
удостоверение за наследници в размер на 5лв., общо 8024.26лв., като кредиторът се
отказвал от вземането за наказателни лихви и заемни такси, като по отношение на
остатъка от дълга от 7780лв. се сключва споразумението, по силата на което страните
(***** от една страна и ********** и ********** от друга) се споразумяват да
изменят условията на погасяване, както следва: съгласно чл.3.1. се договаря
капитализация на начислената дължима лихва към датата на подписване на
споразумението към редовната главница (т.е. капитализация на 540.76лв. към
главницата от 7310.35лв.), така и по чл.3.2. се променя срокът за издължаване на
кредита от 120м от сключване на договора за кредит на 120м., считано от датата на
споразумението. В чл.2 е посочено, че лихвеният процент по кредита е в размер на
14.95%, като в чл.3.3. е посочен ГПР по кредита в размер на 16.32%.
Подписано е допълнително споразумение от 15.07.2014г. към договора за
поръчителство от 26.11.2010г. по силата на което се обезпечава изпълнението на
задълженията на ********** и ********** по договора за кредит от 26.11.2010г. и
допълнителното споразумение от 15.07.2014г., за сумата от 7780лв. за срок от 120м при
лихва от 14.95%.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че между страните е сключено
Допълнително споразумение от 15.07.2014 г. към договор за кредит за текущо
потребление от 26.11.2010 г., съдържащ посочените в исковата молба клаузи.
Прието по делото е разпореждане по изп.д. № 409/2023г. от 11.07.2023г. на ЧСИ
***********, съгласно което образуваното въз основа на издадения по ч.гр.д. №
23593/2023г. изпълнителен лист изпълнително дело № 409/2023г. било прекратено
поради изплащане на дължимите суми от длъжниците.
Прието е извлечение по сметка за период от 26.11.2010г. до 26.11.2016г. с титуляр
**********, от което се установява усвояване на сумата от 9000лв. Прието е и
извлечение по сметка за период от 26.11.2016г. до 08.11.2023г. с титуляр **********,
от което се установява, че за периода от 07.07.2023г. 12.07.2023г. са постъпили суми от
ЧСИ *********** по изп.д. с длъжник ответницата,за сумата от общо 5639,42лв., т.е.
принудително събрана сума.
Прието по делото е заключение на вещото лице по ССчЕ, от което се установява,
че отпуснатият кредит е бил усвоен еднократно от първоначалния кредитополучател
на 26.11.2010г. По вътрешната банкова сметка на кредитополучателя са постъпвали
средства за погасяване на кредита, изменен с допълнителното споразумение в общ
размер на 13584.84лв., от които платена главница от 4419.38лв., договорна лихва от
9137.14лв., 11.14лв. неустойка (санкционни лихви), 12.18лв. неустойка (наказателни
лихви), съдебни разноски 5лв., за периода от 26.11.2010г. до 28.03.2023г. В периода от
30.03.2023г. до 17.05.2024г. са постъпили суми в общ размер на 5639.44лв. от ЧСИ
***********. Вещото лице дава заключение, че има допуснато просрочие в погасяване
4
на погасителните вноски и части от тях включващи главница и лихви, като към датата
на подаване на заявлението усвоената и неиздължена сума за главница по
падежиралите вноски на била в размер на 3310.53лв., като в периода от 07.11.2019г. до
07.03.2023г. имало непогасени общо 41бр. падежирали вноски, а размерът на
неплатената редова договорна лихва била в размер на 2554.43лв. (включваща
1771.87лв. просрочени лихви и 782.56лв. лихва върху просрочена главница) за периода
от 26.10.2010г. до 30.03.2023г., като за целия срок на договора лихвеният процент от
14.95% не е променян. За периода от 07.11.2019г. до 27.03.2023г. размерът на
неплатеното обезщетение за забава била в размер на 434.98лв, като банката
осчетоводила такса за изискуемост в размер на 119.98лв.
С определение № 24148/11.06.2024г. съдът е допуснал изготвяне на допълнително
заключение по въпроса „Какъв е размерът на задължения по договора за кредит по
компоненти към 28.03.2023г., съответно към 07.07.2024г., като вещото лице изчисли
същите, съобразявайки плащанията по кредита (с изключение на принудително
събраните суми по изпълнителното дело), като направи изчисленията на база главница
в размер на 7310.35лв., т.е. да изготви заключение за размера на дължимите суми без
да се вземат предвид капитализацията на лихвите с допълнителното споразумение от
15.07.2014г.“. Прието по делото е допълнително заключение по ССчЕ от в.л. С.,
съгласно което се установява, че от 15.07.2014г. по процесния кредит са постъпили
плащания в общ размер на 8070.66лв., като при изпълнение на поставената задача, в.л.
извършило изчисление на неплатените задължения по процесния кредит по
поставените в задачата критерии, от които изчисления не се вземат предвид
капитализацията на лихвите с допълнителното споразумение от 15.07.2014г., вкл. се
отчитат само доброволните плащания, които плащания се разпределят съобразно
месечните погасителни вноски, като срока на изчислението е 10г. от 15.07.2014г. до
07.07.2024г., в резултат на което вещото лице дава заключение, че неплатената
просрочена главница е в размер на 4428.2лв. (по 52 месечни вноски с настъпил падеж
за периода от 07.04.2020г. до 07.07.2024г.), неплатената просрочена възнаградителна
лихва е в размер на 1536.14лв. (по 51 месечни вноски с настъпил падеж за периода от
07.05.2020г. до 07.07.2024г.). От представената като приложение № 1 към експертизата
таблица се установява, че по претенцията за 41бр. неплатени вноски от 07.11.2019г. до
07.03.2023г., задължението за неплатената просрочена главница е в размер на
2806.71лв., неплатената просрочена възнаградителна лихва е в размер на 1367,54лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен
5
лист не води до недопустимост на производството (така и Определение № 226 от
08.05.2018 г. по т. д. № 2991 / 2017 г. на ВКС)
По същество:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание вр. чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 138 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца
валидно сключен договор за поръчителство обезпечаващ валидно сключен договор за
потребителски кредит, усвояване на потребителския кредит, действителният размер на
главното вземане по потребителския кредит и настъпване на изискуемостта му. В
конкретния случай: валидно сключено Допълнително споразумение към Договор за
поръчителство по кредит № 11/19046697/26.11.2010г. от 15.07.2014г., с което
поръчителят се е задължил да обезпечи Допълнително споразумение към договор за
кредит за текущо потребление от 15.07.2014 г., с твърдяното в исковата молба
съдържание за всеки от цитираните договори, усвояване на кредита от потребителя,
настъпване на изискуемост на главното, уговорена възнаградителна лихва, респ.
нейният размер, изпадане на длъжника в забава за плащане на главницата, както и
размера на обезщетението за забава. Във връзка с оспорването на ответника за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ищеца е да докаже действия, водещи
до спиране и/или прекъсване на давността. Съдът е обявил на страните, че служебно
следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор. С оглед принципа на
състезателност съдът е уведомил страните, че ще се произнесе по евентуалния
неравноправния характер на клаузата в чл.3.1. в Допълнително споразумение №
1/04.07.2014г., така и по чл.8 от договор за кредит за текущо потребление вр. раздел III
от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление касателно
едностранната промяна на лихвения процент, за което дава възможност на страните да
изразят становище за равноправността на клаузите и да ангажират доказателства. В
тежест на ответника е разпределено да докаже, че е погасила претендираните суми.
Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема за доказано, че на
26.11.2010г. е сключен договор за потребителски кредит с главния длъжник, който е
бил усвоен на същата дата, със срока на погасяване до 07.11.2020г. за сумата от
9000лв., за обезпечаване на вземанията на който е сключен договор за поръчителство с
ответницата. Поради смъртта на главния длъжник наследниците му са поискали
преструктуриране на кредита, поради което е подписано допълнително споразумение,
но в същото е капитализирана лихвата към главницата и е продължен срока с нови
120м, като лихвеният процент не е променян, поради което са неоснователни
възраженията за неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва. Към
6
допълнителното споразумение е подписано и допълнително споразумение към
договора за поръчителство. С оглед ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на
ОСГТК на ВКС При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в
хипотеза на предсрочна изискуемост, като крайната падежна дата на процесния
договор е 07.07.2024г.
Настоящият състав приема, че чл.3.1 от допълнителното споразумение от
15.07.2014г. в частта, в която е капитализирана лихвата към главницата, е нищожна
клауза, защото страна е физическо лице – потребител, съответно уговорката за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях
на възнаградителни лихва е нищожна по чл.26, ал.4 вр. чл.10, ал.3 ЗЗД, защото
представлява анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци по
чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по Наредба 9/03.04.2008г. не представлява
предвидената в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10,
ал.3 ЗЗД. Оттук нищожността на клаузата в допълнителното споразумение за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях
на възнаградителни лихви, включени в допълнителни споразумения към договора за
потребителски кредит, изключва възможността размерът на дължимите вноски да се
определят по приетите с допълнителните споразумения погасителни планове.
Дължимите суми за главница и възнаградителни лихви следва да се определят с оглед
на размерите без да се включва капитализирането на лихвата, съответно с отразяване
на доброволните плащания, с които се е антиципирало плащането към следващите
вноски (чл.19, ал.6 ЗПК). В това отношение съдът кредитира допълнителното
заключение по СИО, от което се установява, че по претенцията за 41бр. неплатени
вноски от 07.11.2019г. до 07.03.2023г., задължението за неплатената просрочена
главница е в размер на 2806.71лв., неплатената просрочена възнаградителна лихва е в
размер на 1367,54лв., до който размер са основателни исковете, а за разликата следва
да се отхвърлят като неоснователни.
На следващо място, съдът намира, че клаузата по чл.19.1. от приложимите общи
условия, съгласно които при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер
на 10 пункта, т.е. неустойка в размер на 24.50% е нищожна на основание чл.33, ал.1 и
ал.2 ЗПК, с оглед на което претендираната лихва от 10.70лв. е недължима.
По възражението за погасяване на сумите по давност:
По въпроса дали „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД
7
давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на
падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ е образувано т.д. № 3/2023 по
описа на ОСГТК на ВКС с оглед наличието на противоречива практика, по което все
още няма произнасяне. Настоящият състав намира, че давностният срок тече от
датата на падежа на всяка вноска, т.е. с договаряне на падежни вноски се договаря
изискуемостта на съответната вноска, и съответно с настъпване на падежа вземането
за съответната част е изискуемо и поискано (чрез принципа dies interpellat pro homine).
Претенцията е за 41бр. неплатени вноски от 07.11.2019г. до 07.03.2023г. включващо
задължение за главница и за лихва. Главницата по договора за кредит се погасява с
общата (5г.) давност, защото задължението за връщане на заетата сума по естеството
си се изпълнява наведнъж, но може да се договори между страните връщането да
стане на части (така и в мотивите на ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че „трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно
/плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва
на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора,
по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД“). С оглед фикцията по чл.422 ГПК
исковата молба се счита подадена на 30.03.2023г., вкл. с оглед чл.3 ЗМДВИП,
съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е
текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от
10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение),
то доколкото главницата се претендира за периода от 07.11.2019г. то същата не се
обхваща от погасителната давност. По отношение на лихвата, съобразявайки фикцията
по чл.422 ГПК и спиране давностния срок за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.,
вкл. обстоятелството, че за лихвата приложимата давност е кратката (чл.111, б. „в“
пр.2 ЗЗД), то под погасителната давност следва да се обхванат вноските за лихва до
07.01.2020г. вкл., но доколкото с оглед правилото на чл.19, ал.6 ЗПК с доброволното
плащане по нищожните клаузи надвзетите средства се удържат при последващи
плащания по кредита, с оглед приложение № 1 към заключението на допълнителна
СИО, то вкл. до 07.03.2020г. няма просрочени задължения за възнаградителна лихва.
Следователно възражението за погасяване на сумите по давност е неоснователно.
Друго:
В издадената заповед № 13695 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 16.05.2023г. по ч.гр.д. № 23593/2023г. по описа на 27
състав на СРС, е разпредено да се издаде и за „сумата от 119.98лв., представляваща
такса“. По отношение на това вземане не е подаден иск в сроковете по чл.415 ГПК,
8
поради което заповедта следва да се обезсили в тази част.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в заповедното в размер на 104.26лв. за д.т. и
50лв. за юрк.в., както и разноски за исковото в размер на 104.26лв. за д.т., 300лв. за
първоначална ССчЕ и 400лв. за допълнителна СИО, както и е претендирал
юрк.възнаграждение в размер на 100лв., общо 1058,52лв. С оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 847,58лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 850лв. за адв. възнаграждение и с
оглед частичната неоснователност на исковете има право на разноски в общ размер на
169,39лв. По направеното в молба л.133 искане за прихващане на разноските, следва в
полза на ищеца да се присъдят разноски в общ размер на 678,19лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед № 13695 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 16.05.2023г. по ч.гр.д. № 23593/2023г. по описа на 27
състав на СРС, В ЧАСТТА, в която е разпоредено Н. И. А., ЕГН: ********** и адрес:
*********, да заплати при условията на солидарност с ********** с ЕГН: **********
и адрес: **********, на ***** с ЕИК: ********* и адрес: **********, сумата от
119.98лв. представляваща такса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 138 ЗЗД
вр. чл.430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. И. А., ЕГН: ********** и адрес:
*********, дължи при условията на солидарност с ********** с ЕГН: ********** и
адрес: **********, на ***** с ЕИК: ********* и адрес: **********, сумата от
2806.71лв., представляваща главница по Договор за текущо потребление от 26.11.2010
г. и Допълнително споразумение към договор за кредит за текущо потребление от
04.07.2014 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 1367,54лв., представляваща договорна лихва за период от
07.11.2019 г. до 27.03.2023 г., за които суми е издадена заповед № 13695 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.05.2023г. по
ч.гр.д. № 23593/2023г. по описа на 27 състав на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
3201.99лв., ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 1880.43лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва в размер на 10.70лв.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Н. И. А., ЕГН: ********** и
адрес: *********,, да заплати на **********, ЕИК: *********, *********, разноски в
общ размер на 678,19лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните. В частта, в която се обезсилва
заповедта има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10