Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Перник, представлявана по пълномощие от гл. юрисконсулт В. срещу Решение № 3 от 05.01.2024г., постановено по АНД № 279 по описа за 2023 година на Районен съд - Р., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7996104, издаден от ОД на МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 3912188.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на материален закон, квалифицирани от настоящата инстанция като основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество сочи, че след като районният съд е стигнал до извода, че процесното нарушение е доказано, дори и в хипотеза на недоказана повторност, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, а не да отмени процесния ЕФ. В допълнение излага твърдения за доказаност наличието на повторност при извършеното нарушение с процесния ЕФ, доколкото по делото е приложена справка за нарушител, от която може ясно да се установи, че по ЕФ Серия К № 3912188, е извършено плащане на 02.11.2022г., съответно същият е влязъл в сила на посочената дата. По изложените съображения, моли касационната инстанция да отмени оспореното решение, да върне делото за разглеждане на друг състав на съда или да реши делото по същество.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор, в който се развиват съображения за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Ответникът по касация моли съда да отхвърли касационната жалба по изложените съображения и да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение ведно с всички произтичащи от това последици. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция.

В проведеното на 24.04.2024 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт В.. Процесуалният представител поддържа касационната жалба, по изложените в същата аргументи. Излага допълнителни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени оспореното решение, да върне делото за разглеждане на друг състав на съда или да реши делото по същество. Претендира юрисконсулстско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност относно претендираните от насрещната страна съдебни разноски.

В проведеното на 24.04.2024 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба О. Г. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба вх. рег. № 1074 от 13.04.2024г. от адв. М. Д. – САК, процесуален представител на ответника по касация, в която същата заявява, че оспорва касационната жалба, по изложените подробни аргументи в отговора на същата. Представя списък на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция като доказателства се представиха и приеха ЕФ Серия К № 3912188 от 16.08.2020г., платежно нареждане и извадка от А. А. за преглед на фиш.

А. съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – Р. е приел за безспорно от фактическа страна, че на 19.08.2023г., с автоматизирано техническо средство №120СС88, в 10.53 часа, в община Р., Лот 0 на АМ „С.“, км. 34+900, ПВ Старо село, с посока към [населено място] е установено движещо се МПС – л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], със скорост от 141 км/ч., при отчетен толеранс в полза на водача -3%, при ограничение на скоростта от 120 км/ч., въведено с ПЗ В-26 извън населено място. Приел е още, че след преустановяване на извършения контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място, полицейският служител е изготвил протокол рег. № 1158р-6775/31.08.2023 г., съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи. В същия е удостоверено използването на цитираното автоматизирано техническо средство, на процесната дата и място, посочен е периода, през който същото е работило – от 10.00 часа до 12.00 часа, ограничението на скоростта от 120 км/ч. в участъка, посоката на движение на контролираните моторните превозни средства – приближаващ трафик. Районният съд е приел, за безспорно доказано по делото, че процесния автомобил е управляван от О. Г. К., като въз основа на така установените факти срещу него е издаден ЕФ Серия К № 7996104, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 3912188.

При така установените факти Районен съд – Радомир е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но е счел, че тъй като по делото не е установено по безспорен начин, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност, по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, административнонаказателната отговорност на О. Г. К. е неправилно ангажирана, поради което оспорения ЕФ, следва да бъде отменен.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за това са следните:

Районният съд е събрал всички необходими и относими за правилното решаване на делото доказателства. В настоящият случай нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП е безспорно доказано от приложените към административнонаказателната преписка доказателства, като същият извод, се чете и от мотивите на обжалвания съдебен акт. Спорният момент тук, е дали при доказано осъществен състав на административно нарушение и при липса на доказателства за наличието на повторност, решаващият първоинстанционен съд, не следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН, а не да отмени оспорения ЕФ, като незаконосъобразен.

Настоящият касационен състав намира за основателно оплакването в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, довело до отмяна на оспорения ЕФ.

В случая, дори и да се приеме, че установеното, с оспорения ЕФ, административно нарушение не е извършено в условията на повторност, то липсата на доказана повторност не води след себе автоматична незаконосъобразност на издадения ЕФ. Това е така, тъй като по силата на правомощието, с което разполага първата съдебна инстанция, тя следва да измени ЕФ на основание чл. 63, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), тъй като при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да измени ЕФ и преквалифицира нарушението, като извършено без квалифициращия му признак "повторност". Цитираната разпоредба вменява задължение на районния съд да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения по безспорен начин размер на превишението на скоростта. В тази връзка, районният съд, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие за изменение на електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, е следвало да измени същия при установена възможност за санкциониране по привилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. От доказателствата по делото се установява, че отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав „повторност“ на административно нарушение, като при недоказаност на предпоставките за приложимостта му, решаващия съд е длъжен да приложи основен състав и да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.

По изложените съображения, като не е приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 7 вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, а на основание недоказаност на квалифицирания състав е отменил процесния ЕФ, районния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Пред настоящата инстанция, като доказателства се представиха и приеха ЕФ Серия К № 3912188 от 16.08.2020г., платежно нареждане и извадка от А. А. за преглед на фиш. От платежното нареждане и извадката от А. А. за преглед на фиш, се установява, по безспорен начин, че от името на О. Г. К., на дата 28.10.2022г., е извършено заплащане към „Фонд безопасност на движението“, на сума в размер на 70.00 лева, като основание за извършеното плащане е посочено ЕФ Серия К № 3912188. Като не се е възползвал от възможността да оспори ЕФ Серия К № 3912188, а е заплатил наложената му с него санкция, извършителят на нарушението реално е признал вмененото му нарушение, съответно, от този момент ЕФ е влязъл в сила, тъй като административнонаказателната отговорност на нарушителя е реализирана.

С Електронен фиш Серия К № 7996104, предмет на производството пред районния съд, на О. Г. К. е вменено нарушение извършено на дата 19.08.2023г., от изложеното следва, че нарушението е извършено в едногодишения срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, наложено е наказание за същото по вид нарушение, съответно приложение следва да намери разпоредбата на [жк], а именно чл. 182, ал. 4, във, вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В обобщение следва да се отбележи, че окончателните правни изводи на касационната инстанция за законосъобразност на ЕФ не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Предвид основателността на направеното от касатора оплакване, на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови ново по същество, с което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, да се потвърди обжалвания ЕФ.

Относно разноските, касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което съдът счита, че такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 05.01.2024г., постановено по АНД № 279 по описа за 2023 година на Районен съд - Радомир и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7996104, издаден от ОД на МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на О. Г. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 3912188.

ОСЪЖДА О. Г. К., [ЕГН], адрес: [населено място], ул. „***“ № 6, ет. 3, ап. 10 да заплати на ОД на МВР - Перник юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.