РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. гр. Лом, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101470 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на Р. В. Ш., ЕГН
**********, с адрес: с. Долни Цибър, обл. Монтана, *, против ОТП „ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 вр чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания за сумата от
25 381,63 лева, включваща 8 296.74 лева главница, 2 578,90 лева законна лихва за
периода от 19.06.2018г. до 12.07.2021г., неолихвяеми вземания 11 351, 06 лева,
разноски 686.48 лева, присъдени по ч.гр.д. № 1213/2011 г. по описа на Районен съд –
Лом, които вземания са предмет на изпълнително дело № 1089/2018г. по описа на ЧСИ
Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.10.2011г., издадена по ч.гр.д.
№ 1213/2011г., ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ сумата 8296,74 лева
главница по договор за кредит 29.12.2004г., заедно с лихви, такси и разноски лева. Въз
основа на подадената молба от „Банка ДСК“ е образувано изпълнителното дело под
номер 20131620400093 на ДСИ при ЛРС. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на 24.09.2013г. Последното изпълнително действие е по молба на взискателя с
вх. № 2546/08.08.2013г. и е изпълнено на 12.09.2013г., като същият не е поискал
1
изпълнителни действия две години след това. Изпратени са запорно съобщение с изх.
№ 8792/05.09.2013г. до Община Вълчедръм, с което е наложен запор на трудовото
възнаграждение на Р. В. Ш., връчено по месторабота на 12.09.2013г. Вноските от
наложените запори са отразени на гърба на изпълнителния лист и е видно, че
последните вноски по запор на трудовото възнаграждение са от 12.12.2013г. На
26.09.2013г. е сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, а с молба с вх. № 993/09.04.2014г. цесионерът прави искане за
конституирането му в качеството на взискател по изп. дело. С Разпореждане от
15.05.2014г. ДСИ при PC - Лом връща молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с №
993/09.04.2014г. и приложенията към нея поради наличие на нередовности, изразяващи
се в липсата на връчено на длъжника лично уведомление за цесията. Изпълнителното
дело е прекратено на основание чл. 431, ал. 1, т. 8 ГПК с Постановление на ДСИ от
19.04.2018 г. От постановлението се установявало, че взискателят не е поискал
изпълнителни действия по делото в продължение на повече от две години, считано от
12.09.2013г., до неговото прекратяване, като последната постъпила вноска по запор е
от 12.12.2013г. След прекратяване на изпълнително дело 20131620400093 по описа на
СИС при PC - Лом е образувано със същия изпълнителен титул ново изпълнително
дело с молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД до ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748 на
КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – Монтана, изпълнително дело №
20187480401089 по описа на същата. Първите действия по принудителното изпълнение
са реализирани с изпращане на запорни съобщения от 27.05.2020г. ЧСИ Мая Иванова
изпратила запорно съобщение с изх. № 12269/27.05.2020г. до „Банка ДСК“, с което се
налага запор на ищеца Ш.. Ищецът счита, че задължението по и.д. № 20187480401089
по описа на ЧСИ Мая Иванова е погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД с обща
петгодишна давност, която започва да тече на 12.12.2013г. и изтича на 12.12.2018г., тъй
като първите действия по принудителното изпълнение, реализирани чрез изпращане на
запорни съобщения, са от 27.05.2020г., т.е. след изтичане на петгодишната давност на
задължението. Сочат се правни съображения.
Писмен отговор е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника. В
отговора на исковата молба е заявено, че искът е неоснователен. По същество
ответникът сочи, че не оспорва описаната от ищеца фактическа обстановка -
действително погасителната давност за вземанията срещу него е петгодишна;
образувани са две изпълнителни дела, като последното изпълнително действие по
първото от тях е от 12.12.2013 г., а последващата молба за образуване на изпълнително
дело е с вх. № от 20.06.2018 г. Сочи се, че правните изводи на ищеца са неправилни.
На 29.12.2004 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка
ДСК“ ЕАД /сега АД/ като кредитор и Асен Ицков Генчов като кредитополучател,
обезпечен с поръчителството на*, Р. В. Ш. и Цветан Г. Славчев. На 10.03.2008 г. е
сключен Анекс към Договор за кредит за текущо потребление № 8827617 от 29.12.2004
2
г. между „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ като кредитор и * като кредитополучател, и Спас
Любенов Спасов, в качеството му на съдлъжник, обезпечен с поръчителството на Иван
Каменов Димитров, Р. В. Ш. и *в. Поради допусната забава в плащанията кредитът е
станал изискуем и кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на
вземането, като се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 1213/2011 г. по описа на PC- Лом и по негова молба е образувано
изпълнително дело № 93/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Лом. Поканата за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 93/2013г., ведно с приложената към
нея заповед за незабавно изпълнение, е връчена на ищеца на 24.09.2013 г., както той
сам твърди в исковата молба и както се доказва от приложената към отговора на ИМ
разписка. Предвид това, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК в
установения за това срок, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила спрямо
него на 09.10.2013 г., като всички възражения, с които той е разполагал към тази дата,
понастоящем са преклудирани. Така преклудирано се явявало всяко от възраженията,
направени от ищеца по настоящото дело - за погасяване по давност на вземането преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение, за изтекъл срок по чл. 147 от ЗЗД, за
нищожност на договора за кредит, за нищожност на договора за поръчителство и за
нищожност на Договора за покупко-продажба на вземания от 26.9.2013 г. Освен това
след влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо длъжника за вземането, за
което е издадена тази заповед, се прилага общата 5-годишна погасителна давност по
чл. 117. ал. 2 от ЗЗД. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
26.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило вземането срещу * като
кредитополучател, и *в, в качеството му на съдлъжник, обезпечен с поръчителството
на И*в, Р. В. Ш. и *в, произтичащо от Договор за кредит текущо потребление от
29.12.2004 г. и Анекс към него от 10.03.2008 г. Договор за цесия от 26.09.2013 г. е
влязъл в сила и произвел своето действие. Обстоятелството, че настоящият иск е
предявен именно срещу цесионера е индикация, че ищецът е уведомен за прехвърляне
на вземанията. С молбата за образуване на изпълнителното дело № 93/2013 г. по описа
на ДСИ - Лом с вх. № от 08.08.2013 г. е поискано конкретно изпълнително действие -
запор на трудовото възнаграждение на Р.Ш.. На 13.09.2013 г. е наложен запор на
трудово възнаграждение, което ищецът получава от Община Вълчедръм, в резултат от
който по изпълнителното дело ежемесечно постъпвали суми, като последната удръжка
от запор е от 12,12,2013 г. Постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представлява плащания от трето лице в резултат на извършени
изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл
всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като
поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на
взискателя прекъсва не само срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но и погасителната давност
3
с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2 от 26.06.2015г. по
тьлк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Преди да изтече петгодишен /и тригодишен/
срок от цесионера „ОТП Факторинг България“ са предприети последващи
изпълнителни действия. По молба с вх. № 8684/20.06.2018 г. е образувано ново
изпълнително дело срещу ответника, като в молбата изрично е поискан конкретен
изпълнителен способ, в който смисъл са и постановките на Тълкувателно решение №
2/2015 г. Поради това е неправилен изводът на ищеца, че първото изпълнително
действие било чак от 27.05.2020 г., към която дата вземанията били погасени по
давност. Новата погасителна давност е започнала да тече от 27.06.2015 г. (денят,
следващ постановяването на ТР № 2/2015 г.) и дори и към 27.05.2020 г. не е изтекла.
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, като
ответникът моли да бъде отхвърлен и присъдени разноските в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е писмено
становище по делото от пълномощника юрисконсулт Симона Златарева, с което се
поддържа отговора на исковата молба и се оспорват исковете като неоснователни и
недоказани.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – приложени са
изпълнителни дела № 1089/2018г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 от КЧСИ
и изп. дело № 93/2013г. по описа на ДСИ при ЛРС, както и ч.гр.дело № 1213 от 2011г.
по описа на РС- Лом.
Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
На 31.10.2011 г. състав на Районен съд- Лом е издал изпълнителен лист въз
основа на разпореждане по частно гражданско дело № 1213/2011г. в полза на заявителя
„БАНКА ДСК” EАД срещу ищеца Р. В. Ш. и лицата*, осъждайки ги да заплатят
солидарно сумата от 8296.74 лева главница по договор за кредит 29.12.2004г.,
договорна лихва 3608,57 лева за времето от 30.11.2008г. – 27.10.2011 г., наказателна
лихва 2128,60 лева за времето от 30.11.2008г. до 27.10.2011г. и законна лихва,
начиная от 27.10.2011г. до окончателното изплащане, както и държавна такса 282,18
лева и 532,18 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По молба от 08.08.2013г. на «БАНКА ДСК» ЕАД – взискател и с разпореждане
от 09.08.2013г. е образувано изпълнително дело срещу ищеца - длъжник и други
солидарно задължени лица под № 93/2013г. по описа на ДСИ при РС- Лом въз основа
на изпълнителния лист, издаден по ч.г.дело № 1213/2011г. по описа на ЛРС. Поискан е
с молбата на взискателя и с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.08.2013г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника–ищец Р. В.
Ш. и от длъжника А**в, като е отправено запорно съобщение до работодателя на
длъжниците - Община Вълчедръм, получено на 12.09.2013г. Последната удръжка от
4
запора, наложен върху трудовото възнаграждение на ищеца, е на 12.12.2013г., видно от
отбелязване на гърба на изпълнителния лист, приложен по ИД № 1089/2018г. на ЧСИ
Мая Иванова. Уведомена е ТД на НАП – Монтана за образуваното изпълнително
производство срещу длъжниците. Отправени са запорни съобщения до работодателя на
длъжниците Р.Ш. и Асен Генчов - Община Вълчедръм, получени на 12.09.2013г.
Отправени са искания за справки от съдебния изпълнител за проучване имущественото
състояние на солидарните длъжници. Покана за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника – ищец Р.Ш. на 24.09.2013г.
С молба от 09.04.2014г. ответникът «ОТП Факторинг България» ЕАД уведомява
съдебния изпълнител, че вземането към ищеца Р. В. Ш. и другите солидарно
задължени лица- *по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
26.09.2013г. е цедирано от взискателя «Банка ДСК» ЕАД на «ОТП Факторинг
България» ЕАД. С молбата се иска конституиране като взискател по образуваното
изпълнително дело на «ОТП Факторинг България» ЕАД, като с разпореждане от
14.04.2014г. съдебният изпълнител е оставил молбата без движение с указания за
отстраняване на нередовности на същата. Подадена е молба от 28.04.2014г. от «ОТП
Факторинг България» ЕАД за отстраняване на нередовностите, като с разпореждане от
15.05.2014г., влязло в сила на 31.05.2014г., съдебният изпълнител е върнал молбата за
конституиране като взискател на «ОТП Факторинг България» ЕАД. С постановление
от 19.04.2018г., влязло в сила на 18.05.2018г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство е прекратено, като в мотивите е посочено, че последното
изпълнително действие е по молба на взискателя от 08.08.2013г. и е изпълнено на
12.09.2013г. и същият не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от
две години.
По молба от 20.06.2018г. на «ОТП Факторинг България» ЕАД и въз основа на
същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 1213/2011г. на ЛРС, е образувано
ново изпълнително производство под № 1089/2018г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с
рег. № 748 от КЧСИ. С молбата от взискателя са поискани изпълнителни действия –
възбрана върху имоти, собственост на длъжниците, като за длъжника-ищец Р.Ш. е
поискано налагане запор върху вземанията по банковите сметки на същия в „Банка
ДСК“ ЕАД. Поискано с молбата е извършване на справки от съдебния изпълнител. От
взискателя са внесени изискуеми такси от ЧСИ на 21.05.2020г. вследствие отправени
напомнителни писма на съдебния изпълнител. Изпратени са уведомления на
27.05.2020г. до ТД на НАП – Монтана за започнато принудително изпълнение срещу
длъжниците. Отправени са искания за справки от съдебния изпълнител за проучване
имущественото състояние на солидарните длъжници. Отправена е до съдия по
вписванията при СлВп - Лом молба за вписване на възбрана върху имот, собственост
на длъжника С*в на 27.05.2020г. Отправени са покани за доброволно изпълнение до
солидарните длъжници, като поканата до Р.Ш. е получена на 03.06.2020г. Наложени са
5
запори върху вземанията по банковите сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ АД,
включително на длъжника- ищец Р. В. Ш., на 27.05.2020г. Отправена е молба до съдия
по вписванията при СлВп- Лом за вписване на възбрана върху имот, собственост на
длъжника *, на 11.06.2020г.
Взискателят с молба от 15.07.2020г. е поискал налагане на запори върху
вземанията по банкови сметки, получавани от длъжниците Асен Ицков Генчов в „ОББ“
АД, *в в „Юробанк България“ АД и * в „Уникредит Булбан“ АД, ЦКБ, „Сибанк“,
„Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Със запорни съобщения от 04.08.2020г. са
наложени посочените запори.
Взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство спрямо
длъжника * с молба от 11.08.2020г. Наложените запори спрямо този длъжник са
вдигнати от съдебния изпълнител със съобщения до съответните банки от 14.08.2020г.
Поискано е и вдигане на наложената възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжника *в, с молба от съдебния изпълнител, получена в СлВп – Лом на 18.08.2020г.
С постановление от 14.08.2020г. е прекратено изпълнителното производство по описа
на ЧСИ Мая Иванова по отношение на длъжника Иван Каменов Димитров.
Съдът приема от правна страна следното:
Страните не спорят, че ответникът, в качеството си на цесионер, е придобил
вземане към ищеца и останалите солидарни длъжници, както и че то е било в
размерите съгласно изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 1213/2011 г. по
описа на Районен съд – Лом, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ 93 от 2013г. по описа на ДСИ при ЛРС и ИД № 1089/2018 по описа на ЧСИ Мая
Иванова с рег. № 748 от КЧСИ и район на действие ОС - Монтана. От страна на ищеца
не се оспорва нито възникването на задължението да заплати на праводателя на
ответника – цедентът „Банка ДСК“ ЕАД, суми по договор за поръчителство,
обезпечаващ изпълнение на задълженията по договор кредит за текущо потребление,
към датата на издаване на изпълнителния лист, нито тяхната стойност, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в издадения изпълнителен лист.
Твърдението на ищеца е за недължимост на сумите към ответника поради погасяването
им по давност.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му. С предявените
искове ищецът, в качеството си на длъжник, оспорва вземанията, предмет на
изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело № 1089/2018г на
ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, въз основа на изтекла погасителна давност.
Длъжникът – ищец оспорва притезанието на взискателя във висящ изпълнителен
процес – този по ИД № 1089/2018г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№748 от
6
КЧСИ, поради което има правен интерес от предявените искове. Съгласно чл. 439, ал.2
ГПК този иск може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Тъй като ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна
давност, предявените от него искове по чл. 439, ал.1 ГПК се явяват процесуално
допустими.
Не е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника -
ищец. Безспорно е също, че издадената по ч.гр.дело № 1213/2011 г. по описа на РС-
Лом заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила на 09.10.2013г. /т.е. след изтичане на
двуседмичния срок от получаването й на 24.09.2013г./, а ищецът в качеството си на
длъжник, не е подал възражение срещу вземането по заповедта в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК. Следователно предмет на изпълнение е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК,
без да е предявяван установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответникът се
легитимира като кредитор на процесното вземане в качеството си на взискател в
изпълнителното производство. Длъжникът-ищец твърди, че задължението му към
взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона погасителна
давност, тъй като срещу него не са предприемани действия по принудителното
изпълнение в период на повече от пет години.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, като при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на присъдено нещо.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок /по
тогава действащата норма/, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до
силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът
не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК.
Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) режим във връзка с
издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
7
при който е била предвидена възможност за предявяване на искове - по чл.252 ГПК
(отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални
срокове. Затова и съдебната практика приема, че правните последици на акта по чл.242
ГПК (отм.), с който се разпорежда издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, не се приравняват на влязло в сила съдебно решение,
постановено в исков процес, поради което срокът на давността по чл.117, ал.1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането и разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД не намира приложение. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта за изпълнение, се получава крайният ефект -
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна
сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С
оглед на това, съдебната практика по отношение на несъдебните изпълнителни
основания по отменения ГПК няма отношение към разглеждания случай, към който
намира приложение актуалната съдебна практика, постановена във връзка с
регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство. По
изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и
по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна
на длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. дело №
1747/2020г. на ВКС, 4 г.о./
На следващо място, независимо дали ще се приложи разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен
касационен съд е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в
заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите
на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
(вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са
породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а
на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
8
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето
защо, приложима по отношение на задължението за главница в настоящия случай е
общата 5-годишна погасителна давност, а не кратката 3-годишна давност, независимо
дали ще се приложи чл. 110 ЗЗД или ще се приложи разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
На въпроса „Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело,
което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират
ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително
изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“ е отговорил ВКС в
Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019г. на 3-то г.о. В същото е прието, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления, те
имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено
в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен
акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване
на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се
прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този
момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил
сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение
и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани
с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването
им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия
тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и
въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла. Посочено е, че както доктрината, така и съдебната
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
9
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона,
независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която
започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според
постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015
г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК). В този смисъл
са били постановени и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV
г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. Даденото с
отмененото ППВС № 3/18.11.80 г. тълкуване следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма,
реализирали се в периода преди отмяна на тълкувателния акт, като новото ТР
2/26.06.15 г. ще се прилага от този момент за в бъдеще. По отношение на
приключилите изпълнителни производства следва да се прилага отмененото ППВС №
3/18.11.80 г.
Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от действащия ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен, а
прекратяването настъпва по силата на закона, т.е. ex lege. В случая, от изложеното по-
горе се установява, че по изп. дело № 93/2013 г. по описа на ДСИ при ЛРС от страна на
взискателя са искани и са предприемани изпълнителни действия, като последното
искано изпълнително действие е с молба от взискателя от 08.08.2013г. – искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като бездействие е било
налице за периода от 08.08.2013г. до 08.08.2015г., през който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия и изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК на 08.08.2015г.
С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС ОСГТК погасителна давност
по отношение на вземането е започнала да тече именно от тази дата – 26.06.2015г.
Докато е траело изпълнителното производство – това по ИД 93/2013г. на ДСИ при
ЛРС, до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015г. погасителна
давност по отношение на вземането не е текла. Следователно изпълнителното
производство е съществувало и в този смисъл е било годно по силата на ППВС№
3/18.11.80 г. да спре давността и същата да не тече. От изискуемостта на вземането е
започнала да тече погасителна давност, но същата е спряна с образуването на ИД №
10
93/2013г. на ДСИ при ЛРС и с предприемането на изпълнителни действия по него -
поискан е с молбата на взискателя и с разпореждане на съдебния изпълнител от
09.08.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от
длъжника–ищец Р. В. Ш.. След като изпълнителното производство не се е
перемптирало по силата на закона до 26.06.2015г. /перемпцията е настъпила по-късно,
на 08.08.2015г./ и така давността е била спряна, то тя е започнала да тече след
постановяването на новото ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Принудителни действия
обаче са поискани от взискателя преди да изтече 5- годишна давност от постановяване
на новото тълкувателно решение ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС. Такива действия са
искането, обективирано в молба на взискателя от 20.06.2018г. до ЧСИ Мая Иванова за
налагане на запор върху вземанията на длъжника Р.Ш. по банкова сметка в „Банка
ДСК“ АД, изпълнено на 27.05.2020г., което действие е прекъснало изтеклата до този
момент погасителна давност, считано от 27.05.2020г., от която дата е започнала да
тече нова погасителна давност за вземането. С оглед изчерпателност следва да се
посочи, че започналата да тече нова погасителна давност е била спряна на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците /ЗМДВИПОРНС/, съгласно която разпоредба са спрени давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, считано от 13.03.2020г. до 7 дни след отмяната на извънредното положение.
Към датата на предявяване на иска – 13.07.2021г., петгодишната давност за вземанията
за главница не е изтекла.
Спорен е въпросът в съдебната практика за вземанията, за които е издадена
влязла в сила заповед за изпълнение, приложима ли давността по чл.117, ал.2 ЗЗД или е
приложима давността за самото вземане, а за вземанията за лихви това е тригодишната
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Както се посочи по-горе, нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД
регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
респ. чл. 417 ГПК, се приравнява на съдебно решение и затова по отношение на
лихвите следва да се приложи петгодишната погасителна давност според настоящия
състав, въпреки наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос. Ето
защо не са погасени и акцесорните задължения за лихви. Започналата да тече
петгодишна погасителна давност и за лихвите от датата на постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС не е изтекла, тъй като с молба от 20.06.2018г. взискателят е
поискал налагане запор върху вземанията на длъжника –ищец Р.Ш. по банкова сметка
в „Банка ДСК“ АД и такъв е наложен от ЧСИ Мая Иванова по ИД 1089/2018г. на
27.05.2020г., като считано от последната дата е започнала да тече нова погасителна
давност. Това се отнася за вземанията за лихви за 2 578.90 лева законна лихва за
периода от 19.06.2018г. до 12.07.2021г., предмет на исковата молба.
11
Неолихвяемото вземане от 11351,06 лв., предмет на иска и включено като
дължимо съгласно удостоверение на съдебния изпълнител /л. 23 от делото/ включва,
по изчисление на съда, следните суми: 5737,17 лева, от които 2128,60 лева присъдена
наказателна лихва в заповедното производство за периода от 30.11.2008г. до
27.10.2011г. и 3608,57 лв. присъдена договорна лихва за периода от 30.11.2008г. до
27.10.2011г., както и 5613,89 лева лихва за забава върху главницата за периода от
28.10.2011г. до 18.06.2018г. /изчислени посредством онлайн калкулатор/. Т.е. всички
изброени задължения, включени в неолихвяемата сума от 11 351,06 лв., са такива за
акцесорните задължения за лихви. По отношение на тях не е изтекла петгодишната
погасителна давност, започнала да тече от постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС. Давност, докато е траело изпълнителното производство ИД 93/2013г. на ДСИ
при ЛРС, не е текла, както се посочи по-горе.
Не е погасено и задължението за разноски, присъдени по частното гражданско
дело № 1213/2011г. на ЛРС, в размер на 686,48 лв., по отношение на които не е изтекла
петгодишната погасителна давност по същите съображения – започналата да тече от
26.06.2015г. погасителна давност е прекъсната с налагането на запор върху вземанията
по банкова сметка на длъжника-ищец на 27.05.2020г.
И тъй като процесните отрицателни установителни искове за недължимост на
вземанията – главно и акцесорни, поради погасяването им по давност, са предявени на
13.07.2021г., то съдът намира, че същите са неоснователни и недоказани. Това е така,
тъй като въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По отношение на разноските:
По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на спора – отхвърляне изцяло на
предявените искове, се дължат разноски в полза на ответника, като процесуалният
представител на ответника е поискал присъждане на такива и е представил списък по
чл. 80 ГПК. По сметка на ЧСИ Мая Иванова ответникът е заплатил 39,00 лв. за
снабдяване с ксерокопие на изпълнителното дело. Претендира са и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540,00 лв. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая с
оглед материалния интерес по делото следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер от 360,00 лева. Липсва основание за прилагане на
чл. 25, ал.2 от НЗПП, според която за защита по дела с материален интерес над 10 000
лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, както и предвид неявяването на процесуален представител на ответника в
открито съдебно заседание. Посочените деловодни разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца с оглед отхвърляне на иска в неговата цялост.
12
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Долни
Цибър, обл. Монтана, у*, против ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с адрес: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с ЕИК *********, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК
за признаване за установено по отношение на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, че ищецът Р. В. Ш., ЕГН **********, не му дължи вземане за
сумата от 25 381.63 лева /двадесет и пет хиляди триста осемдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки/, включваща 8 296.74 лева главница, 2 578,90 лева законна
лихва за периода от 19.06.2018г. до 12.07.2021г., неолихвяеми вземания 11 351.06 лева,
разноски 686,48 лева по заповедното производство, присъдени по ч.гр.д. № 1213/2011
г. по описа на Районен съд – Лом, предмет на изпълнително дело № 1089/2018г. по
описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, с район на действие ОС- Монтана,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Долни Цибър, обл. Монтана, *,
ДА ЗАПЛАТИ на ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с адрес: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, с ЕИК *********, сторените деловодни
разноски в размер на 399,00 лв. /триста деветдесет и девет лева/, от които 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение и 39,00 лв. /тридесет и
девет лева/ за платени държавни такси.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването на страните на преписи.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13