№ 1544
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110205240 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д. В. В., депозирана в качеството му
на управител на „ЕВРО ИМПЕКС Варна“ ООД, против НП № 03-2100094/06.10.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл.
413, ал.2 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 / две хиляди/ лева за нарушение на чл.275
ал.1 от КТ във вр. с чл.19т.2 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи/ ДВ бр.11 от
2006г./ и чл. 16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В жалба се сочи, че са били депозирани възражения срещу съставения АУАН, с
приложени доказателства, които не са били преценени и обсъдени от АНО, с което е
било ограничено правото на защита на нарушителя, изразява се становище, че
работодателят е санкциониран за това, че е допуснал шофьорът да извършва
определена дейност, като не е конкретизирано в нарушение на кой нормативен акт му е
възложено да извършва дейността,твърди се, че на шофьора е бил извършен
първоначален инструктаж, че е издадена заповед относно определяне видовете
инструктажи и лицата, които следва да ги провеждат, че е изготвена програма за
провеждане на инструктажи по безопасността, както и че водачът е бил запознат с
инструкцията за безопасна работа с автокран, като се приема, че в качеството на
работодател е осигурил всички нормативно изискуеми условия за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд за работниците и служителите.Сочи се, че в
1
чл.275 ал.1 от КТК са описани три хипотези и че както от АУАН, така и от НП не става
ясно кои действия не е предприел работодателя и с кое действие или бездействие не е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд, кое не е отстранил, ограничил
или намалил опасности за живота и здравето на работника, пострадал при злополуката.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от
адв.Р. и адв.Ж., надлежно упълномощени и приети от съда.В хода на делото по
същество процесуалните представители излагат аргументи в подкрепа на становището,
че липсва нарушение на посочените в НП норми, че неправилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност, визира се като нарушена нормата на
чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, относно описанието на приетото за извършено нарушение,като
в обстоятелствената част на НП е преповторено дословно съдържанието на посочените
като нарушени норми, сочи се, че работодателят е бил обвинен за бездействие, но не е
посочено какво е следвало да направи или да не направи, по какъв начин е следвало да
бъде упражнен ефективния контрол и да бъдат осигурени условията.Визира се липса на
точна квалификация на приетото за установено нарушение, тъй като посочените като
нарушени норми не визират конкретно правило за поведение.Цитира се съдебна
практика, касаеща описанието на нарушението от фактическа и правна страна, като в
заключение се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк.Б., която
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, сочи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
това, че като работодател не е изпълнил задължението си да осигури ефективен
контрол при осъществяване на товаро-разтоварните дейности от работниците,като
приема че нарушението е доказано и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а при присъждане на разноски в полза на жалбоподателя моли за
уважаване в минималния размер. .
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Св. П. Б. бил в трудово правоотношение с „ЕВРО ИМПЕКС Варна“ ООД, като
изпълнявал длъжността шофьор.За посоченото дружество, като общ работник работил
и М.В.М..
На 15.09.2021г., в база находяща се в землището на с. Тополи /бивш
Домостроителен комбинат/,св.Б. управлявал товарен камион с регистрационен номер
СВ 2463 КС и извършвал разтоварване на контейнери тип "иглу" за разделно събиране
на отпадъци в присъствието на М.В.М., който закачал контейнерите на куката на
стрелата на бордови кран Hiab 060 с регистрационен номер 909ПС5005. М. бил
застанал в каросерията на товарния камион, но тръгнал да слиза от каросерията и при
2
спускането на стрелата на бордовия кран гърдите на М.В.М. били притиснати към
каната на каросерията от страната на шофьорското място в следствие на което М. се
свлякъл на земята и настъпил трудов инцидент с летален изход.
Информацията за трудовата злополука постъпила в Д”ИТ” и
местопроизшествието било посетено от св.Д.- гл. инспектор в Д”ИТ”-Варна.При
проверката на место св.Д. установила при какви обстоятелства е настъпила трудовата
злополука.
При така установените факти, на 04.10.2021 г. срещу дружеството-жалбоподател
е съставен АУАН за нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. с чл.19т.2 от Наредба №12
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро-разтоварни работи/ ДВ бр.11 от 2006г./ и чл. 16 ал.1 т.6 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.АУАН бил надлежно връчен на
представляващия дружеството жалбоподател, който го подписала без възражения.
В законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН, но въпреки тези възражения и без да ги обсъди въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като в НП
АНО възпроизвел изцяло фактическите констатации от акта и визираните като
нарушени норми.
В хода на съдебното производство се ангажираха доказателства, че
работодателят е издал заповеди за извършване на инструктажи на работниците, така и
за определяне на отговорно лице, както и че на работниците са били проведени
инструктажи.
Съдът не кредитира показанията на св.Б. единствено в частта, в ктоято същият
сочи, че никой не им е провеждал инструктажи, а само е полагал подписи, тъй като в
тази им част показанията на свидетеля са изолирани и неподкрепени от никакви други
доказателства.В останалата част съдът кредитира показанията на св.Б., като напълно
кредитира показанията на св.Д. и св.М., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви по между си, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по АНП, както и от показанията на свидетелите Б.,
М. и Д. в кредитираните от съда части и от писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които съдът е посочил, че кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
3
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено и АУАН е съставен в предвидените от ЗАНН преклузивни
срокове.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган-изпълняваща
длъжността Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна съгласно
приобщената по делото Заповед.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Като разгледа жалбата с оглед процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, съдът установи, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
В конкретния случай съдът намира, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно
описание на нарушението, тъй като не са визирани конкретните факти, касаещи
съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение. Фактическото
описание на нарушението поставя в невъзможност съдът и наказаното лице да узнаят
какви конкретни действия респ. бездействия е извършил въззивника в качеството на
работодател. Описанието на нарушението се свежда до констатацията от фактическа
страна, че работодателят не е осъществил ефективен контрол при извършване на
товаро-раздтоварни дейности , тъй като е допуснал св.Б. на длъжност шофьор на
тежкотоварен автомобил да извършва разтоварване на контейнери тип „иглу“ в
присъствието на М. М. на длъжност „общ работник“ и при определени обстоятелства
е настъпила трудова злополука.
При тази констатация АНО е приел от правна страна, че санкционираното
дружество в качеството на работодател не е изпълнил задължението си да осигури
ефективен контрол при извършване на товаро-разтоварни дейности и е визирал като
нарушени нормите на чл.275 ал.1 от КТ във вр. с чл.19т.2 от Наредба №12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи/ ДВ бр.11 от 2006г./ и чл. 16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
Нормата на чл.275 ал.1 от КТ вменява общо задължение за работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени.Конкретни задължения за работодателя тази норма не визира.
4
Съгласно чл.19т.2 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, не се допуска
присъствието на хора в транспортните средства при товаренето/разтоварването им с
повдигателни съоръжения.
Нормата на чл.16 ал.1т.6 от ЗЗБУТ също е обща и вменява задължение за
работодателя да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за
здравето и по безопасен начин.
От горепосочените в АУАН и НП факти, обаче, не става ясно точно какви
императивни норми са пренебрегнати от работодателя, за да настъпи посочения
резултат, а именно кои конкретни действия или бездействия на същия са в причинна
връзка с настъпилия резултат.
Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи регламентира конкретни задължения както за
работодателя, така и за всеки работещ при извършване на товаро-разтоварни работи,
но друга разпоредба, освен чл.19 т.2, която не визира конкретно задължение за
работодателя, а визира само забрана, не е посочена.
Общата и непълна формулировка на нарушението създава неяснота по какъв
начин се приема, че работодателят е следвало да осъществи контрол ефективно и как е
допуснал шофьорът да извършва разтоварване на контейнерите и дали трудовата
злополука е настъпила в следствие на действие или бездействие на работодателя или се
дължи на неизпълнение на задължение на самия работник, тъй като наредбата вменява
задължения и за работниците.
Посочените разпоредби не съдържат специални, а общи норми на поведение,
поради което прецизната квалификация на нарушението изисква посочване именно на
разпоредбата, съдържаща конкретно правило на поведение, което евентуално е
нарушено в конкретния случай.
Липсата на яснота и пълнота при описание на нарушението е ограничило
правото на защита на наказаното лице, като е ограничило възможността му да узнае
съставомерните обстоятелства досежно процесното нарушение, което му се
вменява.Липсата на факти и невизирането на конкретно нарушено правило съответно
конкретно действие или бездействие лишава и съда от възможност да прецени има ли
извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото, правилно ли е била
приложена санкционната норма, а е категорично недопустимо факти, касаещи
съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като от една
страна волята на АНО не би следвало да се подменя от съда, а от друга страна, още от
момента на съставянето на АУАН, а и в последствие при издаването на НП
нарушителят изцяло се защитава срещу приетите за установени факти и
установяването на нови такива съществено ограничава правото му на защита.Именно в
5
тази връзка съдът не би могъл да приеме, че становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна, изразено в хода на съдебните прения ,би могло
да компенсира липсата на факти както в АУАН, така и в НП, където фигурира
единствено правният извод, че настъпилият резултат се дължи на неупражнен
ефективен контрол от страна на работодателя.
Поради изложените аргументи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като необосновано и издадено в противоречие с процесуалния закон, като в горния
смисъл са и :Решение на Адм. съд Варна по КАНД № 2631/2018г. , Решение на Адм.
съд Варна по КАНД № 2556/2021г. и др.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въз.дружество искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
Д“ИТ“ -Варна следва да бъде осъдена на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН да заплати
на„ Евро импекс Варна” ООД, Булстат *********, представлявано от Д. В. В. разноски
за адвокатско възнаграждение.В конкретния случай по делото са представени
доказателства за направени от въз. дружество разноски в размер на 370лв., / въпреки
упълномощаването на двама адвокати са представени доказателства за реално платено
възнаграждение само на един от тях-адв.Р./съдът намира, че съобразно правния
интерес и размера на санкцията на дружеството следва да се възстанови сума за
адвокатско възнаграждение именно в този размер, който е минималния размер
съобразно разпоредбите на чл.18 ал.2вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид основанията за отмяна на НП, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
Воден от горното , съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2100094/06.10.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл. 413, ал.2 от КТ на „ЕВРО
ИМПЕКС Варна“ ООД, управлявано и представлявано от Д. В. В. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 / две хиляди/
лева за нарушение на чл.275 ал.1 от КТ във вр. с чл.19т.2 от Наредба №12 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-
разтоварни работи/ ДВ бр.11 от 2006г./ и чл. 16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна да заплати на „Евро
импекс Варна” ООД, Булстат *********, представлявано от Д. В. В. сумата от 370лв.,
6
явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
(
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7