Р Е Ш
Е Н И Е
№ 278
гр.
Габрово 05.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и седми
февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като разгледа материалите
по адм. дело № 20 по описа за 2024 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 268, ал. 1,
във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 и чл. 225 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба
вх. № СДА-01-155 от 17.01.2024 г., подадена от К.З.Щ. ***, с ЕГН: **********,
действащ като физическо лице и като ЕТ «К.З.Щ.»***, с ЕИК: ******, срещу
Решение № 178 от 18.12.2023 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, с
искане за неговата отмяна.
С обжалваното Решение е
оставена без уважение жалба на търговеца за прекратяване на изпълнително дело
срещу същия, по което главен публичен изпълнител при ТД се е произнесъл с
Разпореждане № С 230007-137-0008299 от 27.11.2023 г. Като подадена в законния
срок от заинтересовано лице против подлежащ на обжалване административен акт
пред административен съд по реда на АПК настоящият съдебен състав намира
жалбата за редовна и допустима, поради което я разгледа по същество.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа депозираната жалба.
Ответната
страна се представлява от старши юрисконсулт Веселина Цанкова, която оспорва
жалбата. Моли за присъждане на деловодни разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На
02.12.2022 г. на жалбоподателя е връчено Съобщение за доброволно изпълнение на
основание чл. 221 от ДОПК /л. 39/, като същият е информиран, че срещу него е
образувано изпълнително дело № 48 за неплатени публични задължения в ТД на НАП
- Варна, офис Добрич от 2015 година. В съобщението е посочено, че задълженията
на адресата са от 2011 г., 2012 г., 2012 г., 2014 г. година. Задълженията са за
неплатени осигуровки по ЗО и ДОО, както и данъчни по ЗДДФЛ.
С
Молба от 16.05.2023 г. до ТД на НАП – Велико Търново К.Щ. е поискал изп. д. да
бъде прекратено, като сочи, че съобщението за образуване и поканата за
доброволно плащане му е връчена едва на горепосочената дата и до момента той не
е уведомен съгласно изискванията на чл. 32 от ДОПК за наличието на такова
производство.
С
писмо от 23.05.2023 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Габрово, е отговорено, че основанията за прекратяване на изп.
производство за събиране на публични вземания са посочени в нормата на чл. 225
от ДОПК и към настоящия момент нито едно от тях не е налице.
След
получаването на това писмо г-н Щ. се обръща с жалба към директора на ТД и
обжалва отказа за прекратяване на изп. дело, постановено от публичния
изпълнител. Възразява отново срещу това, че изп. дело е образувано през 2015
г., а поканата му е връчена едва в края на 2022 година, след изтичане на осем
години от образуването на делото. Намира, че не са спазени изискванията по чл.
32 от ДОПК за връчване на съобщението за образуване на производството и
поканата за доброволно изпълнение. Намира, че всички действия по изп. дело,
извършени преди получаване на съобщението и поканата, са незаконни и не следва
да се считат за извършени. Конкретни други действия на публичния изпълнител
обаче той не оспорва.
С
Решение № 116 от 27.06.2023 г. по тази жалба отказът да се прекрати
изпълнителното дело се потвърждава като законосъобразен. Според решаващия орган
са налице изпълнителни основания, посочени в съобщението, от които се
установява, че жалбоподателят дължи процесните суми и по този повод е
образувано съответното изпълнително производство. С постановления за налагане
на обезпечителни мерки от 27.03.2019 г. и от 28.04.2021 г. е наложен запор на
вземанията на Щ., находящи се в „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД, „Обединена
българска банка“ АД и „Търговска банка“ АД. До банките са изпратени запорни
съобщения, с които са наложени такива запори. С последващи постановления от
14.08.2020 г. и от 01.06.2021 г. са наложени обезпечителни мерки – запор върху
МПС, собственост на задълженото лице, като до ОД на МВР – Добрич са изпратени
запорни съобщения. Започнало е принудително изпълнение върху вземания на
длъжника от банки, като в тази връзка са издадени Разпореждания за изпълнение
на запорно съобщение от 25.06.2019 г. и от 23.02.2022 г. /2 броя/. В присъствие
на жалбоподателя е извършен опис на запорираните автомобили, за което са
съставени протоколи за опис от 17.01.2023 г. и от 28.02.2023 г. Издадено е
Разпореждане за определяне на окончателна оценка на 16.05.2023 г. на тези
активи. Едва на тази дата Щ. е поискал прекратяване на изпълнителното дело, по
която се е произнесъл публичният изпълнител с цитираното по-горе писмо,
потвърдено с решението на ответника.
В
това решение е посочено, че съгласно чл. 225, ал. 1 от ДОПК производството по
принудително изпълнение може да се прекрати на изчерпателно изброените в този
текст основания, но в случая не е налице нито едно от тях. Според решаващият
орган функциите, които има съобщението, връчено на жалбоподателя в края на 2022
година, са посочени в ТР № 7 от 15-04.2021 г. по ТД № 8 от 2019 г. на ВОС и те
се изразяват информиране на длъжника за образуване на изп. дело и съществените
елементи по същото, както и предоставяне на възможност на лицето за доброволно
изпълнение и предупреждение, че в случай, че не се възползва от нея ще се
пристъпи към принудително изпълнение. Задълженията са за неплатени данъци и
осигуровки, установени въз основа на подадени от самия длъжник декларации, като
е извършено самоначисление по чл. 105 от ДОПК. Задълженията е следвало да се
внесат и без длъжникът да бъде канен при тези обстоятелства, като не може да се
приеме, че той не е знаел за тях и е узнал за същите едва през 2022 година.
Освен това жалбоподателят е узнал за предприетите спрямо имуществото му
действия от страна на публичния изпълнител и е имал възможност да се осведоми
от съдържанието на запорните съобщения какво е основанието за тези действия,
като това е станало най-рано с наложения му запор върху банковата му сметка от
27.03.2019 г., както и след това - с връчването на ПОМ на 14.08.2020 г. и
02.10.2020 г., с които са наложени запори върху негови МПС и в които също е
посочен размерът на задълженията му. В заключение административният орган
намира, че по-късното връчване на поканата за доброволно изпълнение не
опорочава валидността на предприетите действия по изпълнителното дело и отказът
делото да се прекрати е основателен и законосъобразен.
Щ. е
оспорил този ИАА. Съдът при това оспорване е взел предвид, че съгласно нормата
на чл. 225, ал. 1 от ДОПК, производството по принудително изпълнение на
публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител при
наличието на изчерпателно посочените предпоставки, описани в т. 1 - 7, като
последната хипотеза не е конкретна, а предвижда „други случаи, предвидени в
закон“. В решението си по адм. д. № 210 от 2023 г. АСГ е отменил процесния ИАА
и е върнал делото като преписка на административния орган, който е следвало да
прецени дали и по отношение на кои от задълженията на Щ. е изтекла погасителна
давност, т.к. такава преценка не е била правена, а това е едно от основанията
за прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника за неговите
публични задължения.
В
изпълнение на дадените от съда указания в мотивите на съдебния акт е издадено
процесното Разпореждане от 27.11.2023 г. на гл. публичен изпълнител. С него се
обсъжда погасяването по давност на задълженията на Щ., като се обръща внимание
на общата норма на чл. 171 от ДОПК, предвиждаща 5-годишен давностен срок, с
който се погасяват публичните вземания, когато същият не е спиран или
прекъсван, както и разпоредбата на чл. 172 от Кодекса за общата 10-годишна
абсолютна давност. Сроковете започнат да текат от 01.01 на годината, следваща
тази, през която е следвало да се плати публичното задължение. Така, напр.,
задълженията по декларация-обр. 6 от 21.03.2014 г. касаят задължения за периода
2013 г. и е следвало да се изплатят до 30.04.2014 г., поради което за тях
давността започва да тече от 01.01.2015 г. Конкретизирано е началото на
давностните срокове за всички висящи задължения на жалбоподателя по основания.
С Постановление № С190008-022-0023330 от 27.03.2019 г. и Запорно съобщение по
чл. 202, ал. 1 от ДОПК от същата дата е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, като с
тези действия и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от Кодекса давността е спряла
да тече. Също така на 25.06.2019 г. до банката е изпратено разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение, което съставлява действие по принудително
изпълнение. С него давността се прекъсва на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, а
според ал. 3 от прекъсването започва да тече нова давност. Давността е спряна
отново с Постановление от 14.08.2020 г. за налагане запор върху 2 броя МПС,
връчено на адресата на 02.10.2020 г., както и с два броя запорни съобщения от
28.04.2021 г., с които е наложен запор върху вземания на длъжника от „Търговска
банка Д“ АД и „ОББ“ АД, които действия също са основание за спиране на
давността. На 23.02.2022 г. до банките
са изпратени разпореждания за изпълнение на запорни съобщения. Поради изтичане
на погасителна давност е прекратено събирането на най-старото задължение – към
ДОО, касаещо 2012 година на стойност от 21.00 лв., лихва 22.97 лв. и обща
стойност – 43.97 лв., като същото се отписва на основание чл. 173, във в. с чл.
225, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Останалите изрично изброени задължения подлежат на
събиране, вкл. на принудително изпълнение, поради което спрямо тях се отказва
прекратяване на изпълнителното дело.
В
законния срок това Разпореждане е обжалвано от Щ. пред директор ТД на НАП –
Велико Търново. Жалбоподателят този път изрично заявява, че не бил
искал погасяване на задълженията си “по давност”, а искал това да стане “по
незаконосъобразност”. В същото време твърди, че повече от 5 години след
образуването на изпълнителното дело през 2015 г. Той не е бил уведомяван за
него. Едва когато сменил адреса си, бил уведомен от ТД на НАП, офис Габрово за
наличието на задължения и такова производство. През 2021 г. му било връчено
известие за присъединяване към набраната до момента дължима сума на още
14 000.00 лв. ДДС от продажба на недвижим имот. Няма данни обаче това действие
да е било обжалвано в законния срок.
С Решение № 178 от 18.10.2023 г. на ответника
разпореждането е потвърдено. В Решението е посочено допълнително, че е издадено
съобщение за доброволно изпълнение на 20.01.2015 г., връчено на Щ. на
02.12.2022 г. За обезпечение на задълженията са предприети описаните още в
разпореждането действия. Всички задължения са установени на база подадена от
ДЗЛ декларации, описани отново подробно по дати на подаване и съдържание.
Публичният
изпълнител е постановил отказ да прекрати производството, обективиран в
обжалваното Разпореждане. Според чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на този
административен орган се обжалват пред директора на компетентната териториална
дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Процесното Решение е
издадено от директора на ТД на НАП. С оглед така изложеното съдът намира, че
обжалваният АА е издаден от компетентен орган, в изпълнение на предоставените
му по закон правомощия.
При
така описаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е оспорил
както процесните разпореждане /по административен ред/ и решение /по съдебен
ред – чл. 268, ал. 1 от ДОПК/, така и основанието и размера на задълженията си,
във връзка с които е образувано процесното изп. дело, но в този случай и в рамките
на това производство оспорването на самото задължение е недопустимо, т.к. от
една страна те са установени въз основа на подадени от самия него декларации и,
от друга, сроковете за такова оспорване са изтекли. Оспорването на дадено
публично задължение като основание и размер става в друго производство, не в
такова по оспорване действия на публичния изпълнител по изпълнително
производство. Щ. е бил уведомен за изпълнителното дело и процесните задължения
на 02.12.2022 година, видно от отбелязването на Съобщението за доброволно
изпълнение и този факт не се оспорва. Фактически жалбоподателят е бил уведомен
за производството още с налагането на запора през 2019 г. върху банковата му
сметка. В съобщението подробно са описани подадените декларации, вида, размера
и основанието на всяко едно задължение. Това, че Щ. не е уведомен за наличието
на изпълнителното дело не основание за отпадане на задълженията му като
изискуеми и налични. В своя жалба от 14.06.2023 г. до Директор ТД на НАП –
Велико Търново същият е оспорил отказ за прекратяване на изпълнителното дело на
главен публичен изпълнител, но в жалбата си той не е оспорил самите задължения
по основание и размер. На 27.06.2023 г. ответникът се е произнесъл с решение по
тази жалба, като я е оставил без уважение, считайки, че не са налице основания
за прекратяването на производството. Това решение АСГ е отменил и върнал
преписката за преценка за изтичане на давност за всяко от задълженията, след
което е било съставено процесното разпореждане, потвърдено с процесното решение
на ответника. Настоящото производство е започнало по искане за прекратяване на
изпълнително дело, а не като такова по оспорване на налични и изискуеми
публични задължения.
Нормата
на чл. 226, ал. 1 от ДОПК предвижда, че в изпълнение на правомощията си
публичният изпълнител издава постановления и разпореждания и в случая той е
издал разпореждане, с което е отписал частично задължения по това изп. дело, а
по отношение на останалите е постановил отказ и е отказал прекратяване.
Прекратяването и отказът от такова се реализират от публичен изпълнител, съгл.
чл. 225, ал. 1 от ДОПК, поради което съдът приема, че действията, обективирани
в разпореждането, са осъществени от компетентен орган.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, според чл. 221, ал. 1 ДОПК: „Когато задължението не е изпълнено
в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да
изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно
изпълнение”. От редакцията на разпоредбата не се налага извод, че изпращането
на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК по същността си представлява
„действие по принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК. Становището, че е действие на
публичния изпълнител, насочено към събиране на вземането и затова има
характеристиките на действие по принудителното изпълнение, с предприемането на
което по смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва, не може да
бъде споделено. При изпращане на съобщението все още не са предприети действия
по принудително изпълнение. Законодателят изрично е изключил изпращането на
съобщение за доброволно изпълнение от действията по принудително изпълнение.
Това съобщение има три функции. Първата е да информира длъжника за такива
съществени елементи като образуването на изпълнително дело, взискателя по него,
изпълнителното основание и размера на задължението. Втората е да му даде
възможност да изпълни доброволно задължението. Третата е да му укаже, че ако не
се възползва от нея, то ще се пристъпи към принудително изпълнение. Нито една
от тях не представлява същинско действие по удовлетворяване на вземането. С оглед
на така изложеното липсата на изпращане на съобщение до длъжника още през 2015
година, сама по себе си, не е основание за прекратяване на
производството.“.
Така цитираното ТР има други цели, то
третира въпросите за давността по ДОПК. Според диспозитива му образуването на
изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс не прекъсва давността и съобщението по чл. 221, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс също не я прекъсва.
Съгласно чл. 173 от Кодекса, вземанията
се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон, като вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 и в
тази връзка може да се обсъжда и наличието на основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Такова
производство се е развило пред компетентния орган и е направена преценка за
наличието на тези факти с процесното разпореждане и потвърдителното решение на
ответника. Служебното извършване на преценка и предприемане на действия касаят
абсолютната погасителна давност от 10 години. Част от задълженията, които е
следвало да се платят до и през 2013 година, това е взето предвид и същите са
отписани именно на това основание. Останалите, чиято дължимост възниква от
2014-та година, не са отписани, т.к. за тях не е изтекла погасителна давност.
По отношение изтичането на 5-годишния
давностен срок съдът взе предвид това,
че съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и като се има предвид, че първото
предприето действие по изпълнението /наложен запор на банкова сметка/ ***., то
за задълженията, чиито падеж настъпва 2014 година и след това тази давност също
не е изтекла.
Най-старото задължение касае здравни
осигуровки за 2013 година. Декларацията за тях е подадена на 21.03.2014 година,
съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 50, вр. с чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, като срокът за деклариране е бил до 30.04.2014 г. Задължението за
плащане е през 2014 година. Нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК гласи, че
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок или
срокът за най-старото от процесните задължения започва да тече от 01.01.2015
година. Първото предприето действие по изпълнението е преди неговото изтичане –
с издаването на Постановление № С190008-022-0023330 от 27.03.2019 г. за
налагане на обезпечителни мерки, а след това давността е прекъсната с
предприемане на действия по това принудително изпълнение – Разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение от 25.06.2019 г., от която дата започва да тече
нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл до момента на издаване на
разпореждането и решението. По същия начин и на същото основание и останалите
задължения, описани в процесните актове по делото, не са погасени по давност,
като всички те са възникнали и декларирани по-късно от така разгледаното.
Жалбоподателят възразява особено срещу
последното такова. То е в най-голям размер – главница на стойност
12 513.60 лв. и лихва – 5 483.59 лв. и е с произход дължим ДДС,
установено с данъчна декларация от 28.09.2020 г. По отношение на него давност
също не е изтекла. Щ. изразява становище за недължимост на това задължение в
рамките на настоящото дело. Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК, принудително
изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в
съответния закон акт за установяване на вземането, като в случая този акт е
подадената декларация /ал. 2, т. 2/. Според чл. 220 от Кодекса, когато
публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се
образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от
публичния взискател. Съгласно чл. 266, ал. 3 от ДОПК при оспорване действията
на публичния изпълнител по изпълнителното дело не подлежи на обжалване
определеният размер на публичното задължение, като на това основание в рамките
на настоящото производство релевираните от жалбоподателя основания, с които
оспорва основанието и размера на това задължение, не подлежат на разглеждане.
Установяването на задължението се
развива по реда на глава 14-та – чл. 105 и сл. от ДОПК. Задълженията по
декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък,
каквото е задължението по ДДС, се внасят в сроковете, определени в съответния
закон. Когато в декларация се установят несъответствия, които засягат основата
за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни
вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103,
органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се
коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл.
109. Актът може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор, но по настоящото
дело не се развива такова производство, нито са налице твърдения и данни за
наличие на такова. Според чл. 107 от ДОПК, когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон, а задълженото лице има право при поискване
от негова страна да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер. Размерът на задължението му се съобщава. По искане на ДЗЛ
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни,
получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване
на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Този актът
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
териториалната дирекция, но в случая съдът не е изправен и пред тази хипотеза.
Въз основа на така изложеното
настоящият съдебен състав намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен
орган, при спазване на процесуалните изисквания и изискванията за форма на
акта, същият е мотивиран, и законосъобразен, поради което следва да се остави в
сила, съответно – жалбата против действията на публичния изпълнител,
обективирани в процесното разпореждане, следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни
разноски – юрисконсултско възнаграждение, се явява своевременно заявено и
мотивирано, поради което такова следва да се присъди в минимален размер от 100
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, т.к. делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е
без материален интерес, по него не се оспорва размер на задължение а действие
на публичен изпълнител.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК и
чл. 267 и 268 от ДОПК, Административен съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № СДА-01-155 от
17.01.2024 г. по описа на същия съд, подадена от К.З.Щ. ***, с ЕГН: **********,
действащ като физическо лице и като ЕТ «К.З.Щ.»***, с ЕИК: *********, срещу
Решение № 178 от 18.12.2023 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново, с
което е потвърдено Разпореждане № С230007-137-0008299 от 27.11.2023г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП, офис - Габрово.
ОСЪЖДА К.З.Щ. ***, с ЕГН: ********** да заплати на
Националната агенция за приходите - гр. София, сума в размер на 100.00 /сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 268,
ал. 2 от ДОПК.
Препис
от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/