Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
XVII-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Снежана Колева и
прокурора Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от съдия
КОЛЕВА ВНОХД № 2278/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по протест на
СРП и допълнение към него срещу присъда от 20.02.2019 г. по НОХД № 18689/18 г.
Софийски районен съд, НО, 22-ри състав, с
която подсъдимата П.Й.С. с ЕГН: ********** е призната за виновна в това,
че на 17.09.2017 г. около 20:10 часа в гр.София, ж.к. „*********, без надлежно
разрешително, издадено по реда на Закона за контрола на наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), държала високорискови наркотични вещества, а именно:
1. Коноп /марихуана/ с общо нето тегло 2.81 грама, на
стойност 16.86 лв, разпределен в четири обекта, както следва:
- обект №1 — с нето тегло 0.64 грама, с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 8.1%.
- обект №2 - с нето тегло 0.66 грама, с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 7.9%.
- обект №3 - с нето тегло 0.68 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
7.0%.
- обект №4 - с нето тегло 0.83 грама, с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 6.1%.
2. Амфетамин с общо нето тегло 10.62 грама, на стойност
318.60 лв, разпределен в четири обекта, както следва:
- обект №5 - с нето тегло 3.62 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4%
- обект №6 - с нето тегло 3.86 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4%
- обект №7 - с нето тегло 1.48 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4%
- обект №8 - с нето тегло 1.66 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4%, като конопът и амфетаминът са включени в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”
от Наредбата за реда и класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.З, ал.2 и ал.З от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), което представлява престъпление
по чл.354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и на основание
чл.354а, ал.5, вр. ал.З, пр.2, т.1, вр. чл.78а НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева,
като на основание чл. 304 от НПК е оправдана в извършване на престъпление по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
В полза на държавата на
основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК е отнето наркотичното вещество по
приемо-предавателен протокол №50612/08.11.2017 г. на ЦМУ.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата
С. е осъдена да заплати в полза на държавата разноските по делото, направени в
хода на ДП в размер на 560.91 /петстотин и
шестдесет лева и деветдесет и една стотинки/ лв.
На основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимата
С. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В подадения протест и допълнението към
него са развити съображения за неправилност на присъдата. Изразено е несъгласие
с преквалифициране на деянието в маловажен случай, поради факта, че е
осъществено на публично място, държаните вещества са високорискови и количеството
им е на обща стойност 335. 46 лв. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно
заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в публичното
заседание, проведено на 12.06.2019 г., след изслушване становищата на страните.
Представителят
на прокуратурата поддържа протеста, като счита че случаят не е маловажен, т.к
се касае за държане на различни видове наркотични вещества, чиято стойност не е
твърде ниска съпоставено с обикновените случаи на престъпления от същия вид.
Настоява за отмяна на присъдата и уважаване на протеста.
Защитникът
на подсъдимата е на становище, че протестът е неоснователен, т.к при преценката
за маловажност, освен количеството и предмета на деянието следва да се вземат предвид
и фактите свързани с личността на дееца. Поддържа се, че държаните наркотични
вещества са оставени за съхранение у подсъдимата само за няколко минути, както
и че съгласно заключението на СПЕ при нея липсва синдром на зависимост към
наркотични вещества. В допълнение се сочи, че към момента на извършване на
деянието подсъдимата е била ученичка в дванадесети клас, на възраст близка до
непълнолетието и незрялост в емоционално-волевата сфера. Изтъква се, че от
самото начало е съдействала на полицейските органи, като е предала доброволно
държаните от нея наркотични вещества и е изразила съжаление за стореното.
Подчертава се, че това е изолиран случай в живота на подсъдимата, т.к същата е
с ранно установени трудови навици, завършила е успешно средното си образование,
понастоящем е студентка в редовна форма на обучение в УНСС и е с чисто съдебно
минало. Иска се потвърждаване на присъдата.
В
предоставената й последна дума подсъдимата С.
настоява за изтърпяване на наложеното й от СРС наказание.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи,
като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се
запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл.
от НПК намира за установено следното:
Протестът е подаден в законния срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран
върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
Първоинстанционното
производство по делото е протекло по реда на глава 27 от НПК. За да постанови
обжалваната присъда, СРС, на осн. чл. 371, т. 2 от НПК е съобразил събраните в
хода на досъдебното производство /ДП/ доказателства. СГС намира, че
първостепенния съд е провел съкратено съдебно следствие, в хода на което е оценил
всички доказателства, събрани на
досъдебната фаза, които допринасят за пълноценното изясняване на обективната
истина по делото. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд,
след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на
СРС.
Предвид
гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата П.Й.С., ЕГН **********, е
родена на *** г. в гр. София, българка, с българско гражданство, неосъждана,
неомъжена, със средно образование, работи като продавач-консултант в магазин;
живуща ***, ж. к."*********, ап. *.
На 17.09.2017 г., около 20:10 часа в гр.
София, ж.к. *********дежурни полицаи при 02 РУ-СДВР - В.И.К., И.Х.Т.и А.С.С.-
извършили полицейска проверка на св. А.И.И.и на подс. П.Й.С.. При проверката
подс. С. видимо се притеснила и заявила, че има в дамската си чанта, амфетамини
и коноп /марихуана/. Тя била задържана и отведена в 02 РУ-СДВР, където с
протокол за доброволно предаване от 17.09.2017 г. предала на органите на 02
РУ-СДВР четири броя топчета с неправилна форма, увити във фолио, съдържащи
тревиста маса, и четири броя топчета с неправилна форма, съдържащи бяло
вещество на бучки, увити в черен станиол.
От заключението на физико-химичната експертиза
от 09.10.2017 г. се установява, че високорисковото наркотично вещество коноп
/марихуана/ е с общо нето тегло 2.81 грама, на стойност 16.86 лв. разпределен в
четири обекта както следва: обект №1с нето тегло 0.64 грама, с процентно
съдържание на тетрахидроканабинол 8.1%; обект №2 с нето тегло 0.66 грама, с
процентно съдържание на тетрахидроканабинол 7.9%; обект №3 с нето тегло 0.68
грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 7.0%; обект №4 - с нето
тегло 0.83 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 6.1%.
Резултатът
от физико-химичната експертиза от 10.10.2018 г. показва, че амфетаминът е с
общо нето тегло 10.62 грама, на стойност 318.60 лв., разпределен в четири
обекта, както следва: обект №5 с нето тегло 3.62 грама, с процентно съдържание
на амфетамин 4.4%; обект №6 с нето тегло 3.86 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4%; обект №7 с нето тегло 1.48 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4% и обект №8 - с нето тегло 1.66 грама, с процентно съдържание на
амфетамин 4.4%.
Конопът и амфетаминът са включени в
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда и класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.З, ал. 2 и ал.
3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от експертно заключение по КСППЕ,
изготвена в хода на досъдебното производство, при подсъдимата не е налице
болестна зависимост и психически недостатъци. Към момента на извършването на
престъпното деяние тя е разбирала свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние й
позволяват правилно да възприема фактите от значение по делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
Според данните от КСППЕ на свидетеля А.И.,
същият е психично здрав, но със синдром на зависимост към канабиноиди с
предимно психичен характер и епизодичен прием на амфетамини. При него е налице
психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и
обстоятелства и може да участва като свидетел в наказателното производство.
При изготвената по делото дактилоскопна
експертиза се установява, че по предоставените за изследване обекти няма годни
за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелката В.И.К. /л.33 – л.34 от
ДП/; показанията на И.Х.Т./л.35-38 от ДП/; показанията на А.С.С. /л.37- л.38 от
ДП/; показанията на свидетеля А.И.И./л.39 – 42 от
ДП/.
Писмените доказателства и
доказателствени средства – справка за съдимост № 2408/12.02.2019 г. на СРС
/л.17 от СП/; трудов договор № 005/11.02.2019 г. /л.18 от СП/; справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ /л.19 от СП/; свидетелство
за професионална квалификация серия П-17, № 010252 /л.20 от СП/; Уверение №
48/13.02.2019 г. от УНСС /л.21 от СП/; личностна характеристика от 18.02.2019
г. /л.22 от СП/; протокол за доброволно предаване от 17.09.2017 г. /л.31 от
ДП/; заповед за задържане на лице /л.28 –л.30/ от ДП
Способите за събиране и
проверка на доказателствения материал - заключението на КСППЕ на А.И. /л.44-48
от ДП/; заключението на КСППЕ на П.С. /л.52-л.56 от ДП/; заключението на
дактилоскопна експертиза /л.70-л.72 от ДП/; заключение на физико-химична експертиза
от 09.10.2017 г. /л.77-л.82/; заключението на физико-химична експертиза от
10.10.2018 г. /л.86-л.87 от ДП/.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени. При оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени доказателствените материали, обосноваващи приетата фактология, без
да е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Въпреки,
че не са налице възражения във връзка с анализа на доказателствата, този съд
държи да отбележи, че изразява съгласие със становището, че така изложените
факти се установяват безспорно заради показанията на свидетелите К., Т., С. и И.,
които кореспондират на самопризнанието на подсъдимата.
Уместно,
показанията на тези свидетелите са били кредитирани от първостепенния съд.
Същите са изчерпателни, логични, последователни и безпротиворечиви помежду си,
като не само съответстват на останалите доказателствени материали, а и не се оспорват
от защитата на подсъдимата. Изложеното от тримата полицейски служители е
основният източник на информация досежно стеклите се събития, като в случая не
са налице основания за съмнение в достоверността на техните разкази, с оглед на
което и въззивният съд им даде пълна вяра.
Настоящият състав приема за обективни
и компетентни заключенията на извършените в ДП ФХЕ от 09.10.2017 г., ФХЕ от
10.10.2018 г., КСППЕ на И., КСППЕ на С. и дактилоскопна експертиза, въз основа
на които се установяват характеристиките на процесните вещества и психическото
състояние на подсъдимата С.. СГС кредитира заключенията на експертизите, като
обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключенията са били уместно
възприети и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Първостепенния
съд е отдал дължимото внимание и на неоспоримостта на авторството на деянието,
след като е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност и е дал ясен и
убедителен отговор кои доказателства кредитира и защо. Доказателственият анализ
не търпи никакъв упрек в насока на процеса на формираното вътрешно убеждение на
решаващия орган и въззивният съд го споделя изцяло. Доколкото не са наведени
доводи в тази връзка, а съдът не съзира пропуски в доказателствената дейност на
контролирания съд, детайлното обсъждане на доказателствата не се налага.
Съгласявайки се с правните изводи на
първата инстанция и на основата на така
изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Правилно
районният съд е преценил, че деянието, извършено от подсъдимата С. не съдържа изискуемите
елементи на чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК.
Подсъдимата П.Й.С. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.1, пр.1
от НК, както от обективна, така и
от субективна страна.
Непосредственият обект на това
престъпление са обществените отношения свързани със здравето на гражданите и
правния режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното
разпространение.
Предмет на престъплението са
високорискови наркотични вещества и/или техни аналози. Легални дефиниции на
тези понятия се съдържат в Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, което придава елемент на бланкетност на
наказателноправната диспозиция на нормата. Според § 1, т.11 от ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо
и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на
зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната
нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм. Според § 1, т.17 ЗКНВП „Аналог“ означава всяко вещество, което не е
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое
наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба,
приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се
съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II
- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина; 3. Списък III - Рискови вещества. Цитираните
списъци представляват приложения към чл. 3 на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
Изпълнителното деяние в конкретния
случай се изразява в държане на високорискови наркотични вещества без надлежно
разрешение. В съдебната практика трайно се приема, че държането се изразява в
осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на
лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се
намират постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо
отношение към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях
и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата
му власт.
Престъплението
по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК е единно, трае продължително
във времето и държането като проявление на фактическото господство върху вещта
се осъществява по едно и също време.
Съставомерен признак на
разглежданото престъпление е и липсата на надлежно разрешение за държането на
високорисковите наркотични вещества. Това налага в случая изясняването и
разглеждането на тези правила съдържащи се в ЗКНВП установяващи законовите
изисквания за правомерно извършване на различните дейности с наркотични вещества.
Общият принцип е установен в чл.7 от ЗКНВП, където е въведена забрана за
производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът,
износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без лицензия,
издадена при условията и по реда на този закон. От друга страна в зависимост от
вида наркотични вещества законът предвижда два забранителни режима за
различните дейности с тях очертани в глава трета и глава четвърта от него.
Единият е лицензионен по отношение на рисковите и високорисковите, но намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, ката самият режим съдържа в
себе си ограничения, предвид обстоятелството, че лицензията се издава само за
медицински или ветеринаромедицински цели. Другият е изцяло забранителен – спрямо
веществата, които поради високата степен на риск за общественото здраве с оглед
на вредния ефект от злоупотребата с тях не са приложими в медицината. Следователно признакът „без
надлежно разрешително“ означава от една страна всяка дейност с наркотични
вещества, извън изключението на чл.31, съответно чл.32, ал.5 ЗКНВП и от друга
извършването на тези дейности без лицензия, съответно разрешение, когато това е
необходимо, или извън техните параметри.
Така с основание предходния състав е
приел, че от обективна страна, подсъдимата
С. на 17.09.2017 г. в гр. София, ж.к „*********, е държала високорискови
наркотични вещество без надлежно разрешително - обособена в отделни обекти
тревиста маса с общо нето тегло 2,81 грама на стойност 16.86 лв. и амфетамини с
общо нето тегло 10.62 грама на стойност 318.00 лв.
От заключенията на изготвените по
делото физико-химични експертизи се установява, че държаната от С. тревиста
маса представлява коноп /марихуана/, а бялото вещество
на бучки - амфетамини. Конопът и
амфетамините са наркотични вещества, поставени под контрола на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и същите безспорно
представляват високорискови наркотични вещества без легална употреба, пазар и
производство. Конопът и амфетамините са включени в Списък I – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, съдържащ се в Приложение №1 към чл.3, т.1 НРКРВН. Включени са и в
Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от
РБ, а също и в Конвенцията на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик на
упойващи и психотропни вещества, ратифицирана от РБ. Престъпният състав на чл.354а, ал.3 НК за
разлика от този по чл.354а, ал.1 НК не обхваща случаите, в които държането на
наркотичните вещества е с цел разпространение, както и самото им
разпространение. В конкретния случай е категорично установено, че подсъдимата С. е държала за кратко конопа
и амфетамините, които са закупени от свидетеля И. с цел лична употреба, а не за
разпространение.
Въззивната инстанция се солидаризира
и с обобщенията на предния съд досежно субективна страна на деянието, като не
намира за нужно да ги преповтаря.
Адекватно първоинстанционният съд е преценил, че
установените по делото смекчаващи обстоятелства обуславят маловажност на
конкретния случай. Съгласно легалното определение на чл.93, т.9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Безспорно е, че по-ниската степен на
обществена опасност за този вид деяния се предопределя от количеството и вида
на наркотичното вещество, чистотата на активната му субстанция, мястото където
е открито, начинът по който е съхранявано, дали деецът е наркозависим и
процесуалното му поведение.
От мотивите на присъдата е видно, че районният съд е
базирал приложението на привилегированата разпоредба след задълбочено и
прецизно анализиране, както на количеството наркотични вещества, така и на
данните за личността на извършителя. Рационално е отбелязана съвременната
върховната съдебна практика, която третира подобни случаи, като маловажни
оповавайки се на невисоката стойност на държаните наркотични вещества. Без
забележки и пропуски е подробният преглед на индивидуализиращите подсъдимата
характеристики. Щателно са отчетени възрастта й, отношението й към стореното, непристрастеността
й и съдействието на органите на досъдебното производство за разкриването на
обективната истина.
Във
връзка с посоченото, въззивният съд намира за обоснован извода на ревизирания
състав, че извършеното от подсъдимата
деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, предвид
количеството наркотично вещество – 2,81 грама коноп на стойност 16,86 лв. и
10,62 грама амфетамин на стойност – 318,60 лв, и фактът, че същото е
съхранявано временно за другиго. В тази
връзка без основание в протеста се поддържа, че не би следвало се отдава
значение върху собствеността на държаните вещества. И ако в принципен план за преценка на съставомерността на извършеното това действително е така,
обстоятелствата свързани с конкретните измерения на самото държане – за другиго
/вкл. изводимо от местоживеенето/ и неговата относително кратка
продължителност няма как да не се
съобразят при оценката на обществената опасност на извършеното.
Освен
това, деецът е лице с добри характеристични данни, трудова и социална ангажираност /работи и учи/,
с оглед на което и деянието, и дееца разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Резонно първоинстанционният съд е счел, че в
конкретиката на настоящият случай
обществената опасност е занижена. Разпоредбата на чл.354а НК защитава важни
обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Това обстоятелство е
преценено от законодателя принципно при
криминализирането на държането на високорискови наркотични вещества. За
да бъде определено като престъпно, конкретното поведение следва да покаже
типичната за този вид прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да
обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги
направи обществено приемливи. Изяснената фактическа обстановка по делото по
категоричен начин установява ниска степен на увреждане на обществените
отношения и съответно маловажност на случая. Действително подсъдимата е с добро процесуално поведение и проявява искрено
съжаление за стореното и съзнание за поемане на съответната отговорност.
Осъщественото от нея деяние е еднократна и изолирана проява.
Ето
защо, правилно първоинстанционният съд не е приложил хипотезата на чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1 от НК, доколкото деянието, извършено от подсъдимата
С. се подвежда изцяло под престъпния
състав на чл.354а, ал.5, вр, ал.3, пр.2, т.1, пр.1НК. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети
предвид, поради което законосъобразно деянието е квалифицирано като маловажен
случай. Подвеждането под отговорност по
по-тежкия състав в конкретния случай би създало, както у нея в частност, така и
у обществото като цяло, усещане за прекомерна наказателна репресия срещу лица,
държащи неголеми количества наркотични вещества при ситуации, аналогични на
настоящата.
Цялостната преценка на обстановката показва,
че подсъдимата С. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1НК.
Поради това, въззивната инстанция отхвърля, като неоснователно, искането на прокуратурата
за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение.
При определяне на наказанието първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и е освободил С. от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление. За това умишлено
престъпление законът предвижда наказание „глоба“ до хиляда лева, като от него
няма настъпили съставомерни имуществени вреди, а подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност.
Неправилно районният
съд, извършвайки преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието
фактори, е възприел като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимата. Същото не
следва да бъде взето предвид като смекчаващо, доколкото липсата на предишни
осъждания за престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на
глава VIII от НК е отчетено от законодателя като предпоставка за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, поради което не може да бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство
при определяне на отговорността на дееца, тъй като това би означавало един и
същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на извършителя, каквато не е
целта на закона. Въпреки горното, уместни са изводите на СРС, че обществената опасност
на деянието е сравнително ниска за този вид престъпления, което се отнася и за
обществената опасност на подсъдимата. Действително липсват и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Доколкото производството по делото е
протекло по общия ред, санкционната норма на чл.78а НК предвижда
административно наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Според въззивната
инстанция, определеното наказание в размер на законовия минимум - „глоба“ в
размер на 1000 лева, изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимата, като наред с това ще се
въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
В същото време, ще й се даде възможност да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Предвид изхода на делото, районният
съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 и чл. 190, ал.2 НПК,
е възложил в тежест на подсъдимата направените
по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а протестът - да бъде оставен без
уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.02.2019 г., постановена
от СРС, НК, 22 състав по НОХД №
18689/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.