РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Омуртаг, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20213510100048 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Х. А. П., с адрес: с.***, действащ чрез пълномощника си адв.С. Г. от АК –
Търговище, твърди в исковата си молба, че ответницата била негова бивша снаха и бивша
съпруга на сина му А. Х. А.. Сочи се в молбата, че с влязло с законна сила Решение № 33 от
16.02.2007 г. постановено по гр. д. № 17/2007 г. по описа па Районен съд – Омуртаг, вписано
под вх. peг. № 426/26.04.2011 г. в Служба по вписванията – Омуртаг, ищецът и покойната
му вече съпруга Х.Х.П., прехвърлили на сина си А. Х. А., по време на брака му с
ответницата Р., срещу задължение за гледане и издръжка, лично или чрез трето лице като
им осигури грижи при немощ и старост и при запазване правото им на ползване, следният
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО съставляващо УПИ № I-97 /първи за дворище деветдесет
н седем/ в квартал 12 /дванадесет/ по регулационния план на с. Могилец, общ. Омуртаг, с
административен адрес: ул.“***, с площ 900 /деветстотин/ квадратни метра, заедно с
построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 82 /осемдесет и два/
квадратни метра, при граници на имота: улици от две страни, УПИ № 11-99, УПИ № ХVІ-98
и УПИ №ХVІІ-96. Посочено е в молбата, че тъй като договорът бил сключен по време на
гражданския брак на ответницата със сина на ищеца, тя била собственик на ½ идеални части
от имота. Ищецът посочва, че не бил в добро здравословно състояние, бил в напреднала
възраст и имал нужда от ежедневно гледане и от издръжка, но въпреки това ответницата Р.
не изпълнявала задълженията си по договора описан по – горе, изцяло се била
дезинтересирала от ищеца, не му осигурявала спокоен и нормален живот, включително
1
храна и отопление и явно не желаела и за в бъдеше да изпълнява задълженията си по
договора. Описано е в молбата, че тъй като синът на ищеца - А. Х. А., от години бил в
чужбина и не заплащал дължимата издръжка на двете си непълнолетни деца Държавен
съдебен изпълнител при РС-Омуртаг провел публична продан на неговата ½ идеална част от
описания по – горе имот и същата била продадена на Х.М.Х. от с. М.общ. Омуртаг – внучка
на ищеца. Ищецът посочва, че с процесния алеаторен договор искал да си осигури спокойни
старини, с годините здравословното му състояние се влошавало и все повече имал нужда от
грижи и тъй като било нА.це пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на
ответницата прави искане договорът да бъде развален. В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с адв. С. Г. от АК – Търговище, която поддържа иска, като уточнява, че същият е
предявен по отношение на ½ идеални части от имота, а не по отношение на целия имот и
моли същият да бъде уважен.
Ответницата Г. Х. Р., с адрес: гр.***, се представлява по делото от процесуалният
си пълномощник адв.С. К. от АК – Сливен, който излага становище, че искът е недопустим,
в частта му за над ¼ идеални части от имота и неоснователен в останалата му част. От
ответницата е постъпил писмен отговор по делото, в който посочва, че искът е частично
допустим, тъй като съпругата на ищеца била починала и той не можел да предявява прав от
нейно име, поради което предявеният иск до ¼ идеални части от имота бил недопустим. В
отговора е изложено и становище, че искът е неоснователен, като е направено възражение за
изтекла погасителна давност по отношение правото на ищеца да иска разваляне на договора
и е посочено, че обстоятелствата на които се основава иска не отговарят на действителната
фактическа обстановка и правно положение, като е изтъкнато, че ищецът никога не бил
заявявал на ответницата или на нейното семейство, че има нужда от каквито и да е грижи и
не бил дал подходящ срок на Р. да изпълни задълженията си по договора, с писмено
предупреждение, че след изтичане на този срок ще счита договора за развален.
Алтернативно, в случай, че искът бъде счетен за основателен, е направено предложение до
ищеца за изпълнение от страна на ответницата на задълженията по договора, в параметри,
които страните да договорят в рамките на процеса.
С протоколно определение от 15.10.2021г. производството по делото е прекратено в
частта му за над ¼ идеални части от имота предмет на сделката обективирана в процесния
договор. Определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От приложеното по делото Решение № 33 от 16.02.2007 г. постановено по гр. д. №
17/2007 г. но описа па Районен съд – Омуртаг, влязло в законна си на 30.03.2007г., вписано
под вх. per. № 426/26.04.2011 г. в Служба по вписванията – Омуртаг, е видно, че със същото
е обявен за окончателен писмен предварителен договор от 21.12.2006г., по силата на който
ищецът и покойната му понастоящем съпруга Х.Х.П.прехвърлили на сина си А. Х. А.,
срещу задължение за гледане и издръжка, лично или чрез трето лице, като им осигури грижи
при немощ и старост и при запазване правото им на ползване, следният недвижим имот:
2
ДВОРНО МЯСТО съставляващо УПИ № I-97 /първи за дворище деветдесет н седем/ в
квартал 12 /дванадесет/ по регулационния план на с. Могилец, общ. Омуртаг, с
административен адрес: ул.“***, с площ 900/деветстотин/ квадратни метра, заедно с
построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 82 /осемдесет и два/
квадратни метра, при граници на имота: улици от две страни, УПИ № 11-99, УПИ № ХVІ-98
и УПИ №ХVІІ-96. От приложения препис – извлечение от акт за смърт № 9/15.01.2008г.,
издаден от Община Омуртаг, се установява, че Х.Х.П. е починала на 14.01.2008г. Не се
спори между страните, че сделката е сключена по време на брака на А. Х. А. с ответницата
Р., който впоследствие бил прекратен поради развод на съпрузите. Тези обстоятелства се
установяват и от приложеното Удостоверение № 240/2008г.-09.12.2008г., издадено от РС –
Омуртаг, от което е видно, че с ВЗС на 03.12.2008г. Решение № 222/14.11.2008г.
постановено по гр. д. 240/2008г. по описа на РС – Омуртаг, бил прекратен бракът между А.
Х. А. и Г. Х. А., сключен с акт за гражданки брак № 5/12.11.1992г. пред длъжностно лице по
гражданско състояние при Кметство с.Могилец, общ.Омуртаг. Видно е от приложеното по
делото Постановление за възлагане от 24.02.2011г. на ДСИ при РС – Омуртаг, че след
проведена публична продан по ИД № 20083510400020, ½ идеална част от имота,
собственост на А. Х. А., е възложена на Х.М.Х. от с. ***. Приложена е по делото скица рег.
№384/04.11.2020г., издадена от Община Омуртаг, в която са отразени описания в
цитираното решение недвижим имот и построената в него сграда. Приложено е и
удостоверение за данъчна оценка на имота издадено от Община Омуртаг. Приложени са
удостоверения за регистрираните постоянен и настоящ адреси на ищеца, от които е видно,
че и двата са в с.Могилец, общ.Омуртаг, като постоянният му адрес е на ул.“Демокрация“ №
15, настоящия на ул.“Шести май“ № 2. От приложеното по делото удостоверение издадено
от ТП на НОИ – Търговище се установява, че получаваната от ищеца пенсия е общо в
размер на 334.50 лева.
По делото като свидетели са разпитани водените от ищцовата страна М.А. М.и
Х.М.Х.– двамата от с.М.общ.О.и водените от ответната страна Б.Г. Г. от с.К.общ.С.и
Ж.И.Е.от гр.С.В показанията си св. М.заявява, че живее в с. М.като близо 20 години бил ***
- до 2011 г., и познавал познавам страните по делото. Свидетелят посочва, че му било
известно, че е сключен процесния договор, но задълженията по същия не били изпълнявани
и грижи за прехвърлителите не били полагани - нито от приобретателя по договора, нито от
ответницата, която не била идвала в с. М.след развода си със сина на ищеца. Уточнява, че
ищецът търсел сина си и ответницата, но въпреки това нито един от тях не го посещавал.
Свидетелят е категоричен, че ищецът има нужда от грижи, тъй като вече бил в напреднала
възраст, трудно се придвижвал, налагало се да приема различни лекарства и посочва, че
необходимите грижи за него били полагани от дъщеря му, която живеела в селото.
Свидетелят заявява, че след развода на сина му с ответницата ищецът не живеел в имота
прехвърлен с процесния договор, тъй като къщата в този имот не била поддържана и годна
за живеене, а живеел в къща в съседство, останала в наследство от родителите му, в която
преди това отсядали братята и сестрите му, когато си идвали от Турция. Посочва, че преди
време внукът на ищеца, който също се казвал Х., посещавал дядо си, но не го бил виждал да
3
му помага, а понастоящем, доколкото било известно на свидетеля, двамата дори не си
говорели. Уточнява, че синът на ищеца живеел като клошар в Б.и изобщо не си бил идвал
през годините. Уточнява и че ищецът не можел да подава документи за социално
подпомагане за отопление заради договора. Св.Х.посочва, че ищецът и неговата покойна
съпруга притежавали имот, който прехвърлили на сина си срещу задължение за издръжка и
гледане. Заявява, че известно време след това синът на ищеца и ответницата се развели и
имотът бил разделен на идеални части. Свидетелят посочва, че съпругата на ищеца
починала и той останал сам, имал здравословни проблеми, но грижи за него не били
полагани. Свидетелят заявява, че след като „си натоварила багажа“ и си заминала,
ответницата не се била завръщала в селото и че не му било известно да е заплащала на
някого да полага грижи за ищеца. Уточнява, че подаваните от ищеца молба за социална
помощ за отопление били отхвърляни заради прехвърлянето на имота. Посочва, че ищецът
понастоящем не живеел в къщата, която прехвърлили на сина си, тъй като там нямало
необходимите условия. Свидетелят заявява, че познава внуците на ищеца и че не ги бил
виждал да идват да му помагат. Св. Г. посочва, че познавала ответницата от около 8 месеца,
тъй като синът й и съпругата му Ж.закупили къща в съседство до дома на свидетелката.
Заявява, че не били много близки с ответницата, но тя била казвала на свидетелката за
къщата предмет на процесния договор, като свидетелката заявява, че не се сеща за името на
селото, в което се намира същата. Свидетелката твърди, че синът на ответницата – Х., и
съпругата му, когато ходели при родителите на ответницата „минавли“ и при ищеца „да го
нагледат“ и да помогнат с нещо, но не може да каже колко пъти годишно се е случвало това.
Не е категорична и относно това къде живеят родителите на ответницата, като посочва, че са
или в с. Я.или в с. М.Свидетелката твърди, че сина на ответницата и съпругата му не били
споменавали, че ищецът има нужда от грижи и че е искал от тях помощ. Св. Е.заявява, че е
съпруга на Х. .Е.- внук на ищеца, с когото били заедно от три години. Посочва, че често по
празниците и уикендите пътувли „до селата“, като няколко пъти и ответницата била с тях,
защото минавали през с. М.при родителите й, а след това отивали и до с. М. да видят ищеца.
Свидетелката твърди, че когато ходили при ищеца той бил в добро здравословно състояние,
вървял сам - в градината, в двора, виждали го да подрежда неща в двора си. Заявява, че на
тръгване винаги питали ищеца дали има нужда от нещо, а той казвал, че е добре и няма
нужда от нищо. Уточнява, че ходели при ищеца на три месеца веднъж, а последно били при
него през пролетта на мината година, тъй като впоследствие отношенията им се влошили.
Свидетелката посочва, че къщата, която била прехвърлена на бащата на съпруга й била
необитаема, не била поддържана, имала нужда от основен ремонт и не била годна за
живеене и че ищецът живеел в друга къща. Заявява, че й било известно, че ищецът приема
лекарства, но не й било известно кой му ги купува. Уточнява, че при посещенията им при
него в повечето случаи разговорите се водели на турски език, който тя не разбирала.
Свидетелката посочва, че когато ходели със съпруга й при ищеца винаги отделяли по 1 – 2
часа да му помагат. Категорична е, че ответницата не е полагала грижа за ищеца и че не й е
известно да е изпращала пари или да е наемала човек да се грижи за него. Твърди, че ищецът
не е казвал, че има нужда от пари, от дърва и от помощ и не се бил обаждал да поиска нещо.
4
По направеното възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на
исковата претенция съдът счита следното: Искът за разваляне на договора за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна
давност, считано от всеки ден на неизпълнение. В конкретния случай ищецът се позовава на
перманентно неизпълнение на договора, което според него продължава и към датата на
проведеното по делото открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, с
оглед на което възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на иска е
неоснователно.
Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът счита, че предявеният
иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, е основателен. Този договор е алеаторен,
двустранен и възмезден. По силата на същия за прехвърлителя на недвижимия имот
възниква еднократно задължение - да прехвърли собствеността върху имота, което
безспорно е сторено от ищеца и неговата съпруга, видно от приложеното по делото съдебно
решение, а поетото от приобретателя задължение за гледане и издръжка следва да бъде
изпълнявано ежедневно, постоянно и непрекъснато, от него или от трето лице, във вид, обем
и качество, определени от съдържанието на договора и по силата на същия. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се
дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В случай, че в договора
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва
изцяло храна, лекарства, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. В конкретния случай в процесния договор
задължението на приобретателя е описано именно като издръжка и гледане, както и грижи
при немощ и старост, които той е следвало да осъществява сам или чрез трето лице и
следователно за да е налице точно изпълнение на договора от страна на приобретателя той е
следвало да полага – сам или чрез друго лице, ежедневно и непрекъснато грижи за
прехвърлителя и да му предоставя издръжка, в обем достатъчен да бъдат задоволени
нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване,
лекарства и други ежедневни нужди. Ищецът понастоящем е на 80 години, т. е. в напреднала
възраст и със здравословни проблеми и безспорно се нуждае от грижи и средства за живот.
В случая не се установи по делото предоставяне на каквито и да е грижи от приобретателя –
лично или чрез трето лице, както и предоставяне на издръжка на ищеца. Не се установи да
са му предоставяни грижи и издръжка и от ответницата по делото. От събраните по делото
свидетелски показания, които по отношение на правно релевантните факти кореспондират
помежду си и на които съдът дава вяра, се установи единствено, че периодично ищецът е
бил посещаван от своя внук Х., син на ответницата и приобретателя по договора. В този
смисъл са показанията на свидетелите М.Г. и Е.Дори и да се приеме, че при тези посещения
св.Е.и нейният съпруг са помагали на ищеца, то тази помощ е била непостоянна и
периодична и не може да се приеме, че представлява гледане и издръжка и грижа при немощ
5
и старост по смисъла на договора. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ищецът не може да реализира и уговореното в договора правото си на ползване
върху прехвърления имот, поради обстоятелството, че къщата в него не е поддържана и е
негодна за живеене, което е принудило ищеца да заживее в друг имот, останал в наследство
на него и неговите братя и сестри. Този факт също води до извод за неизпълнение на
задълженията на преобритателя по договора. Неоснователни са изложените от ответната
страна съображения, че ищецът не е поискал издръжка и грижи. Според показанията на
св.М.се установи, че ищецът се е обаждал и на сина си и на ответницата, но същите не са го
посещавали. Освен това искът би бил неоснователен само при неоправдано неприемане от
страна на ищеца на грижи и издръжка, но не и в случай, че не е уведомил изрично
преобритателя, че се нуждае от грижи и издръжка, респективно не е поканил преобритателя
да му предостави нужните издръжка и грижи. Задължението на преобритателя е ежедневно,
постоянно и непрекъснато да полага грижи за прехвърлителя и да му предоставя
необходимите за издръжката му средства, а в случая се установи, че през годините ищецът е
посещаван периодично единствено от своя внук – според св.Е.веднъж на три месеца, т. е.
около четири пъти годишно, който при тези посещения му помагал „за нещо“, според
същата свидетелка. Установи се, че преобритателят по процесния договор, лично или чрез
трето лице, не е полагал за ищеца грижи, които да му осигурят спокойното и нормално
съществуване, нито му е предоставял издръжка. Периодът на неизпълнение е значителен,
поради което и не налице съмнение възникнало ли е правото на разваляне на договора с
оглед разпоредбата на чл.87 ал.4 от ЗЗД. От изложеното следва, че в случая е налице пълно
неизпълнение на възникналите за преобритателя по договора задължения по последния и
това неизпълнение влече разваляне на договора съобразно искането на ищеца - до 1/4
идеална част от имота, предмет на договора, тъй като последният е сключен по време на
брака на ответница с преобритателя. Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан,
и като такъв същият следва да бъде уважен.
Предвид претенцията на ищцовата страна за присъждане на деловодни разноски, с
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата общо в размер на 362.38 лева, включваща направени
разноски за заплатени държавни такси и възнаграждение на един адвокат по представен
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ сключения
на 21.12.2006г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обявен за окончателен с Решение № 33 от 16.02.2007 г. постановено по гр. д. №
17/2007 г. но описа па Районен съд – Омуртаг, влязло в законна си на 30.03.2007г., вписано
6
под вх. per. № 426/26.04.2011 г. в Служба по вписванията – Омуртаг, В ЧАСТТА МУ, с
която Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: с.***, прехвърлил на А. Х. А. от с.***, с ЕГН
**********, срещу задължение за гледане и издръжка, лично или чрез трето лице, като му
осигури грижи при немощ и старост и при запазване правото им на ползване, ¼ идеална
част /една четвърт идеална част/ от следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО
съставляващо УПИ № I-97 /първи за дворище деветдесет н седем/ в квартал 12 /дванадесет/
по регулационния план на с. Могилец, общ. Омуртаг, с административен адрес: ул.“***, с
площ 900 /деветстотин/ квадратни метра, заедно с построената в него МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 82 /осемдесет и два/ квадратни метра, при граници на имота:
улици от две страни, УПИ № 11-99, УПИ № ХVІ-98 и УПИ №ХVІІ-96.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Х. Р., с адрес: гр.***, ЕГН
**********, да заплати на Х. А. П., ЕГН **********, с адрес: с.***, сумата общо в размер
на 362.38 лева /триста шестдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, включваща
направени разноски за заплатени държавни такси и възнаграждение на един адвокат по
представен договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Търговище, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна П. Захариева
7