№ 3734
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С.Г.
като разгледа докладваното от С.Г. Административно наказателно дело №
20231110217430 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН като с искане на жалбоподателя В. П. К. от 10.07.2024 г.
се иска изменението на решението в частта, в която е осъден да заплати на
СДВР сумата в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение и е
оставено без уважение искането за разноски и се постанови заплащане на
ползваната правна помощ, както и с молба от жалбоподателя В. П. К. чрез адв.
Ефр. К. – САК от 10.07.2024 г., подадена електронно на 10.07.2024 г. и по
пощата на същата дата, входирана на 11.07.2024 г. и съответно на 16.07.2024 г.
за поправка и допълване на съдебен акт решение в частта за разноските като
бъде осъдено СДВР да заплати на адв. Ефр. К. – САК сумата от 800 лв. за
осъществена правна помощ на юрист и да бъде намалено юрисконсултското
възнаграждение на 1/3 от определеното 80 лв.
Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от В. П. К. срещу
наказателно постановление (НП) №23-4332-017812/26.07.2023 г. на началник
сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР.
В хода на административнонаказателното производство пред СРС
жалбоподателя е бил представляван от процесуален представител адвокат
Ефр. К. - САК.
1
Същата е представила адвокатско пълномощно за процесуално
представителство и договор за правна защита и съдействие за договорено
възнаграждение в размер на 1200 лв. по чл.38, ал.1 от ЗАдв за три броя
наказания.
Представен е и списък за разноски за възнаграждение на адвокат по чл.38,
ал.1 от ЗАдв.
В хода по същество не е направено възражение за претендираното с
писмена молба, докладвана в съдебно заседание, проведено на 25.04.2024 г.,
юрисконсултско възнаграждение от процесуален представител на
въззиваемата страна.
На следващо място конкретен размер за присъждане на разноски не е било
поискано от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на делото по
същество.
Молбата и искането за допълване на съдебния акт е в срока по чл.248, ал.1
от ГПК, а именно в срока за обжалване на съдебното решение, тъй като
съобщението за съдебния акт е връчен на процесуалния представител на
жалбоподателя на 25.06.2024 г., исканията са депозирани на 10.07.2024 г., а
именно в срока за обжалване. Решението не е от категорията необжалваеми
актове по смисъла на чл.248, ал.1, пр.II от ГПК.
С постановеното по делото съдебно решение от 23.05.2024 г. съдът е отменил
т.1 и т.3 и е потвърдил т.2 на наказателно постановление №23-4332-
017812/26.07.2023 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, както и
се е произнесъл защо не присъжда разноски на жалбоподателя, както и защо
го осъжда да заплати сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган - СДВР. Като в случая не е налице
пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото, което да
води до извод, че поради този пропуск следва да се допълни съдебното
решение.
С разпореждания от 11.07.2024 г. е разпоредено на основание чл.248, ал.2 от
ГПК да се съобщи на другата страна за исканото допълване, с указания за
представяне на отговор в 7-дневен срок. Изпратени са съобщения до другата
страна, като писмени становищи в срока не са депозирани по делото.
Като взе предвид доводите в искането/ респ. молбата, съдът установи
2
следното:
Същите са подадени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, в който решението,
чието допълване се иска е подлежало на обжалване, както и от лица –
жалбоподател и негов процесуален представител, които се явяват надлежно
легитимирани, поради което намира, че се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи
субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е
залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва
делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.
В процесния случай жалбоподателят е бил представляван от адвокат.
Същият е поискал в хода по същество възлагане на разноски, за което е
представил списък, без да е налице конкретизация на това искане в
пледоарията по същество, нито в приложения списък. Не налице и възражение
по същество относно претендираното юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на наказващия орган.
Едва с молбата от 10.07.2024 г. адв. Ефр. К. – САК претендира конкретен
размер за присъждане на разноски, а именно от 800 лв. и прави възражение
относно определения от съда размер на юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на наказващия орган.
По делото е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения
относно това защо съдът не се произнася относно възлагане на разноските на
жалбоподателя. Не са налице основания за пререшаване на казуса в тази му
част, респективно допълване на решението в частта относно разноските.
При изменение на процесното НП, тъй като е налице потвърждава на т.2 и
отмяна на т.1 и т.3 от същото, претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Това е
така, доколкото следва да се приложи т.2, б. „а“ Тълкувателно решение (ТР)
№3/85 г. на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено
или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното
3
си поведение е станал причина те да бъдат направени. Като в случая горното
ТР на ОСНК на ВС и към момента не е изгубило значение и липсва изричната
му отмяна по реда и със съответен тълкувателен акт на ВКС и ВАС. Фактът,
че част от правоприлагащите съдилища считат, че е изгубило значение,
предвид промяната в ЗАНН е неправилно. Съдилищата са длъжни да се
съобразяват с изложеното в ТР на В(К)С и същите са задължителни за тях.
Посоченото ТР №3/85 г. на ОСНК на ВС не е било предмет на обсъждане и в
ТР № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК като изгубило
изцяло или частично своята сила.
Ето защо молбата като неоснователна не следва да се уважава.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във
вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искане на жалбоподателя В. П. К. от 10.07.2024 г.,
както и молба от жалбоподателя В. П. К. чрез адв. Ефр. К. – САК от 10.07.2024
г., подадена електронно на 10.07.2024 г. и по пощата на същата дата по АНД
№798/2022 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4