Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
766 30 юни 2020
година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на седемнадесети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като
разгледа административно дело номер 2995
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.195б, ал.1 от Закона за водите/ЗВ/, вр. чл.166
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД /„ВиК“ ЕАД /, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, против акт за установяване на публично
държавно вземане №27 от 13.11.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с който е установено публично задължение в размер на
9 873.24/девет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и четири
ст./ лева, ведно с дължимата лихва, считано от 15.02.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, представляваща непогасен остатък от такса за периода
01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., за „правото на използване на водите за
замърсяване за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, съгласно разрешително №2314 0035 от 17.09.2014 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“/БДЧР/, изменено
с решение №1708 от 23.12.2015 г., за ползване на воден обект- Аланско дере,
приток на река Айтоска, водно тяло-река
Айтоска от извор до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на обект „канализационна
система на гр.Айтос“, община Айтос, Бургаска област.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Твърди, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
неговата цел. Счита, че не е спазена предписаната от закона форма на акта, тъй
като в него не са изложени в пълнота фактически и правни основания. Не е посочено
дали е налице каквото и да е превишаване стойностите на индивидуалните
емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване и ако това е така
какви са точните параметри на превишението. Излага доводи, че не са били налице
материалноправните предпоставки за определяне размера на таксата по описания в
акта начин. Твърди, че титуляр на разрешителното за заустване не е „ВиК“-
дружество, а община Айтос, за която е задължението за изграждане и въвеждането
в експлоатация на ПСОВ, както и за монтиране на измервателно устройство, поради
което „ВиК“ ЕАД, Бургас не може да бъде обвързано от условията, посочени в
разрешителното. Счита, че таксата е
неправилно определена от административния орган на база максимално разрешеното годишно
водно количество, съгласно разрешителното, вместо на база фактурираното от него
количество вода. Иска да се отмени АУПДВ. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че дружеството - жалбоподател следва да е
адресат на акта, защото към 2018 г. е ползвател на канализационната мрежа на гр.
Айтос. Излага доводи, че размерът на дължимата такса, установен с АУПДВ е
обоснован с липсата на ПСОВ и на измервателни устройства за отпадните води,
монтирани на колекторите в точките на заустване, за да бъде изчислено реалното
количество вода, което постъпва там, а това обстоятелство изключва прилагането
на коефициента „W“ /годишното фактурирано водно количество от „ВиК“/ от
формулата по чл. 16 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване/ приета с ПМС №383 от 29.12.2016 г., обн.ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г./. Ето защо и на основание
§143, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВ/ обн.ДВ, бр.61/2010 г., изм. и доп., бр.55/2018 г.,
таксата за замърсяване по чл.194, ал.1 т.3, б. „а“ ЗВ за 2018 г.
е правилно изчислена на базата на разрешеното
годишно водно количество и индивидуалните емисионни ограничения, посочени в
разрешителното. Представя административната преписка по
издаване на АУПДВ. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че община Айтос е титуляр на
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №2314 0035 от 17.09.2014 г., издадено от директора на
Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район, Варна, за
ползване на воден обект - Аланско дере,
имот № 000220, приток на река Айтоска, за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води, за експлоатацията на обект „канализационна система на град Айтос“. В разрешителното
е предвидено изграждането на пречиствателна станция за отпадни води /ПОСВ/ в
поземлен имот № 265003 в местността „Хамам дере“, землището на гр. Айтос, както
и задължение на титуляра да преустанови в срок до 31.12.2015 г. заустването на поток
№ 2 и поток № 3, като отпадъчните води се включат към довеждащ колектор на
ПСОВ. Предвидено е изграждането на канализационната мрежа и съоръженията към
нея да се извършва едновременно с изграждането на пречиствателни съоръжения и
съоръженията за довеждане и заустване на отпадъчните води и е въведена забрана за заустване на
непречистени отпадъчни води от канализационната система гр.Айтос след
31.12.2015 г. Въведени са изисквания спрямо ПСОВ и пречиствателните съоръжения,
включително те да бъдат проектирани така, че да осигуряват качество на
пречистените отпадъчни води в съответствие с раздел „Индивидуални емисионни
ограничения“. Определен е срок за достигане на индивидуалните емисионни
ограничения- до шест месеца от въвеждане в редовна експлоатация на ПСОВ, но не
по-късно от 31.12.2015 г. В разрешителното са установени и специфични
изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг, включително за
монтиране на измервателно устройство за количеството на заустваните отпадъчни
води. В т.4 от разрешителното е
предвидено, че до монтиране на работещи
и отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при
повреда, таксите се изчисляват на база посочените в разрешителното максимални
годишни водни обеми за зауствани отпадъчни води, в съответствие с чл.194а, ал.2
ЗВ. Посочена е таксата, която се дължи
за правото на ползване на водния обект - такса за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти, начинът, по който тя се определя и сроковете, в
които следва да бъде платена, както и лицето, което е задължено да я внесе. Разрешителното
е с краен срок на действие до 01.10.2020 г./л.17-24 от делото/.
Разрешително № 2314 0035/17.09.2014 г. е изменено с решение
№ 1708/23.12.2015 г. на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“/БДЧР/. Измененията касаят раздел I „Дъждовни води
при разделителна канализационна система“ и раздел „Преливници към смесена
канализационна система“/л.25 -28 от делото/ .
Разрешителното е
поправено с решение за фактическа грешка № 64/27.06.2018 г., като в раздел „
Данни за водния обект и водното тяло - предмет на ползването” следва да се чете
воден обект - река Айтоска, поземлен имот с идентификатор 00151.0.220,
гр.Айтос, община Айтос, област Бургас и навсякъде в разрешителното, където е
записано, воден обект „Аланско дере” да се чете „река Айтоска”. Решението за
очевидна фактическа грешка е издадено с точка за заустване в р.Айтоска след
изграждане на ПСОВ /л.29 от делото/.
По силата на договор
от 25.02.2016 г. за поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията,
и предоставяне на водоснабдителни и канализацонни услуги, сключен между
„Асоциация по водоснабдяване и канализация/АВиК/ на обособената територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация”ЕАД, Бургас, от една страна, и „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД, Бургас- ВиК оператор, от друга, канализационната мрежа на
гр.Айтос е предадена за ползване на „ВиК”ЕАД, Бургас/л.30-52 от делото/.
С писмо, вх. № 08-00-119/А2/25.01.2019 г.,
„ВиК” ЕАД, Бургас, е подало в Басейнова дирекция за черноморски район с център
Варна декларация по чл. 194б ЗВ за дължима такса за 2018 г. за заустване на
отпадъчни води от канализацията на гр.Айтос в повърхностни води. Таксата е
изчислена от „ВиК” ЕАД, Бургас, в размер на 5 360. 59 лева по формулата,
установена в чл. 16 от Тарифата за таксите за водовземане за ползване на воден
обект и за замърсяване/обн. ДВ бр. 2/2017 г.,тарифата/, въз основа на годишното
фактурирно водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват
услугата „отвеждане на отпадъчни води”, което количество представлява
компонента W от приложената формула и е в размер на 582 562 куб.м. Към декларацията
е приложена справка за фактурираните количества през отчетния период - отчет за
отведената отпадъчна вода през 2018 г./л.53-57 от делото/.
След извършена
проверка на представената декларация по чл.194б, ал.3 ЗВ, директорът на БДЧР е
уведомил дружеството - жалбоподател, че съгласно направени изчисления на
основание чл.194, ал.1,т.3, б. „а” ЗВ, вр. чл.194а ЗВ и §143, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВ, действително
дължимата такса за заустване на отпадъчни води от канализационната система на гр.Айтос
в повърхностен воден обект река Айтоска за периода 01.01 - 31.12.2018 г. е в размер на 15 197.83 лева, която е
изчислена съобразно разрешеното количество отпадъчни води - 1 651 625
куб.м., съгласно разрешително № 2314 0035/17.09.2014 г., и следва да се заплати
до 15.02.2019 г./виж писмо, изх.№08-00-119/А4/ от 07.02.2019 г., л.58 от
делото/.
С писмо, изх.№
К-491-1/15.02.2019 г. до директора на БДЧР, „ВиК” ЕАД е възразило срещу
определения размер на таксата от административния орган, конкретно срещу
изчисляването на таксата въз основа на разрешеното количество отпадъчни води, вместо
въз основа на фактурираните от дружеството отведени отпадъчни води от гр.Айтос
в р. Айтоска/л.60 от делото/.
С писмо, изх.№ 08-00-119/А6/27.02.2019
г., директорът на БДЧР е информирал дружеството, че в случая е неприложимо
правилото за изчислявяне на таксата за заустване на отпадъчните води въз основа
на фактурираното водно количество от ВиК оператора за потребителите,
позовавайки се на нормите на §143, ал.2 ПЗР ЗИД ЗВ и на чл.194а, ал.2 ЗВ и на
факта, че не е изградена пречиствателна станция за пречистване на отпадъчни
води от канализационната система на гр.Айтос и те се заустват непречистени,
както и че не са монтирани сертифицирани измервателни устройства за тяхното
измерване/л.61 от делото/.
На 06.03.2019г. по сметката на БДЧР от
„Вик ЕАД”, Бургас, е преведена сума в размер на 5 360.59 лева с основание „такса
за заустване отпадни води 2018 г. канализация Айтос“ по разрешително № 2314
0035/17.09.2014 г./л.63 от делото/.
С писма вх.№ 08-00-119/А7/21.03.2019 г.
и 08-00-119/А8/25.03.2019 г. от „ВиК“ ЕАД”, Бургас, и община Айтос са представени
в БДЧР доклади по чл.48, ал.1, т.12 ЗВ за изпълнение условията в разрешително №
2314 0035/17.09.2014 г. за ползване на воден обект през 2018 г. за заустване на
отпадъчни води/л.64-66 от делото/.
С писмо изх.№ 08-00-119/А9 / 16.05.2019 г.,
директорът на БДЧР е изпратил покана за доброволно изпълнение до „ВиК“ЕАД,
Бургас, в която е посочено, че по издаденото разрешително дружеството следва да
заплати такса за периода 01.01 - 31.12.2018 г. в размер на 9 837.24 лева и
е посочено, че при неизпълнение в срока за доброволно плащане, на основание
ДОПК ще бъде преминато към принудително изпълнение. Поканата е получена от представител
на дружеството - жалбоподател на 17.05.2019 г./л.67 от делото/.
Тъй като в
указания срок не е постъпило плащане, с писмо, изх.№ 08-00-119/А10 / 31.05.2019
г., директорът на БДЧР е изпратил уведомление до „ВиК“ЕАД, Бургас, за започване
на производство по издаване на акт за установявяне на публично държавно вземане
на дължимата такса за 2018 г. за предоставеното право на ползване на воден
обект река Айтоска/л.69 от делото/.
На 15.07.2019 г.
е съставен констативен протокол № 426в за извършен контрол по изпълнение на
задължението на дружеството. Посочено е, че към датата на съставянето му няма
изградена ПСОВ за пречистването на отпадните води от канализационната мрежа на гр.Айтос
като те се заустват в Аланско дере и река Славеева, както и че съгласно
приложимото законодателство и формулата по тарифата, общо дължимата сума от „ВиК“ЕАД,
Бургас, е 15 197. 83 лева, от които не са заплатени 9 837.24 лева/л.14-16
от делото/.
На
13.11.2019 г., директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, въз основа
на обстоятелствата, обективирани в констативния протокол и на основание
чл.194б, ал.4 от Закона за водите/ЗВ/, вр. вр.чл.194, ал.1, т.3, б. „а”, ал.5,
т.1, б. „а” и ал.6 и чл.195б от Закона за водите, вр. § 143, ал.2 ПЗР ЗИДЗВ, е
издал акт за установяване на публично държавно вземане, с което, на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД /„ВиК“ ЕАД /,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас,
кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев,
е установено задължение в размер на 9 837.24
лева, представляващи непогасен остатък от дължимата такса за периода 01.01.2018
г. - 31.12.2018 г., ведно със законна
лихва, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата за
„правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно
разрешително №2314 0035 от 17.09.2014 г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“/БДЧР/, изменено с решение №1708 от
23.12.2015 г., за ползване на воден обект- Аланско дере, приток на река Айтоска, водно тяло-река Айтоска от извор
до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на обект „канализационна система на
гр.Айтос“, община Айтос, Бургаска област, който е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, актът за установяване на публично държавно вземане №27 от 13.11.2019 г.
е издаден от компетентен орган- директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“, съобразно нормата на чл.195б,
ал.1 ЗВ.
На второ
място, същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На трето
място, актът е издаден в съответствие с приложимия материален закон, при
следните съображения:
Няма
спор, че директорът на Басейнова
дирекция за управление на водите в Черноморски район, Варна, е издал на община
Айтос разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №2314 0035 от 17.09.2014 г., за ползване на воден обект - Аланско дере, имот № 000220,
приток на река Айтоска, за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатацията на обект „канализационна
система на град Айтос“, и изграждане на пречиствателна станция за отпадни
води/ПСОВ/л.17-24 от делото/.
Няма спор, че
съобразно договор от 25.02.2016 г. за поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализацонни
услуги, сключен между „Асоциация по водоснабдяване и канализация/АВиК/ на
обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация”ЕАД, Бургас,
от една страна, и „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД, Бургас- ВиК оператор, от друга, канализационната мрежа на
гр.Айтос е предадена за ползване на „ВиК”ЕАД, Бургас/л.30-52 от делото/.
Спорът
се свежда до това, дали таксата за 2018 г., установена с АУПДВ, следва да бъде
изчислена върху разрешеното годишно водно количество, съгласно издаденото
разрешително, или върху фактурираното от оператора количество отведени
отпадъчни води.
Съгласно чл. 194
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за водите/ЗВ/, за правото на използване на водите
се заплаща такса за замърсяване: за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води. Съобразно чл.194, ал.5, т.1, б. „а“ ЗВ, тази такса се определя за
замърсяване от канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания - въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК
оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни води“
в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на
заустванията и степента на пречистване.
Размерът на
таксата, начинът и редът за нейното изчисление и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет/МС/, съгласно чл.194, ал.6 ЗВ - Тарифа за таксите за
водовземане и ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн. ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.,тарифата/.
В тарифата са установени
формулата и компонентите за изчисляване на таксата. Алгоритъмът за изчисляване
на таксата е посочен в чл.16 от тарифата. Съгласно чл. 16, ал.1 от тарифата, таксата за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, за замърсяване от канализационни системи на населени места,
селищни и курортни образувания се определя по следната формула:Т = W х Е х [1 + (К2 + К3 +К4)], където: Т е размерът на дължимата такса - в лв.; W - годишното
фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват
услугата „отвеждане на отпадъчни води“ - в куб. м; Е - единичният размер
на таксата за замърсяване от заустване на отпадъчни води, като единичният размер на
таксата- Е/в лв./куб.м,/, в сила от 01.01.2017
г.-0.005; от 01.01.2019 г.-0.006 и от 01.01.2021г.-0.007. К2, К3 и К4 са корекционните коефициенти по чл. 15, ал. 1 от тарифата, отчитащи замърсяването с отпадъчни води. А според ал.2, на чл.16
от тарифата, когато заустването е във
водни тела, химичното или екологичното състояние на които е по-ниско от добро,
и/или е в зони за защита на водите, и/или в пресъхващите, карстовите и
пониращите реки, както и в малките и средните реки, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ, таксата се определя по следната формула:Т1 = Т х К5
х К6 х К7, където:Т1 е размерът на дължимата такса - в лв.; Т - размерът на таксата, определен по ал. 1 - в лв.;К5, К6 и К7 са приложимите корекционни
коефициенти по чл. 15, ал. 1, отчитащи възстановяването на разходите за околна
среда и ресурсните разходи. Когато заустването по ал. 1 не
попада в зони за защита на водите и/или в пресъхващите, карстовите и пониращите
реки, както и в малките и средните реки, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 ЗВ, съответният коефициент се приема за 1.
От
заключението на извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието без възражение, се установява, че
математически таксата е изчислена правилно, при различни дадености по условие,
а именно-различен коефицент W
- годишно водно количество. От страна на жалбоподателя е изчислена такса в
размер на 5 360.59 лева за 582 562 куб.м, представляващи фактурирани
количества вода, а административният орган, като е използвал същият алгоритъм,
е определил годишната такса в размер на 15 197.83 лева, при разрешено
водно количество от 1 651 625 куб.м.
Според
правилото на §143, ал.2 ЗИД ЗВ/обн, ДВ, бр.61/2010 г., изм. и доп., бр.55/2018
г./, до изграждане на пречиствателните станции на населените места с над 2000
еквивалентни жители таксата за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ се
изчислява годишно на базата на разрешеното годишно водно количество и
индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното.
За
пречистване на отпадъчни води от канализационната система на гр.Айтос няма
изградена пречиствателна станция за отпадни води/ПСОВ/ и не са налице монтирани
устройства за измерване на количеството
на отпадните води. Вещото лице изрично сочи, че, към 13.11.2019 г. няма
издадено разрешение за ползване на въведена в експлоатация пречиствателна
станция за отпадни води за гр.Айтос.
Съгласно
писмо на Националния статистически институт, към 31.12.2018 г., населението на
гр.Айтос е 19 327 души/л.79 от делото/. А според таблица, приложена по
делото/л.57 /, общо разрешеното годишно количество по разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №2314
0035/17.09.2014 г., издадено на община Айтос, обект „канализационна система на
гр.Айтос“/л.17 от делото/, е 1 651 625 куб.м.
Следователно,
налице са предпоставките за приложение на §143, ал.2 ЗИД ЗВ при изчисляване на
таксата, по отношение на населени места с над 2000 еквивалентни жители, в
хипотезата, когато няма изградена ПСОВ, какъвто е процесният случай.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не дължи такса за заустване на отпадни
води, тъй като не е титуляр на издаденото разрешително.
Това
задължение на „Вик ЕАД“, Бургас, в качеството му на ползвател и оператор на ВиК
системата в обособената територия, част от която е гр.Айтос, произтича от договора
от 25.02.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализацонни услуги и издаденото
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 2314 0035 от 17.09.2014 г.
Именно в
изпълнение на задълженията си като ВиК оператор, жалбоподателят е подал
декларация по чл.194б, ал.3 ЗВ, в която е представил информация за определяне
на процесната такса за 2018 г. и е внесъл на 06.03.2019 г. сума в размер
на 5 360.59 лева по сметка на БДЧР,
Варна/л.54-57, 63 от делото/.
По изложените съображения
жалбата на „ВиК“ ЕАД, Бургас, е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД /„ВиК“ ЕАД /, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес
на управление - гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, против акт за установяване на публично
държавно вземане №27 от 13.11.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с който е установено публично задължение в размер на
9 873.24/девет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и четири
ст./ лева, ведно с дължимата лихва, считано от 15.02.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата, представляваща непогасен остатък от такса за периода 01.01.2018 г. -
31.12.2018 г., за „правото на използване на водите за замърсяване за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води,
съгласно разрешително №2314 0035 от 17.09.2014 г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“/БДЧР/, изменено с решение №1708 от
23.12.2015 г., за ползване на воден обект- Аланско дере, приток на река Айтоска, водно тяло-река Айтоска от извор
до вливане в река Съдиевска, за заустване на непречистени отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на обект „канализационна система на
гр.Айтос“, община Айтос, Бургаска област.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: