РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 04.02.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                         

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                  ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

при  секретаря   ЦВЕТОМИРА БАЕВА   като разгледа докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 660 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.         

Постановено е решение № 260004 / 09.09.2020 година на Л.ския районен съд по гражданско дело № 144 / 2020 година по описа на същия съд, с което е признато за незаконно уволнението на Д.М.С., ЕГН **********,***, извършено на основание чл.328, ал.1, т. 6 от КТ  със заповед № 57 от 04.02.2020 г.  на директора на КСУ гр. Л., адрес: гр. Л., ул. „Х.Б.“ № 26, и заповедта е отменена. На основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е възстановена  на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“. На основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 04.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер  на 6 914.45 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 7 497.60 лева, искът е отхвърлен.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 260594/  22.10.2020 година от КСУ, БУЛСТАТ ********,с адрес: гр. Л., ул."Х.Б." № 26, представлявано от В.Ц.Ц., ЕГН ********** – директор, съдебен адрес: ***, aп. 1, против Решение от 09.09.2020 година, постановено по гражданско дело № 144 по описа за 2020 година на Районен съд – Л., в частта, с която са уважени исковите претенции и присъдени разноски. Считат решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че извода на съда за слоупотреба с прави е неправилен, тъй като липсвали съществени различия в основните трудови задължения на ищцата по новата длъжностна характеристика и не се било установило предприетите изменения да били направени с цел оптимизиране дейността на работодател.

Излага съображения, че не е налице, зоупотреба са право като се позовават на Заповед № 039 /16.01.2020г. на директора на КСУ, с която е наредено да бъде изготвена и утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител" в КСУ - Л., считано от 16.01.2020г., която да се актуализира с дейности, разширяващи обхвата на извършваната работа и специфични знания и умения на по-високо образователно ниво.

Изтъкват, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е едно от безвиновните основания за прекратяване на трудовите правоотношения и настъпва в резултат на настъпването на определени юридически факти в обективната действителност.Начинът на изпълнение на трудовите задължения от страна на Д.С., обсъдено от съда, няма отношение към добросъвестността на работодателя и основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ.

Считат, че първоинстанционният съд разсъждава еднопосочно в подкрепа на ищцовата страна, без да вземе предвид обстоятелството, че нейна е доказателствената тежест да установи наличието на злоупотреба с право при уволнението, както и същият следва да се ръководи от твърденията на самата страна. Освен това, съдът не следва да изследва дали работодателят има обективен интерес от изменението в изискванията, дори когато е въведено твърдение за злоупотреба с право. По делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, нещо повече, дори не са налице факти, от които могат да се направят „догадки" за недобросъвестно поведение на работодателя. Твърдят, че са представили доказателства, които установяват по несъмнен начин, че изменението в изискванията за длъжността „счетоводител" в КСУ - Л. е логично. Позовават се на съдебна практика.

Считат извода на съда, че промяната за изискването за образование била предприета от работодателя не с оглед нуждите на работата, а с цел създаване основание за уволнение конкретно на ищцата и преодоляване на закрилата по чл.ЗЗЗ, ал.1, т.З от КТ, с оглед данните за онкологичното заболяване на ищцата. Излагат съображения за неотносимост на здравословното състояние на ищцата към случая.

Съответно на база изводите си относно заповедта, първоинстанционният съд приема за основателен и иска за възстановяване на заеманата до този момент длъжност. Съдът уважава и иска за обезщетение до размер на 6 914,45 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, тъй като до датата на последното открито съдебно заседание ищцата не била започнала работа. 

Предвид изложеното неоснователността на иска за отмяна на уволнението, считат че неоснователни са и тези искови претенции. Молят в този смисъл да бъде постановен въззивният акт, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор  вх. № 260744/ 13.11.2020 година на въззивната жалба от Д.М.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат К.Д. *** с адрес на адвокатската кантора: град П., ул. „В.Л." № 192, етаж 1, офис 111. Моли, като бъдат съобразени събраните по делото доказателства да бъде отхвърлена изцяло подадената жалба против решение постановено по гр.д. № 144/2020 г. по описа на PC – Л..

Счита, че оплакванията на жалбоподателя очевидно са опит да обосноват своя управленски акт, който несъмнено се установи и доказа в процеса, че е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква, че притежава 39 години трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, от които 17 години са като счетоводител в сферата на социалните услуги и още 14 години в финансово-счетоводната дейност.Заявява, че познава много добре нормативната база и всички промени настъпили през годините назад, както и тези в социалните услуги с общинско и държавно финансиране.

Посочва, че в доклада на директора на КСУ до кмета на Община Л. промяната в изискванията на по - висок образователен ценз за длъжността „счетоводител" е обоснована с мотива , че промяната ще доведе до - по ефективна работа на заемащите тази длъжност , гъвкавост при вземане на решения, своевременно прилагане на измененията в нормативната уредба, касаещи счетоводната дейност. Видно от длъжностната характеристика за длъжността „счетоводител„ не са налице и не са вменени разпоредителни функции за взимане на решения, а само изпълнителни. Счита, че работата и до сега е била била ефективна : в срок се подавани отчетите в общината, съблюдаваха се разходите на отделните услуги в КСУ и се спазваше финансовата дисциплина.Прилагаше се СФУК, Прилагането на измененията на норманивната уредба се отразява в актуализацията на програмния софтуер от фирмата поподръжка на „Информационно обслужване" .

Изтъква, че Директорът на КСУ, умишлено е избягнал разпоредбите на чл. 328, ал.1 т.11 да прекрати трудовият й договор, както и защитата по чл. 333, ал. 1 т. 3 от КТ.

Счита, че е налице злаупотреба с право, като излага подробни съображения и се позовава на практика на ВКС.

Основателността на иска за отмяна на уволнението предпоставя и основателността на акцесорните искове. В този смисъл моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и присъдени разноски за настоящата инстаниця в размер на 400 лева.

В съдебно заседание за въззивника се явяват мл. адв. Н.Д. и адв. В.В. от САК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Считат, че първинстанционното решение следва да бъде отменено и постановено отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата се представлява от адв. К.Д., който оспорва въззивната жалба и моли, като неоснователна и недоказана – оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно – оставено в сила. Претендира направените разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на другата страна.

От представените доказателства по гражданско дело № 144/ 2020 година на Л.ския районен съд и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Страните по делото са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 012/ 01.10.2002 година, изменено последно с Допълнително споразумение № 50/ 24.01.2020г., на длъжността „счетоводител”. От приложената длъжностна характеристика се установява, че към 12.05.2016 година минималното изискване за образователен ценз за заемане на длъжността е висше, средно специално.

Със Заповед № 011 от 02.01.2019 г. на директора на КСУ, във връзка с изпълнение на ново щатно разписание в сила от 01.01.2019 г. и необходимостта от допълнителна длъжност "счетоводител" с по-висока степен на образование "висше икономическо" е наредено да бъде изготвена и утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността "счетоводител", считано от 02.01.2019 г., която да бъде актуализирана с дейности, разширяващи обхвата на извършената работа и специфични знания и умения на по-високо образователно ниво. Със Заповед № 052/ 27.01.2020 година е наредено връчването на новата длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“ на Д.С.. С. е отказала получаването на новата длъжностна характеристика.

Трудовото правоотношение е прекратено със  Заповед № 057/04.02.2020 г., считано от 04.02.2020 г., на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ. В мотивите е посочено, че в новото щатно разписание на КСУ - гр. Л., утвърдено от кмета на Община Л., в сила от 01.01.2020 г. и утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността "счетоводител", считано от 16.01.2020 г. са повишени изискванията за заемане на длъжността - изисква се притежаването на висше икономическо образование, образователно-квалификационна степен "Бакалавър", "Магистър", каквито С. не притежава.

По делото е представен трудов договор № 01/ 11.01.2019 година сключен между въззивника и М.В.Б.за длъжността счетоводител за непълно работно време - 4 часа, считано от 15.01.2019 г. Отразено е, че Б. е с с висше образование – бакалавър по Стопански и финансов контрол и магистър по специалност Счетоводство и контрол. От връчената й на 14.01.2019 г. длъжностна характеристика, е видно, че за заемане на длъжността се изисква висше икономическо образование, образователно-квалификационна степен "магистър", "бакалавър".  

Съгласно приложените длъжностни щатни разписания на КСУ - гр. Л., утвърдени от кмета на Община - Л. - съответно от 01.01.2019 г., от 01.06.2019 г. и от 01.01.2020 г., в първия период за заемане на длъжността счетоводител се е изисквало образование - висше икономическо /бакалавър, магистър/ или средно специално икономическо, а в последващия период - бакалавър, магистър.

По делото е представен и доклад от директора на КСУ - гр. Л. до кмета на Община Л., обосноваващ необходимостта от промяната в изискванията за по-висок образователен ценз за длъжността счетоводител и по-конкретно отпадането възможността същата да се заема от служители със средно образование.

На 03.02.2020 г. на въззиваемата е връчено предизвестие на основание чл. 326, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповед № 57/04.02.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т. 6 от КТ е връчена на 04.02.2020 г.

След прекратяване на трудовото праоотношение, видно от завереното копие на трудовата книжка и Регистрационна карта в Д"Бюро по труда" гр. Л., С. не е започнала работа при друг работодател.

Представено е Експертно решение № 0212 от 012/21.01.2020 г. на ТЕЛК към СБАЛББ - Троян ЕООД, от което се установява, че на Д.С. e определена 95 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ  за срок от 2 години с водеща диагноза: Множествен миелом /С90/.

Не се спори по делото, а това се установява и от приложените доказателства, че въззиваемата не притежава висше икономическо образование, а е със средно специално образование, специалност "Икономика", квалификация „икономист-счетоводител“.

В първоинстанционното производство за правилното изясняване на спора по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода 04.02.2020 г. до 16.07.2020 г. /датата на съдебното заседание/, размерът на обезщетението по реда на чл.344, ал.1, т.3 КТ, което би било дължимо при основателност на претенцията, е 6914,45 лева.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че претенцията по реда на чл. 344 от КТ е основателна, поради следните съображения:

Предявени са претенции за установяване незаконосъобразност и отмяна на заповедта за уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа.

В случая, за да бъде преценено законосъобразността на уволнението, следва да се установи дали са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. В тежест на работодателя е да установи законосъобразно упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с работника на посоченото в заповедта основание.

Безспорно по делото се установява, че към момента на назначаването си ищцата – въззиваема в настоящото производство, е отговоряла на изискването за образователен ценз за заемането на процесната длъжност. Промяната е настъпила впоследствие, като новото изискване е въвведено от работодателя.

Съгласно т.1а от ТР №4/2017 от 01.02.2021 година, постановено по ТР № 4/ 2017 година на ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В т. 2 от същото решение е прието, че основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация.

При това положение заповедта за уволнение се явява незаконосъобрзна и следва да бъде отменена.

Предвид акцесорния си характер и изхода от главния иск, основателни са и претенциите по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетението по чл. 225 от КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

         В този смисъл решението на първоинстанционния съд в атакуваната част следва да бъде потвърдено.

          В останалата част решението, като необжалвано е влязло в сила.

При този изход на процеса разноски въззивникът следва да бъде осъден за заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 400 лева въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/ 09.09.2020 година на Луковитския районен съд по гражданско дело № 144 / 2020 година по описа на същия съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78от ГПК КСУ, БУЛСТАТ ********,с адрес: гр. Л., ул."Х.Б." № 26, представлявано от директора В.Ц.Ц., съдебен адрес:***, aп. 1, да заплати на Д.М.С., ЕГН **********,***, сумата 400 (четиристотин) лева - разноски за въззивната инстация.

 Решението подрежи на касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му при наличие на основанията по чл. 280 и чл. 281 от ГПК.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                                                                                  2.