Р Е Ш Е Н И Е
№
/16.07.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1492/2019 г. по описа на РС - *****, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
уточнена с молба вх. № 6904/19.11.2019 г., подадена от Н.Ю.Т., ЕГН **********, Т.Н.Т.,
ЕГН **********, О.Н.Т., ЕГН ********** и Е.Т.А., ЕГН ********** против Ю.Х.М.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 42, б. „б”,
предл. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права: ищците твърдят, че
общият им наследодател Т. А.Т., ЕГН ********** е починал на 20.06.2017 г.
Приживе същият е придобил чрез покупко – продажба по силата на нот. акт за
покупко – продажба № 28, том II,
дело № 438 от 19.06.1981 г. на провадийски районен съдия Л. Дочева правото на
собственост върху жилищна сграда /къща/ на един етаж с площ 52 кв. м. и навес с
оградни стени с площ 20. кв. м., построени върху държавно дворно място с площ
850 кв. м., съставляващо УПИ № XIV
– 692 в кв. 57 по плана на с. ******, община *****, област *****, при граници:
улица и поземлени имоти № IV – 691, XIII – 693, XV – 688. Твърдят, че наследодателят Т.
е сключил граждански брак с Н.Ю.Т. на 28.11.1977 г. и че към момента на
придобиване на процесния имот той е бил в граждански брак и имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. На 14.08.2019 г. узнали, че на
12.08.2019 г. в Служба по вписванията – ***** е вписано саморъчно завещание с
вх. рег. № 2608, акт № 199, том IV, дело № 1385, обявено с протокол от
09.08.2019 г. от нотариус Илко Кънев, с район на действие РС – *****, по силата
на което наследодателят им Т. А.Т. е завещал на ответника Ю.М. гореописания
недвижим имот. Ищците оспорват действителността на саморъчното завещание, като
твърдят, че същото не отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН, тъй като не било
написано изцяло с един и същ почерк - мястото на съставяне (с. ******) било
добавено с почерк, различен от този на останалата част от текста. Текстът на
завещанието не бил написан с почерка на техния наследодател и в този смисъл той
не бил негов автор. Излагат, че наследодателят им бил грамотен, но влошеното му
здравословно състояние през последните няколко години било такова, че трудно би
му позволило сам да състави и изпише толкова дълъг текст. Той не можел да се
придвижва и да се обслужва сам, движенията на крайниците му били изключително
затруднени, прекарвал времето в леглото или в инвалидна количка. По тези
съображения молят саморъчното завещание да бъде обявено за нищожно. Претендират
разноски.
В
съдебно заседание ищците не се явяват. От тяхно име процесуалният им
представител поддържа иска и моли същият да бъде уважен. Представя списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът е представил писмен отговор. Оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че процесното завещание отговаряло на посочените в материалноправната
норма на чл. 25, ал. 1 от ЗН изисквания за форма на саморъчното завещание,
поради което същото не било съставено в нарушение на предписаното и не следвало
да се счита за нищожно, като завещателното разпореждане било произвело целените
от завещателя правни последици. Твърди, че завещанието било изписано изцяло от наследодателя на ищците лично и
ръкописно, за да реализира желанието си ответникът като негова дъщеря, въпреки
че не била юридически призната като такава, да придобие правото на собственост
върху семейния имот, в който заедно с родителите ѝ - наследодателят и
майка ѝ, с която той съжителствал на съпружески начала, въпреки
непрекратения му граждански брак, живеели повече от тридесет години. Твърди
също, че за цялото това време низходящите на баща ѝ Т. Т. и настоящи
ищци, родени от законната му съпруга, не го посетили, не се интересували от
него и здравословното му състояние, не
го подпомагали, въпреки заболяването му, поради което той избрал да се
разпореди изключително в нейна полза. Изписаният от него текст за разпореждане
с личното му имущество бил доброволен волеви акт, изразен след самостоятелно
взето решение, в напълно ясно съзнание и за последиците, поради което следвало да бъде уважен от
всички. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Общият
наследодател на ищците Т. А.Т., ЕГН № ********** е починал на 20.06.2017 г.,
като е оставил за свои законни наследници ищците Н.Ю.Т. – съпруга, синове - Т.Н.Т., О.Н.Т. и
дъщеря - Е.Т.А., което се установява от приетите по делото препис – извлечение
от акт за смърт № 0004/20.06.2017 г., издаден от Община ***** и удостоверение
за наследници изх. № ГП 114/02.11.2018 г., издадено от Кметство с. ******.
От представеното по делото заверено копие от
завещание на Т.
А.Т. се установява, че същото е с посочена дата в началото – „15.04.216”
и с поставена дата на един ред от дясно на подписа – „10 06” и на следващия ред
– „2016 г.” С процесното завещание Т. А.Т. е завещала на Ю.Х.М. следния свой
недвижим имот, находящ се в с. ******, област *****, а именно: къща и стопански
постройки, построени върху държавно дворно място с пространство от 850 кв. м.,
включено в парцел ХIV
– 692, в кв. 57 по плана на селото, при граници: улица, С. С., Х. Д. и А. И. И..
Завещанието е вписано в СВ - ***** с вх. рег. № 2608 от 12.08.2019 г., акт №
199, том IV, дело № 1385.
Представен е и протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на
съхранение вън от нотариата, съставен от нотариус Илко Кънев, рег. № 225, с
район на действие РС – ***** от 09.08.2019 г., в
който е отбелязано, че завещанието е обявено по молба на А. М. М., ЕГН **********,
че същото написано със син химикал на първата страница на жълтеникав кариран
лист.
Представена е справка по лице от СВ – ***** за лицето Ю.Х.М.. От
последната се установява, че по персоналната партида на лицето е отразено
вписването на процесното завещание.
Процесният имот е придобит от наследодателя по силата на договор за
покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 28, том II,
дело № 438 от 19.06.1981 г. на провадийски районен съдия Л. Дочева, за което е
представено копие същия. Представени са удостоверение за данъчна оценка на недвижимия
имот от 14.08.2019 г., скица на имота от 28.02.2019 г.
По делото е приет и амбулаторен лист, издаден на 15.02.2015 г. от д-р Д.А.,
в който са отразени основната диагноза и придружаващите заболявания на Т. А.Т..
По искане на ищците по делото допусната съдебно
– почеркова експертиза. От изслушаното и прието по делото заключение на вещо
лице Б.Б., оспорена от ответника, се установява, че при изписване на
завещанието експертът е установил два различни почерка . Основният текст е
изписан с един почерк, а мястото на съставяне е изписано с друг почерк.
Подписът в позиция завещател не е положен от Т. А.Т.. Лицата, изпиС.
ръкописните текстове в завещанието и лицата, изпиС. ръкописните текстове в
заявленията са различни лица.
Съдът, въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становищата на страните,
намира от правна страна следното:
За да бъде приета за основателна
претенцията на ищците, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, последните следва да установят, че е настъпило
наследствено правоприемство по закон между завещателя и ищците, както и да установят всички положителни факти
във връзка с направените възражения относно недействителността на завещанието. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че саморъчното завещание на Т. А.Т. отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН - че
е написано изцяло от завещателя, т. е. да установи автентичността на
завещанието, доколкото той извлича правата си от неговото съществуване и
валидност.
С доклада по делото
са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: ищците Н.Ю.Т. /съпруга/, Т.Н.Т.
/син/, О.Н.Т. /син/ и Е.Т.А. /дъщеря/ са наследници по закон на общия наследодател Т. А.Т., починал на
20.06.2017 г., че по силата на нот. акт за покупко – продажба № 28, том II, дело № 438 от 19.06.1981 г. на провадийски районен съдия
Л. Дочева последният е придобил правото на собственост върху жилищна сграда
/къща/ на един етаж с площ 52 кв. м. и навес с оградни стени с площ 20. кв. м.,
построени върху държавно дворно място с площ 850 кв. м., съставляващо УПИ № XIV – 692 в кв. 57 по плана на с. ******, община *****, област
*****, при граници: улица и поземлени имоти
№ IV – 691, XIII – 693, XV – 688, както и че към момента на
придобиване на процесния имот, както и към датата на смъртта му той е бил в
граждански брак с ищеца Н.Ю.Т. и че имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/.
От представените по
делото доказателства безспорно се установява, че ищците Н.Ю.Т. – съпруга, синове - Т.Н.Т., О.Н.Т. и дъщеря - Е.Т.А. са наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН на Т. А.Т., починал
на 20.06.2017 г. В това
им качество за тях е налице правен интерес от оспорване на завещателното
разпореждане като недействително, доколкото при евентуално успешно провеждане
на настоящото производство, ще се внесе яснота относно действителното правно
положение, касаещо собствеността върху процесния недвижим имот и същите биха
разполагали с искове, с които биха могли да защитят правото си на собственост,
основано на наследствено правоприемство.
Саморъчното
завещание представлява едностранна сделка, за действителността на
която законът поставя специални изисквания /чл. 25, ал. 1 от ЗН/, сред които е саморъчно изписване и подписване на завещателния
акт. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на
саморъчното завещание като едностранна сделка - чл. 42, б. „б” от ЗН.
По делото е допуснато, изслушано и прието
заключение на вещото лице Б.Б. по съдебно - почерковата експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и което е
категорично, че завещанието е изписано с два различни почерка – основният текст е изписан с един почерк, а мястото на
съставяне е изписано с друг почерк, както и че подписът в позиция завещател не
е положен от Т. А.Т..
Ето защо съдът намира, че твърдението, че завещанието не е ръкописно
изписано изцяло от завещателя Т. А.Т. за доказано и приема документа за неистински.
Доколкото документът е неистински, то не е налице едностранната сделка -
завещание, тъй като не отговаря на изискванията за форма, касаещи саморъчното
изписване.
Предвид изложеното и
доколкото завещанието не е написано изцяло от завещателя, съдът приема, че
завещанието е нищожно на основание нарушение на изискванията за форма, а именно,
че завещанието трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател.
Налага
се извод, че предявеният иск по чл. 42 б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание на Т. А.Т. от 10.06.2016 г.,
направено в полза на Ю.Х.М., поради нарушения на изискванията за форма, установени в чл. 25, ал. 1 от ЗН, а именно, че завещанието трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По
отговорността за разноските:
Страните
са направили искания за присъждане на разноски. като са приложили и
списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора на ищците се дължат
разноски, за които по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, както
следва: държавна такса в размер на 50 лева, държавна такса за издаване на
заверени преписи от исковата молба – 8 лева, такса за вписване на исковата
молба – 10 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице – 250 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание
на Т. А.Т.,
ЕГН ********** е починал на 20.06.2017 г., направено в полза на Ю.Х.М., ЕГН **********, обявено на 09.08.2019 г.
с протокол – акт № 136, том I, рег. № 1205 от 20.03.2017
г. от нотариус Илко Кънев, , рег. № 225, с район на действие РС - ***** и вписано в
Служба по вписванията – ***** с вх. рег. № 2608 от 12.08.2019 г., акт № 199,
том IV, дело № 1385, по иска на Н.Ю.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, Т.Н.Т., ЕГН **********, с. адрес: ***, О.Н.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** и Е.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ю.Х.М., ЕГН **********, с адрес:Г***, с правна квалификация чл. 42, б. “б“ от ЗН, вр. с
чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради нарушения на изискванията за форма, а именно, че завещанието трябва да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател.
ОСЪЖДА Ю.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Ю.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Н.Т., ЕГН **********, с. адрес: ***, О.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Т.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 818.00 лв. /осемстотин
и осемнадесет лева/, представляваща направените по делото разноски
от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС – *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: