О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2248 Година 17.06.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети юни Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 584 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор,
съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
Неоснователни
са възраженията за противното на особения представител на ответницата, че
исковата молба била нередовна поради непосочване в същата на законните
представители на ищеца, фактурите и фактурираните в тях периоди на доставената
на ответницата ел.енергия, както и банкова сметка ***. Законните представители
на ищеца, упълномощили подалият исковата молба от негово име юрисконсулт, са
видни от представеното със същата пълномощно, а при предявените по делото
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, непосочването от ищеца на банкова
сметка *** (чл.
127, ал. 4 ГПК). Не
може в случая да се приеме за такава нередовност и непосочването на фактурите и
фактурираните в тях периоди на доставената на ответницата ел. енергия,
доколкото в същата в случая ищецът следва да посочи правопораждащият вземането
факт, неговото съдържание и носителите на правоотношението, съставка на което е
това вземане така, както са описани те и в заповедта за изпълнение, какъвто е и
случая.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се приложи
заповедното ч.гр.д. № 5451/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
следните възникнали по делото въпроси: 1). осчетоводени ли са редовно, съгласно
изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, представените с
исковата молба процесни фактури в счетоводството на ищеца, кога и по коя точно
негова счетоводна сметка и партида; 2). включени ли са същите фактури в
дневниците му за „продажби”, и в справките му декларации по ЗДДС, и кога; 3).
изплатени ли са от ответницата на ищеца сумите по всяка от тези фактури, изцяло
или частично, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков път),
както и останали ли са по някоя от тях неплатени части към датата на проверката
на вещото лице и в какъв размер; и 4). какъв е размера на мораторните лихви
върху неплатените суми по всяка от тези фактури за посочения от ищеца в искова му
молба период и за периодите, посочени в представеното с исковата молба
извлечение по сметка; за отговор на които въпроси съдът не разполага със
специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя
назначаването на тази експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За
изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец
да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 29.10.2018 г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си
към ответницата. За разглеждането му било образувано ЧГД № 5451/2018 г. на
СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия. Действащите такива за исковия период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С.,
одобрени с решение на Д. г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били
публикувани на сайта на ищеца. Съгласно чл. 94а ЗЕ, крайният снабдител
осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдявали от друг доставчик. До този момент ответницата не била упражнила
правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Същата, като физическо
лице, имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и била
присъединена на ниво ниско напрежение, което било видно от представените по
делото фактури. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ ищецът поел задължение да
снабдява с електрическа енергия обекта й с ИТН -, който се намирал в -, -, и
представлявал жилищна сграда. За ответницата бил открит клиентски номер
**********, в качеството й на собственик на този обект, съгласно н.а., който
бил вписан под № 178/2011 г. Ответницата от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1
от ОУ, се била задължила да му заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването
с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в ОУ - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ, при неплащане в срок на дължими
суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ й доставил на обекта,
за периода 05.07.2017 г. - 04.11.2017 г., електроенергия на обща стойност 339.76
лева, която до този момент не била платена. Поради забава в плащането й,
ответницата му дължала законна лихва в общ размер от 34.42 лева, за периода
26.09.2017 г. - 28.10.2018 г. Законната лихва за забава се дължала по всяка
фактура отделно за период от падежа й до образуване на настоящото производство.
Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 339.76 лева за главница от неплатена цена на консумирана от обекта й електрическа
енергия за периода 05.07.2017 г. - 04.11.2017 г., с 34.42 лева мораторна лихва
от 26.09.2017 г. до 28.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от 29.10.2018
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 234 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор особеният представител на ответницата заема становище,
че предявените искове били недопустими, тъй като исковата
молба била нередовна, защото не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 2, т. 4 и 5, и ал. 4 ГПК. В нея ищецът не посочил законните си представители.
В обстоятелствената й част се посочвало, че ответницата не била заплатила
електроенергия за периода 05.07.2017 г. - 04.11.2017 г. Същевременно, било
видно от представените по делото 4 броя фактури, че този период се състоял от 4
отделни подпериода, всеки от които представлявал отделно основание за
претенция, тъй като и фактурирането било ежемесечно. Тъй като всеки отделен
подпериод се отнасял за различен времеви отрязък и за различни суми, всяка от
които поотделно формирала главница, за да била редовна исковата молба, следвало
ищецът да опише подробно всеки отделен период, за който била издадена фактура. Претендирал
и мораторни лихви върху всяка главница, които, макар и акцесорно вземане,
представлявали отделни искове с отделно основание по отношение на времеви
период и суми. Поради това също следвало да бъдат подробно описани в исковата
молба. Последната била неясна и затруднявала правото на защита на ответницата.
Не можело да се приеме, че задължението на ищеца по чл. 127, ал. 4 и 5 ГПК било
изпълнено с представянето на препис-извлечение от клиентска сметка, защото,
макар и подробно да посочвала главници, лихви, периоди и суми, следвало да бъде
инкорпорирана в текста на исковата молба, която съгласно чл. 125 ГПК сезирала
съда, а не приложенията към нея. Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, по осъдителен иск
за парично вземане ищецът бил длъжен да посочи банкова сметка ***.
Действително, предявеният иск не бил осъдителен, а установителен, но се отнасял
до дължимост на парично вземане, по чието осъждане съдът се бил произнесъл със
заповедта по чл. 412 ГПК и чието продължение бил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Смисълът
на чл. 127, ал. 4 ГПК следвало да се отнася и за него, още повече, че тази
норма била в интерес на ищеца, с оглед бързото доброволно изплащане на
вземането му. Поради горното моли съда да остави исковата молба без движение и
даде указания на ищеца за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. Предявените
искове били неоснователни и ги оспорва по основание и размер. По делото липсвали
доказателства за формирането на претендираните главници, посочени в
представените фактури. Последните не носели подпис на ответницата, поради което
липсвало нейното съгласие относно съдържанието им и в частност - размера на
претенциите. Освен това, съгласно чл. 18, ал. 4 от ОУ на ищеца, същият имал
задължението ежемесечно да съобщава дължимите суми на потребителите. По делото
нямало доказателства това задължение да било изпълнено, както и фактурите да били
изпращани и получавани от ответницата. След като сумите за съответните периоди
не й били съобщени и фактурите не й били
изпращани, била налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, тъй като той
не бил дал необходимото съдействие, без което длъжникът не можел да изпълни
задължението си. Съобразно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, поради кредиторовата забава,
длъжникът на свой ред се освобождавал от своята, поради което и не следвало да
плаща мораторни лихви. В този смисъл, искът за мораторни лихви бил напълно
неоснователен.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства/факти, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а
ответницата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства/факти,
твърдени в отговора на особения представител, тъй като на тях са основани
възраженията за неоснователност на тези искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства
за твърдените от него и подлежащи на доказване от него факти, че продавал
електрическа енергия на клиентите си при посочените в исковата му молба общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С., одобрени с
решението на Д. г., като не е представил тези общи условия, нито доказателства
за влизането им сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: н.а. №
50/2011 г.; препис-извлечение от сметка; фактура № **********/31.08.2017 г.; фактура
№ **********/30.09.2017 г.; фактура № **********/31.10.2017 г. и фактура №
**********/30.11.2017 г.
ПРИЛАГА към материалите по делото
постъпилото за прилагане ч.гр.д. № 5451 по описа за
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени
към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 09.10.2019 г. от 14.50
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: