№ 210
гр. Габрово, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500293 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ срещу Решение №109/07.03.2024г. по гр.д.№1130/2023г. по описа на
Районен съд Габрово, с което предявения иск за заплащане от „Мирон“ ЕООД на сумата от
13144,39лв., представляваща заплатено обезщетение над присъден по гр.д.№1153/2022г. на
РС Габрово размер от 5000лв. до пълния размер от 18144,39лв. по застраховка „Карго“ за
щети причинени в резултат на настъпило но 06.10.2021г. ПТП на повреден превозван товар,
представляващ 30 палета – съдържащи 140 000бр. кори за яйца, с бруто тегло 8838кг,
предаден на ответника на 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението е отхвърлен
като неоснователен.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно бил преценил, че вземането на ищеца е
погасено по давност. Съобразно задължителната практика на ВКС давността по отношение
на суброгационното право на застрахователя за предявяване на регресен иск срещу лицата,
които носят гражданска отговорност /договорна или деликтна/ за вредите, обезщетени от
застрахователя, е общата давност по чл.110 ЗЗД и започва да тече от плащането на
застрахователно обезщетение. При това положение ищецът има право да претендира
регресното си вземане в срок от 5 години, считано от датата на заплащане на
застрахователното обезщетение, а именно от 14.01.2022г. Тъй като искът за присъждане
остатъка от 13144.39 лева бил предявен на 25.07.2023г., то оттук следвало, че настоящият
иск е предявен преди изтичането на срока на 5-годишната погасителна давност.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с
което да уважи предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата. Моли съда да остави подадената въззивна
жалба без уважение и да присъди направените разноски.
В депозирано по делото, след датата на насрочване на с.з. във втората инстанция,
1
третото лице помагач – ЗК „Уника“ АД заявява, че се присъединява към отговора на
въззивната жалба..
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
За да постанови решението си съдът приел, че между същите страни е разгледано
гр.д. № 1153/2022г. на Районен съд Габрово. Предмет на което бил предявен от ищеца
частичен иск срещу ответника „Мирон" ЕООД на стойност 5000лв, от обща претенция в
размер на 18144,39лв., представляваща заплатено от ищеца по имуществена застраховка
обезщетение за причинени вреди, в резултат на пътнотранспортното произшествие, предмет
на настоящото дело. Делото е разгледано с участието на ЗК „УНИКА" АД - трето лице
помагач на ответника „Мирон" ЕООД и е завършило с влязло в сила на 17.06.2023г. Решение
№166/03.04.2023г.
Тъй като гр.д. №1153/2022г. на Районен съд Габрово е разгледано между същите
страни и е налице тъждество на предмета на делото (както на основанието, така и на
искането), то силата на присъденото нещо обвързва страните и в частта на мотивите на
решението, в които е обоснована основателността на иска. Съгласно фактическите и
правните изводи в посоченото решение, от представената абонаментна полица №*********
се установява, че между ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" и третото за спора
лице - „Витопласт" ООД е било постигнато съгласие застрахователят да осигури
застрахователно покритие на товари по време на превоз, като отговаря за вреди, възникващи
по време на превоза, независимо от вида на превозното средство, за загуба или повреда при
настъпване на рисковете, уговорени в договора. Застрахователното покритие се осигурявало
от „склад до склад". Съгласно абонаментната полица е сключена и застрахователна полица
№**/05.10.2021г. за товар, представляващ 30 палета - съдържащи 140 000бр. кори за яйца, с
бруто тегло 8838кг., превозван от Румъния до гр.София, България, с товарен камион **/**, с
покритие на всички рискове от склад до склад.
Видно от издадената международна товарителница съгласно Конвенцията относно
договора за международен превоз на стоки по пътищата (CMR), на 05.10.2021г. от склад на
изпращача Dentas Romania S.R.L на превозвача „Мирон" ЕООД били предадени 30 палета
кори и кутии за яйца, с бруто тегло 8838кг., които да бъдат доставени до разтоварен пункт в
гр.София, България. В товарителницата е вписан регистрационния номер на МПС, с който
да се осъществи превоза - **/**.
От представения протокол за ПТП с пострадали лица от 13.10.2021г., съставен от ст.
инспектор Р.Т. при МВР - гр.П., се установява, че на посочената в протокола дата -
06.10.2021г., в 01.30ч, на първокласен път I-3 „Бяла - Ботевград" на км.74+800 посока към
гр.П., водачът на товарен автомобил „РР." с рег. №** с прикачено ремарке с рег. №** - И.П.И.
излиза извън пътното платно и се удря челно в странично дърво, като в резултат на
настъпилото ПТП е починал водача на товарния автомобил и са причинени щети по ППС и
товара в ремаркето - 30 палета кори и кутии за яйца, с тегло 8838кг., които са разпилени
около ППС и пътното платно.
В резултат на отправена от застрахованото лице „Витопласт" ООД, гр.София,
претенция за изплащане на обезщетение за настъпилата цялостна повреда на товара,
застрахователят ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" му заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 18144,39лв., с преводно нареждане от 14.01.2022г., съгласно щета
№**.
Видно от застрахователна полица №21015400103/20.07.2021г. между ответника
„Мирон" ЕООД и третото лице помагач - „Уника" АД възникнало правоотношение по
имуществена застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач", валидно за периода
20.07.2021г. - 19.07.2021г., със съдържание задължението на застрахователя да покрие
отговорността на „Мирон" ЕООД, като превозвач с товарен автомобил с рег. №** и ремарке
с рег. №**. Застрахователното покритие било съгласно Конвенцията относно договора за
международен превоз на стоки по пътищата (CMR).
2
За уреждане на регресната претенция ищецът отправил до ответника „Мирон" ЕООД
покана за плащане на част от изплатеното обезщетение в размер на 12741,84лв без
увеличението по полицата, както и аварийна такса в размер на 380лв, или общо 13121,84лв.
В производството по делото било прието заключение на съдебна оценителна
експертиза, съгласно която процесните стоки не се търгуват на борси в България, като
стойността на предадените за превоз стоки по текущата цена на пазара към 05.10.2021г. при
отчитане на разликата от 15,2 % съгласно официалния индекс на инфлацията при данни от
НСИ е в размер на 18688,40лв. Правният извод на съда е, че от събраните доказателства по
делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
регресното право на ищеца, съгласно чл.410, ал.1 КЗ, обусловено от кумулативното наличие
на елементите: договор за имуществена застраховка „Карго", плащане от застрахователя по
реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор, деликтна отговорност на
ответника.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора
лице - „Витопласт" ООД, в рамките на което застрахователят се задължил да престира
обезщетение за реализиран риск по отношение на превозван с МПС ** - ** товар,
представляващ 30 палета - съдържащи 140 000бр. кори за яйца, с бруто тегло 8838кг.,
настъпил от момента на натоварването му на 05.10.2021г. до доставянето му в крайната
точка на местоназначението - гр София, България.
Посоченият договор за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл.419 КЗ,
покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар. Този договор представлява
вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на
превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на
превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в
местоназначението - чл.419, ал.2 КЗ и, ако не е уговорено друго, застрахователният договор
влиза в сила с предаването на товара за превоз – чл.419, ал.3 КЗ. Застраховката покрива
вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. Такава била сключената от
„Витопласт" ООД с ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" имуществена
застраховка. Страните по „Карго" застраховката изрично предвидили отговорността на
застрахователя да има действие „от склад до склад", което съставлява предвиденото „друго"
по смисъла на чл.419, ал.3 КЗ и по тази причина застрахователното покритие не се изключва
при прекъсване на превоза или отклонение от пътя (обичайния маршрут на превоза).
Страните не спорели, че в резултат на настъпило на 06.10.2021г. ПТП е повреден
товара, заедно с транспортното средство, в което същият се е намирал, поради което и за
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп" е възникнало задължение да заплати обезщетение в
полза на застрахованото лице - „Витопласт" ООД, което задължение е изпълнено с
престиране на сумата 18144,39лв.
С извършеното плащане на застрахователно обезщетение ищецът - застраховател по
застраховка „Карго", встъпва в правата на увреденото лице („Витопласт" ООД) срещу
прекия причинител на щетата - превозвача „Мирон" ЕООД (чл.410, ал.1, т.1 КЗ) до размера
на престираното на обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Договорът за превоз е сключен при условията на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (Конвенция CMR ), съответно в застрахователния договор
изрично страните уговорили, че покритието по същия е съобразно тази конвенция. В случая
с настъпилото ПТП е реализирана хипотезата на пълна загуба на товара, а на основание
чл.17, т.1 Конвенция CMR превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и
за забавата при доставянето й. Отговорността на застрахователя по застраховка
„Отговорност на превозвача" е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки, когато обект на застраховането
са стоки, за превоза на който се прилагат правилата на Конвенция CMR.
Установените факти и правните изводи за основателност на иска по чл.410, ал.1 КЗ
вр. чл.17, т.1 вр. чл.23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) във влязлото в сила решение по гр.д. №1153/2022г. на Районен съд Габрово
обвързват страните със силата на присъдено нещо.
3
Относно размера на иска, то силата на присъденото нещо се простира до заявената
част от правото, която по гр.д. №1153/2022г. на Районен съд Габрово е за частта от 5000лв,
от общо заявена цена на иска 18144,39лв. Искът, предмет на разглеждане по настоящото
дело, касае горницата над уважената част от 5000лв по гр.д. №1153/2022г. на РС Габрово до
пълния размер на заявеното право от 18144,39лв, т.е. за сумата 13144,39лв.
Първоинстанционният съд приел възраженията на ответника, че тази разлика не се
дължи като част от общия размер на обезщетението, за неоснователни. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
В случая, съгласно чл.25, т.1 вр. чл.23, т.1 и т.2 Конвенция CMR, когато превозвачът дължи
обезщетение за повреда, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на
мястото и по времето, когато е била приета за превоз, т. е. към 05.10.2021г. Стойността на
стоката съгласно чл.23, т.1 и т.2 от Конвенцията се определя по борсовия курс или при липса
на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на
стоките от същия вид и качество. Съгласно чл.25, т.1, б.„а" Конвенция CMR обезщетението
не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса, когато цялата
пратка е обезценена от повредата.
Съгласно заключение на съдебно-оценителната експертиза стойността на повредената
стока към момента на натоварването й (05.10.2021г.), определена по текущата цена на пазара
възлиза на сумата 18688,40лв, която сума определя обема на отговорността на превозвача.
Застрахователят по имуществена „Карго" застраховка встъпва в правата на увреденото лице
до размер на платеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава
размера на действително претърпените вреди (действително дължимото обезщетение).
При това положение отговорността на ответника за обезщетението, определено по
правилото на чл.25, т.1 вр. чл.23 Конвенция CMR, тъй като превозвача „Мирон" ЕООД не
може да бъде задължен да престира обезщетение над размера на действителните вреди.
Поради изложеното районният съд приел, че разликата над 5000лв до общата заявена
претенция от 18144,39лв, представлява част от дължимото от застрахователя обезещетение и
исковата претенция е основателна.
Съдът приел, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната по настоящото дело част от вземането е основателно. Със
завеждането на частичен иск не се прекъсва погасителната давност по отношение на
останалата част на вземането - до пълния му размер. С предявяване на частичния иск се
спира течението на давностния срок по реда на чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД за цялото вземане,
което спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не е
формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск.
Решение № 166/03.04.2023г., постановено по гр.д. №1153/2022г. на Районен съд
Габрово, с което е уважен частичният иск е влязло в сила на 17.06.2023г. и е формирало сила
на присъдено нещо, с което отпада необходимостта от зачитане на спирането на давността
по отношение на разликата над частта от 5000лв, заявена по посоченото дело до пълния
размер на иска от 18144,39лв.
Съгласно чл.32 от Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки
по пътищата (CMR), исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се
погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а в случай на измама или на грешка,
приравнена към измама според закона на сезирания съд, давността е три години. В случаят
не били налице данни, че настъпилата вреда е в резултат на измама, поради което съдът
приел, че давностният срок за предявяване на иск е една година, която съгласно чл.32, б.„в”
от Конвенцията (тъй като става дума за унищожаване на цялата стока, а не за липсата й) тече
от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор. За дата на
сключване на превозния договор следвало да бъде приета датата на издаване на
товарителницата съгласно Конвенцията CMR (тъй като по делото липсват данни за по-
раншна дата), а именно от 05.10.2021г., т.е. срокът на изтичане на погасителната давност
съгласно чл.32, б.„в” от Конвенцията CMR бил изтекъл на 05.01.2023г. и след влизане в сила
на решението с което е уважен частичният иск на 17.06.2023г., то спирането на
4
погасителната давност за разликата над заявения частичен иск до пълния размер губи своето
действие, като настоящия иск бил заведен след изтичане на погасителната давност.
Въззивният съд намира следното :
С Решение №166/03.04.2023г., постановено по гр.д.№1153/2022г. на РС Габрово
ответника по настоящото дело „Мирон“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“, на осн. чл.410, ал.1 КЗ във вр. с чл.17, т.1, във вр. с чл.23
от Конвенция CMR, сумата от 5000лв., частичен иск от обща претенция от 18144,39лв.-
регресно вземане за престирано на застраховано лице обезщетение за повреден превозен
това, представляващ 30палета-съдържащи 140 000бр. кори за яйца, с бруто тегло 8838кг.,
предаден на ответника на 05.10.2021г., заедно със законната лихва от 10.05.2022г.-датата на
предявяване на иска до окончателното погасяване. Решението не е обжалвано и е влязло в
сила. Същото е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – ЗК
„Уника“ АД.
Съгласно приетото в т.2 от ТР№3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по
друг начин.
Поради изложеното съдът следва да обсъди единствено тези факти от установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, които касаят възражението за изтекла
погасителна давност.
Предвиденият в чл.32, ал.1, б.А от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната давност
не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател, по договор за
застраховане на товар срещу рисковете по превоза, иск срещу превозвача или неговия
застраховател. За регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата
давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове
не е застрахователното правоотношение, а възниква, с факта на изплащането на сумата от
застрахователя, по силата на закона право на регрес. В този см. е Решение № 47 от
30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о. на ВКС.
По делото не се спори относно обстоятелството, че на 14.01.2022г. ищецът е заплатил
на товарополучателя сумата от 18144,39лв. по щета **.
Следователно след тази дата (14.01.2022г.), започва да тече погасителния давностен
срок за предявяване на регресната претенция на ищеца спрямо ответника и в частност на
претенцията за горницата над уваженият по гр.д.№1153/2022г. по описа на РС Габрово
размер от 5000лв.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД общия давностен срок е пет годишен и към
датата на предявяване на настоящия иск – 25.07.2023г. не е бил изтекъл.
Съгласно приетото от изготвената по гр.д.№1153/2022г. по описа на РС Габрово
оценъчна експертиза стойността на увредените 30палета-съдържащи 140 000бр. кори за
яйца, с бруто тегло 8838кг. е 18688,40лв., поради което разликата между присъдената сума и
изплатеното от суброгиралия се застраховател - ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
обезщетение е 13144,39лв.
Предвид изложеното по-горе приетото от първоинстанционния съд, че вземането на
ищеца за горницата над присъдената по гр.д.№1153/2022г. по описа на РС Габрово сума от
5000лв. е погасено по давност е неоснователно, поради което обжалваното решение следва
5
да бъде отменено, вместо което предявения иск да бъде уважен за целия размер от
13144,39лв.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца-жалбоподател следва да се присъди
сумата то 2105,80лв.-разноски в първоинстанционното производство и сумата от 1847,14лв.-
разноски пред въззивната инстанция.
Направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като възнаграждението за всяка от
инстанциите е в рамките на размерите по чл.7, ал.2, т.3 Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №109/07.03.2024г. по гр.д.№1130/2023г. по описа на Районен съд
Габрово
ВМЕСТО КОЕТО
ОСЪЖДА „МИРОН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.Брянска №56, вх.Г, ет.5, ап.10 да заплати на ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.Позитано №5 сумата от 13144,39лв. /тринадесет хиляди сто четиридесет и четири лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща заплатено обезщетение над присъден по гр.д.
№1153/2022г. на РС Габрово размер от 5000лв., до пълния размер от 18144,39лв., по
застраховка "Карго" за щети, причинени в резултат на настъпилото ПТП на 06.10.2021г. на
повреден превозван товар, представляващ 30 палета - съдържащи 140 000бр. кори за яйца, с
бруто тегло 8838кг., предаден на ответника на 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считана от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „МИРОН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.Брянска №56, вх.Г, ет.5, ап.10 да заплати на ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.Позитано №5 сумата от 2105,80лв. (двехиляди сто и пет лева и осемдесет стотинки) –
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „МИРОН" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.Брянска №56, вх.Г, ет.5, ап.10 да заплати на ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.Позитано №5 сумата от 1847,14лв.-(хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и
четиринадесет стотинки) - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Уника“ АД, с ЕИК *********, в
качеството му на трето лице –помагач на страната на ответника „Мирон“ ЕООД ,с ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението,
на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6