№ 1669
гр. Плевен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430103027 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Ц. М. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ул.“И.В.“ *** , чрез адв.В. П. – АК- П. против „Г.Д.П.Б.З.Н.“
МВР- адрес: гр.С., ул.“П.“ № ***. Посочва се в исковата молба, че ищецът
работи в Районна служба „ПБЗН“ при ОД „ПБЗН“ –П., като заема
длъжността „Н.Д.с.„. Твърди се, че трудовата дейност осъществява по
определен график, при режим на нощна смяна от *** часа и с
продължителност *** часа при сумарно изчисляване на работното време.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е положил общо *** часа нощен
труд, през години и периоди, подробно описани в исковата молба, който не
бил заплатен след преизчисление с коефициент ***, поради което му се
дължи сумата от *** лв. Твърди се в исковата молба, че часовата ставка на
служителя е 8 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
„Г.Д.П.Б.З.Н.“ МВР да заплати на С. Ц. М. сумата от *** лв. –
представляваща възнаграждение за положен нощен труд в периода ***г.,
след преобразуването му като дневен, сумата от ***.- мораторна лихва за
периода ***г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; както и
1
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.
С определение № ***г. производството е прекратено в частта за
претендираната главница от *** лв. за периода от ***., поради наличие на
сила на присъдено нещо с влязло в сила решение по гр.д.№ ***г. по описа на
ПлРС.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се
от пълномощник адв.В. П., която моли съда да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, не се представлява. Страната взема
становище в молба с вх.№***г. чрез главен ю.С.Н., в която моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
С определение от ***г. е допуснато изменение в размера на исковете, като
същите се водят за сумата от *** лв.-главница, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за положен нощен труд, както и сумата от *** лв. с
правно основание чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, че ищецът работи в Районна служба „ПБЗН“ гр.П.
като заема длъжността „Н.Д.с.„.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че ищецът е осъществявал труд по
определен график, вкл. с режим на нощни смени.
Спорно по делото е положил ли е ищецът нощен труд общо от *** часа
нощен труд, през години и периоди, подробно описани в исковата молба,
отчетен ли е нощния труд, положен ли са в рамките на утвърдените графици
или не, заплатен ли са като нощен труд или като извънреден, в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена съдебно
счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза, общият брой часове положени от С. Ц.
М. като нощен труд на отчетен едномесечен и тримесечен период от ***. е
следният: общо за ***. положени като нощен труд са ***, общо до *** часа
или общо *** нощен труд. В процесния период няма преобразуване на
нощен труд към дневен при изчисляване на възнаграждението. Видно от
заключението на вещото лице при преизчисление на часовете нощен труд към
2
дневен, възнаграждението възлиза на сумата от *** лв., а мораторната лихва
за периода върху тази главница на сумата от *** лв. От заключението се
установява, че за периода от ******. до ***г. на ищеца е заплатена сума в
размер на *** лв. на час положен труд - сумата от ***., а през периода ***г.
до ***г. – възнаграждение за нощен труд в размер на ***. на час – сумата от
***, или общо сумата от ***. Съдът кредитира изцяло с доверие
заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно, съответно и
на писмените доказателства по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за
държавния служител – за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положен от ищеца нощен труд по време на дежурства по график за периода
******.-11.07.2020г., иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава за периода
******. до датата на подаване на исковата молба (***.), както и законна
лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е *** дневно и *** седмично при *** работна
седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на *** смени - сумирано за тримесечен
период. Определянето на *** смяна е по изключение. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между *** ч., като работните
часове не следва да надвишават средно *** за всеки *** период.
Съгласно нормата на чл.187, ал.4 ЗМВР за държавните служители в МВР,
извън тези по ал. 2 /служители, които изпълняват служебните си задължения
при специфични условия и рискове за живота и здравето/ и работещите на
смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време. Законодателят в ал.5 на чл.178 ЗМВР, че когато
работата извън редовното работно време до *** годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до *** на тримесечен период - за служителите, работещи
3
на смени. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 188, ал.1 ЗМВР държавните служители на
МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си,
свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с
наредбата по чл. 187, ал. 9.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени вкл. през нощта (***), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните.
В процесния период са действали Наредба №***г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
МВР за научна степен, за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности,
Наредба № ******. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от *** часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение и Наредба № ***г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работа извън редовно работно време, режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители). И в трите наредби отново не е
регламентиран коефициент, аналогичен на този в чл.31, ал.2 от отменената
Наредба № ***., а именно „при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между *** ч. за отчетния период ce
умножава по ***. Полученото число ce сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период". Същевременно в чл.2 от Заповед № ***. относно
определяне размерите на допълнителните възнаграждение за научна степен,
за полагане на труд през нощта от ***, за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, изплащани на държавните
служители в МВР ( обн. Д.В. бр.13 от ***г., в сила от ***г., изм. бр. 85 от
***2020г., в сила от 01.10.2020г.) размерът на допълнителното
възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него от 22.00
часа до 6,00 часа е ***.
4
Гореизложеното обуславя извод, че през част от процесния период по делото
от ******. до ***г. липсва изричен регламент в ЗМВР или подзаконовите
актове по прилагането му, с които да се урежда начина за определяне на
размера на допълнителното възнаграждение на ищеца за нощен труд.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл.
187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В страната по повод делата за нощен труд на полицаи и служители на
РДБПБЗЗН са формирани две становища:
Съгласно първото, в ЗМВР и в приложимите наредби, посочени по-горе, с
изключение на отменената Наредба № ***., липсва правна регламентация
относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с
коефициент *** и поради това следва да ce прилагат разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (HСOP3), a
именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове ce
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време. Отнесено към разпоредбите на
Кодекса на труда ( КТ) при *** продължителност на работното време през
деня (чл.136, ал.3) към нощната такава от *** (чл.140, ал.1), коефициентът за
преобразуване на положените часове труд през нощта в дневни следва да бъде
***. Съставите приемат, че при липса на изрична законова регламентация
следва субсидиарно да ce приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Противното разрешение би довело държавните служители в системата на
МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така също и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
5
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 от Конституцията и в чл.14 от Кневнцията за защита правата
на човека и основните свободи (Решение № 260174 от 11.12.2020 г. на ОС - П.
по в. гр. д. № 799/2020 г., Решение № 260189 от 16.12.2020 г. на ОС - П. по в.
гр. д. № 898/2020 г.; Решение № 9 от 23.02.2021 г. на ОС - П. по в. гр. д. №
687/2020 г.; Решение №468 от 05.12.***. на ОС Русе по в. гр. д. № 710/2019
г.; Решение от 2018г. на ОС Варна по в. гр. д. № 2364/2018 г.; Решение от
17.08.2018г. на ОС Варна по в. гр. д. № 1810/2018 г. и др.)
Друга част от съдебните състави в страната приемат, че разпоредбите на КТ и
НСОРЗ са неприложими към отчитане на работното време в МВР, тъй като
тази материя е уредена в специален закон - ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови и нормативни актове. При наличието на специална уредба
на правоотношенията, приложим е специалният закон, a именно ЗМВР. Този
закон прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като
размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a
условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед.
Настоящият състав приема за правилно и справедливо първото становище.
Спорно е и обстоятелството каква е нормалната продължителност на
труда на лица, работещи по служебно правоотношение в МВР – 8 часова,
съгласно българското законодателство или 7 часова, каквато е
максималната определена в рамките на ЕС от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. Това обстоятелство е
от значение за определяне на общият брой часове нощен труд, а разликата
следва да се дължи на друго основание като извънреден такъв (какъвто не
се твърди да е положен и не се претендира извън положения по график) .
В тази насока решението на съда на ЕС по дело C-262/20, по което се е
произнесъл по поставен преюдициален въпрос ( дали е допустимо с оглед
принципа за равно третиране нормалната продължителност на нощния труд в
публичния сектор полицаи и пожарникари да бъде по-дълга - ***, колкото е
дневната продължителност на работното им време и изисква ли определената
в националното право нормална продължителност на нощния труд *** за
работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари), предоставя преценката за
това на национално равнище и съответния правоприлагащ орган съобразно
6
конкретната обстановка по делото.Нормалната продължителност на
работното време през нощта е изрично определена в рамките на
Европейския съюз, а ищецът е работел на смени по график т. е. с включени
дневни и нощни смени, както и е полагал извънреден труд, и това
обстоятелство не се оспорва от ответника. С Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9)
е предвидено изрично абсолютно ограничение на максималната
продължителност на нощния труд, свързан с особени рискове или тежко
физически или умствено натоварване като ограничението относно часовете
нощен труд включва цялото работно време /напр. извънредния труд/, а не
само нощния труд. Последното е обусловено от целта на директивата да се
обусловят минимални стандарти за безопасност и здраве по отношение на
организацията на работещите. Този регламент е продиктуван и от факта, че е
необходимо да се ограничи продължителността на нощния труд, вкл. на
извънредния, тъй като човешкото тяло е по-чувствително през нощта към
смущения в околната среда и дългите периоди на нощен труд могат да са
вредни за здравето на работниците и служителите и да застрашат
безопасността на работното място. Директивата съгласно чл.1 се прилага за
всички сектори на дейност, както в обществения, така и частни по смисъла на
чл.2 от директива 89/391/ЕОИ. Действително съгласно чл.2 т.2 директивата
не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на
обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или
някои специфични дейности на службите по гражданска защита, неизбежно
влизат в конфликт с нея. В тези случаи безопасността и здравето на
работещите трябва да се осигури във възможно най-висока степен.
Изключването от обхвата съгласно чл.2 т.2 от директивата обаче не се отнася
да секторите на дейност, разглеждани в тяхната цялост. Изключението е
допустимо само когато правилното функциониране на службите, необходими
за защита на общественото здраве, безопасността и реда, например при
катастрофи с изключителна сериозност и мащаб, които се характеризират с
това, че мога да изложат здравето и безопасността на работниците на
значителен риск и по своята същност не се поддават на планиране по
отношение на работното време на екипите за реагиране при извънредни
ситуации. В тази насока е Определение на Съда от 14.07.2015г. по дело С-
7
52/2004г., решение на съда по съединени дела С -397/01 и С-403/01. Нещо
повече с решение по дело С 303/98г. съдът на ЕС изрично е потвърдил, че
нощното време касае седемчасов период, дефиниран съгласно националното
право, който във всеки случай включва периода от полунощ до 5 часа.
Следователно изключването не зависи от това дали работниците/служителите
принадлежат на някой от секторите посочени в директива 89/391/ЕИО, а
зависи от специфичния характер на отделни задачи, извършвани от
служителите на тези сектори. Следователно директивата се прилага за
дейностите на въоръжените сили, полицията и службите на гражданка
защита, както и за други специфични дейности на публичните служби,
доколкото те се извършват при нормални обстоятелства. В своята практика
съдът е постановил, че директивата се прилага за дейностите на екипите за
първична медицинска помощ и за лекарите и медицински персонал,
предоставящи услуги като част от екипите за първична медицинска помощ,
за други служби натоварени с реакцията при извънредни ситуации на
открито, оперативния персонал на публичните служби за борба с пожарите,
общинския полицейски или нецивилен персонал на публичните
администрации, когато те изпълняват задълженията си при нормални
обстоятелства.
В конкретния случай по делото не се доказа при какви обстоятелства е
полаган нощният труд, поради което не може да бъде извършена преценка
относно налице ли са или не условията на чл.2 т.2 от директивата. Ето
защо съдът приема, че следва да се приложи регламента в българското
законодателства относно осем часова ставка за начисляване на
възнаграждение за нощен труд през процесния период.
Ищецът претендира възнаграждение за общо *** часа положен труд.
Установи се от заключението на вещото лице, че през процесния период С. Ц.
М. е положил *** нощен труд. За положения нощен труд ищецът е получил
допълнително заплащане по ***. на час съгласно ставката по чл. 8 от НСОРЗ
и по ***. съгласно Заповед № ***., което не се спори между страните, че е в
размер на ***. и се установява от представените заверени копия на фишове
за работна заплата. Ето защо тази сума следва да бъде приспадната от
главницата от *** лв. Неоснователно е възражението на представителя
на ищеца, че се касае за различно основание за изплащане на сумата.
Претендира се допълнително възнаграждение за нощен труд, като спора
8
е за начина на изчисление и размера на възнаграждението, а не касае
претенция за положен извънреден труд извън графиците на служителя.
В случая е изплатена сума от ***. за нощен труд за процесния период. Без
приспадане на платеното за същия период биха били нарушени правата на
работодателя, който ще заплати два пъти положения нощен труд.
Съставът не споделя виждането на част от съдебните състави в ОС-П.,
които приемат, че се касае за претенция за извънреден труд, а не и нощен.
Според съда фактите сочат за положен нощен труд, а претенцията е да бъде
платено допълнително възнаграждение за него. В тази насока са Решение №
260131 от 16.11.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 764/2020 г., Решение №
260173 от 11.12.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 829/2020 г., Решение №
260174 от 11.12.2020 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 799/2020 г. и др. По делото
липсват доказателства за положен нощен труд извън първоначалните
графици, което да сочи за осъществен извънреден такъв и промяна на
квалификацията на главния иск. Съдът не споделя и виждането, че плащането
на сумата от ***. е на друго основание, поради което не следва да се
прихваща от сумата, образувана след приравняване на нощния труд към
дневния. Различието е в начина на изчисляване на дължимото
възнаграждение, но и в двата случая претенцията е за нощен труд.
Уважаването на главния иск в пълен размер, без сторниране на платената
сума от работодателя до този момент, би довела до неоснователно
обогатяване в полза на работника и нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в трудовото правоотношение.
Ето защо съдът счита, че ответникът следва да заплати сумата от *** лв.
главница, а за разликата до *** лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да бъдат уважени и акцесорните искове с оглед изхода
на главния иск и предвид забавата в изпълнението от страна на ответника.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на ***. за адвокатско възнаграждение, както и
на основание чл.77 ГПК следва да заплати по сметка на РС П. държавни
такси върху исковете общо в размер на ***. (***. за иска по чл.179 ЗМВР и
***. за иска по чл.86 ЗЗД), както и разноските за вещо лице в размер на 2***.
или общо сумата от 3***. по сметка на РС-П..
Водим от горното и на основание чл.236, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД Г.Д.П.Б.З.Н.“ МВР-
адрес: гр.С., ул.“П.“ № ***, да заплати на С. Ц. М. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“И.В.“ ***, сумата от *** лв., представляваща размера на положен и
неплатен нощен труд, приравнен към дневен за периода ***., сумата от ***
лв. – обезщетение за забава за периода от ******. до ***., законна лихва
върху главницата от ***г. до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата до *** лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д.П.Б.З.Н.“ при МВР, адрес гр. С., ул. „П.“ №*** да заплати на
адв. В. Н. Н. П. с ЕГН ********** сумата от ***. адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за исковете по чл. 179, ал.
1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Г.Д.П.Б.З.Н.“ МВР- адрес: гр.С., ул.“П.“
№ ***, да заплати на С. Ц. М. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“И.В.“ ***,
да заплати по бюджета на съдебната власт в полза на РС-П. сумата от ***.
общо за държавни такси и разноски за вещо лице по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10