Решение по дело №41/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20207220700041
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 71

гр. Сливен, 08.07.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                  Радостина Желева                                            и с участието на прокурора    Милена Радева                                                                като разгледа докладваното от                       председателя                             КАНД № 41 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 53/03.02.2020 г., постановено по АНД № 1591/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-002477/10.10.2019 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с което на И.Д.С. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

Горното решение е обжалвано в законният срок от И.Д.С.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че от описанието на нарушението, не ставало ясно къде е извършено административното нарушение, което ограничало правото на защита на касатора. Моли съда да постанови решение, като отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление..

В съдебно заседание касатора чрез писмено становище от пълномощника му поддържа жалбата, моли съда да уважи същата.

Ответникът по касацията – ОД на МВР – Сливен, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника му счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението на съда е законосъобразно и затова моли съда да остави жалбата без уважение.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.09.2019 год. с. С. и Г. - с. на РУ - Сливен, извършвали ППД в гр. Сливен. На ул. „Г.С.Раковски" спрели за проверка лек автомобил „КИА", като поискали за проверка документите на водача и установили самоличността му - жалбоподателя по настоящото дело. След което водачът бил поканен да придружи полицейските с. до сградата на КАТ за да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества. При пристигането на място в сградата на КАТ, а. В. направил проверка на водача с техническо средство за употреба на алкохол и апаратът не отчел употреба на алкохол. След това а. казал на жалбоподателя, че ще бъде проверен за употреба на наркотични вещества. Касаторът попитал дали може да откаже и а. отговорил, че може да откаже. Жалбоподателят казал, че отказва, за което му бил съставен акт.

На 18.09.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 397664 против жалбоподателя за това, че на 18.09.2019 год. около 16,30 часа в гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски" до Съдебна палата управлява лек автомобил „Киа Сеед" с peг. № *******и отказва да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества е техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабр. № ARJF-0012. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0043677. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за обяснения/възражения било отразено: „Медицински съображения". Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 18.09.2019 год. (л. 5 от делото на РС Сливен).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-002477 от 10.10.2019 год., издадено от Началника на Сектор ,,ПГГ' към ОД на МВР - Сливен, с което било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР било отнети общо 12 контролни точки. В обстоятелствената част на НП било отразено, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на потреба на наркотични вещества или техни аналози, като не е дал кръвна проба за анализ. В НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 28.10.2019 год. (л. 6 от делото РС Сливен).

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и следва да понесе предвидената в този текст от закона отговорност. Издаденото за това нарушение наказателно постановление е правилно и законосъобразно и размера на наложените административни наказания е съобразен с изискванията на закона, поради което потвърдил НП в тази част.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въззивният съд е обсъдил възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, относно мястото на извършване на нарушението и нарушаването на процедурата, заложена в инструкцията за патрулно-постова дейност, като тези нарушения били съществени и опорочавали обжалваното НП. Правилен е извода на СлРС, че съществено процесуално нарушение е това, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В случая след спиране на водача, същият бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и е бил поканен да отиде в сградата на КАТ - Сливен за да му бъде извършена тази проверка, като жалбоподателят се съгласил. На място в сградата на КАТ - Сливен на водача била извършена проверка за употреба на алкохол, но същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Обстоятелството, че отказът да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества е направен в сградата на КАТ - Сливен не е съществено процесуално нарушение. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушена процедурата, заложена в инструкция за патрулно-постова дейност също е неоснователно, доколкото същата не касае редът за извършване на проверки за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В настоящия случай не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е получил лично акта и НП и го е обжалвал в законоустановения срок. Освен това в случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които са безспорно установени в настоящия случай. Безспорно е установено, че на посочената в акта дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества.

Наложеното наказание е с фиксиран размер и съответства на тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение. В настоящия случай наказанието е глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, като целта на наказанието е  да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, да се предупредят другите лица да не вършат такива нарушения.

По изложените съображения настоящият състав счита, че Районен съд Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваната му част съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 53/03.02.2020 г., постановено по АНД № 1591/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.

Осъжда И.Д.С. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.