№ 19260
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110135370 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе следното,
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е установителен иск от Р. П. Л. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД с правно основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за установяване съществуването на вземане в
размер на 373.90 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 13.03.2021г.-12.03.2024г. върху главница в размер на 1115.92 лева, за която сума
по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е признато за установено, че
дължи на ищеца Р. П. Л. с влязло в сила решение № 20078455 от 26.03.2021г., постановено
по гр.д. № 63549/2020г. по описа на СРС, 162 състав, потвърдено с решение № 264 от
15.01.2024г. по в.гр.д. № 10424/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 20078455 от 26.03.2021г., постановено по
гр.д. № 63549/2020г. по описа на СРС, 162 състав, потвърдено с решение № 264 от
15.01.2024г. по в.гр.д. № 10424/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав, е
признато за установено, че не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
сумата от 1115.92 лева, която сума била начислена с фактура № **********/11.08.2020г. и
била неоснователно платена от него. Релевира, че от образуване на производството – датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2020г. до 12.03.2024г., вземането не било
платено от ответното дружество, поради което счита, че му се дължи обезщетение за забава
на плащането в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното му плащане, но претендира това вземане за по-кратък период с оглед
тригодишната погасителна давност. Обосновава правният си интерес от предявяване на иска
с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 15239/2024г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която ответникът
подал възражение. Моли искът да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените
разноски. Представя доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в
което се релевира възражение за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност –
искът се оспорва по основание с довод, че не е бил поканен да плати главницата, поради
1
което не е изпаднал в забава и не дължи плащането на обезщетение. Възразява, че
акцесорният иск за лихва е следвало да бъде предявен с главния и е недопустимо
разделянето им в отделни производства. При тези доводи моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Обявено е за безспорно между страните и се доказва от представеното влязло в сила на
15.01.2024г. решение № 20078455/26.03.2021г., постановено по гр.д. № 63549/2020г. по описа
на СРС, 162 състав, потвърдено с решение № 264/15.01.2024г., постановено по в.гр.д. №
10424/2021г. по описа на СГС, е признато за установено, че ищецът Р. П. Л. не дължи на
ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 1115.92 лева,
представляваща платена на 11.09.2020г. без основание цена за презумирано количество
електрическа енергия, начислена след корекция на сметка по с фактура №
**********/11.08.2020г. за периода 06.05.2020г.-08.06.2020г., за която е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2020г. по ч.гр.д. №
46215/2020г. по описа на СРС, 162 състав.
Видно от представеното решение, ищецът не е претендирал законна лихва.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
прави следните правни изводи:
За основателността на иска ищецът трябва да докаже съществуването и размера на
главния дълг и изпадането на ответника в забава. Следователно ищецът следва да докаже в
настоящия случай, че спрямо него съществува съдебно признато вземане, което
обстоятелство както бе посочено и по-горе е обявено за безспорно с доклада по делото. На
първо място, следва да се посочи, че така предявеният иск е процесуално допустим. Искът за
законна лихва е акцесорен, но самостоятелен иск, като непредявяването му в процеса
относно главното вземане не преклудира правото да се предяви в отделен процес. След като
в производството по чл. 422 ГПК претенцията за законна лихва по чл. 86 ЗЗД изобщо не е
предявена, то е несъмнено правото на ищцата да претендира заплащането на това
обезщетение за забава в отделно производство, което е сторила с предявяването на иска си
пред Софийски районен съд. Няма съмнение, че ако бе предявена в рамките на
производството по гр.д. № 63549/2020 г. по описа на СРС, претенцията би била допустима.
На същото основание тя е допустима и като предявена чрез отделен иск. В този смисъл е и
Определение № 305 от 09.11.2015 г. по гр.д. № 5086/2015 г. по описа на ВКС, II Г.О.
Безспорно е съществуването на съдебно признато парично вземане в полза на ищеца
към ответника в размер на 1115.92 лева, както и че в приключилото съдебно производство,
не са предявени акцесорни искове за присъждане на законна лихва, включително и не е
поискано прилагане на правната последица за осъждане на ответника за законна лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Водейки се
от диспозитивното начало съдът няма правомощие да присъди законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба без това изрично да е поискано в същата. Поради изложеното,
няма основание да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е
нередовен или недопустим. Следователно възникването и наличието на главен дълг се
установи в настоящото производство от събраните по делото доказателства.
Основателността на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се предпоставя от
безспорната установеност на съществуването и изискуемостта на главното задължение и
настъпване на последиците на забавата. Фактическият състав на забавата на длъжника
включва изискуемост на задължението, покана за изпълнение и виновно неизпълнение в
определения срок. Изключенията от изискването за покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по
отношение единствено на срочните задължения и при задълженията за деликт.
Задълженията за връщане на получено без правно основание стават изискуемо от момента
на получаване на сумата, а за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, тъй като
с оглед извъндоговорния характер на източника на облигационното правоотношение
задължението е без определен срок. Страните не спорят и се установява по делото от
представеното заявление с вх. № 23053717/25.09.2020г., по повод на което е било образувано
2
ч.гр.д. № 46215/2020г. по описа на СРС, 162 състав, че то е прераснало в исково по реда на
чл. 422 ГПК и е образувано гр.д. № 63549/2020 г. по описа на СРС. Следователно ищцата е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 25.09.2020г., въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д. №
46215/2020г. по описа на СРС, 162 състав, като препис от заповедта е връчен на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, което дружество е имало възможност в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК да подаде възражение срещу издадената заповед /в
случай, че оспорва дължимостта на претендираното вземане/, респективно, да заплати
доброволно сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение /в случай, че не оспорва
дължимостта на претендираното вземане/. Следователно се налага извод, че с получаване на
препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 46215/2020г. по описа на СРС, 162
състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ответникът
Топлофикация София ЕАД е поканен от ищеца да му заплати процесната сума. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответникът
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е поканен да заплати главницата с получаване
на препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 46215/2020г. по описа на СРС, 162
състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно ответникът дължи лихва за забава за периода от получаване на препис от
заповедта за изпълнение на парично задължение. От служебно извършена справка
съдебният състав установи, че възражението по чл. 414 ГПК на ответника е подадено на
09.11.2020г. поради което и именно от тази дата следва да се приеме, че лихва се дължи. Не
може да се приеме извод, че депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява покана до ответника за
заплащане на сумата, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника в
заповедното производство. Едва с връчването на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, може да се приеме извод, че ищецът е поканил
ответникът да му заплати процесната сума, респективно едва от този момент следва да се
приеме, че длъжникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение задължението си за
заплащане на главното вземане. Действително в случай, че ищецът би претендирал законна
лихва в производството по ч.гр.д. № 46215/2020г. по описа на СРС, 162 състав и развилото
се във връзка с него исково производство по гр.д. № 63549/2020 г. по описа на СРС, ГО, 162
състав, би имал възможност в негова полза да се присъди такава от датата на депозиране на
заявлението в съда /по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК/, но ищецът не се е
възползвал от тази си възможност.
Следователно, за да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава по отношение
изпълнение на задължението си към ищеца, то следва да е налице покана от последния
отправена до ответника, за да се приеме, че последният е поставен в забава по отношение
изпълнение на задължението си за заплащане на процесната сума. Следователно ответникът
дължи лихва за забава за периода от 09.11.2020 г. до 12.03.2024г. Доколкото обаче ищецът е
претендирал присъждането на лихва за забава от един по-късен момент при съобразяване на
давността за погасяване на вземането /три години преди датата на депозиране на
заявлението по ч.гр.д. № 15239/2024г. по описа на СРС, 55 състав/ и диспозитивното начало,
съобразно което съдът е обвързан от поисканото, то периодът за който се дължи лихва за
забава е с начална дата 13.03.2021г. /към който момент несъмнено ответникът е получил
заявлението по чл. 410 ГПК/ до 12.03.2024г., размерът на който се определя на 373.90 лева,
изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП. В
допълнение, при изчислението на вземането се констатира, че дължимата лихва е в размер
на 373.96 лева, но доколкото е поискана сума в размер на 373.90 лева, то в този размер
следва да се присъди.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от 373.90 лева и
за периода от 13.03.2021 г. – 12.03.2024 г.
3
По разноските
При този изход на делото разноските следва да се разпределят между страните по
правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производството.
Съобразно с уважената част от иска съдът намира, че следва да присъди разноски на
ищеца в размер на по 25.00 за заплатени държавни такси в заповедното производство по
ч.гр.д. № 15239/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 25.00 лева държавна такса в исковото
производство.
Съдебният състав обаче намира претенцията за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на ищеца в заповедното и в исковото
производство от процесуалните представители на ищеца за неоснователна, поради
злоупотреба с право.
Предмет на делото е предявеният от Р. П. Л. срещу „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 86, ал.1
ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 373.90 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 13.03.2021г.-12.03.2024г. върху главница в размер на 1115.92 лева, за която
сума по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е признато за
установено, че дължи на ищеца Р. П. Л. с влязло в сила решение № 20078455 от 26.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 63549/2020г. по описа на СРС, 162 състав, потвърдено с решение №
264 от 15.01.2024г. по в.гр.д. № 10424/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав,
като и в посоченото производство за установяване на главното вземане не е претендирана
законна лихва върху претендираната главница.
Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на
добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. В настоящия случай и от установените в производство обстоятелства се налага извод,
че главната цел преследвана с образуването на процесните заповедно и исково производства
не е защита на накърнени права и законни интереси, а генериране на допълнителни разноски
за адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, ако ищецът
беше претендирал законна лихва /представляваща законна последица от уважаване на
претенцията за главница/, то би получил по-голяма защита на правата си, отколкото чрез
избрания начин за защита, а именно чрез предявяване на претенцията за обезщетение за
забава в отделно заповедно и исково производство. В тази връзка вече се посочи, че като
законна последица от уважаване на претенцията за главница и по аргумент от разпоредбата
на чл. 422 ГПК, ако ищецът беше претендирал законна лихва върху претенцията си за
главница в исковото производство по гр.д. № 63549/2020г. по описа на СРС, 162 състав, то
същият би получил законна лихва за забава за периода от 25.09.2020 г. /датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането. При предявяване на претенцията за обезщетение за
забава в отделно производство и предвид характера на вземането за главница, то, за да бъде
поставен длъжникът в забава, следва кредиторът да е отправил покана до него с искане за
изпълнение. Доколкото такава покана не може да се приеме, че представлява самото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /тъй като същото не се
връчва на длъжника/, то винаги при предявяване на претенцията за обезщетение за забава в
отделно производство ищецът би получил по-малка защита на правата си, доколкото би
могъл да претендира обезщетение за забава за по-кратък период, отколкото ако бе
претендирал законна лихва върху главницата в производството, в което е разглеждана
претенцията за главница.
4
Освен това, в този случай дължимостта на лихвата за забава е ограничена с период, след
изтичането на който не е ясно дали длъжникът ще изпълни, което би могло да даде
основание ищецът отново да сезира съда с искане за заплащане на още лихва за забава, ерго
да генерира още разноски, които иначе не би получил, ако бе реализирал защитата си в
рамките на производствата пред 162 състав на СРС, където лихвата би се присъдила от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
В този смисъл е определение № 15713 от 09.10.2024г. по в.ч.гр.д. № 17/2024г. по описа
на СГС, ЧЖ-I-Г, и определение № 3220 от 05.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 2497/2024г. по описа на
СГС, ЧЖ-I-М.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55
- ти състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ ***, дължи на Р. П. Л.,
ЕГН **********, с адрес с. Негован, област София, район Нови Искър, УПИ **** сумата
373.90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
13.03.2021г.-12.03.2024г. върху главница в размер на 1115.92 лева, за която сума по
отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е признато за установено, че
дължи на ищеца Р. П. Л. с влязло в сила решение № 20078455 от 26.03.2021г., постановено
по гр.д. № 63549/2020г. по описа на СРС, 162 състав, потвърдено с решение № 264 от
15.01.2024г. по в.гр.д. № 10424/2021г. по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав, и за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15239/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Р. П.
Л., ЕГН **********, сумата в общ размер на 50.00 лева – направени разноски за държавна
такса, от които 25.00 лева разноски за държавна такса по ч.гр.д. № 15239/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, и 25.00 лева разноски за държавна такса в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5