№ 78
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. И.
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500864 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Е. А. С., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. „И.“, бл.**, вх. *, ет. *, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „Васил Левски“
№ 5, ет.1, ап.1, адв. Павлина Вълканова, против решение № 567/29.03.2022 г.,
постановено по гр. д. № 4070/ 2021 г. по описа на Районен съд- Бургас, в
частта, с която съдът е отхвърлил претенциите на въззивницата за осъждане
на Н. Г. П., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С. п.“ № **, ет. *, да й заплати
сумата от 20277,63 лева, представляваща припадащата се част от платената от
ищцата парична вноска за окончателното погасяване на жилищен кредит по
договор за жилищен ипотечен кредит от 11.05.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумите, като неоснователен, както и за заплащане
на сумата от 2799,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата от 20277,63 лева за периода 29.08.2019 г. – 06.01.2021 г. като
неоснователен.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
1
въззивницата, която счита съдебния акт за незаконосъобразен и неправилен,
постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Излага
съображения. Позовава се на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД, според
която всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има
иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В тази връзка счита, че съдът
неправилно е отхвърлил претенциите. Моли съда за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Н. Г. П. - П., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С. п.“ № **, ет. *, представлявана
от адвокат Димитър Михов Михов от АК – Бургас, с който счита подадената
въззивна жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е по реда на чл.127, ал.2 от ЗЗД.
При извършена проверка за валидността и допустимостта на обжалвания
съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост
на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова
молба на Е. А. С., ЕГН **********, чрез адв.П. Вълканова, против Н. Д. К.,
ЕГН **********, адрес в гр. Б., ул.“С. п.“ № **, ет. * и Н. Г. П., ЕГН
**********, адрес в гр. Б., ул.“С. п.“ № **, ет. *, уточнена с молба, вх.
№9508/25.06.2021 г., с искане за осъждане на всеки един от ответниците да й
заплати сумата от 20 277,63 лева, представляваща припадащата се част от
платената от ищцата парична вноска за окончателното погасяване на
жилищен кредит по Договор за жилищен ипотечен кредит от 11.05.2012 г.,
както и сумата от 2799,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 20 277,63 лева за периода 29.08.2019 г. – 06.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумите.
2
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът К. са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение №799/06.06.2017 г., постановено
по гр.д.№7893/2016 г. по описа на БРС, както и че по време на брака са
изтеглили ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД по сключен на 11.05.2012 г.
Договор за жилищен ипотечен кредит в размер на 44 600 Евро, със срок на
издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Твърди се,
че като кредитополучатели по договора са се задължили още м. на ищцата –
С. Я. С. и м. на ответника К. - ответницата Н. Г. П., както и че сумата по
кредита е била усвоена за покупка на имот, станал семейно жилище на
съпрузите.
Посочва се, че за обезпечение на вземането по кредита, в полза на
банката е била учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.501.43.1.108 по КК и КР на гр.Бургас, находящ
се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.501.43 и върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.213.3.10 по КК и КР
на гр.Бургас, разположена в ПИ с идентификатор 07079.651.213.3.10.
Ищцата твърди, че до м.юли 2016 г., вноските по кредита са били
изплащани от ответника К., а от м.юли 2016 г. до 01.08.2019 г. - заплащани от
ищцата и м. й, като последната заплатила сумата от 24 850 лева. Ищцата
твърди, че на 28.08.2019 г., превела по партида на кредита сумата от 81 110,50
лева, с която окончателно погасила изплащането на кредита към банката.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от
пълномощник, който поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК, всеки от ответниците депозира писмен
отговор на исковата молба. Ответникът К. изразява становище за
неоснователност на иска с твърдението, че с договор за дарение от 15.12.2017
г., обективиран в н.а. за дарение на недвижим имот на нотариус с рег.№426 на
НК и район на действие РС-Бургас, е дарил своята ½ ид.ч. от апартамента на
децата си. Като допълнителен аргумент за неоснователността на претенцията,
ответникът К. изтъква обстоятелството, че с бракоразводното решение,
закупеният със средствата от кредита апартамент, е бил предоставен за
ползване на ищцата. Иска се отхвърляне на иска. Ангажират се
доказателства.
3
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение№799/06.06.2017г.,
постановено по гр.д.№7893/2016г.по описа на РС-Бургас.
Не се спори, че на 11.05.2012г. между ,,БАНКА ДСК“ЕАД и Н. Д. К., Е.
А. К.а, Н. Г. П.(м. на Н. К.) и С. Я. С.(м. на Е. К.а), е сключен договор за
жилищен ипотечен кредит, обезпечен с ипотека.
Видно от съдържанието на договора, страните имат качеството на
кредитополучатели, като на същите е отпуснат кредит в размер на 44600 евро,
със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Отразено е в т.8 от договора, че кредитът се обезпечава с договорна
ипотека върху два недвижими имота: самостоятелен обект в страда с
идентификатор 07079.501.43.1.108, находящ се в к/с ,,И.“, бл.**, вх. *, ет. *,
ап.14 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.651.213.3.10,
находящ се в к/с ,,Меден рудник“ ,бл.28, вх.в, ет.4, ап.56.
Не се спори по делото, че полученият кредит е бил използван от
съпрузите за закупуване на семейно жилище- апартамент, находящ се в
гр.Бургас, к-с „И.“, бл.**, вх. *, ет. *, както и че след развода същото е било
предоставено за ползване на Е. С..
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ **,т. **,рег.№ ****,д.№ ***/**.**.****г. на нотариус Ангел Николов, рег.
№426 на НК, район на действие- БРС, се установява, че на 15.12.2017г., Н. Д.
К. е дарил на децата си – А. Н. К. и Е. Н. К.а, при равни квоти за всеки от тях,
собствената си ½ ид.част от недвижимия имот в гр.Бургас, к/с,,И.“.
Видно от представения договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице №424/0104/88200748, Е. С. има качеството на
кредитополучател на сума в размер на 90 000 лева, а м. й С. Я. С. - на
солидарен длъжник.
По делото е назначена и извършена съдебно- икономическа експертиза,
вещото лице по която е установило, че предоставеният от „Банка ДСК“ ЕАД
4
кредит е погасен, като Е. С. е платила главница в размер на 41 531,61 Евро,
лихва в размер на 2604,15 Евро, наказателна лихва в размер на 3,01 Евро и
такси в размер на 247,69 Евро, докато общо платените от ответника К. суми
са в размер на 12 819,98 Евро, от които главница в размер на 1627,91 Евро,
лихва в размер на 10 092,23 Евро, наказателна лихва в размер на 8,39 Евро и
такси в размер на 1091,45 Евро.
Вещото лице е констатирало, че последната платена от Е. С. вноска е
заплатена със средства, предоставени по договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице №424/0104/88200748 от 12.08.2019 г..
Договорът е сключен между „УниКредит Булбанк“ АД(кредитор), Е. С.
(кредитополучател) и С. С.- солидарен длъжник.
С оглед изясняване фактическата обстановка, по делото са събрани
гласни докзателства. В показанията си свидетелят А. С. – б. на Е. С., посочва,
че след като Н. К. преустановил погасяването на кредита от 11.05.2012 г.,
същият е бил погасяван от съпругата му С. С..
От приложените по делото копия от банкови извлечения (л.37-61 от
гр.д.№74/2021 г. по описа на БОС), се установява, че за периода 07.2016г.-
01.08.2019г., С. Я. С. е заплатила месечни вноски по кредита в общ размер на
24 850 лева.
При така установаната фактическа обстановка, съдът намира следното:
Пасивната солидарност по своята правна същност е вид лично
обезпечение. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, при пасивна
солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора,
а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник.
Солидарността е установена само в интерес на кредитора. Спрямо него
всички солидарни длъжници отговарят за цялото.
В отношенията между солидарните длъжници обаче приложение
намира принципът на разделността. Солидарните съдлъжници помежду си са
разделни длъжници и всеки от тях понася само част от общия дълг, така че
ако един от тях плати дълга, той не може да иска от другите това, което е
заплатил изцяло, а само частта, която тежи върху всеки един от тях.
Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Регресното вземане по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един
5
от солидарните длъжници спрямо останалите такива възниква тогава, когато
той изпълни такава част от солидарното задължение, която надхвърля
припадащата му се част от него. Размерът на припадащата се част на всеки от
съдлъжниците, респ. – размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на
това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници, се определя от
размера на дълга, но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а
какъвто е към момента на погасяването(Решение № 279 от 26.11.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 4694/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 60266 от 23.12.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1136/2021 г., III г. о., ГК).
От изложеното следва, че за да възникне регресно вземане на единия
солидарен длъжник спрямо другия, следва да е налице на първо място
валидно възникнало солидарно задължение. На следващо място следва да е
налице изпълнение на такава част от солидарното задължение, която да
надхвърля припадащата му се част от него. Освен това следва да се установи,
че във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е уговорено
нещо различно, което да измени уредената в цитираната норма презумпция за
разпределяне на общия дълг по равно.
Презумпцията по чл. 127, ал. 1 ЗЗД за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници по договор е оборима.
В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се
освободи от отговорност, когато общото задължение е изпълнено изцяло, но
във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат поравно.
Предположението по чл. 127, ал. 1 ЗЗД е, че солидарните длъжници са се
облагодетелствали в равна степен. В тежест на този, който твърди, че
отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-
малка част или че някаква част е облагодетелствала другия в по-голяма
степен (Решение № 60194 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2020 г., IV
г. о., ГК).
В конкретния случай е безспорно установено по делото, че Е. С., Н.
К., С. С.(м. на въззивницата) и Н. П.(м. на Н. К.), се явават кредитополучатели
по договор за банков ипотечен кредит, сключен на 11.05.2012г., като между
тях несъмнено е породена пасивна солидарност (на договорно основание).
Договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
6
релевантна за съществуването на самия договор. В настоящия случай
предназначението на договора за ипотечен кредит е финансиране с цел
придобиване на определен дълготраен актив – недвижим имот.
При сключен банков договор с уговорен начин на погасяване за
определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по
чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни
длъжници, следва първият да е изпълнил повече от своята част от една или
няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в чл. 127, ал. 2 изр. 1
ЗЗД "изпълнил повече от своята част" трябва да се разбира платилият
солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко
месечни вноски по договора за банков кредит.
Изводът се извежда от предвиденото в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, според която, когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и
в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните
си книги.
Страните не спорят, че банковият кредит е усвоен за нуждите на
бившите съпрузи- за закупуване на семейно жилище.
С оглед наведените във въззивната жалба твърдения, основният спорен
въпрос е дали с посочените плащания, за въззивницата е възникнало
регресното право по чл.127, ал.2 ГПК да иска от Н. П.- солидарен длъжник,
заплащането на припадащата се част от платената парична вноска за
окончателното погасяване на жилищен кредит.
Следва да се подчертае, че в случая е налице неравенство в
разпределението на дълга(парична сума по договор за кредит); липсва
еднаквост в интересите на длъжниците, тъй като двама от тях(бившите
съпрузи) са се възползвали от целия размер на предоставената сума по
кредита.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че другите двама
кредитополучатели- С. С. и Н. П., не са получили нищо, поради което за тях
не възниква задължение за връщане на припадаща се част на друг солидарен
7
длъжник.
От представените по делото доказателства, безспорно се установява,че
дългът по
договора за кредит е поет от двамата съпрузи за задоволяване на общи нужди
на семейството- закупуване на жилище. Законовата солидарност на
съпрузите, установена в разпоредбата на чл.32,ал.2 от СК е основана на
принципа на съпружеската имуществена общност и задължението на
двамата съпрузи да участват в удовлетворяване на семейните нужди.
Както бе посочено, законът, в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД,
въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това
предположение е оборимо и има сила само „доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници“. Следователно презумпцията
намира приложение само ако преди това не се установи, че следва „друго“ от
отношенията между солидарните длъжници.
„Друго“ по смисъла на разпоредбата може да бъде уговореното между
самите солидарни длъжници – тогава договореното е меродавно. „Друго“
може да следва и когато интересът на съдлъжниците не е еднакъв, т. е. при
липса на изрични уговорки, прилагат се правилата за забрана на
неоснователното обогатяване. Така ако солидарните длъжници са получили
насрещна престация от кредитора, делът на всеки от тях ще зависи от
степента, в която съответният длъжник се е възползвал от нея. Този, който не
е получил нищо, не отговаря спрямо останалите (в този смисъл е както
доктрината, така и съдебната практика – Решение № 241 от 20.V.1988 г. на
Върховния съд по гр. д. № 146/88 г., IV г. о.).
При оборването на презумпцията за равна задълженост, важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те
очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които
следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Получилият заема длъжник трябва да заяви за какво е разходвана сумата.
В конкретиката на казуса, няма спор, че цялата сума по кредита е
усвоена от Е. С. и Н. К., с която е закупено жилище, обезпечаващо нуждите
на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности
на членовете на семейството. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по
време на брака с посочената цел е за нуждите на семейството (Решение №
8
293/19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III г. о.).
Правилно районният съд е приел, че след като сумата по кредита е
изразходвана за нужди на семейството, а Н. П. не е получила нищо като
кредитополучател, не следва да отговаря пред останалите солидарни
длъжници, поради което са отхвърлени като неоснователни исковете за
главница и лихви спрямо нея.
Поради всичко изложено до тук, настоящият съд споделя изводите на
първоинстанционния съд досежно така предявения иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна
на въззивната инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, до които е достигнал районният съд в атакуваното решение, БОС
намира, че то следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите, отразени в
първоинстанционния съдебен акт.
Тъй като въззивната жалба е неоснователна, на въззивника не следва да
бъдат присъдени разноски по делото.
Не следва да бъдат присъдени и разноски в полза на въззиваемата
страна, тъй като не са представени доказателства за сторени такива, въпреки,
че с отговора на въззивната жалба е претендирано присъждането им.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 567 от 29.03.2022г., постановено по
гр.д. № 4070/2021г. на Районен съд- Бургас, в частта, с която съдът е
отхвърлил претенциите на въззивницата за осъждане на Н. Г. П., ЕГН
********** от гр. Б., ул. „С. п.“ № **, ет. * да й заплати сумата от 20277,63
лева, представляваща припадащата се част от платената от ищцата парична
вноска за окончателното погасяване на жилищен кредит по договор за
жилищен ипотечен кредит от 11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумите, като неоснователен, както и за заплащане
на сумата от 2799,35 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
9
главницата от 20277,63 лева за периода 29.08.2019 г. –
06.01.2021г.катонеоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от рещението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10