Р
Е Ш Е
Н И Е
№
196/03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** А*** и с участието
на прокурора Емил Александров разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №137/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №422 от 29.12.2017г.,
постановено по НАХД №1200/2017г., Районен съд Враца е потвърдил Наказателно
постановление №5875/20.07.2016г. на Заместник министъра на културата, с което
на ЕТ „Н*** -Г*** -Г*** Г*** ” от гр.Враца, основание чл.98, ал.1 във вр. с
чл.97, ал.1 от Закон за авторското право и сродните му права (ЗАвтПСрП) е
наложено имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Г. го обжалва и моли да бъде
отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора,
чрез пълномощника си адвокат Г. поддържа жалбата си и излага доводи в подкрепа
на развитите касационни доводи.
Ответника не взема становище по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложената
имуществена санкция, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено административно нарушение, което е
доказано от събраните доказателства. В
мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че размера на наложена
имуществена санкция е съобразен с целите на наказанието предвидени в чл.12 ЗАНН, което е дало основание на въззивния съд да приеме жалбата за
неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени
и гласни доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са
налице безспорно установено административно нарушение. Въззивният съд е изложил
точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение. По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд са
установени констатациите на съставения АУАН, като свидетелските показания на
свидетеля Б*** Д*** (актосъставител) и свидетелите Л*** А*** и П*** А*** са
установили по безспорен и категоричен начин описаното административно
нарушение, което е отразено в АУАН и издаденото наказателно постановление. В
тази връзка следва да се приеме, че нарушението е безспорно установено и
доказано, като с оглед пълнота се посочи, че касатора не ангажира
доказателства, които да обосноват извода, че излъчването на описаните
изпълнители е със съгласието на продуцента или организация за колективно
управление на авторските права.
Неоснователно
е поддържаното искане да се приеме, че неиздаването на наказателното
постановление в едномесечния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН е съществено нарушение,
което е основание за наложената имуществена санкция. Тава е така, тъй като
срока по чл.52, ал.1 ЗАНН не е преклузивен и с изтичането му за
административнонаказващия орган не се изчерпва възможността да наложи
имуществена санкция. Следва да се отбележи, че само шестмесечния срок по чл.34,
ал.3 ЗАНН обвързва административнонаказавщия орган със задължението да
произнесе с налагане на административно наказание или имуществена санкция в
шест месечен срок от образуване на административнонаказателното производство,
тоест от съставяне на АУАН, а в случая наказателното постановление е издадено в
рамките на този срок.
Следва с оглед
изчерпателност да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме,
че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като нарушения свързани с
авторското право и сродните му права касаят засягане на интелектуален и творчески
труд на авторите им, респективно не са налице основания да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С оглед постигане на целите на наложеното наказание
по смисъла на чл.12 ЗАНН следва да се посочи, че доводите на въззивния съд
изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, които не счита за необходимо
да ги повтаря отново.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №422 от 29.12.2017г., постановено по НАХД №1200/2017г. по описа
на Районен съд Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: