Р Е Ш Е Н И Е
№ / 19.05.2020г., гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На тринадесети май две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 305 по описа за 2020г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена
е молба от К.М.А. с ЕГН ********** с адрес *** срещу М.И.Р. с ЕГН ********** с адрес
***.
В молбата се твърди, че страните са
майка и син и живеят в отделни къщи в с.****. Твърди се, че ответникът системно
употребявал алкохол след което идвал в дома на молителката и започвал да
тормози нея и детето си Йордан, което е настанено да живее в дома й.
Твърди
се, че срещу ответника в полза на молителката е издадена заповед за защита
№14/20.09.2019г. по гр.д.1083/2019г. на ПРС за срок от 4 месеца, като през
периода на действие на заповедта ответникът не я е нарушавал.
На
15.04.2020г. молителката била сама в жилището си в с.**** като в около 10:00
часа ответникът нахлул в стаята, където била тя. Ответникът започнал да удря
молителката по главата, ръцете, бедрата и да й вика, че ще запали къщата и тя
ще изгори заедно с нея. Молителката успяла да избяга от къщата си, била силно
уплашена, плачела и имала болки в областта на главата, шията, ръцете.
Иска
се вземане спрямо ответника на мерки по чл.5, ал.1,
т.1 и т.3 ЗЗДН, както и
издаване на заповед за незабавна защита.
Ответникът
в писмено становище оспорва написаното в молбата и твърди, че не е удрял майка
си.
В проведените по делото
открито съдебно заседание, страните се явяват. Молителката поддържа молбата си,
ответникът поддържа отговора на исковата си молба.
След
съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН
за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3
от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията
по чл.3, т.5 от ЗЗДН, ответникът е низходящ – син на молителя.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Видно от
подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителката е
декларирала, че на 15.04.2020г., в дома, в който живее в с.**** ответникът и
нанесъл побой като я блъскал, удрял с ръце, заплашвал я с изразите „Ще ти запаля къщата, ще изгориш
заедно с нея“.
От справка
НБДН на страните по делото се установява, че те са майка и син.
От
правна страна съда намира следното:
Предявена
е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.5 вр. с чл. 5
от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН
легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе -
подадената от молителя Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна
доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че ответникът е
извършил акт на домашно насилие върху молителката като й е нанесъл побой на 15.04.2020г.
в дома й в с.****, като я блъскал, удрял с ръце и я заплашил с изразите „Ще ти
запаля къщата, ще изгориш заедно с нея“.
Поведението
на ответникът не е еднократно такова. На съдът е служебно известно за
постановеното Решение № 234/20.09.2019г.
по гр.д. 1083/2019г.
на ПРС, с което е уважил искането на молителката и е издал в нейна полза
заповед за защита от осъщественото спрямо нея домашно насилие от сина й М.Р.,
който е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка
си, забранено му е да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до: К.М.А. с
ЕГН **********, жилището, в което тя живее в с.****, местата й за социални
контакти и отдих за срок от 4 месеца.
Според чл.13, ал.3 от ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз
основа на декларацията по чл.8, ал.3 от ЗЗДН, какъвто е и настоящия случай.
Гореизложеното води до
извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителят следва
да бъде предоставена защита от извършените актове на домашно насилие спрямо него.
С оглед на агресивното поведение на ответника, което продължава след изтичане
на срока на мерките за защита от домашно насилие по гр.д.1083/2019г. на ПРС съдът намира, че подходящи мерки за защита са
следните: да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майка си, на ответника да се забрани да доближава молителката, жилището,
обитавано от нея в с.****, местата й за социален контакт и отдих на разстояние
по-малко от 50 метра за срок от 8 месеца. Съдът намира, че срокът от 8 месеца е
подходящ в случая предвид повторното осъществяване на акт на домашно насилие.
Налагането на парична глоба
е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно,
съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава
санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото
състояние на последния, поради което преценява, че подходящия размер на глобата
би бил близко до минималния такъв – 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката
не е претендирала разноски, поради което съда не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на К.М.А. с
ЕГН **********, с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от М.И.Р. с ЕГН **********, с
адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА М.И.Р. с
ЕГН **********, с адрес *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.М.А. с
ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на М.И.Р. с
ЕГН **********, с адрес *** да се
доближава на по-малко от 50 м. разстояние до: К.М.А. с
ЕГН **********, жилището, в което тя живее в с.****, местата й за социални контакти и отдих за срок от 8 месеца.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН на М.И.Р. с ЕГН **********, с адрес *** в размер на 300
лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане
в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА М.И.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският
районен съд сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава М.И.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и
уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат
на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно
и на на РУ Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................