Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
09.07.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 788 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Транспорт М 62“ ЕООД депозирана против наказателно постановление
№ 38-0000262/20.03.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател,
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП е административно наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
и издадено в нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на така релевираните твърдения
се развиват съображения, че превозът е извършен на територията на Кралство
Великобритания и факта на дефектиралото окачване не е бил известен на
длъжностните лице от дружеството, тъй като водачът не ги е уведомил, като
същевременно при напускане на базата на предприятието автомобилът е преминал
предпътен технически преглед и е бил технически изправен, въз основа и на което
се твърди, че е налице хипотезата на чл. 14 НК и дружеството не носи
отговорност. На следващо място се развиват съображения във връзка с
приложението на чл. 4 и чл. 24 ЗАНН.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, не изпраща представител и не заема
становище по жалбата.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 260391/01.03.2019г. против дружеството
жалбоподател, за това, че на 01.03.2019г. при извършена проверка на
транспортното предприятие „Транспорт М 62“ ЕООД, ЕИК: *********, притежаващо
лиценз на Общността за международен превоз на товари № 19701, издаден от МТИТС,
която проверка е била извършена във връзка с писмо с изх. № 12-00-00-00-1006/1/20.02.2019г.
било установено, че на 02.10.2018г., около 22:04 часа, на територията на
Кралство Великобритания, дружеството в качеството му на превозвач е допуснало
водачът Н.С.К., с ЕГН: ********** да управлява товарен автомобил Волво ФХ 440,
категория N 3, с рег. № Р 52 70 ВХ, като моторното превозно средство не
отговаря на изискванията за техническа изправност – дефектно окачване, връзката
на стабилизиращата щанга е счупена и може да повлияе на управлението на
автомобила, което е субсумирано като извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
приетият за осъществен състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното
постановление, е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в нарушение на
материалния закон.
Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, във връзка с нарушението е
посочено единствено, че дружеството е допуснало водачът да управлява товарен
автомобил, който е с подробно посочената техническа неизправност.
Нито в
АУАН, нито в НП се съдържат изложение на фактически обстоятелства във връзка с
конкретни действия на дружеството жалбоподател, както изисква чл. 42, ал. 1 т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Отделно от това не е посочена и датата, на която
е извършено нарушението от страна на дружеството жалбоподател, а само е посочена
датата, на която водачът е осъществил състава на нарушението. За да бъде
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, не е достатъчно само да
бъде установено, че водач на същото е осъществил състав на нарушение, а следва
да бъдат посочени и доказани, конкретните действия или бездействия, които се
твърди, че е извършило дружеството във връзка с нарушението, за което е ангажирана
неговата отговорност.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се
явява съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата отмяна,
тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде
запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за
осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана
и отговорността на нарушителя.
Липсата
на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, досежно факти включени в
предмета на доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението
лишава съда от възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите,
които административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и
да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Отделно
от това субект на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е именно водачът,
което следва от буквалното тълкуване на цитираната правна норма.
Санкционната
разпоредба, на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП също предвижда, че санкцията се налага
именно на лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство и
същата е „Глоба“.
Разпоредбата
на чл. 187 ЗДвП, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството,
предвижда че на собственик или длъжностно
лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение
по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Както
беше посочено, наказанието за това нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 179,
ал. 6, т. 2 ЗДвП е „Глоба“ и същото не може да бъде наложено на юридическо
лице, което следва от разпоредбата на чл. 83 ЗАНН, съгласно която на юридически
лица и еднолични търговци може да бъде наложена имуществена санкция, но само в
предвидените в закона случай, а за това нарушение не е предвидена възможност да
бъде наложена имуществена санкция, което от своя страна води и до налагане на
наказание на дружеството, което не е предвидено в закона.
По
изложените мотиви съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна, поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП и неправилно приложение на материалния
закон, досежно наложената на дружеството имуществена санкция.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдът намира за
неоснователни развитите с жалбата доводи, касаещи нарушенията на чл. 4 и чл. 24 ЗАНН. В настоящият случай, се касае за нарушение, наказуемо по българските
закони, поради и което е възможно да бъде реализирана отговорността на
превозвач, за извършено от негов водач нарушение в чужбина. На следващо място
именно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН, предвижда за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
да отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0000262/20.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ТРАНСИС М 62“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Руй планина“ № 4, вх. В, ет. 4, ап. 12, на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: