№ 6643
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110163980 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******, срещу М. А. С. и С. А. С. с която се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 6083,02 лева, от които
5 304,33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр.София, 1505, обл.
София, общ. Оборище, ул. „В.ДР.“ ***, вх. А, ег.6, ап.14, за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, 711,73 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово разпределение:
55,20 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
11,76 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, при следните квоти:
М. А. С. с ЕГН:********** - 1/2 от цялото вземане, а именно: сума в общ
размер на 3 041,51 лева, от които 2 652,17 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, 355,87 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 27,60 лева - главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,88 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до
22.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса
1
и юрисконсултско възнаграждение;
С. А. С. с ЕГН:********** - 1/2 от цялото вземане, а именно: сума в общ
размер на 3 041,51 лева, от които 2 652,17 леваглавница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, 355,87 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 27,60 лева - главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,88 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до
22.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици в
качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на
чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по
отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в
срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането
на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия
момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен
интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците с които
2
оспорват предявените искове. Оспорват, че са собственици на процесния
имот, оспорват, че е доставена топлинна енергия в количествата сочени от
ищеца - обема на реално доставената топлинна енергия. Правят възражение за
изтекла погасителна давност. Правят възражение за плащане на дължимите
задължения преди образуване на производството. Молят за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на
потребители на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
3
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №188, том III, рег. № 8819 дело № 527/2022г. на нотариус
Десимира Николова от който е видно, че на 08.12.2022г. ответниците са
прехвърлили собствеността върху топлоснабдения имот. Видно от
нотариалния акт са представени удостоверения за наследници и акт за
продажба на държавен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.3 ЗННД нотариусът под страх от
дисциплинарна и имуществена отговорност е задължен да следи и да длъжен
да направи справка относно собствеността на имота с оглед защитата на
интересите на страните в нотариалното производство.
Ето защо съдът намира, че до датата на продажбата и ответниците са
били собственици на процесният имот и е налице облигационна връзка между
страните.
Следващият спорен въпрос е свързан с количеството на доставената
топлинна енергия.
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване за
05.2020г.-04.2022г. Общ топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип,
4
преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата, и са отчислявани
технологични разходи за сметка на ’’Т.С.” ЕАД съгласно действащата
методика Дяловото разпределение, извършено от фирма „МХ ЕЛ.”ЕАД за ЕС
и процесния апартамент е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.Изравнителната
сума за процесния период е +649,65лв. (получаване).Общата сумата за
топлинна енергия начислена от ’’Т.С.” ЕАД във фактури за абоната през
процесния период е 5003,46лв., от която 3317,54 лв. за отопление на имот и
сградна инсталация общо, и 1685,92 лв. за битово горещо водоснабдяване.
Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на ответниците, аб.
№ *** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия
отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца, а именно 5034,33
лева.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието
да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата
е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
5
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
55,20 лева.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда
следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в
срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
6
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 711,74
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Съгласно заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
мораторната лихва върху главницата за услугата дялово разпределение
възлиза на сумата от 11,76 лева.
Ето защо съдът намира че исковете се явяват основателни.
При това положение съдът следва да разгледа направено възражение за
погасяване на задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗЗД Този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
По делото са представени платежни нареждания и касови бележки. От
всичките е видно, че ответниците са погасявали други задължения.
Представено е платежно нареждане с което се погасява задължение по
гр. д. №56429/2022г. на СРС 56 състав.
Представени са касови бележки от които е видно, че ответниците са
погасявали текущи задължения за процесния имот след датата на исковия
период.
Не е представено нито едно платежно нареждане от което по някакъв
начин да може да се изведе воля на ответниците, че са искали да погасят
задължение за процесния исков период.
Ето защо съдът намира, че възражението за погасяване на задължението
чрез плащане е неоснователно.
Предвид основателността на исковете за главница за доставена топлинна
енергия и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение съдът
7
следва да разгледа своевременно направеното възражение за погасителна
давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
10.07.2020г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
задълженията за доставена топлинна енергия за м.05.2020г., които възлизат на
стойност от 68,44 лева.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, сумите за
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху тази сума, които не са
погасени по давност.
При този изход на производството право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство на ищеца се следват разноски в размер на
734,10 лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица.
В заповедното производство ищецът има право на разноски в размер на
8
120,23 лева – държавна такса.
Ищецът е претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева в исковото производство.
Съдът намира че претендирания размер превишава определеният от
Наредбата за правната помощ поради което съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Пропорционално на уважената част от
исковете наищецът му се следват 98,73 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Право на разноски имат и ответниците, които претендират разноски в
размер на 1950 лева за всеки.
Предвид своевременно релевираното възражение за прекомерност
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минимума, който е
604,15 лева.
Съразмерно на отхвърлената част на ответника и се следват разноски в
размер на 7,09 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че М. А. С. с ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
сумата от 2 617,95 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г, ведно със
законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
355,87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както
и суми за дялово разпределение: 27,60 лева - главница за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,88 лева - лихва за периода от
16.07.2020г. до 22.06.2023г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу М. А. С. с
ЕГН:********** за разликата над уважения размер от 2 617,95 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран
размер от 2652,17 лева /тоест за сумата от 34,22 лева/, КАТО ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ за периода от 01.05.2020г. – 31.05.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че С. А. С. с ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
сумата от 2 617,95 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г, ведно със
9
законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
355,87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както
и суми за дялово разпределение: 27,60 лева - главница за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,88 лева - лихва за периода от
16.07.2020г. до 22.06.2023г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу С. А. С. с
ЕГН:********** за разликата над уважения размер от 2 617,95 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния претендиран
размер от 2652,17 лева /тоест за сумата от 34,22 лева/, КАТО ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ за периода от 01.05.2020г. – 31.05.2020г.
ОСЪЖДА М. А. С. с ЕГН:********** и С. А. С. с ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 734,10
лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица, сумата от 120,23
лева – държавна такса в заповедното производство и 98,73 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С. с
ЕГН:********** и С. А. С. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК
по 7,09 лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „МХ ЕЛ.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10