РЕШЕНИЕ
№ 5769
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110215728 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на Д. С. Д., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 23-4332-023644г. от 09.10.2023 г., издадено от началник на
сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, на
Д. С. Д., с ЕГН ********** било наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление,за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за
непосочване на датата и часа на извършване на нарушението, както и че
нарушението не е описано ясно. Сочи, че е следвало да застъпи на нощно
дежурство и не е могъл да уведоми органите на МВР за липсващите
регистрационни табели, което направил след края на смяната му и са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН за приемане нарушението за маловажно.
Намира нарушението за недоказано. Излага доводи, че е бил с предпазен
колан към момента на проверката. Алтернативно моли за наказание в размер
на минимума.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Б., която поддържа подадената жалба, по изложените в нея аргументи,
като посочва, че жалбоподателят не е знаел, че управлява МПС без
регистрационни табели. Претендира разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2023г. жалбоподателят Д. Д. паркирал собствения си автомобил
Фолксваген Поло с държавен контролен номер СВ****НН пред дома си,
находящ се в гр. София, ж.к. ********* около 19:30 часа, като същият бил с
надлежно поставени регистрационни табели. Около 17:55 на 22.09.2023г. часа
жалбоподателят отишъл до автомобила си и установил, че липсват и двете
регистрационни табели – предна и задна. Въпреки това жалбоподателят се
качил в автомобила си, привел го в работен режим и потеглил. Движейки се в
град София по ул.Траен мир с посока на движение от бул.ген.Никола Жеков
към ул. Дравски бой, свидетелите К. В. и Т. С., служители в 02 РУ СДВР,
които били на установъчен пункт, забелязали, че автомобилът на
жалбоподателя е без поставени регистрационни табели и чрез подаване на
звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил спрели жалбоподателя за
проверка. Същият пред тях заявил, че не знаел, че му липсват
регистрационните табели.
За установеното нарушение свидетелят В. съставил акт за установяване
на административно нарушение № GA831706, от 22.09.2023 г. против Д. С.
Д., в което посочил дата и час на деянието, както и че същото се изразява в
управление на регистрирано по надлежния ред МПС, но е без регистрационни
табели.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения, след което оставил
автомобила на мястото на инцидента. На следващия ден подал сигнал
(сведение) във 02 РУ СДВР, в което изрично посочил, че преди да се качи в
автомобила е установил липсата на двете регистрационни табели.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
Наказателно постановление № 23-4332-023644г. от 09.10.2023 г., издадено от
началник на сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
2 ЗДвП, на Д. С. Д., с ЕГН ********** било наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление,за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. В същото била описана
сходна фактическа обстановка и правна квалификация на деянието.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
2
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на свидетелите В. и Д.; НП; АУАН, справка от
ОПП-СДВР; картон на водач; заповед за компетентност и удостоверение,
постановление за отказ от образуване на НП, докладна записка, заявление,
сведение, заявление за издирване на регистрационни табели, телеграма за
обявяване на ОДИ и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Разпитаните свидетели изложиха ясен спомен за хода и резултатите от
проверката, като разказът им носи признаците на последователност и
непредубеденост, поради което съдът им дава вяра. Показанията са
непротиворечиви и изясняват обстоятелства във връзка с извършената
проверка, обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал без
регистрационни табели посоченото в НП МПС. Действително пред
свидетелите жалбоподателят е заявил, че не е разбрал, че табелите липсват, но
обстоятелството, че е знаел за липсата им преди да се качи в МПС и да го
управлява, се установява от подаденото от него сведение до 02 РУ СДВР на
следващия нарушението ден, находящо се на лист 20 от делото, в което ясно
е посочено, че когато е отишъл до автомобила си около 17:55 часа, е
установил липсата им. Очевидно това обстоятелство се е отразило в
съзнанието му преди проверката и преди да приведе в движение автомобила,
поради което съдът няма как да се довери на производните и крайно
недостатъчни доказателства за отсъствие на знание за липсата на табели,
която се явява защитна версия, изложена пред свидетелите, служители на
СДВР. Видно и от самата жалба, жалбоподателят е знаел за липсата на
регистрационни табели и въпреки това е управлявал МПС. От показанията на
свидетелите съдът намира нарушението за безспорно доказано, независимо от
изложеното в жалбата.
Останалите доказателства еднопосочно подкрепят изведената фактическа
обстановка и изясняват в пълнота относимите към предмета на доказване
обстоятелства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
3
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред. Видно от приложените заповеди за компетентност,
както актосъставителят, така и АНО имат право да съставят съответните
документи.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Противно на изложеното в жалбата, настоящият състав намира, че
нарушението е описано лаконично, но достатъчно ясно, за да разбере
жалбоподателят защо е наказан и какво административнонаказателно
обвинение му е повдигнато. Както в АУАН, така и в НП недвусмислено е
посочено, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, негова
собственост, което е регистрирано по надлежния ред, но с липсващи
регистрационни табели. Посочени са словесно всички елементи от
съставомерността на нарушението, което удовлетворява изискванията на
ЗАНН. Посочено е коректно както мястото на нарушението, включително и
посоката на движение на автомобила, така и датата и часа на нарушението,
противно на изложеното в жалбата.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата,
час, място и посока на движение, жалбоподателят Д. е управлявал Фолксваген
Поло с държавен контролен номер СВ****НН, който е бил регистриран по
надлежния ред, но бил без регистрационни табели.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че Д. не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по
пътищата, отворени за обществено ползване, да ползва само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
4
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение
/общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните
последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с
безопасността на пътя, но е целял настъпването предвидените в закона
административни последици. Отново касателно субективната страна, следва
да се посочи, че липсата на регистрационни табели е видим дефицит, годен у
лице са нормални психически и интелектуални годности да обоснове липса на
предпоставки за законосъобразно управление, което обуславя и умишлената
форма на вина (пряк или евентуален умисъл, всеки от които носи признаците
на достатъчност, за целите на субективната съставомерност). По делото
безспорно се установява, че липсата на регистрационни табели е забелязана и
възприета от Д. още преди качването му в автомобила и непосредствено
преди проверката – видно от заявлението до 02 РУ СДВР. Заявената липса на
знание пред свидетелите, извършили проверката и установили нарушението, е
защитна версия, която се оборва от събраните по делото писмени
доказателства.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая дори и да се
приеме, макар и да липсва доказателствена обезпеченост на такова твърдение,
че жалбоподателят не е узнал за липсата на регистрационни табели преди
проверката, същият е действал при непредпазлива форма на вина по смисъла
на чл.11 от НК - деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но
е мислил да ги предотврати. В случая нарушителят е бил длъжен като водач
на МПС да предвиди общественоопасните последици при положение, че е
могъл и е бил длъжен по силата на чл.140 от ЗДвП да провери дали
автомобилът, който е възнамерявал да управлява, е бил с поставени
регистрационни табели, което е лесно установило обстоятелство.
Макар и съдът да приема, че се доказва умишлена форма на вина от вида
на прекия умисъл, настоящият състав изложи и съображения, че дори и да е
извършено по непредпазливост, деянието и от субективна страна консумира
така вмененото административно нарушение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
5
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко
е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗДвП задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата и се касае за класическо изпълнително деяние,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск
се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Отделно от това съдът следва да посочи, че съгласно чл. 189з. (Нов – ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения
и наказания, което изначално лишава оплакванията на жалбоподателя в тази
насока от основателност.
Що се касае до неотложността на ангажиментите на жалбоподателя,
които не са му позволявали да не ползва автомобила си без регистрационни
табели, съдът следва да посочи, че същите не се доказват, респективно
съществуват алтернативи на използването на личен автомобил за
придвижване до работното място и подобен род ангажименти не намаляват
по никакъв начин обществената опасност на административното нарушение и
не водят до неговата несъставомерност.
Що се отнася до твърдението за недоказаност на поставен предпазен
колан, съдът следва да обърне внимание, че за такова нарушение липсват
твърдения в АУАН и НП, респективно жалбоподателят не е наказван за
непоставяне на предпазен колан по време на движение и оплакването е
неотносимо и вероятно се дължи до непрецизно изготвяне на жалбата.
6
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Санкциите са отмерени в абсолютния законов
минимум, поради което и подробни разсъждения по размера им са
безпредметни. Противно на изложеното в жалбата, съдът не би могъл да
намали размера на санкцията под предвидения минимум.
По разноските
Независимо от изхода на производството, наказващият орган не е бил
представляван от юрисконсулт, поради което и не следва да му бъдат
присъждани деловодни разноски. Същевременно, с оглед изхода на
производството пред настоящата съдебна инстанция и
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-023644г. от
09.10.2023 г., издадено от началник на сектор при ОПП – СДВР, с което, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, на Д. С. Д., с ЕГН ********** било
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление,за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез
Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7