Определение по дело №310/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260539
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100900310
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./………….2020г.

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д. ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното от съдията т.д.№310 по описа за 2020г., взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.420, ал.5 вр.чл.389 от ГПК. Постъпила е молба вх.№265395/04.09.2020г. на ответниците, всички представлявани от адв.Н., за допускане обезпечение по висящите искове чрез спиране на изпълнението по изп.дело №288/2019г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 в КЧСИ, по което е насрочена публична продан на недвижим имот на страната за 18.09.2020г.

За да се произнесе по молбата, докладвана след съдебното заседание от 04.09.2020г., съдът прецени следното:

Производството е образувано по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез пълномощник адв.Д.М. срещу Д.И.В., ЕГН **********, Й.Д.В., ЕГН ********** и Р.Й.В., ЕГН **********,***-***, за установяване, че ответниците дължат на банката суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №9626/2019г. на 9 състав на ВРС, дължими съгласно Договор за кредит №HL 16272/06.02.2007г. ведно с подписаните към него допълнителни споразумения, съответно от 13.05.2009г., от 10.02.2010г., от 30.06.2010г., от 11.12.2010г., от 24.08.2011г., от 26.04.2012г. както и въз основа на Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г. и допълнително споразумение от 19.03.2013г. и допълнителни споразумение от 20.11.2013г., сключени между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /сега Юробанк/, ЕИК ********* като кредитодател и ответниците като кредитополучатели – солидарни длъжници, които се предявяват частично от общия дълг, за общо сумата от 127 813.18 лева, които са разпределени по следния начин: 98 384.93 лева – цялата дължима по договора главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г.; 18 285.62 лева – част от договорна лихва, изчислена за периода от 11.07.2016г. до 18.02.2019г.; 9 467.40 лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 11.07.2016г. до 17.06.2019г.; 302.92 лева – банкови такси за периода от 26.10.2016г. до 17.06.2019г.; 613.51 лева – имуществени застраховки за периода от 18.08.2016г. до 17.06.2019г. и 758.80 лева -нотариални разноски за периода от 22.12.2016г. до 17.06.2019г. ведно със законните последици, а именно законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 20.06.2019г. до окончателното изплащане и присъдените разноски в заповедното производство. /държавна такса и адв.хонорар/.

В исковата молба се твърди образувано въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист изп.дело №402/2019г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 в КЧСИ, Варна. Твърди се, че по заповедното дело са постъпили своевременно възражения на длъжниците срещу издадената заповед, което обосновава интереса от предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

След запознаване с молбата от 04.09.2020г. за допускане обезпечение на висящ иск съдът констатира нейната неоснователност. Действително, съобр. чл.420 ГПК, с оглед характера на настоящото производство, длъжниците, въпреки качеството си на ответници по иска, се явяват легитимирана страна, поради което искането е допустимо с арг. от чл.420, ал.5 ГПК. Производството е с правно основание чл.422 ГПК, а молбата е подадена от длъжниците по заповедта за незабавно изпълнение.

В настоящото производство не е приет за разглеждане насрещен иск на ответниците и/или възражение за прихващане с предявеното вземане. От друга страна, не е представено или изразена готовност за внасяне на парична гаранция по реда на чл.420, ал.1 ГПК в полза на кредитора -ищец. Съдът намира, че не е налице и втората предвидена в разпоредбата хипотеза, тъй като липсват писмени доказателства, че вземането не се дължи, че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договора. /арг. от чл.420, ал.2 ГПК/ Тези обстоятелства са предмет на установяване в исковото производство. Нещо повече, макар да твърдят погасяване по давност и наличие на неравноправни клаузи относно вземането по иска, молителите правят искане за спиране на друго изпълнително производство, относно друго вземане, на друго основание, което не е предмет на настоящото производство по чл.422 ГПК. 

Поради изложеното съдът намира молбата за спиране на изпълнение по изп.дело №288/2019г. за неоснователна.

Съобразно горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Й.В., Р.В. и Д.В., всички чрез адв.Н. от ВАК, обективирано в молба №265395/04.09.2020г. по т.дело №310/2020г. на ВОС, ТО, за спиране на изпълнението по изп.дело №288/2019г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 в КЧСИ, на основание чл.420, ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис на страните с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: