Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 21.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3457 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В.П.И. срещу „З.К.Л.И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 130000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 29,09,2013год., ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Поддържа се, че на посочената дата 29,09,2013год., около 16,00часа, на път І-3, гр.Плевен-гр.Русе, в района на с.Гривица, е реализирано ПТП, с участието на лек автомобил, с марка Киа Рио, с рег.№ *******, управляван от Г.С.М., който в нарушение на правилата за движение по пътищата- движейки се с несъобразена скорост, изгубил контрол над МПС и реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил, с марка Фолксваген Пасат, с рег.№ *******, управляван от В. П. И.. В резултат на ПТП е починала Б.Т.А.–пътник в лек автомобил Фолксваген Пасат-майка на ищцата. Поддържа се ищцата да е претърпяла неимуществени вреди описани в ИМ. Поддържа деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат приети. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на
чл.367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „З.К.Л.И.“ АД, в който
се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да са
претърпени сочените в ИМ неимуществени вреди, включително и поради
обстоятелството, че починалата отговаря на средностатистическите критерии за
максимална продължителност на живота при лица от женски пол. При условията на
евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, който не
съответства на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Релевира
възражение за погасителна давност относно претенцията за обезщетение за забава.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол №14781/04,10,2013год. на ОД на
МВР Плевен, се установява да е настъпило пътно транспортно произшествие на 29.09.2013год.
между лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ *******,
управляван от В.П.И. и лек автомобил Киа, модел Рио, с рег.№*******, управляван
от Г.С.М.. Отбелязано е при произшествието да е настъпила смъртта на пътник в
лек автомобил Фолксваген -Б.Т.А..
Видно от постановление от 14,04,2014год. по досъдебно производство №С-221/2013 по описа на ОП Плевен, е
прекратено досъдебното производство на
основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК- поради смърт на дееца.
Безспорно между страните е обстоятелството прието
по реда на осн.чл.146 от ГПК/ протоколно определение от 26,02,2018год./,
относно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил Киа,
модел Рио и за релевирания период с ответника З.Л.и. АД.
Видно от удостоверение за наследници на Община Козлодуй/стр.58/
ищцата се легитимира като законен правоприемник на починалото лице-нейна дъщеря.
Не е спорно между страните по делото, че смъртта
на Б.Т.А.е в причинно следствена връзка с процесното произшествие.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и
прието от съда се установява механизма на ПТП, а именно: ПТП е настъпило на път
ПП І-3/гр.Плевен-гр.Русе/ до КПП с.Гривица на прав пътен участък. ПП І-3 се
състои от едно платно, предназначен за
двупосочно движение на автомобилите. ПТП
е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Лек
автомобил Фолксваген се е движил по ПП
І-3 в дясна пътна лента с посока Плевен-
Русе със скорост от 59км.ч. Приближаваки към мястото на настъпване на ПТП в
същото време лек автомобил Киа се движил
в лентата за насрещно движение, в противоположна посока. Водачът на лек
автомобил Киа навлязъл в лентата за движение на лек автомобил Фолксваген, при
което се е реализирало ПТП. Скоростта на движение на МПС Киа преди настъпване
на ПТП е 130км.ч., а непосредствено преди удара е била 108км.ч. при разрешена
скорост за съответния участък извън населено място от 90,00км.ч. Причина за
настъпване на ПТП са субективните дествия на
водача на лек автомобил Киа с органите за управление на автомобила, който
е навлязъл в лентата за насрещно движение , в момент, в който срещу него се е
движил лек автомобил Фолксваген, водачът на който не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.П.Илиев, ценени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установяват отношенията на ищцата и починалата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателства се установява да е извършено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Киа, модел Рио, а именно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДВП, поради движение с несъобразена скорост, над разрешената за пътния участък. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с
пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря -чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата, в качеството на низходящ на увредения е
активно, материално-правно легитимирана да претендира обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80000.00лв. При определяне
на същите,
съдът съобрази възрастта на починалата-80години при
настъпване на ПТП, която въпреки напредналата си възрст няма данни да е била с влошено здравословно състояние, родствената
връзка между ищцата и пострадалата/пълнолетно дете -родител/, обстоятелството,
че са живели в общо домакинство, в добри отношения основани на взаимопомощ и
грижа. Установи се, че ищцата е претърпяла тежко загубата на родната си майка
като и към настоящия момент същата не е преодоляна/видно от свидетелските
показания /. Не са ангажирани доказателства относно общественото положение на
пострадалата налагащо завишаване размер на обезщетението. Ето защо съобразявайки горните критерии,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователното покритие
към датата на застрахователното събитие 2013год., съдът определи размера на
обезщетението от 80000лв.
От дължимото обезщетение следва да бъде
приспаднато платеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на
20000лв. или исковата претенция е основателна за сума в размер на 60000,00лв.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -29,09,2013год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. От ответника е релевирано възражение съобразно чл.120 от ЗЗД за изтекла погасителна давност относно вземането
за лихва. Приложима е нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД или претенцията за лихва се
погасява с тригодишна давност. Ето защо и с оглед депозиране на исковата молба
на 20,03,2017год. непогасена по давност е претенцията преди 20,03,2014год.,
поради което за периода от 29,09,2013год. до 19,03,2017год. претенцията следва
да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на общо 2528,80лв., от които 2400,00лв. -
държавна такса и 128,80лв. от общо 280,00лв. за в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 53,00лв. от 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на АД"В.,У.и п."
се дължи адв.хонарар в размер на 1899,80лв. от общия размер 4130,00лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на В.П.И., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 60 000лв. (шестдесет хиляди лева), представляващи обезщетение
за причинени по повод възникнало на 29.09.2013г. ПТП неимуществени вреди от
смъртта на Б.Т.А., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2014г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000,00лв.
до пълния предявен размер от 130 000,00лв., като неоснователна, както и за
лихва върху главницата за периода от 29,09,2013год. до 19,03,2017год. като
погасена по давност.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2528,80лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА В.П.И., с ЕГН **********, със съд.адрес *** да заплати на З.„Л.и.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 53,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА З.„Л.и.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на АД"В.,У.и
п." на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1899,80лв.-адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: