***8303
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
************* по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮЛ“ ООД, ЕИК **********,
представлявано от МД, срещу П. П. С., ЕГН **********, Н. М. М., ЕГН ********** и Д. С.
А., ЕГН **********, уточнена с молба от 21.08.2024 г. /пощенското клеймо/, с която са
предявени следните искове:
1) конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за
относително недействителна спрямо ищеца на сключената между П. П. С., от една страна, и
Н. М. М. и Д. С. А. – от друга страна, покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ***, том II, рег. *******, н.д. № */** от ***** г. на
нотариус МК, рег. № **** в НК;
2) установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 38 ЗЗД за
установяване между ищеца „ЮЛ“ ООД и ответниците П. П. С., Н. М. М. и Д. С. А.
недействителността на сключената между П. П. С., от една страна, и Н. М. М. и Д. С. А. – от
друга страна, покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***, том II, рег. *******, н.д. № */** от ***** г. на нотариус МК, рег. № ****
в НК, поради липса на представителна власт на Н. М. М. да договаря сам със себе си;
3) конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за
покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ***, том II, рег.
*******, н.д. № */** от ***** г. на нотариус МК, рег. № **** в НК.
Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът „ЮЛ“ ООД не
преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по
смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“от
конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за
правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на
1
основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение
според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за
цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на
жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено
от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs
and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба,
подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis
v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да
разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни
действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с
Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and
Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и
на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица,
ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява-
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като
тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне
на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции.
Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява:
а)непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от
него, включително прекомерната стойност на спора;
б)нА.чието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни
във връзка със сходни въпроси;
в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители
2
преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или
паралелни дела;
г)недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна
практика. Например в Разпореждане ***21 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. ***772 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение е посочено, че многократното сезиране на
съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на
предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е
споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в
определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на ВКС и ***76 от 10.05.10г.по
ч.т.д.***50/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно създаваната верига от частни
жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел
ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за
връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това
може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са
добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната
да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато
превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи
преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда
на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС –
превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията,
чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или
обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от
друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че
всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл,
съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на
делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
В процесният случай следва да се посочи, че законният представител на дружеството
ищец- МД е един от т.н. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не
преследва разрешаване на гражданскоправен спор.
Така например за периода от 19.04.2024г. до 24.09.2024г. ищецът е завел в Софийския
районен съд следните дела: Ч.гр.д. *****/2024 г. 52 с-в; Ч.гр.д. ****/2024 г. 177 с-в; Ч.гр.д.
****/2024 г. 159 с-в; Ч.гр.д. ****/2024 г. 182 с-в; Ч.гр.д. *****/2024 г. 45 с-в; Ч.гр.д.
*****/2024 г. 58 с-в; Ч.гр.д. *****/2024 г. 162 с-в; Ч.гр.д. ***/2024 г. 35 с-в; Гр.д. ****/2024 г.
46 с-в; Гр.д. ****/2024 г. 32 с-в; Ч.гр.д. 46****/2024 г. 69 с-в; Ч.гр.д. ****/2024 г. 160 с-в;
Ч.гр.д. ****/2024 г. 144 с-в – всичките срещу длъжник/ответник в съответното заповедно
или исково производство лицето П. П. С.. Прави впечатление, че по голяма част от
3
образуваните дела ищецът не изпълнява дадените от съда указания за внасяне на дължимата
държавна такса за разглеждане на повдигнатия правен спор, което свидетелства за
недобросъвестното му процесуално поведение в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Съдът намира, че са нА.це производства с които се злоупотребява, доколкото се водят
множество съдебни производства срещу един ответник със сходни несериозни твърдения,
което води до извода, че не се цели защита на нарушено субективно право, а тормоз от
страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав третира настоящия съдебен спор като „frivolous
litigation“, в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни
аргументи.
Съобразно формираната практика на ЕСПЧ злоупотреба с право е и използването на
език на вражда и омраза срещу съда и в сезиращите го процесуални документи, като всеки
опит за използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от
съда защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК.
НА.чието на правен интерес представлява абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на
целия процес. В конкретния случай съдът намира, че за ищеца е нА.це интерес да реА.зира
своите права по реда на непозволеното увреждане, но не и чрез предявяване на отменителен
иск срещу ответниците, нито такъв за прогласяване нищожността на сключената между тях
сделка.
Липсва процесуална правна легитимация на ищеца да предявява и иск за разваляне на
двустранен договор, по който не е страна – по аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК. Подобно право
не може да се прехвърли и по силата на договор за цесия, доколкото това потестативно
право /за разваляне на договора/ е функционално свързано с облигационното
правоотношение като цяло /произтичащите от същото насрещни права и задължения/ и в
този смисъл е обвързано от личната преценка на насрещните страни по него, каквото
качество не притежават нито цедентът МГ, нито цесионерът ищец в настоящото
производство.
Поради гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на
връщане.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх.№ 249024 / 27.07.2024г.,
подадена от „ЮЛ“ ООД, ЕИК **********, представлявано от МД, срещу П. П. С., ЕГН
**********, Н. М. М., ЕГН ********** и Д. С. А., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № ****/2024 г. по описа на
Софийския районен съд.
4
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5