Присъда по дело №1359/2011 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 95
Дата: 3 октомври 2011 г. (в сила от 19 октомври 2011 г.)
Съдия: Христо Димитров Симидчиев
Дело: 20115300201359
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 юли 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

№ 95

 

Град П., 03.10.2011 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

                                                            РАДОСТИНА ШИШКОВА

 

при участието на секретаря С.Ж. и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ наказателно ОХД № 1359 по описа за 2011 година, след съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.Х. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че  на 27.03.2011 г. в гр. А., обл.П.ска, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от естествена кожа, мъжки чадър, козметична чанта от плат, крем за лице, 3 комплекта сенки, две спирали, мобилен телефон „Нокия – 1661”, ведно със СИМ-карта, дървена икона, портмоне, 2 бр. мокетни ножчета, и монета от един лев,  всички вещи на обща стойност 75.40 лв. от владението на В.В.Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б.„А” и б.”Б” от НК, във вр.  с чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а от НК,вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 61 т. 2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание на подсъдимия Х. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР или в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК подсъдимият А.Г.Х. следва да изтърпи изцяло и отделно наказанието от ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с Присъда № 85/28.05.2009 година по ВНОХД № 743/2009 година на П.ския окръжен съд, влязла в законна сила от 12.06.2009 година, която на основание чл. 61 т. 2 вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяна при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР ИЛИ ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.Х., със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ския окръжен съд 25,00 лв. – направени разноски по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред П.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

         МОТИВИ:                                        НОХОД №- 1359/11г ПОС.

 

 

         Срещу подс. А.Г. Х.е повдигнато  обвинение по чл. 199 ал.1 т.4,вр. чл. 198 ал.1,вр. ч. 29 ал.1 б. А и л. Л НК понеже на **2011г в гр.А.,обл.П.ска,при условията на опасен рецидив,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан  два  и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК  е отнел чужди движими вещи –дамска чанта от естествена кожа,мъжки чадър,козметична чанта от плат,крем за лице,3бр. комплекта сенки,2бр. спирали,мобилен телефон „ Нокия-1661” ведно със СИМ карта,дървена икона,портмоне,2бр. мокетни ножчета и 1бр. монета от един лева,всичко на обща стойност 75.40 лева от владението на В.В.Т. с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила.   

         Съдебното производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК,като подс. Х. на основание чл. 371 т.2 НПК се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение, признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства.

         Съдът разясни на подсъдимия правата му и уведоми същия,че доказателствата събрани от досъдебното производство и направеното  от него самопризнание ще се ползват  при постановяване на присъдата.       Предвид така изложената защитна позиция,съдът намира,че направеното  самопризнание се намира изцяло в съответствие с повдигнатото и предявено обвинение и с доказателствата приложени по делото,за коте обяви,че ще се ползва от  самопризнанието на подс. Х.,без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

         Прокурорът счита,че следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а НК в размер на  шест години лишаване от свобода,което да бъде намалено с една трета.      

         Възоснова на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,съдът намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият Х. е родена на на ***г***,живущ в същия,българин,български гражданин,с основно образование,безработен,не женен и осъждан с ЕГН **********.Той е осъждан четири пъти,като с определение по ЧНД  №-358/07.10.2009г в сила от 23.10.2009 на осн. чл. 25 ал.1вр чл. 23 ал.1 НК на АРС  му е била наложено едно общо най-тежка наказание в размер на една година лишаване от свобода по допусната кумулация на  три присъда за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер. По НОХД №- 44/09г на АРС  и влязла в сила присъда  №- 85 на 12.06.2009г на ПОС подс. Х. е осъден на шест месеца лишаване от свобода,което е било отложено с изпитателен срок от три години. Посочените присъди квалифицират настоящото обвинението на подсъдимия при условията на опасен рецидив по реда на чл. 29 ал.1 б. А и б. Б от НК.

         На **.2001г подсъдимиsт се прибирал рано сутринта към дома си и преминавал покрай пожарната на гр.А.. Към 05.00 часа забелязал  пострадалата Т. да върви по улицата, отивайки на работното си место. Подсъдимият решил да отнеме държаната от нея в ръка дамска чанта и след като я приближил в гръб със сила издърпал чаната от ръката й и побягнал в посока на р. Ч.. Малко след това проверил съдържанието на чантата,което изхвърлил в коритото на реката,но взел за себе си намиращия се вътре в чантата 1бр мобилен телефон „ Нокия 1661”.Същия ден по-късно продал апарата на св. Г. на когото заявил,че не е краден и който свидетел в по-късен етап на ДП предал доброволно инкриминираната вещ.

         Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. Х.и показанията на свидетелите  Т., К., Д., Г., П., Ш.и Г.дадени на досъдебното производство,както и от протокол за доброволно предаване л. 10,протокол за оглед и фотоалбум-л15-19,СОЕ-л.42,разписки л. 43 и л. 45,приемо предавателен протокол-л44,уведомителни писма от мобилни оператори- л. 47-53,характеристична справка- л. 61 и св. съдимост-л 63-67 от досъдебното производство.

         От заключението на вещото лице П.по назначената на досъдебното производство СОЕ се установява,че общата стойност на вещите отнети от подсъдимото лице възлиза на  75.40 лева.

         Съдът кредитира заключенито на вещото лице,като обективно и намиращо се в съответствие с познанията по съответната област.

         С оглед на така установената  безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подс. Х. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл. 199 ал.1 т.4,вр. чл. 198 ал.1,вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б от НК понеже на **.2011г в гр.А.,обл.П.ска,при условията на опасен рецидив,след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан  два  и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК  е отнел чужди движими вещи–дамска чанта от естествена кожа,мъжки чадър,козметична чанта от плат,крем за лице,3бр. комплекта сенки,2бр. спирали,мобилен телефон „ Нокия-1661” ведно със СИМ карта,дървена икона,портмоне,2бр. мокетни ножчета и 1бр. монета от един лева,всичко на обща стойност 75.40 лева от владението на В.В.Т. с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила.

         От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл.

         При така посочената правна квалификация и след като се съобрази с правилата на чл. 373 ал.2 НПК,вр. чл. 58а ал.1  НК и съобразно с целите на специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата посочени в чл. 54 НК,съдът намира,че при индивидуализира на наказанието би следвало да го определи при значим превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се има предвид  лошите характеристични данни свързани със съдебното минало на дееца.Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват частично  и   доброволно възстановените вещи на пострадалата,оказаното съдействие на органите на досъдебното производство,ниската стойност на отнетите вещи,  слаб  интензитет на проявеното престъпно посегателство и  чистосърдечните самопризнания.

         Най справедливо е на подс. Х. да се определи наказание  в размер от пет години и шест месеца лишаване от свобода,което предвид императивните основания на чл. 58а ал.1 НК следва да се редуцира с дена трета или размерът на наказанието,което подс. Х.следва да изтърпи  е от три години и осем месеца лишаване от свобода.

         Не са налице условията на чл. 58а ал.4 НК наказанието  на подсъдимия да се определи по чл. 55 от НК, тъй като липсват  изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,а предвид високата степен на обществена опасност на деянието  и на дееца,с оглед  правната квалификация по чл. 29 ал.1 НК няма законова възможност де се приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността,които да определят,че при постановяване и на най-леко предвиденото в закона наказание, то ще се окаже несъразмерно тежко.

         В хода на съдебните прения защитата представи виждането си,че наказанието следва да се определи до размера на минимално предвидения в закона от пет годините лишаване от свобода,след което бъде редуциран с една трета.

         Съдът не възприема това искане на защитата,тъй като намира,че превантивната роля на наказанието  не може да се изпълни с най-ниско предвиденото в закона размер наказание. Подсъдимият е осъждан вече за друго престъпление, извършено при квалифициращите обстоятелства на чл. 198 ал.1 НК и  в настоящия казус наказанието следва да се определи при по-висока наказателна репресия,която ще преследва възпитателния  и предупредителен ефект на наказанието

         На осн. чл. 61.т.2 вр. чл. 60 ал.1 ЗИНЗС наказанието от три години и осем месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

         Налице са условията на чл. 68 ал.1 НК подс. Х. да изтърпи изцяло и отделно наказанието от шест месеца лишаване от свобода постановено по присъда №-85:2-5.2009г по ВОХД №- 743/09г на ПОС,в сила от 12.06.2009г,тъй като подсъдимият е осъществил настоящото престъпление в изпитателния срок от три години определен с тази присъда.Режимът за изтърпяване на  това наказание следва да бъде  по реда на чл. 61 т.2вр. чл. 60 ал.1 то ЗИНЗС – СТРОГ и се изтърпи  в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

         На осн. чл. 189 ал.3 НПК подс. Х. следва да заплати разноски по делото в размер на 25 лева по сметка на  ПОС.

         Причини за извършване на престъплението – стремеж за престъпно облагодетелстване.

         Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: