Решение по дело №1582/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 473
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20231720201582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Перник, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201582 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице „Т.П.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ****** срещу НП №
69/17.05.2023 г., издадено от Р.Б.П.М. на длъжност директор на дирекция
"Контролна и превантивна дейност", упълномощена да изпълнява
правомощията на директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) - София със Заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на
РИОСВ – София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди)
лева, на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, за
нарушение на чл. 123в, т. 2 от същия закон, за това, че „Т.П.“ АД не
изпълнява условия, определени в Комплексно разрешително (КР) №297-
Н0/2008 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
околна среда (ИАОС), последно актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-
А1/2021 г., а именно:
1
• Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение № 297-Н0-
И0-А1 2021 г. – Притежателят на настоящото разрешителни да използва
избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за предварително
съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се разрешава
заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни истеми на населени места
За жалбоподателя „Т.П.“ АД, редовно призовани, в с.з. се явява
юрисконсулт- С.С., представящ пълномощно в днешното съдебно заседание.
Моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 69/17.05.2023 г. на Директора на РИОСВ-София, като
необосновано и незаконосъобразно. Подробни съображения за отмяна на
наказателното постановление на директора на РИОСВ сочи, че са изложили в
депозираната от нас жалба
За Административнонаказващия орган Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - София, редовно призовани, се явява Г.Г. -
главен юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ в РИОСВ- София, с пълномощно от Директор на Регионална
инспекция по околна среда и води / РИОСВ- София/ И.П., представено в
съдебно заседание. моля, да оставите жалбата на дружеството без уважение
като неоснователно и недоказано. Моли съда по същество да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Счита, че административното нарушение е безспорно извършено, като в тази
връзка са събрани както писмени, така и гласни доказателства, подкрепящи
извода на административно наказващият орган. Фактическата обстановка
счита, че е изцяло изяснена. Административният орган достатъчно ясно и
безпротиворечиво твърди да е формирал правния си извод по отношение
наличието на административно нарушение, респективно, основанието за
налагане на административно наказание, поради което са спазени
процесуалните и правните изисквания на ЗАНН. Моли за потвърждаване на
атакуваното НП.
В с.з. с нарочно протоколно определение, освен преписката
представено по делото, съдът е приел допълнително представени писмени
доказателства, а именно: представените писмени доказателства от
процесуалния представител на административно наказващия орган, както
2
следва ксерокопия на: писмо от „Т.П.“ АД до Директор на РИОСВ-София с
изх.№ 2279/02.10.2023 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-ГВ-
19/27.09.2023 г.; Констативен протокол № 3-КР №297-НО/14.10.2022 г. и
писмо от „Т.П.“ АД до Директор на РИОСВ-София с изх.№ 2034/16.08.2023
г., ведно с Констативен протокол № 4-КР № 297-НО/20.09.2023 г.;
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно Комплексно разрешително (КР) №297-Н0/2008 г., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС),
последно актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г., и в частност:
• Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение №
297-Н0-И0-А1 2021 г., то –Притежателят на настоящото разрешителни
да използва избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за
предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се
разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни истеми на населени места
На 11.10.2022 г. в РИОСВ-София, чрез тел. 112 е бил получен сигнал
за черен цвят на водите на река Струма, гр. Перник, заведен с вх. № С-
527/11.10.2022 г. на инспекцията. От експерти на РИОСВ-София е била
извършена незабавна проверка на участък от река Струма в кв. „Мошино“- гр.
Перник. При огледа се установило, съгласно отразеното в акта и в НП, че от
бетонов дъждовен колектор, разположен на левия бряг на реката, изтичат
води в сиво-кафяв цвят и се заустват във водоприемника. Водите в реката
преди колектора са били бистри и без оцветяване. При предходни проверки е
било установено, че в горепосочения дъждовен колектор са включени водите
на дере „Кудина бара”, което преминава в непосредствена близост до
сгуроотвал „Кудин дол", експлоатиран от „Т.П.“ АД. В тази връзка, съвместно
с представители на дружеството била направена проверка на съоръжението.
При огледа на място се установило, съгласно изготвения КП и отразеното в
акта и НП, че в площадка за предварително съхранение на отпадъци .№2. се
извършва депониране по мокър способ на сгуропепелен отпадък, получен от
дейността на „ТЕЦ Република“, с оператор „Т.П.“-АД. Формираните
избистрени води, чрез водоотливна кула. Постъпвали в новоизградена
3
бетонова шахта, разположена до дигата на съоръжението на разстояние от
около 3 м. и оттам, чрез тръбопровод постъпвали във втора бетонова шахта,
разположена под дигата на сгуроотвала, от която отново по тръбопровод
следвало да се връщат на площадката на топлоцентралата.
При огледа на втората бетонова шахта, разположена под стената на
сгуроотвала в близост до дере „Кудина бара“, в място с координати №
42°35'32.0" и Е 23°05'02.3", се констатирало, че теренът около шахтата в
радиус от около 3 м е мокър и се наблюдават наноси в черен цвят,характерен
за сгхропепелен отпадък. От шахтата до дере „Кудина бара“ е изкопан канал
от земно - насипен тип, по който изтичат избистрени води и се заустват в
дерето.
Направените по време на проверката констатации са били отразени в
съставения Констативен протокол № ККФОС-КК-24/11.10.2022 г. В същият
протокол на „Т.П.“ АД е било дадено предписание, на основание чл.155. ал. 2
от ЗООС. за премахване на изкопания канал, даващ възможност за заустване
на избистрени води в дере „Кудина бара" и възстановяване на терена около
шахтата, със срок 25.10.2022 г. С писмо вх. № 19469/21.10.2022 г. оператора е
информирал инспекцията, че каналът е премахнат и терена около шахтата е
възстановен.
Констатирано е било, че „Т.П.“- АД, чрез нарочно изкопан канал,
зауства избистрени и дренажни води от площадка № 2 за предварително
съхранение на отпадъци, във воден обект - дере „Кудина бара, с което не
изпълнява Условие 10.1.1.1 от КР, според което на оператора не се разрешава
заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти, а се разрешава
използването им само в оборотен цикъл.
С това свое деяние, съгласно описаното в акта и дословно
възпроизведено и в издаденото на база същия НП е посочено, че „Т.П.“-АД,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ЕИК ******:
чл. 123в. т. 2, във вр. с чл. 164. ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.
Като дата и място на извършване на нарушението е посочено, както
следва: На 11.10.2022 г.. град Перник, в място с координати N 42°35'32.0” и Е
23°05'02.3" - бетонова шахта на тръбопровод за избистрени води.
разположена под стената на сгуроотвал „Кудин дол“, в дере „Кудина бара“.
Бил е издаден АУАН № 196/18.11.2022 г., от св. К. П. К., на
4
длъжност - мл. експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на
околната среда“ към дирекция „Контролна и превантивна дейност“, която
разпитана в с.з. поддържа изложеното в акта, като допълва при какви
обстоятелства и какво се е наблюдавало при извършването на проверката,
като сочи- „По време на проверката установяваме канал под шахтата. Този
канал, който е изкопан под шахтата, не е част от цикъла на обортните
води на „Т.П.“ АД. Чрез него тези оборотни води частично се отвеждат и
се заустват в дерето, а трябва всички избистрени води, които се образуват,
да се връщат отново на площадката на ТЕЦ „Република“. Канала е изкопан
в земята от бетоновата шахта до дере „Кудина бара“, с дълбочина около 2-
3 метра, канал от земно-насипен материал и предполага, че е за използване.
Дали сме предписание по време на проверката този канал да бъде закопан и
водите да се вливат в оборотния цикъл, не в дерето. При следващата
проверка, която е направена е на 13-14.10.2022 г. и тогава е установено, че
терена е възстановен и канала е премахнат. След това, през 19-20.07.2023 г.,
отново е направена проверка по изпълнение на условията на КР на
дружеството и при огледа на бетоновата шахта отново е установено
наличието на канал, който да свързва шахтата с дере „Кудина бара“ и
даващ възможност за заустване на избистрени води. Отново е дадено
предписание канала да бъде премахнат и терена да се възстанови. Получен е
отговор от дружеството, че това е изпълнено. На 27.09.2023 г. отново е
извършена проверка за да се установи изпълнението на предписанието, при
която е установено, че канала отново е наличен, на същото място, и по него
се заустват води в дере „Кудина бара“. И отново е дадено предписание за
премахването му...“, като показанията на свидетелката са съответни на
отразеното в акта, НП и преди това в констативния протокол, цитиран по-
горе. В същия смисъл са и показанията на другата свидетелка, разпитана по
делото, свидетел и по акта, а именно св. С. Т. Г., като съдът не намира
основание да не кредитира показанията на двете свидетелки, като същите
очевидно, обективно заявяват обстоятелствата, така както са ги възприели.
Актът е предявен и подписан на 16.08.2022 г. от Ч.К.С. -
изпълнителен директор с отбелязване, че възражения ще бъдат подадени в
законоустановения срок. В срока по чл.44 ЗАНН, такива са постъпили, като
АНО не се е спрял на същите и възраженията, наведени в тях при издаване на
НП.
5
В законовоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО,
въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП №№ 69/17.05.2023 г.,
издадено от Р.БП.М. на длъжност директор на дирекция "Контролна и
превантивна дейност", упълномощена да изпълнява правомощията на
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) -
София със Заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ – София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, на
основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, за нарушение
на чл. 123в, т. 2 от същия закон, за това, че „Т.П.“ АД не изпълнява условия,
определени в Комплексно разрешително (КР) №297-Н0/2008 г., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС),
последно актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г., а именно:
• Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение №
297-Н0-И0-А1 2021 г. – Притежателят на настоящото разрешителни да
използва избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за
предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се
разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни истеми на населени места., видно от обстоятелствената част
на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета
изцяло, а възраженията на правонарушителя отхвърлени мотивирано. Въз
основа на това на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС наложил на дружеството-
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за извършено
нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Процесното НП било връчено на
санкционираното дружество по надлежния ред.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, на база представените в преписката писмени
доказателства, в това число: Заверено копие на Наказателно постановление №
69/17.05.2023 г.;Заверено копие на Писмо с изх. № 5156/17.05.2023 г., заедно
с известието за доставянето му до „Т.П.“ АД; Заверено копие на Възражение с
вх. № 21957/28.11.2022 г.;Заверено копие на АУАН№ 196/18.11.2022
г.;Заверено копие на Писмо с изх. № 10188/01.11.2022 г.,ведно и известието
за доставянето му до „Т.П.“ АД; Заверено копие на Писмо с вх. №
6
19469/21.10.2022 г. от „Т.П.“ АД; Заверено копие на Констативен протокол №
ККФОС-КК-24/11.10.2022 г.; Заверено копие на Сигнал № С-527/11.10.2022
г.; Заверено копие на Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 г.,
актуализирано с Решение № 297-Н1-И0-А0/2021 г.; заверено копие на
Заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ-София; Заверено
копие на Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ-София, както
и от допълнително представените в с.з. приети от съда писмени доказателства
от процесуалния представител на административно наказващия орган, както
следва ксерокопия на: писмо от „Т.П.“-АД до Директор на РИОСВ-София с
изх.№ 2279/02.10.2023 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-ГВ-
19/27.09.2023 г.; Констативен протокол № 3-КР №297-НО/14.10.2022 г. и
писмо от „Т.П.“ АД до Директор на РИОСВ-София с изх.№ 2034/16.08.2023
г., ведно с Констативен протокол № 4-КР № 297-НО/20.09.2023 г.;, които
писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания на двете
разпитани в хода на съдебното следствие и поддържащи констатираните в
АУАН обстоятелства в смисъла описан по-горе.
При обсъждане на законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, от материално правна и от процесуално
правна страна съдът констатира следното:
На първо място, при така представената заповеди в преписката
-Заверено копие на Заповед № РД-97/24.09.2021 г. на директора на РИОСВ-
София; Заверено копие на Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на
РИОСВ-София, съдът не констатира незаконосъобразност, свързана със
изискванията за материалната компетентност на контролните органи. Актът е
съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица, оправомощени
по надлежния ред. По силата на чл. 168 от ЗООС наред с министъра на
околната среда и водите, съответните директори на РИОСВ по места са
компетентни да издават НП относно нарушения по ЗООС по реда на ЗАНН. В
конкретния случай, НП е издадено от лице, на което е предоставена
съответната компетентност за това, видно от цитираните заповеди.
На следващо място, жалбата срещу НП № 69 от 17.05.2023 г., е
подадена в срок, от легитимирано лице, поради съдът счита, че същата е
процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по същество, същата
се явява основателна.
7
В тази връзка настоящият състав намира, че са без основание
доводите на жалбоподателя, свързани с неправилност на изводите в
решението за съобразяване процесуалните правила на ЗАНН по чл. 40, ал. 1,
чл. 42, т. 7, чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Настоящият състав не споделя аргумента на
жалбоподателя, че при издаване на процесното НП е допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като видно от обстоятелствената част на обжалвания
документ, наказващият орган е извършил анализ на събраните по
административнонаказателната преписка доказателства, обсъдил е наведените
възражения и е дал мотивиран отговор по тях въз основа на събраните
доказателства. Фактът, че ги е отхвърлил като неоснователни не води до
нарушение на процесуалните правила, а е израз не неговата компетентна
преценка, относно изложените доводи.
На следващо място, относно възраженията на жалбоподателя,
касаещи неправилното приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
настоящият състав счита, че същото е неоснователно. На първо място, следва
да се посочи, че нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Лексикалното тълкуване
на разпоредбата, касаещо употребата в закона на множествено число
(„свидетели“) не означава безусловно посочване на поне двама, а делегира
такава възможност, но не и задължение. В контекста на изложеното следва да
се акцентира и върху съдържанието на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, която
допуска актът да е подписан само от един свидетел.
Настоящият състав не споделя и възраженията на жалбоподателя,
относно тълкуването на 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото същата изрично
допуска, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът да се състави и в отсъствието на свидетели.
По- нататък становището на дружеството-жалбоподателят, че в
АУАН и в НП не е посочената датата на извършеното нарушение категорично
се опровергава от съдържанието на двата документа, където е описано, че
именно при извършения оглед по време на осъществената на 11.10.2022 г.
проверка на провонарушителя по повод постъпили сигнали е установено
неизпълнение на жалбоподателя, относно задължението му по Условие
10.1.1.1.по КР.
8
Основателни са доводите на жалбоподателя обаче за недоказаност на
процесното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС (ДВ,
бр. 98 от 2018 година, в сила от 27.08.2019 година) операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното
разрешително. Видно е от Условие 10.1.1.1. КР №297-Н0/2008 г.,
актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1 2021 г. / което е цитирана в НП/,
че съгласно същото, то –Притежателят на настоящото разрешителни да
използва избистрени и дренажни води от двете площадки (басейни) за
предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен цикъл. Не се
разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни обекти и/или
канализационни истеми на населени места“.
Нито в АУАН и НП не е конкретизирано точно по какъв начин е
следвало да бъде изпълнено, по каква процедура или механизъм, съответно
чрез какво конкретно извършено действие или бездействие съответното
условие не е изпълнено от оператора. В този смисъл настоящият съдебен
състав, споделя доводите, изложени по сходен казус от касационната
инстанция и обективирани в Решение № 27 от 26.01.2023 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 263/2022 г., където е посочено, че –„ Основателно
обаче се явява възражението на касатора досежно липсата на осъществен
административнонаказателен състав, предвиден в разпоредбата на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В разпоредбата
на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е предвидено ангажирането на
административнонаказателна отговорност на оператор на съответната
инсталация, когато същият не е изпълнил условията, предвидени в
комплексно разрешително. В настоящият случая отговорността на
касатора е ангажирана във връзка с неизпълнение на две от условията,
които са предвидени в КР № 53-Н1/2014, а именно: Условие 10.1.1.1 – "На
притежателя на настоящото разрешително не се разрешава заустване на
производствени и излишни охлаждащи води във водни обекти и/ или
канализационни системи на населени места" и Условие 10.1.1. 2 –
"Притежателят на настоящото разрешително да използва
производствените и излишните охлаждащи отпадъчни води по Условие
10.1.1.1 единствено в оборотен цикъл и за хидротранспорт на отпадъци до
два броя площадки за временно съхранение на сгуроотвал "***" с КР № 297-
Н0/2008 г. "...Доколкото характерът на настоящото производство е от
9
административнонаказателен характер, то следва да се установи налице ли
е осъществено деяние, което да представлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта
лице и извършено ли е виновно от него, като всички тези предпоставки
следва да бъдат доказани от страна на административния орган.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав на първо
място следва да посочи, че в действащата нормативна уредба липсва
легална дефиниция на понятието "заустване", а такава може да се извлече
само чрез прилагане на правилата на логическото тълкуване. Въз основа на
това може да се направи извод, че заустването на отпадъчни води в
повърхностни води е дейност, която подлежи на разрешителен режим и се
предоставя от издадено разрешително за ползване на возен обект по реда на
чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Съгласно чл. 135, ал. 1, т. 13 от същия
закон за поддържане на количеството и необходимото качество на водите
министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване. Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите е
именно Наредба № 2 от 08.06.2011 година за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, предвидени в § 8 от ПЗР от цитираната наредба. Съгласно § 1,
т. 2 от ДР на същата Наредба "заустване на отпадъчни води" е дефинирано
и в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗВ
до привеждането на разпоредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и т. 13 в
съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл. 135, ал.
1, т. 10 и т. 12, доколкото не противоречат на този закон. Разпоредбата по
чл. 135, ал. 1, т. 12 от ЗВ е Наредба № 6 от 09.11.2000 година за
емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти, предвид § 10 от
ПЗР на Наредба № 6 от 09.11.2000 година. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на
Наредба № 6/2000 година "заустване на отпадъчни води" означава
въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества,
които са в обхвата на тази наредба, с изключение на посочените хипотези в
б. "а", които обаче са неотносими към настоящия казус. Дефиниция на
10
понятието заустване се е съдържала и в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 10
от 2001 година за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, където понятието е
било определено като вливане във водните обекти на отпадъчни води чрез
едно или повече хидротехнически съоръжения.
Въз основа на това изложение, настоящият касационен състав прави
извод, че в понятието "заустване", законодателят влага следния смисъл, че
това е целенасочена дейност, която е свързана с улавяне, отвеждане
насочване на води за оттичането им във воден обект чрез предназначени за
целта съоръжения. Тази дейност е подчинена на разрешителен режим,
предвиден в Закона за водите, като подробна регламентация е предвидена в
подзаконов нормативен акт по прилагането на този закон, като в случая
този подзаконов нормативен акт е Наредба № 2 от 08.06.2011 година.
В настоящият случай обаче липсват факти, които да доведат до
извод, че в случая е осъществена именно такава целенасочена дейност, а
напротив, както се посочва и в издаденото наказателно постановление,
навлизането на непречистени шламови води във водния обект по описаното
в наказателното постановление трасе са резултат от преливане на такива
от бетоновата шахта на помепната станция. ...Предвид това следва да се
приеме, че не е налице "заустване", респективно липсва нарушаване на
посочените две условия от комплексното разрешително, а това води до
извод за нереализиране на състава на чл. 123в, т. 2 от ЗООС....“, именно
такава видно от изложеното дотук, е и настоящата хипотеза, като в случая
обаче е вменено нарушение само на едно от условията- цитираното по-горе,
което вменено нарушение, съдът намира, че предвид споделените доводи, не
попада в хипотезата на първо чл.6 от ЗАНН, и второ в диспозитива на
фактическия състав на вмененото нарушение по чл.123в, т.2 ЗООС, като
липсват фактите, които да доведат до извода, че в случая е налице именно
вменената целенасочена дейност, още повече, че както е описано и в
доказателствената съвкупност, след даденото предписание Дружеството е
предприело мерки за отстраняване на констатираната нередовност.
Законът за водите, следва отново да се подчертае, че не дава легална
дефиниция на понятието заустване, което налага логическо тълкуване на
11
разпоредбите на закона и на нормативните актове по прилагането му,
регламентиращи тази дейност.
Заустването на отпадъчни води в повърхностни води е дейност
подлежаща на разрешителен режим и се предоставя от издадено
разрешително за ползване на воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.3 от Закона
за водите. Съгласно чл.135, ал.1, т.13 от същия закон за поддържане на
количеството и необходимото качество на водите министърът на околната
среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Наредбата по
чл. 135, ал. 1, т.13 от Закона за водите е Наредба №2 от 8.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, предвид § 8 от ПЗР от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. Съгласно
§1, т.2 от ДР на същата Наредба "заустване на отпадъчни води" е дефинирано
в наредбата по чл. 135, ал. 1, т.12 от Закона за водите. Съгласно §62, ал. 3 от
ПЗР на ЗВ /ДВ бр. 85 от 2015г./ до привеждането на наредбите по чл. 135, ал.
1, т. 7 и 13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл.
135, ал. 1, т. 10 и 12, доколкото не противоречат на този закон. Наредбата по
чл. 135, ал. 1, т.12 от ЗВ е Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води,
зауствани във водни обекти (отм. 04.08.2015 г.), предвид § 10 от ПЗР на
Наредба № 6 от 9.11.2000 г. Съгласно §1, т.14 от ДР на Наредба №6/2000г.
"заустване на отпадъчни води" означава въвеждане във водните обекти с
отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с
изключение на посочените хипотези в б.а - в, неотносими към казуса.
Понятието заустване е било дефинирано и в §1, т.3 от ДР на Наредба №10 от
2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване (отм. ДВ, бр.47 от 2011), където понятието
е било определено като вливане във водните обекти на отпадъчни води чрез
едно или повече хидротехнически съоръжения.
От изложеното може да се приеме, че законодателят влага в понятието
заустване смисъл на целенасочена дейност /за която говори и цитираното по-
горе решение на Адм. съд-Перник/, свързана с улавяне, отвеждане и
12
насочване на води за оттичането им във воден обект чрез предназначени за
целта съоръжения. Дейността е подчинена на разрешителен режим по реда на
Закона за водите и е детайлизирана в подзаконовия нормативен акт
поприлагането му, а именно Наредба №2 от 8.06.2 011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване.
В конкретния случай не са установени факти, относими към
осъществено заустване, напротив, от обстоятелствата, при които се твърди,
че нарушението е извършено става ясно, че се сочи и в КП и н АУАН и в НП,
че –„При огледа се установи, че от бетонов дъждовен колектор, разположен
на левия бряг на реката, изтичат води в сиво-кафяв цвят и се заустват във
водоприемника. Водите в реката преди колектора са бистри и без оцветяване.
При предходни проверки е установено, че в горепосочения дъждовен
колектор са включени водите на дере „Кудина бара”, което преминава в
непосредствена близост до сгуроотвал „Кудин дол", експлоатиран от ..Т.П.“
АД.... При огледа на място се установи, че в площадка за предварително
съхранение на отпадъци № 2. се извършва депониране по мокър способ на
сгуропепелен отпадък, получен от дейността на „ТЕЦ Република“ с оператор
„Т.П." АД. Формираните избистрени води. чрез водоотливна кула постъпват в
новоизградена бетонова шахта, разположена до дигата на съоръжението на
разстояние от около 3 м. и оттам, чрез тръбопровод постъпват във втора
бетонова шахта, разположена под дигата на сгуроотвала. от която отново по
тръбопровод следва да се връщат на площадката на топлоцентралата, като
при - огледа на втората бетонова шахта, разположена под стената на
сгуроотвала в близост до дере Кудина бара", в място с координати N
42°35'32.0" и Е 23°05'02.3", се констатирало, че терена около шахтата в
радиус от около 3 м е мокър и се наблюдават наноси в черен цвят, характерен
за сгхропепелен отпадък. От шахтата до дере „Кудина бара“ е изкопан канал
от земно - насипен тип. по който изтичат избистрени води и се заустват в
дерето...“, тоест -липсват твърдения и събрани доказателства за заустване на
тези води във водни обекти чрез съответни съоръжения улавящи, извеждащи
и насочващи отпадъчни води от инсталацията. В този смисъл, не се касае за
целенасочени неправомерни действия от страна на субекта, чиято
отговорност е ангажирана, по извеждане на отпадъчни води от сгуроотвала и
13
за заустване на същите във воден обект, а по-скоро за теч /който може да се
дължи и на недобра поддръжка на съоръженията/ и за евентуално причинено
от него замърсяване на водите на реката. Показателно в тази насока е
обстоятелството, че за ограничаване преливането на водите от бетоновата
шахта операторът на инсталацията е извършил допълнителни мерки, като във
връзка с дадено предписание на основание чл.155. ал. 2 от ЗООС. за
премахване на изкопания канал, даващ възможност за заустване на
избистрени води в дере „Кудина бара“ и възстановяване на терена около
шахтата, със срок 25.10.2022 г. С писмо вх. № 19469/21.10.2022 г. оператора е
информирал инспекцията, че канала е премахнат и терена около шахтата е
възстановен.
В тази ситуация необосновано на оператора на съоръжението е вменено
неизпълнение на посоченото условие в КР.
Фактите, изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление са относими към други административнонаказателни състави,
свързани с причинено замърсяване в резултат на дейността и произтичащите
от това конкретни задължения за отговорните субекти, неизпълнението на
които подлежи на наказване на други основания. Вмененото в случая
нарушение - неизпълнение на условия 10.1.1.1 от Комплексното
разрешително, а именно осъществяване че- Притежателят на настоящото
разрешителни да използва избистрени и дренажни води от двете площадки
(басейни) за предварително съхранение на отпадъци единствено в оборотен
цикъл. Не се разрешава заустване на избистрени и дренажни води във водни
обекти и/или канализационни системи на населени места..“, е формално
нарушение, за осъществяването на което не е необходимо установяване и
доказване на вредни последици за околната среда.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че правното квалифициране на
установените факти е извършено незаконосъобразно, в нарушение на
материалния закон, което е довело до налагане на наказание за деяние,
извършването на което не е доказано. Нарушението е съществено и е
неотстранимо, рефлектира върху правото на защита и има за последица
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на закона..
Следва в допълнение да се посочи и че при това положение както на
14
жалбоподателя не е осигурена обективна възможност да се защити срещу
непълно описаното нарушение, така е възпрепятствана и възможността да
бъде осъществен съдебен контрол досежно съставомерността на деянието. В
този смисъл е и константната практика на Административен съд Перник по
сходни казуси, обективирана в Решение № 50 от 06.04.2022г. по канд №
37/2022г., Решение № 107 от 09.07.2021г. по канд № 102/2021г., Решение
№ 165 от 02.11.2021г. по канд № 173/2021г Решение № 113 от 7.07.2023 г.
на Адм.С - Перник по к. а. н. д. № 86/2023 г. Решение № 117 от 12.07.2023
г. на Адм.С - Перник по к. а. н. д. № 96/2023 г. Решение № 77 от 31.03.2023
г. на Адм.С - Перник по к. а. н. д. № 42/2023 г. Решение № 27 от 26.01.2023
г. на Адм.С - Перник по к. а. н. д. № 263/2022 г. ешение № 226 от 3.01.2023
г. на Адм.С - Перник по к. а. н. д. № 252/2022 г.. и др., съгласно която
настоящият състав проверява законосъобразността и на процесното НП.
Липсват данни за умишлено заустени отпадъчни води в проверявания
участък, така както изисква цитираната забрана по двете условия на КР.
Поради това описаното деяние не изпълва състава на вмененото
нарушение. Непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което
е допуснато неразрешено изпускане на отпадъци от транспортното
съоръжение, собственост на Т.П., както и на обстоятелствата, при които е
извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Отсъствието на този
задължителен законоустановен реквизит е довело до нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Административнонаказателният процес е строго формален и след като
още при съставянето на акта нарушителят не е бил запознат с всички
обстоятелства при които се твърди, че е извършил нарушението, то е било
нарушено правото му защита, тъй като е бил лишен от възможността да
направи обосновани възражения срещу направените констатации. Предвид
изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, доколкото по делото не са направени
искания за присъждане на сторените по делото разноски.
15
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.1, вр. 58д,т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 69/17.05.2023 г., издадено от Р.Б.П.М. на длъжност
директор на дирекция ..Контролна и превантивна дейност", упълномощена да
изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) - София със Заповед № РД-97/24.09.2021 г. на
директора на РИОСВ – София, с което на „Т.П.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ******
със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от инж. Ч.С.-
изп. Директор е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, на основание чл. 164,
ал.1 от Закона за опазване на околната среда, за нарушение на чл. 123в, т. 2 от
същия закон.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на
страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16