Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Нина Атанасова и с участието на прокурор Александър
Атанасов от Варненска окръжна прокуратура,
изслуша докладваното от съдията административно
дело № 812/2019г.
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.1 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по исковата
молба на „Технотрейд“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д
чрез адв.Л.М., с която е предявен иск срещу Териториална дирекция – Варна на
Национална агенция за приходите за обезщетение за имуществена вреда в размер на
350 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с производството по административно-наказателно
дело № 2640/2018г. по описа на Районен съд гр.Варна. Ищецът се позовава на
Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по тълкувателно дело №2/2016г. на
Върховния административен съд, според което изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателно
постановление представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ.
В писмени бележки с вх.№
15916/28.10.2019г., ищецът чрез адв.М. сочи, че два пъти е извършено заплащане
на адвокатското възнаграждение от 350 лева, което се потвърждава както от
показанията на разпитания свидетел Н.Д.К., така и от приложените банкови
извлечения за извършени плащания от „Технотрейд“ ЕООД от 28.11.2018г. с
основание „разноски по съдебни дела“. Между дружеството и пълномощника-адвокат
е сключено споразумение от 29.12.2018г. за разпределение на вече платените
суми, касаещи НАХД №2640/2018г. и НАХД №2641/2018г. и двете по описа на
Варненския районен съд. Изтъква се, че подлежат на отмяна незаконосъобразните
наказателни постановления независимо от основанията за незаконосъобразност,
като в тази връзка дължи се обезщетение за разноски, направени във връзка с
правна защита по обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление без
значение на основанието, послужило за отмяната му. Обосновавайки
основателността на исковата претенция на дружеството-ищец, пълномощникът адв. М.
се позовава на актуалната практика на Върховния административен съд, изразена в
решение №8330/04.06.2019г. по административно дело №134/2019г. и на решение
№11405/25.07.2019г. на Върховния административен съд по административно дело №
2546/2019г., според които гражданите и техните организации, чиито наказателни
постановления са отменени поради изтекла абсолютна погасителна давност на
административно-наказателното преследване имат право на обезщетение за вреди,
произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, стига да бъдат доказани
всички предпоставки за уважаването на иска.
Иска присъждане
на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Ответната
страна, посочена в исковата молба е Териториалната дирекция /ТД/ гр. Варна на
НАП. След съдебно указание, дадено към ищеца с разпореждане №4635/27.03.2019г.,
същият уточнява в молба с вх.№ 5768/04.04.2019г., че искът му е насочен срещу
Национална агенция за приходите. В писмени бележки с вх.№9338/12.06.2019г. и с
вх.№ 10680/03.07.2019г. ответникът изразява становище за неоснователност на
иска, поради което следва да бъде отхвърлен. Смята, че не е било доказано
плащане на адвокатския хонорар, тъй като в декларацията по чл.73 от ЗДДФЛ за 2018г. няма отбелязване
на плащане от дружеството към адв.М. за 2018г. нито в брой, нито по банков път.
Смятат, че няма доказателства за извършено плащане на възнаграждение към адв. М..
Иска се отхвърляне на исковата претенция
и в условията на евентуалност да бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура смята, че искът е неоснователна, тъй като
наказателното постановление е било отменено с мотив: „изтекла погасителна
давност“, т.е. не е налице незаконосъобразен акт, който да обуслови присъждане
на обезщетение.
При проверката за
редовност и допустимост, съдът установи, че исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От
приложените от ищеца и ответника
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на
страните и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски
административен съд, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Искът с правно основание чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева във връзка с оспорване на наказателно
постановление №12-1/03.01.2012г., издадено от директора на дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Варна, което е отменено с решение №1382/31.07.2018г. по
н.а.х.д. № 2640/2018г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/. Мотивите за
отмяната е изтекла погасителна давност.
В хода на настоящото дело, съдът изиска НАХД № 2640/2018г. на ВРС и установи, че в производството по
обжалване на процесното наказателно постановление, „Технотрейд“ ЕООД е ползвало правното
съдействие на адв.Л.М., който е представлявал дружеството в откритото съдебно
заседание на 28.06.2018г. Пред въззивната инстанция е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Ответникът е представил справка за изплатени доходи на физическите
лица по чл.73 от ЗДДФЛ от страна на предприятието „Технотрейд“ ЕООД, в която
липсва отразяване на плащане към адв.М..
Съдът намира за неоснователно възражението, че при неотразяване на
дохода по реда на чл.73 от ЗДДФЛ може да се направи извод за неговото
неплащане. Неподаването на справка по образец за изплатените през годината
доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски
не доказва липсата на плащане на такъв доход от дружеството-ищец към адв.М..
Възнаграждението може да е било платено, но да не е било отразено в декларацията
по чл.73 от ЗДДФЛ, което не опровергава наличието на изплатен доход от платеца към физическо лице.
Както справките-декларации, така и останалите данъчни декларации и счетоводните записвания не доказват реалността
на сделката /съгласно практиката по данъчни дела, свързани с признаване правото
на приспадане на данъчен кредит/. Сделката и плащането по нея се доказват с
писмени доказателства - първични или вторични счетоводни
документи – фактура, разходен касов ордер, банково нареждане и др., съгласно
Закона за счетоводството и стандартите към него.
В случая, такива са представени: договор за правна защита и съдействие, сключен
на 16.06.2018г., в който е отбелязано плащане в брой и в тази част има силата
на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение /Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6
от 2012г./; банкови извлечения за наредени и получени суми
между „Технотрейд“ ЕООД и адв. М. във връзка с процесуално представителство по
н.а.х.д. №2640/2018г. по описа на ВРС.
По делото е представено към молба с вх.№9493/14.06.2019г. извлечение
от банковата сметка на дружеството в ЦКБ АД – клон Силистра, от което е видно,
че на 20.06.2018г. и извършен паричен превод в размер на 400 лева с получател:
адв. Л.М.. От същата банкова сметка ***.11.2018г. е извършен друг паричен
превод към адв. М. в размер на 550 лева.
Представени са справки от банковата сметка на адв. Л.М. в „първа
инвестиционна банка“ АД, според които на 29.11.2018г. е получил сумата от 550
лева с наредител: „Технотрейд“ ЕООД и основание: „разноски по съдебни дела“. На
21.06.2018г. е получил сумата от 400 лева от „Технотрейд“ ЕООД във връзка с процесуално представителство по н.а.х.д.
№2641/2018г. на РС-Варна.
Според приложеното споразумение между „Технотрейд“ ЕООД и адв. Л.М. от
29.12.2018г. /допусната е явна фактическа грешка в изписването на годината,
което се подчерта от свидетеля К., изготвил споразумението предвид това,
че датата 29.12.2019г. все още не е
настъпила/ става ясно, че страните са се
споразумели, заплатените на 20.06.2018г. и на 28.11.2018г. по банков път суми
от 400 лева и от 550 лева или общо 950 лева представляват окончателно плащане
на адвокатски хонорар от 350 лева по н.а.х.д. №2640/2018г. на РС – Варна и
адвокатски хонорар от 600 лева по н.а.х.д. №2641/2018г. на РС – Варна. Договорили са се, че платената в брой сума от
350 лева във връзка с договора за правна защита и съдействие с адв.М. ще бъде
върната на „Технотрейд“ ЕООД.
В съдебното заседание на 23 октомври 2019г. разпитаният свидетел Н.Д.К.
сочи, че уговореното със споразумението връщане на сумата от 350 лева,
платена по договора за правна защита и
съдействие не е извършено, тъй като страните са се договорили допълнително и
устно, че този хонорар да бъде използван от адв. М. срещу бъдещи консултантски услуги през 2019г.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че
подписаното на 29.12.2018г. споразумение с клауза за връщане на платеното в
брой адвокатско възнаграждение, поради плащането му отново по банков път, с дата следваща с няколко месеца датата на
решението на ВРС, влязло в законна сила на 11.09.2018г., не опровергава факта на осъществено плащане на
адвокатски хонорар в производството по н.а.х.д. №2640/2018г. на ВРС, което от
своя страна представлява имуществена вреда, за която се претендира присъждане
на обезщетение. Липсват доказателства за връщане на сумата по адвокатския
договор. Дори обратното, свидетелските показания потвърждават, че страните са
се договорили адв. М. да задържи платената в брой сума от 350 лева за бъдещи
адвокатски услуги през 2019г. Дори и да
се приеме, че споразумението в тази част е било изпълнено, налице са банкови
извлечения за извършване по банков път на същото плащане по основание и размер.
Следователно, съдът не е разколебан в извода си от фактическа страна
за осъществено плащане от „Технотрейд“ ЕООД на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева в полза на адв. М. във
връзка с правната му защита и процесуално представителство по н.а.х.д.
№2640/2018г. по описа на ВРС.
По отношение основателността на претендираното обезщетение, съдът
излага следните съображения:
Съгласно Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. по тълкувателно дело №2/2014г. по описа на ВКС
Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното
постановление макар и да е правораздавателен, а не правоприлагащ акт се издава
в резултат на административна дейност на държавни или общински органи, поради
което искането за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалването му подлежи на разглеждане по
реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На
основание чл. 203, ал. 1 от
Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл.203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба
следва: за да възникне
право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни
предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда.
Отмененото наказателно постановление само по себе си не е достатъчно условие за
ангажиране на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Законът не презюмира настъпването
на вреди като последица само поради
факта на отмяна на даден електронен фиш или наказателно постановление,
в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд: решение
№2719/25.02.2014г. по административно дело №5729/2013г., решение
№4390/31.03.2014г. по административно дело №7731/2013г., решение
№8343/19.06.2014г. по административно дело №11204/2013г. В тежест на ищцата е
да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна
дейност на държавни или общински органи.
Представеният договор за правна защита и съдействие е частен
документ, който съдържа изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва
с материална доказателствена сила, но не е бил оспорен от ответника в
хода на въззивното производство, нито в
настоящото дело. Предвид доказания факт на заплатено на адв.М. адвокатско
възнаграждение за ищеца е настъпила имуществена вреда.
С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
законодателят е допуснал да се претендират вреди и от образувано наказателно
производство, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Тоест, в основата на посочените хипотези са факти от
обективната и правна действителност, които не са свързани с поведението на
лицето.
В конкретния случай, районният съд пред който е
обжалвано НП е установил, че е изтекла абсолютната давност за административно-наказателното
преследване по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. С Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 година, постановено от ОСС от НК на ВКС и ОСС от
втора колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните
нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. За да постановят този резултат,
съдиите посочват в мотивите към постановлението, че предвид липсата на
разпоредба в ЗАНН, уреждаща абсолютната давност и наличието на препращаща норма
на чл.11 ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение. Разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, на
която се е позовал районният съд, за да отмени НП и прекрати административно-наказателното
производство гласи: „Независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член.“
Предвид правна уредба, посочена по-горе,
настоящият съдебен състав приема, че предпоследната хипотеза на чл.2, ал.1,
т.3, а именно - образувано наказателно производство, след като наказателното
преследване е погасено по давност, е приложима и за административно-наказателното
производство и административното наказване, което се реализира с
правораздавателен акт, какъвто е НП.
Следователно, гражданите, чиито наказателни
постановления са отменени поради изтекла абсолютна погасителна давност за
административно-наказателно преследване, имат право на обезщетение за вреди,
стига да бъдат доказани всички предпоставки за уважаването на иска /в същия
смисъл е решение № 11405 от 25.07.2019г. на Върховния административен съд по
административно дело № 2546 от 2019г./.
В конкретния случай е налице отменено по съдебен
ред НП. Установено е, че в хода на съдебното производство, образувано по
жалбата срещу НП, жалбоподателят е защитаван от адвокат по силата договор за правна
защита и съдействие от 16.06.2018г., серия Б№ 230703, за която услуга е
договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 350 лева, което
по-късно е платено още веднъж и по банков път.
С тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, се прие, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Поради изложеното, дружеството-ищец доказа по категоричен и безспорен начин
настъпила имуществена вреда, която е
пряка и непосредствена последица от заплащане на възнаграждение на упълномощен
от него адвокат, който го е
представлявал и защитавал в цитираното съдебно производство пред Районен съд
гр.Варна. С оглед на изложеното, исковата претенция се явява основателна и доказана и
като такава следва да бъде уважена.
Предвид
изхода на делото, ищецът има право да му
бъдат присъдени и сторените в това
съдебно производство разноски,
представляващи: платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева,
съгласно приложеното адвокатско пълномощно в полза на адв. Л.М. и държавна такса в размер на 50 лева.
Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за
което се претендира обезщетение и платеното в настоящото производство, предвид чл.8
ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл.1 ал.1 от същия
закон, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. В случая, това е Национална агенция за приходите /НАП/, която е
юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2 във връзка с чл.19 от Закона за
Националната агенция за приходите, поради което на основание чл.205 от АПК,
именно следва да бъде осъдена за изплащане на претендираното обезщетение.
Водим от
изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с чл.203 ал.1 от АПК
във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Технотрейд“ ЕООД с ЕИК ********* с управител и представляващ
Д. Н. Д.обезщетение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева за имуществена
вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2640/2018г.
по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
да заплати на „Технотрейд“ ЕООД с ЕИК ********* с управител и представляващ Д.
Н. Д.съдебни разноски в общ размер от 400 /четиристотин/ лева.
Решението
може да се оспори пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: