Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. В., …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. В., втори
касационен състав в открито съдебно заседание проведено на тридесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Ангелина Г.,
като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 829/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 179 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. №
4258/14.04.2020г. на В.Д.Б., ЕГН: **********,*** срещу Заповед №
РД-01-72/11.04.2020г., издадена от Директора на Регионална здравна инспекция
гр. В., с която на основание чл.63, ал.2 от Закона за здравето, във връзка със
заповед № РД-01-143/20.03.2020г. и заповед № РД-01-195/10.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването и съобразно усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 на територията на страната и обявеното с решение от
13.03.2020г. на Народното събрание на Република България извънредно положение,
за срок от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение са въведени
следните противоепидемични мерки на територията на Община В., считано от 00.00
часа на 12.04.2020г.: 1.Преустановяват се посещенията и достъпа на хора до
крайбрежните зони и плажове на територията на Община В.; 2.Забранява се
достъпът на пътни превозни средства /с изключение на тези със специален режим
на движение/ и граждани, от пътната настилка от източната част на Станчовата
алея /след ресторант „Парми“/ до бариерата на плувен комплекс „Приморски“. На
основание чл.60, ал.1, във връзка с чл.74 от Административно процесуалния
кодекс е разпоредено предварително изпълнение на заповедта с цел осигуряване
живота и защита на здравето на гражданите.
С Определение № 835/24.04.2020г. по административно
дело № 836/2200г. на Административен съд гр. В., двадесет и девети състав, на
основание чл.213 от ГПК към производството по административно дело № 829/2020г.
е присъединена жалбата на В.В.С. *** срещу Заповед № РД-01-72/11.04.2020г.,
издадена от Директора на Регионална здравна инспекция гр. В..
С Определение № 849/27.04.2020г. по административно
дело № 838/2020г. на Административен съд гр. В., двадесет и шести състав, на
основание чл.213 от ГПК към производството по административно дело № 829/2020г.
е присъединена жалбата на Й.А.Д. *** срещу Заповед № РД-01-72/11.04.2020г.,
издадена от Директора на Регионална здравна инспекция гр. В..
С Определение № 892/07.05.2020г. по административно
дело № 886/2020г. на Административен съд гр. В., двадесет и осми състав, на
основание чл.213 от ГПК към производството по административно дело № 829/2020г.
е присъединена жалбата на Ц.Г.П. *** срещу Заповед № РД-01-72/11.04.2020г.,
издадена от Директора на Регионална здравна инспекция гр. В..
С Определение № 1040/28.05.2020г. по административно
дело № 884/2020г. на Административен съд гр. В., двадесет и пети състав, на
основание чл.213 от ГПК към производството по административно дело № 829/2020г.
е присъединена жалбата на Ю.М.И. - К. *** срещу Заповед №
РД-01-72/11.04.2020г., издадена от Директора на Регионална здравна инспекция
гр. В..
С Определение № 968/19.05.2020г. по административно
дело № 889/2020г. на Административен съд гр. В., тридесет и втори състав, на
основание чл.213 от ГПК към производството по административно дело № 829/2020г.
е присъединена жалбата на В.Ж.В. *** срещу Заповед № РД-01-72/11.04.2020г.,
издадена от Директора на Регионална здравна инспекция гр. В..
С Определение № 1150/08.06.2020г. по административно
дело № 887/2200г. на Административен съд гр. В., десети състав, на основание
чл.213 от ГПК към производството по административно дело № 829/2020г. е
присъединена жалбата на Г.Ц.И. *** срещу Заповед № РД-01-72/11.04.2020г.,
издадена от Директора на Регионална здравна инспекция гр. В..
С изложеното в жалбата на Б. и в жалбите на
присъединилите се към оспорването лица се настоява заповедта да се обяви за
нищожен акт, като издадена от некомпетентен орган, с подробно изложени в тази
насока съображения. Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт поради
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – неспазване
изискванията на чл. 66 и следващите от АПК за публично оповестяване на
откритото производство и провеждане на обществено обсъждане преди издаването на
заповедта и нарушение на изискването за мотивираност. Претендира се и нарушения
на материалния закон. По така изложените съображения искат отмяна на
обжалваната заповед. Жалбоподателите С., К. и Д. претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна – Директорът на
Регионална здравна инспекция гр.В., чрез процесуалния си представител
юрисконсулт И. оспорва жалбите. Претендира законосъобразност на оспорената
заповед.
Административен съд гр. В., Втори
касационен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на
страните, съобрази следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени в срока
по чл.179 от АПК, от активно легитимирани страни и срещу подлежащ на съдебен
контрол общ административен акт. Разгледани по същество, жалбите са
основателни.
С оспорената в производството заповед №
РД-01-72/11.04.2020г., издадена от Директора на Регионална здравна инспекция
гр. В. на основание чл.63, ал.2 от Закона за здравето, във връзка със заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. и заповед № РД-01-195/10.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването и съобразно усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID 19 на територията
на страната и обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение, са въведени следните противоепидемични
мерки на територията на Община В., считано от 00.00 часа на 12.04.2020г.:
1.Преустановяват се посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и
плажове на територията на Община В.; 2.Забранява се достъпът на пътни превозни
средства /с изключение на тези със специален режим на движение/ и граждани, от
пътната настилка от източната част на Станчовата алея /след ресторант „Парми“/
до бариерата на плувен комплекс „Приморски“. На основание чл.60, ал.1, във
връзка с чл.74 от Административно процесуалния кодекс е разпоредено
предварително изпълнение на заповедта с цел осигуряване живота и защита на
здравето на гражданите.
Със заповед № РД-01-143/20.03.2020г. издадена от
Министъра на здравеопазването, на територията на Република България, считано от
00.00 часа на 21.03.2020г. са въведени следните противоепидемични мерки: 1.Преустановяват
се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места; 2.Органите на Министерство на
вътрешните работи да организират контролно-пропускателни пунктове на
входно-изходните пътища на областните центрове и да извършват проверка на целта
на пътуването на гражданите; 3. През контролно-пропускателните пунктове по т.2
се пропуска преминаването на лица само в случаи на неотложност на пътуването,
наложено от полагането на труд в населеното място, здравословни причини на
пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или постоянния адрес; ІІ.
Забранява се на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните магазини и
аптеките във времето от 8.30 до 10.30 часа всеки ден. Мерките са в сила до
изричната им отмяна.
Със заповед № РД-01-195/10.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, срока на въведените противоепидемични мерки е удължен до
13.05.2020г.
Въз основа на посочените заповеди на Министъра на
здравеопазването и на основание чл.63, ал.2 от Закона за здравето е издадена
процесната заповед № РД-01-72/11.04.2020г. на Директора на Регионална здравна
инспекция гр. В.,
Съгласно чл.63, ал.7 от Закона за здравето,
въвеждането на временни противоепидемични
мерки става със заповед на директора на съответната регионалната здравна
инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на
отделна област, община или населено място.
Съгласно чл.9, т.16 от Устройствения правилник на
регионалните здравни инспекции, директорът на РЗИ провежда дейност по
организацията и осигуряването на здравната помощ при бедствия, аварии и
катастрофи на територията на съответната област. В случая по отношение на
процесната заповед, законовите изисквания относно компетентността на издателя й
са спазени. Безспорно е, че въвеждането на временни противоепидемични мерки
попада в компетенциите на директора на съответната РЗИ, който според
разпоредбата на чл.63, ал.7 може със заповед да въведе такива мерки за
територията на отделна област, община или населено място. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, а наведените с жалбите оплаквания в обратна насока са
неоснователни.
Наведените с жалбите оплаквания за нарушения от
административния орган на чл.66 и следващите от АПК настоящият съдебен състав
намира за неоснователни. С оглед характера на оспорената заповед, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, следва да се приеме, че заповедта е издадена при съблюдаване
разпоредбата на чл.63, ал.11 от Закона за здравето, във връзка с чл.73 от АПК. Съгласно
чл.63, ал.11 от Закона за здравето, заповедите по ал.4 и 7 са общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от
Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на
регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. Съгласно
чл.73 от АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото
на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. С оглед на това, наведените оплаквания за допуснати нарушение на чл.66 и
следващите от АПК се явяват неоснователни.
Съдебният състав споделя възражението за
немотивираност на оспореният акт. В оспорената заповед не се съдържат
фактически и правни основания, каквото е изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административния орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства, да се разкрият съображенията, по които е издаден
административния акт. Разпореденото със заповедта, с което се ограничава и основно
право - правото на свободно придвижване /чл.35, ал.1 от Конституцията на
Република България/, следва да е мотивирано по отношение липсата или наличието
на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест, с цел защита и опазване живота и здравето
им, както и да се посочат фактите и доказателствата, въз основа на които се
извежда. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства,
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата на страните в административното производство.
Тази гаранция от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен
съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на
страните – адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си.
В случая, като правно основание за издаване на
оспорения акт, административния орган се е позовал на разпоредбата на чл.63,
ал.2 от АПК. Съгласно тази разпоредба, извънредна епидемична обстановка по ал.1
се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния
държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск. Със
заповедта административния орган се е ограничил бегло да направи разяснение
относно COVID
19. Следва да се отбележи обаче, че с
административната преписка не са представени доказателства свързани с оценка на
епидемичния риск, въз основа на която се налага социална дистанция, респ.
ограничаване правото на гражданите да посещават крайбрежните зони и плажове на
територията на Община В., липсва какъвто и да било анализ на данните, наложили
въвеждането на противоепидемични мерки. Съгласно чл.6, ал.2 от АПК,
административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Всички
ограничения на основните права трябва да имат правна основа, да са необходими,
подходящи, разумни и пропорционални по отношение на целта, която обслужват, и
правото което ограничават. При положение, че чистият въздух в условията на COVID 19 е необходимост, няма еднозначен отговор какво налага
въвеждането на противоепидемична мярка, с която да се ограничи придвижването на
гражданите. Противоепидемичната мярка следва да бъде наложена при спазване на
принципите на точна мяра, оправдана необходимост, съразмерност, временност,
стриктна обвързаност с целта на извънредното положение, недопускане наложеното
ограничение да засегне неотменимо право. Не на последно място следва да се
отбележи и неспазването от страна на административния орган на второто
предложение на разпоредбата на чл. 73 от АПК, а именно при неотложна
необходимост да се издаде общ административен акт, в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Доказателства в тази насока
не са представени, не са представени доказателства и в насока, че наложената
противоепидемична мярка е адекватна и правилна с оглед на създалата се ситуация.
В тази насока съдебният състав намира оспорената
заповед за незаконосъобразна, постановена при нарушаване на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона,
поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, както и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, съдът намира за своевременно направени и основателни исканията от Й.А.Д.
и Ю.М.И. – К. за присъждане на направените по делото разноски. Ответника следва
да бъде осъден да заплати на Й.А.Д. сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева,
съставляваща адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, както и на Ю.М.И.
– К., сумата от 10 /десет/ лева-платена държавна такса.
Неоснователно е искането на В.В.С. за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата поради
това, че защитата в настоящото производство не е осъществена до приключване на
съдебните прения. С оглед на това, искането на жалбоподателя в тази му част
следва да се отхвърли. Ответника следва да бъде осъден да заплати на С. сумата
от /четиридесет/ лева разноски по делото, съставляваща 10 /десет/ лева-дължима
държавна такса и 30 /тридесет/ лева, такса за обнародване на оспорването в
Държавен вестник.
Водим от гореизложеното, Административен
съд гр.В., втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-72/11.04.2020г.,
издадена от Директора на Регионална здравна инспекция гр. В..
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. В. да заплати
на Й.А.Д., ЕГН: ********** сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, разноски по
делото.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. В. да заплати
на Ю.М.И. – К. *** сумата от 10 /десет/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. В. да заплати
на В.В.С., ЕГН: ********** сумата от 40 /четиридесет/ лева, разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.В.С., ЕГН: **********,
Регионална здравна инспекция гр. В. да бъде осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: