Р Е Ш Е Н И Е
№….........../29.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6373 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, срещу З.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 6609,90 лв.,
представляваща непогасена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2017 г., сключен между „****“
АД и З.А.Х., починала на 12.02.2018 г., чието наследство е изрично прието от
ответника З.И.Х. по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда
– 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 910,39 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за
периода от 07.02.2018 г. до 20.10.2019 г., сумата
от 130 лв., представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 07.03.2018 г. до 20.10.2019 г., сумата от 14,69 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода
от 21.10.2019 г. до 29.10.2019 г., и
сумата от 120 лв., представляваща разходи
при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 17733/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, както и
евентуално съединени с тях
осъдителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1
и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същите суми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 02.06.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 11.09.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД и З.А.Х.
бил сключен договор за кредит за текущо потребление при Общи условия, по силата
на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 7000 лв.
със срок на издължаване от 72 месеца, считано от усвояването. Кредитът бил
усвоен на 11.09.2017 г. по посочена в договора разплащателна сметка. Страните
договорили олихвяването на заетите средства с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 8,2 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР
и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,932 % при изпълнение на
Условията по програма *** Партньори плюс, съобразно приложение № 2 към
договора. По време на действие на договора лихвата била намалявана едностранно
от банката при промяната на лихвообразуващия индекс. Погасителните вноски по
кредита били погасени до вноска с падеж 07.02.2018 г., вкл., след което
плащанията били преустановени. На 12.02.2018 г. починал кредитополучателят З.А.Х.
и в инициирано от банката охранително производство по чл. 51 ЗН нейният
наследник З.И.Х. (настоящ ответник) приел наследството, което било вписано в
особената книга, водена при ВРС, по ч.гр.д. № ***/2018 г. Въпреки приемането на
наследството обаче ответникът не извършил никакви плащания по кредита и поради
допуснатото просрочие на 20 погасителни вноски с падежи 07.03.2018 г. –
07.10.2019 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
ответникът бил надлежно уведомен на 19.09.2019 г. Снабдила се и със заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за дължимите суми по
кредита за главница от 6609,90 лв.,
възнаградителна лихва от 910,39 лв. за периода от 07.02.2018 г. до 20.10.2019
г., обезщетение за забава до предсрочната изискуемост от 130 лв. за периода от
07.03.2018 г. до 20.10.2019 г., обезщетение за забава след предсрочната
изискуемост от 14,69 лв. за периода от 21.10.2019 г. до 29.10.2019 г., както и
за разходи при изискуем кредит от 120 лв. Последните били дължими съгласно
Тарифата на банката, към която договорът препращал и с чието съдържание
кредитополучателят бил запознат. Разходите били за извършените от банката
действия по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост и не
представлявали такса по кредита, а имуществени вреди с предварително определен
фиксиран размер. Длъжникът възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение,
поради което на ищеца били дадени указания за иницииране на исков процес.
По тези съображения по същество
ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове. В условията на
евентуалност – в случай че не се установи по делото да е настъпила твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита, моли за осъждане на ответника за същите
суми.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител гл.юрк. Б.Ч.,
поддържа исковата молба и обективираното е нея искане и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, действащ
чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит,
като се позовава на чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 2, т. 12 ЗПК. Оспорва
облигационното правоотношение между наследодателя на ответника и банката с
твърдения, че договорът не бил подписан от посочения кредитополучател. В тази
връзка оспорва автентичността на
подписите, положени за З.Х., в договора и свързаните с него документи. Оспорва
също получаването на уведомлението за предсрочната изискуемост от ответника,
респ. автентичността на положения от него подпис върху нотариалната покана. В
условията на евентуалност оспорва дължимостта на претендираната възнаградителна
лихва и разходи при изискуем кредит. Счита, че при уговарянето на разходите не
била спазена разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
С тези аргументи моли за отхвърляне на
предявените искове.
В открито съдебно заседание особеният
представител на ответника адв. Р.И. оттегля оспорването на документите, носещи
подписа на кредитополучателя З.Х., и поддържа отговора в останалата му част.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2017
г. (л. 8-10), сключен между „Б.Д.“ ЕАД и З.А.Х., се установява, че банката се е
задължила да отпусне на посоченото физическо лице кредит в размер на сумата от 7000
лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените му средства
заедно с възнаградителна лихва, при преференциален годишен лихвен процент от 8,20
%, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR (0,268 % към датата на
договора) и преференциална фиксирана надбавка от 7,932 % (в случай на изпълнение
на Условията по програма *** Партньори плюс) и годишен процент на разходите от 9,35
%. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 72 месеца, считано от датата на
усвояването му по посочената разплащателна сметка с титуляр З.Х.. Съгласно
договора погасяването се извършва чрез същата разплащателна сметка и е
разсрочено на отделни месечни анюитетни вноски с падежна дата 7-мо число на месеца,
посочени в погасителен план – приложение № 1 към договора. В клаузата на чл. 11 от
договора е обективирано съгласие на кредитополучателя за събиране на суми от
негови сметки в банката за удовлетворяването й при неизпълнение на задълженията
по кредита. Според чл. 17 от договора кредитополучателят заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които **** прилага по извършени
услуги на клиента. Договорът е сключен при Общи условия, към които чл. 18
изрично препраща.
От приложения погасителен план
(л. 18-21) се установява, че плащанията по кредита са разсрочени на 72 месечни погасителни вноски с
падеж 7-мо число на съответния месец, първите 71 от които в размер на по 125,42
лв., а последната – в размер на 114,94 лв., всички включващи съответна част от
дължимата главница и договорна лихва, както и такса от 2 лв. Отразена в плана е
дата на първо погасяване на 07.10.2017 г. и краен срок за издължаване до 11.09.2023
г. Общо дължимата от потребителя сума е посочена в размер на 9054,76 лв., от
която 7000 лв. главница, 1875,76 лв. лихва и 179 лв. такса.
Приобщени са и уговорените
между страните преференциални Условия по стандартен кредит за текущо
потребление – приложение № 2 към договора (л. 23 и сл.). В т. 2 от Условията са
посочени лихвените условия, при които се дължи уговорената преференциална
лихва, като клаузата на т. 7 предвижда, че при нарушаване на същите
кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се променя, като максималният лихвен процент, до
който може да достигне, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните
изменения на променливата му компонента.
Приложени са също и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление (л. 11 и сл.), които са подписани от страните на всяка страница. В
чл. 7.1. и сл. от ОУ е предвидена възможност за кредитора да променя
едностранно лихвения процент по кредита, уговорен като зависим от стойността на
6-месечния SOFIBOR, два пъти в годината, съобразно обявената на интернет
страницата на БНБ котировка на лихвения индекс, като новият размер на индекса
се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му и въз основа
на неговата промяна кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница. Според чл. 18.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за
забава от 10 процентни пункта, а след предявяване на молба за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната
лихва по чл. 86 ЗЗД. Случаите, при които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, са посочени неизчерпателно в клаузата на чл.
19.1. от ОУ, сред които е и хипотезата на всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница (чл. 19.1., т. 1). В чл. 24-28 от ОУ е
регламентирано правото на кредитополучателя да се откаже от сключения договор
за потребителски кредит, вкл. условията и сроковете за това, както и правните
последици.
Приета е и подписана от кредитополучателя Тарифа за такси по кредити за
текущо потребление (л. 22), в т. 5 от която е предвидено заплащането на разходи
при изискуем кредит във фиксиран размер от 120 лв.
От приложеното удостоверение за наследници от дата 06.07.2018 г. (л. 36) се
изяснява, че кредитополучателят З.А.Х. е починала на 12.02.2018 г., като е
оставила за законен наследник нейния син З.И.Х. (настоящ ответник).
Предвид смъртта на длъжника по процесния потребителски договор, на
20.06.2018 г. банката е подала молба по чл. 51 ЗН до РС-Варна с искане за
определяне на срок на наследника за приемане, респ. отказ от наследството, въз
основа на която е образувано ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-Варна. Последното
е изискано за послужване и приобщено към доказателствата. От материалите му се изяснява, че призовката
до З.Х., ведно с подлежащите на връчване книжа, сред които и процесният договор
за кредит, ОУ и погасителен план, е получена от него по реда на чл. 46 ГПК на
22.08.2018 г. Изяснява се, че Х. е бил представляван по делото от упълномощения
от него адв. Георги Аврамов, както и че се е явил лично в проведеното на
09.11.2018 г. открито съдебно заседание и е заявил, че приема наследството. Охранителният
процес е приключил с влязло в сила решение № ***от 28.11.2018 г., с което съдът
е постановил да се впише в особената книга, водена при РС-Варна, заявеното от З.Х.
приемане на наследството, останало след смъртта на майка му З.Х., на основание
чл. 49, ал. 1 ЗН. В изпълнение на съдебния акт приемането е вписано под № ***/2018
г.
Видно от приложената покана от
27.08.2019 г. (л. 30), след приключване на производството по чл. 51 ЗН банката
е отправила уведомление до приелия наследството длъжник за обявяване предсрочната
изискуемост на договора за кредит от 11.09.2017 г., сключен от неговия
наследодател. Връчването на поканата е възложено на ЧСИ Н. ***с рег. № *** на
КЧСИ и съгласно обективираната върху нея разписка, съставена от връчителя (сътрудник при съдебния изпълнител) и
подписана от него и от адресата, поканата е получена лично от З.Х. на
19.09.2019 г.
Автентичността на разписката в
частта, съдържаща подпис на ответника, е оспорена своевременно от особения му
представител по делото, поради което и при заявеното от ищеца желание да се
ползва от документа, с протоколно определение от 15.02.2021 г. е открито
производство по чл. 193, ал. 2 ГПК по проверка на неговата истинност в
оспорената част и е допуснато провеждането на съдебно-почеркова експертиза (л.
108). От приетото и неоспорено от страните заключение по същата (л. 123 и сл.)
се установява, че положеният върху оспорената разписка подпис за получател е
изпълнен от ответника З.Х..
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 99 и сл.)
се изяснява, че кредитът е изцяло усвоен на 11.09.2017 г., когато е постъпила
уговорената сума от 7000 лв. по посочената в договора разплащателна сметка на
кредитополучателя. Установява се още, че дължимите погасителни вноски са изцяло
погасени до тази с падеж 07.02.2018 г., вкл., след което плащанията са
преустановени и от падежа на първата незаплатена вноска (07.03.2018 г.) до датата
на подаване на заявлението в съда (20.10.2019 г.) допуснатата забава е 601 дни.
Вещото лице Р. С. определя непогасените задължения по кредита в размер на
следните суми: 6609,90 лв. главница, вкл. предсрочно изискуема, 836,26 лв.
договорна лихва за периода 07.03.2018 г. - 19.09.2019 г. (л. 101) и 910,59 лв.
за периода 07.03.2018 г. - 29.10.2019 г. (л. 104), 129,99 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено за периода 07.03.2018 г. –
20.10.2019 г. върху просрочената падежирала главница, 14,69 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено за периода 21.10.2019 г. –
29.10.2019 г. върху цялата главница, и 120 лв. такса разходи при изискуем
кредит. Според заключението за периода на действие на договора посоченият в първоначалния
погасителен план годишен лихвен процент от 8,2 % е намаляван от банката, като
от 15.01.2018 г. до 14.01.2019 г. главницата е олихвявана с редовна лихва в
размер на 8,095 %, а от 15.01.2019 г. до 20.10.2019 г. – с лихва от 8,055 %. Тази
промяна е съобразена и от вещото лице при определяне на дължимата незаплатена
възнаградителна лихва за процесния период. Чрез експертизата се изяснява още,
че както преди, така и след отнасянето на кредита като предсрочно изискуем,
банката е начислявала наказателна лихва от 10 % годишно, съответстваща на
законната лихва за забава, и само върху непогасената главница.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 17733/2019
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 29.10.2019
г. заявление от „Б.Д.” ЕАД срещу З.Х. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесните суми, както и че
вземанията по заповедта са оспорени своевременно от длъжника (сега ответник)
чрез подадено бланково възражение по чл. 414 ГПК по образец, и кредиторът е
предявил настоящите установителни искове в указания му от заповедния съд едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Допустими са също и евентуално съединените с тях осъдителни искове за
същите суми, при заявеното вътрешнопроцесуално условие за тяхното разглеждане –
ненастъпила предсрочна изискуемост, на която са основани установителните претенции.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
за главница, договорна и законни лихви, както и такса разходи по договор за потребителски
кредит, сключен между ищеца и наследодателя на ответника. Поради това и основателността
на посочените претенции е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
облигационно правоотношение въз основа на процесния договор за кредит, 2.)
точното изпълнение на поетите от ищеца задължения, вкл. предоставянето на
уговорената сума, 3.) настъпило наследствено правоприемство между починалия
кредитополучател и ответника, 4.) настъпила изискуемост на задълженията в
претендирания размер, както и 5.) неизпълнение на същите от страна на
ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
Страните не спорят, а се установява и от коментираните писмени
доказателствени средства, че на 11.09.2017 г. е сключен договор за кредит за
текущо потребление при ОУ между ищеца „****“ АД и З.Х. - майка на ответника.
Въз основа на договора банката се е
задължила да предостави на физическото лице кредит за лични (текущи) нужди с
уговорено разсрочено връщане на средствата, поради което същият има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г.) и възникналото облигационно правоотношение се регулира от
разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ., бр. 59 от
29.07.2016 г., действаща към момента на сключване на сделката. Материалноправните норми на закона
са императивни и за спазването им, в т.ч. и за наличието на неравноправни
клаузи в договора, съдът следи служебно – арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК.
От гореизложеното съдържание на потребителския договор се установява, че са
спазени изискванията на ЗПК и същият е валиден, а възраженията на
особения представител в обратна насока - неоснователни. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин, както и с еднакъв шрифт по вид, формат и размер,
не по-малък от 12, с което е спазена регламентираната в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма
за действителност на договора. В съдържанието му е поместена и
необходимата за потребителя задължителна информация по чл. 11, ал. 1, т. 7-10 и
т. 20 ЗПК относно общия размер на кредита и начина на усвояването му, приложимия лихвен процент,
методиката за изчисляване и условията за неговата промяна, годишния процент на
разходите, вкл. взетите предвид допускания за определянето му и общата сума,
дължима от потребителя, както и правото на последния да се откаже от договора в
определен срок. Приложен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Липсата
на информация за погасителните планове по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК в
съдържанието на договора към момента на сключването му
не опорочава сделката, тъй като задължението на кредитора да предостави на
потребителя тези планове възниква по време на изпълнението и при поискване,
каквото няма данни да е било отправено.
Както договорът, така и приложимите към него Общи условия, са подписани от страните
на всяка страница, в съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПК, и автентичността на тези
документи не е оспорена, поради което съдът намира, че е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение между банката - ищец и потребителя З.Х..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, е доказано също и усвояването на банковия кредит чрез
превеждането на уговорената сума от 7000 лв. по посочената разплащателна сметка
на кредитополучателя. Това обстоятелство се потвърждава и от извършените
частични плащания, установени от същото експертно заключение, които може да
бъдат тълкувани като извънсъдебно признание на възникналия дълг.
На основание чл. 9, ал. 1 ЗПК след получаването на средствата за
потребителя е възникнало насрещно задължение да върне на банката предоставената
му главница заедно с възнаградителна лихва на уговорените погасителни вноски и
при настъпване на посочения в погасителния план техен падеж. Клаузите от
договора и ОУ, предвиждащи заплащането на възнаградителната
лихва, съдържат необходимата за потребителя информация по чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК и размерът на лихвата е уговорен в рамките на свободата на договаряне по
чл. 9 ЗЗД и в съответствие с изискванията за добросъвестност. От събраните
доказателства се изяснява, че при действието на договора лихвата е намалявана едностранно
от банката при спад на приложимия лихвен индекс, поради което съдът не намира
за необходимо да обсъжда валидността на уговорката, регламентираща правото на
кредитора да извърши тази промяна, от която в крайна сметка са настъпили
изгодни за потребителя (съответно за наследника му) правни последици. По тези
съображения бланкетното възражение на особения представител за недължимост на
възнаградителната лихва по кредита се явява неоснователно. Отделно от това,
цитираната от него по повод възражението клауза на чл. 18, ал. 2 ОУ касае
плащането на наказателна, а не на възнаградителна лихва.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
допусната забава в плащането на 20 погасителни вноски – хипотеза, попадаща в
предметния обхват на т. 18.2. от ОУ, предвиждаща неблагоприятните последици за
длъжника при просрочие над 90 дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането
на заповедния съд.
От доказателствата се установява, че кредитът е обслужван редовно до
07.02.2018 г., когато е извършено последното плащане, покриващо вноската със
същата падежна дата, след което плащанията са преустановени, като на 18.02.2018
г. кредитополучателят З.Х. е починала. След смъртта на последната и приемането
на наследството от ответника З.Х., явяващ се неин единствен законен наследник
от първи ред, задълженията на кредитополучателя по договора са преминали в
неговия патримониум по силата на универсалното наследствено правоприемство,
считано от откриване на наследството на 18.02.2018 г. – арг. от чл. 60, ал. 1
във вр. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 48 във вр. чл. 1 ЗН. В охранителното производство
по чл. 51 ЗН молителят (сега ищец) се е легитимирал като заинтересовано лице
именно въз основа на качеството му на кредитор по процесния договор за кредит и
е представил същия към молбата, ведно с приложимите към него ОУ и погасителен
план. Препис от тези книжа са връчени на ответника на 22.08.2018 г. и той е
взел участие по образуваното ч.гр.д. № ***/2018 г. на РС-Варна, вкл. чрез
упълномощен от него адвокат, като е заявил лично пред съда, че приема
наследството. При така установените факти съдът намира, че ответникът е узнал за задълженията на наследодателя му най-късно с
получаване на документите на 22.08.2018 г. и след изтичане на 7-дневния срок по
чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тоест на 30.08.2018 г. той е изпаднал в забава за
падежиралите до тогава погасителни вноски с падежи от 07.03.2018 г. до
07.08.2018 г., вкл., станали изискуеми след смъртта на наследодателя му. След
30.08.2018 г. той е бил длъжен да погасява и останалите вноски по кредита при
настъпване на техния падеж, съобразно известния му вече погасителен план, без
да е необходима нарочна покана от кредитора за плащане по тях, която да го
постави в забава. В този смисъл – решение № 63 от 29.07.2019 г. по т.д. №
1528/2018 г. на ВКС, II т.о., в което се приема, че при уговорено разсрочено
плащане на предоставената по договор за кредит сума на погасителни вноски с
посочен падеж и краен срок за издължаване не може да се приеме, че след
изтичане на 7 дни от поканата наследниците на кредитополучателя изпадат в
забава за връщане на цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка
отделна вноска трябва да им бъде изпращана покана. Договорът запазва действието
си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по
него, в качеството им на универсални правоприемници, поради което предвидената
в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД покана се отнася за неизвестните за
тях задължения, настъпили след смъртта на кредитополучателя, а при наличие на
знание за тези задължения наследниците са длъжни да погасяват съответните
погасителни вноски на техния падеж съгласно договорните клаузи.
При така определения
начален момент на забавата на ответника следва, че до м. септември 2019 г.
неговото просрочие в плащането на наследените задължения е продължило повече от
90 дни, съответно е настъпило уговореното в т. 18.2. от ОУ към договора
за кредит обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на
длъжника срок.
За установяване на субективната предпоставка на предсрочната изискуемост
ищецът е ангажирал по делото нарочна писмена покана от 27.08.2019 г., съдържаща
волеизявлението му в този смисъл. Поканата е отправена до ответника, в
качеството му на наследник, приел наследството на кредитополучателя, и върху
същата е положен негов подпис, с който е удостоверено получаването й на
19.09.2019 г. В хода на откритото на основание чл. 193, ал. 2 ГПК производство
по проверка истинността на така съставената и оспорена от особения представител
разписка е доказана автентичността на документа посредством заключението на
проведената съдебно-почеркова експертиза, според което подписът действително е
изпълнен от З.Х.. Съдът кредитира напълно заключението, тъй като е изготвено от
квалифицирано вещо лице, притежаващо необходимите специални знания в областта
на графологията, и дава категоричен отговор на поставената задача въз основа на
сравнителен материал от независим и достоверен източник (Сектор „БДС“ към ОД на
МВР – Варна). С оглед на резултата от проверката, потвърждаващ истинността на
частния документ, съдът приема, че оспорването му е недоказано и поканата е надлежно
връчена на ответника по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр. чл. 45 ГПК на
отразената в документа дата (19.09.2019 г.), предхождаща подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда (29.10.2019 г.).
Следователно са изпълнени посочените по-горе кумулативни предпоставки и предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 19.09.2019 г., когато универсалният правоприемник на
кредитополучателя е уведомен за промяната в сключения от неговия наследодател
договор, по който той самият е изпаднал в забава със съответно уговорената релевантна
продължителност.
Към тази дата са настъпили и правните последици на упражненото потестативно
право на кредитора, като е отпаднало действието на уговорения погасителен план и цялата неизплатена главница, включена
в погасителните му вноски, е станала изискуема. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза същата възлиза в размер на претендираната сума
от 6609,90 лв., поради което
установителният иск за главница следва да бъде изцяло уважен, ведно със
законната лихва, считано от подаването на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
До датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи и падежиралата
възнаградителна лихва по кредита, а след това уговореното възнаграждение за
ползване на предоставените средства не се дължи, предвид упражнения избор на
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок и
преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника. В този
смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС, според които размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата)
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането.
Съобразявайки тези принципни правила, съдът приема, че в разглеждания
случай възнаградителната лихва по
кредита е дължима за периода от 07.03.2018 г., когато е настъпил падежът на
първата погасителна вноска, включваща неизплатена част от лихвата, до настъпването на предсрочната
изискуемост на 19.09.2019 г. Според заключението
на счетоводната експертиза за този период дължимата лихва възлиза на 863,26 лв., поради което до тази сума
искът следва да бъде уважен и отхвърлен като неоснователен за разликата до
пълния предявен размер от 910,59 лв., както и за периодите от 07.02.2018 г. до 07.03.2018
г. и от 19.09.2019 г. до 20.10.2019 г.
С оглед доказаното просрочие на наследствения дълг, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за ответника е възникнало и задължение
за заплащане на обезщетение за забава върху неизплатените задължения в размер
на законната лихва. Въпреки предвидения в договора по-висок наказателен
лихвен процент, по делото е установено, че банката не е приложила същия и е
начислявала само законна лихва в размер на 10 % върху просрочената главница,
поради което обсъждането валидността на въпросната клауза за наказателна лихва
(по същество мораторна неустойка) е безпредметно. Именно законна лихва върху
главницата се претендира и в настоящото производство, съобразно наведените в
исковата молба твърдения (л. 5 от делото).
По изложените по-горе съображения съдът приема, че на 30.08.2018 г.
ответникът е изпаднал в забава за заплащането на главница в общ размер на
470,22 лв., включена в погасителни вноски с падежи от 07.03.2018 г. до
07.08.2018 г., вкл. (съобразно справката на л. 43 и таблицата на вещото лице на
л. 101, отразяващи актуалния размер на включената във вноските главница след
намаляването на редовната лихва), респ. върху тази обща сума е дължима законна
лихва, считано от 30.08.2018 г. След 30.08.2018 г. до датата на предсрочната
изискуемост (19.09.2019 г.) действието на погасителния план следва да бъде зачетено
и лихвата за забава се дължи върху съответните части от главницата, включени в
падежиралите погасителни вноски с падежи от 07.09.2018 г. до 07.09.2019 г.
вкл., и за времето от падежа на всяка вноска до заявения краен момент на начисляване
на лихвата – 20.10.2019 г. Така общо
дължимата за периода от 30.08.2018 г. до 20.10.2019 г. лихва за забава върху
неизплатената редовно падежирала главница възлиза в общ размер на сумата от 113,78
лв., от която 50,42 лв. лихва върху главницата от 470,22 лв. по погасителни
вноски с падежи от 07.03.2018 г. до 07.08.2018 г., вкл. (изчислена от съда
посредством програмен продукт „Апис финанси“), и 63,36 лв. лихва върху
главницата по погасителните вноски с падежи от 07.09.2018 г. до 07.09.2019 г.
вкл. (съобразно изчисленията на вещото лице по таблицата на л. 101-102 от
делото). Следователно до тази сума и период искът следва да бъде уважен и
съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 130 лв. и за
периода от 07.03.2018 г. до 30.08.2018 г.
След настъпването на предсрочната изискуемост лихвата за забава е дължима
върху целия неизплатен остатък от главницата в размер на 6609,90 лв. и съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът й възлиза на 14,69 лв.
Същият надвишава претендираната сума от 14,51
лв., поради което тази акцесорна претенция по чл. 33, ал. 1 ЗПК за периода от 21.10.2019 г. до 29.10.2019 г.
следва да бъде уважена в пълен размер.
Освен установителните искове за главница и лихви по
процесния договор, предмет на разглеждане е и обективно кумулативно съединен с
тях установителен иск за сумата от 120 лв., представляваща такса разходи при изискуем кредит по т. 5 от Тарифата на
банката. Дължимостта на тази такса е изрично оспорена от особения
представител на ответника с отговора на исковата молба, което правоизключващо
възражение настоящият съдебен състав намира за основателно по следните
съображения:
Според чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.
Обсъжданата такса е уговорена в противоречие с цитираните императивни
правила. Същата е предвидена в Тарифата на банката, към която препраща
договорът за потребителския кредит, и е посочена там във фиксиран размер от 120
лв., но в нито един от двата документа не се съдържа пояснение в какво точно се
изразяват тези разходи и за какво действие се дължат. От даденото наименование
на таксата „разходи при изискуем кредит“ следва
също така, че начисляването й изобщо не е свързано с предоставени от
кредитора допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които да
оправдаят насрещната парична престация на потребителя. Нещо повече - според
твърденията на ищеца таксата е съизмерима с претърпените от него вреди във
връзка с извършените действия по уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост, поради което уговарянето й е свързано с управлението на
просрочения кредит и пряко противоречи на забраната на чл. 10, ал. 2 ЗПК. Не на
последно място следва да се отбележи още, че предсрочната изискуемост е
обусловена от забавата на длъжника, респ. възлагането на допълнителни задължения
в негова тежест, независимо от формалното им наименование (такса, неустойка и
пр.), води до недопустимо разширяване на отговорността му при допуснато
просрочие над нормативно установения в чл. 33, ал. 2 ЗПК лимит в размер на
законната лихва върху стойността на забавеното плащане.
Така посочените противоречия на клаузата на т. 5 от Тарифата на банката с изискванията на закона водят
до положителен извод за нейната нищожност, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Затова и начислената въз основа на нея такса разходи при изискуем кредит е
недължима, респ. предявеният иск за установяване съществуването на това вземане
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид гореизложените мотиви за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди сезирането на заповедния съд
със заявлението по чл. 417 ГПК, поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие не се е сбъднало
и евентуално съединените осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани по
същество.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото исково производство в
размер на сумата от 984,94 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, при сторените такива от общо 1008,70 лв.,
от които 258,70 лв. за заплатена държавна такса (л. 53), 450 лв. депозит за
особен представител (л. 70), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 92) и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 205,70 лв. (155,70 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част
от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 200,86 лв.
Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски нито по заповедното дело, нито в исковия
процес, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Според т. 7 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
особеният представител не дължи държавни такси и разноски, тъй като задължена
за тях е представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането
им, като дължимите суми следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна,
съобразно изхода на делото. В случая по искане на особения представител на
ответника е допусната съдебно-почеркова експертиза при изплатен от бюджета на
съда депозит за вещо лице в размер на 150 лв., поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Варна сумата от 146,47 лв., съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът – 3,53 лв., съразмерно с отхвърлената
част от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът З.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „****” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 6609,90 лв. (шест хиляди
шестстотин и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща непогасена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2017 г., сключен
между „****“ АД и кредитополучателя З.А.Х., починала на 12.02.2018 г., чието
наследство е изрично прието от ответника З.И.Х. и вписано под № ***/2018 г. в
особената книга за приемане и отказ от наследство, водена при Районен съд –
Варна въз основа на решение № ***/28.11.2018 г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда
– 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 863,26 лв. (осемстотин
шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 07.03.2018 г. до 19.09.2019 г., сумата от 113,78 лв. (сто и тринадесет
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 30.08.2018 г. до 20.10.2019 г. върху редовно падежиралата главница, както и сумата от 14,69 лв. (четиринадесет лева и шестдесет и девет
стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2019
г. до 29.10.2019 г. върху предсрочно изискуемата главница, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. 17733/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове, както следва: иска за договорна възнаградителна лихва – в частта
за разликата над сумата от 863,26 лв. (осемстотин шестдесет и три
лева и двадесет и шест стотинки) до
пълния предявен размер от 910,39 лв.
(деветстотин и десет лева и тридесет и девет стотинки) и за периодите от 07.02.2018 г. до 07.03.2018 г. и от 19.09.2019 г.
до 20.10.2019 г., иска за лихва за
забава върху редовно падежиралата главница – в частта за разликата над сумата от 113,78 лв. (сто и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 130 лв. (сто и тридесет лева) и за периода от 07.03.2018 г. до
30.08.2018 г., както и изцяло иска за начислена такса разходи по изискуем кредит в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева).
ОСЪЖДА
З.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „****” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 984,94 лв. (деветстотин осемдесет и четири лева и деветдесет
и четири стотинки), представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
ОСЪЖДА З.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „****” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 200,86 лв. (двеста лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА З.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 146,47 лв. (сто четиридесет и шест лева и четиридесет
и седем стотинки), представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещо лице по допусната по искане на особения представител на ответника
съдебно-почеркова експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 3,53 лв. (три лева и петдесет и три стотинки),
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по
допусната по искане на особения представител на ответника съдебно-почеркова
експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: