№ /25.01.2021 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ състав, в публичното съдебно заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2533 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.128 ал.1 т.8 от АПК и е образувано по искова молба от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
София, за обявяване нищожността на влязлото в законна сила определение
№2405/09.11.2020г по адм.д.№2468/20г на АС – Варна, ХХІІІ с-в, с което е
отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, наложена
със Заповед №330-ФК/07.11.2020г на ищеца: запечатване на снек бар „Е.Д.“ в
гр.Варна, бул. „Ц.О.“ №164, стопанисван от „МАГА-МДЖ“ ООД, ЕИК *********, за
срок от 14 дни, и ЦУ на НАП са осъдени да заплатят на дружеството разноски по
делото в размер на 500лв.
С молбата се твърди, че разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ, наложено със Заповед №330-ФК/07.11.2020 г., не
присъства в същата – в нея липсват както изрично разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ, така и изложени мотиви в този смисъл. Излага
се, че в случай на допуснато предварително изпълнение дружеството е щяло да
бъде уведомено, съответно е щяло да има възможност да упражни правото си да
обжалва. Твърди се, че изводите на съда за допуснато предварително изпълнение
се основават единствено от датата на разписката. Посочената дата е определена
от орган по приходите, в чиято компетентност не влиза правомощието да определя
предварително изпълнение на индивидуалния административен акт. Посочва се, че
компетентен да постанови предварително изпълнение е единствено издателят на
заповедта – Красимир Ангелов Ангелов, в качеството му на Началник отдел
„Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „ФК“. Навеждат
се доводи, че определеният ден и час за изпълнение на заповедта противоречат на
вписаното в нея, че действията по запечатването следва да се извършат до 15 дни
от влизане в законна сила на заповедта. Изложени са доводи, че разписката за
връчване на ПАМ не представлява част от заповедта, с която е наложена ПАМ.
Твърди се че съдът се е произнесъл по несъществуващ спор. С тези съображения,
се настоява Определението на АС – Варна да бъде обявено за нищожно, като
претендират и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по иска „МАГА – МДЖ” ООД, представлявано от
управителя Г.Н. чрез пълномощника му адв.Д.Д. ***, изразяват становище за
допустимост и основателност на така предявения иск с оглед доказателствата по
делото. Предвид факта, че дружеството не е станало причина за образуване на
производството, както и че признават иска, молят на осн.чл.78 ал.2 от ГПК, приложим
по препращането на чл.144 от АПК, разноски в тяхна тежест да не бъдат
възлагани.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №330-ФК/04.11.2020г на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на
осн.чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и ал.3, и чл.187 ал.1 от ЗДДС на „Мага-МДЖ“ ООД –
Варна е приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект Снек-бар „Е.Д.“, находящо се в гр.Варна, ***, стопанисван от дружеството,
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В Заповедта се изложени мотиви
за продължителността на така определения срок, както и следния текст:
„Запечатването следва да се извърши в срок до 15 (петнадесет) дни от датата на
влизане в законна сила на заповедта за ПАМ.“. По жалбата на „Мага-МДЖ“ ООД
против разпореждането за предварително изпълнение на Заповед
№330-ФК/04.11.2020г е образувано ч.адм.д.№2468/2020г на Адм. съд – Варна, ХХІІІ
с-в, приключило с определение №2405/09.11.2020г., с което разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта е отменено, „Мага-МДЖ“ ООД е осъдено да
заплати по сметката на съда ДТ от 50лв. за образуване на делото, а ЦУ на НАП са
осъдени да заплатят на „Мага-МДЖ“ ООД сторените в производството разноски от
500лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Видно от мотивите на
определението, съдът е приел, че в самата заповед за ПАМ липсва разпореждане за
предварителното й изпълнение, но такова е обективирано в разписката за
връчването му, където е определена дата на запечатването 10.11.2020г – 11:00ч.
При тези констатации съдът приел, че от една страна в случая липсват изложени
от административния орган мотиви за допускане на предварителното изпълнение, а
от друга е налице и противоречие между нейното съдържание относно изпълнението
на заповедта в срок до 15 дни след влизането й в сила, и насрочената с разписката
дата за такова изпълнение.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
С оглед характера на определение № 2405/09.11.2020г.
по адм.д. № 2468/2020 г. на Административен съд – Варна, то представлява
съдебен акт, по отношение на който е допустимо предявяване на иск за
обявяването му за нищожен от страна, участвала в производството, в което е
постановено, и чиято правна сфера то засяга неблагоприятно. Доколкото в АПК не
е уреден срок, с изтичане на който да се преклудира правото на иск по чл.128
от АПК и да се
иска обявяване нищожност на решение, респ. на определение на административните
съдилища, претенцията на ищеца с исковата му молба от 2020г. се явява допустима.
Аргумент за допустимостта на иска е и влезлия в сила от 01.01.2019г. нов чл.128а
ал.1 от АПК, който
изрично сочи, че безсрочно могат да се подават искове за обявяване на нищожност
на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на
производството, постановени от административните съдилища или от ВАС. Същевременно
определението не е било предмет на инстанционен контрол, в който да е била
обсъждана валидността му съгласно чл.218
ал.2 от АПК - служебно
или по твърдения на страните, поради което се налага извода, че за началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП е налице правен
интерес и активна процесуална легитимация за предявяване на иск за обявяване на
нищожността му. Искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена
от липса на надлежно проведено касационно производство, завършило с произнасяне
по съществото на правния спор. Нищожното решение/определение не поражда правни
последици, но създава опасна привидност за признати права, поради което е нужно
да бъде прогласена нищожността му с оглед правна сигурност и защита на правата
и законните интереси на гражданите и организациите.
При разглеждането на иска по същество, съдът изразява
следните съображения:
Настоящото исково производство, макар и провеждано по
реда на АПК, е с диспозитивно начало, за разлика от останалите, регламентирани
в същия кодекс, при които действа засилено
служебно начало. Поради приложимите правила на диспозитивното начало, предметът
на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез
основанието и петитума на иска му. При преценката на основателността на иска по
чл.128
от АПК съдът
следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните
актове, като при проверката е обвързан изцяло от заявените в исковата молба
основания за нищожност на решението/определението, и следва да преценява
наличието именно на този порок при тяхното изследване и съобразяване. Заявеното
с настоящата искова молба основание за нищожност на определението е, че съдът
се е произнесъл по несъществуващ спор, т.е. липса на предмет.
Въпреки че законодателят не е посочил конкретни
пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, вкл. и на съдебно
определение, то те са изяснени не само от правната теория, но и от съдебната
практика – за първи път най-общо в т.8 от Постановление 1 от 10.11.1985г. на
Пленума на Върховния съд: „Разпоредбата на чл.209
ал.2 и ал.3 от ГПК за пръв път уреди процесуалната
защита срещу нищожните решения. Нищожното решение не поражда правни последици,
но създава привидност за признати и присъдени права, за приложимост на чл.219 - 224 от
ГПК. То може да
се обжалва в срока по чл.197
от ГПК. Когато
второинстанционният съд установи, че решението е нищожно, той обявява неговата
нищожност. В зависимост от основанието за нищожността той може: да прекрати производството,
а ако искът подлежи на разглеждане от друг орган, да му изпрати делото по
подсъдност или подведомственост; да върне делото за ново разглеждане от същия
ред, ако разглеждането е в негова компетентност и той ще започне производството
от процесуалното действие, довело до нищожност на решението. Чл.210
от ГПК не може да
се приложи, когато и следващото решение е нищожно.“.
В практиката на ВАС и ВКС трайно е възприето, че
решенията са нищожни, ако са налице особено съществени пороци, между които е и
пълната неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и
по пътя на тълкуването, включително чл.251
от ГПК, приложим по
препращането на чл.144
от АПК, или чрез поправяне по чл.175
от АПК.
Неяснотата в съображенията на съда, изложени в
съдебния акт, може да бъде приравнена на липса на мотиви, което обаче
съставлява нарушение на съдопроизводствените правила – чл.172а
ал.2 от АПК. Според
трайната практика на ВАС и ВКС, мотивите не са част от съдебното решение и
липсата на мотиви не се приравнява на липсата на надлежно волеизявление, поради
което не води до нищожност на съдебното решение.
Необоснованост на решението ще е налице, когато
неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни
умозаключения, които не могат да са логически следствия от събраните
доказателства, т.е. направени са неправилни фактически изводи, които
противоречат на опита и/или научното познание при преценката на
доказателствата.
Следователно няма да е налице нищожност на решението,
а неправилност в случаите на немотивираност – на допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила или на необоснованост, щом е ясно и установимо
какво е постановил съда по искането, с което е бил сезиран.
Нищожността на решението се различава и от
недопустимостта, защото неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви
мотиви нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването
или упражняването на правото на иск.
С Тълкувателно решение № 1/10.02.2012г. на Върховния
касационен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2011г., задължително за
всички съдилища на осн.чл.130
ал.2 от ЗСВ, е прието, че
нищожно е съдебното решение, постановено: от ненадлежен орган или в ненадлежен
състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, има
абсолютна неразбираемост на волята на съда, или е неподписано.
Определението, чиято нищожност се иска да бъде
прогласена от съда, е постановено от законен състав на съответния съд, в
рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на изискуемата
писмена форма, подписано е, а формираната в мотивите воля на съда е разбираема
и логически последователна, което обуславя яснота и на диспозитива.
Определението
обаче е постановено при липса на предмет.
С
определението си съдът е приел, че в Заповед №330-ФК/07.11.2020 за прилагане на
ПАМ не се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, и в нея липсват
както мотивна, така и разпоредителна част в тази насока. Напротив - еднозначно
е посочено, че запечатването, т.е. изпълнението на ЗПАМ, следва да се извърши в
срок до 15 дни от датата на влизането й в законна сила. Независимо от горното
съдът е приел, че такова разпореждане представлява посочването на датата
10.11.2020г в разписката за връчване на ЗПАМ на представляващия дружеството.
Настоящият
съдебен състав споделя становището на ищеца за незаконосъобразност на тази
преценка. Вярно е, че в разписката за връчване на заповедта фигурира текст:
„Запечатването ще се извърши на дата 10.11.2020г в 11:00ч“. Връчването е
извършено от ст.инспектор по приходите, и очевидно така формулираното
разпореждане е извън пределите на материалната му компетентност – разпореждане
за предварително изпълнение на заповедта за ПАМ може да издава само
изпълнителният директор на НАП – София или упълномощени от него длъжностни
лица, сред които инспекторът по приходите не попада. Поради това включването на
цитирания текст в разписката за връчване няма правна стойност като изхождащо от
некомпетентен орган, и в нито един момент не може да породи никакви последици.
Констатирайки
липсата на разпореждане за предварителното изпълнение на ЗПАМ, чиято отмяна е
поискало ЮЛ, съдът е следвало да остави без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата им и да прекрати образуваното
по него производство по адм.д.№2468/2020г. Вместо това административният съд е
разгледал по същество недопустимата жалба и с определението си е отменил
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, каквото не се
съдържа в заповедта. По този начин се е произнесъл при липса на спорен предмет,
което квалифицира определението му като
недопустимо, и налага обезсилването му.
При този изход на делото и на
осн.чл.143 ал.1 от АПК претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
основателно. Възражението на ответника за недължимост на такива в хипотезата на
чл.78 ал.2 от ГПК се преценява като неоснователно. Несподеляемо е твърдението
им, че не са станали причина за завеждане на настоящия иск – именно жалбата им
за отмяна на несъществуващо разпореждане за предварително изпълнение, каквото
ЗПАМ не съдържа, е основанието за постановяване на недопустимия съдебен акт –
определението от 09.11.2020г за отмяната му.
Съгл.чл.78
ал.8 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК, вр.чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, юрисконсултското възнаграждение за процесуално
представителство по административни дела е в размер от 100 до 200 лева. В
настоящия случай конкретен размер на претендираното от ищеца възнаграждение не
е посочен, и съдът намира, че предвид невисоката степен на фактическа и правна
сложност на делото в тяхна полза следва да бъде присъден минималния размер от
100лв.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА определение
№ 2405/09.11.2020г. по адм.д. № 2468/2020г. по описа на Административен съд
Варна, ХХІІІ с-в, с което е отменено разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на Заповед №330-ФК/07.11.2020г. за прилагане на принудителна
административна мярка на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД
„ФК“ при ЦУ на НАП - София.
ОСЪЖДА „МАГА – МДЖ“ ООД – Варна, ЕИК
*********, представлявано от Г.С.Н., да заплати на ТД на НАП - Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния
административен съд.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: