Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………/23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI -10
състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2480 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на К.Т. ЕООД (К.) срещу В.Е.Б. ЕАД (В.).
Ищецът
К.твърди, че през 2014 г. е започнал преговори за придобиване на притежаваните
от В. акции от капитала на трето дружество А.Д.ЕАД (1000 броя поименни акции).
Основната цел на ищеца е била да придобие контрола и/или собствеността върху притежаваните
от дъщерното на ищеца дружество земеделски земи. С оглед потвърждаване
сериозността на намеренията на ищеца, на 30.07.2014 г. същият превел по сметка
на ответника сумата от 123 359,16 лева, като основание за превода е посочено „задатък за покупка на акции/земеделска земя от А.Д.ЕАД“.
Сочи се, че не била постигнат резултат от преговорите, като страните не се
споразумели нито какъв ще е предмета на договора – продажба на земеделски
земи или акции, нито за цената. Поради
това през 2015 г. преговорите били прекратени. След прекратяване на преговорите
ответникът увеличил капитала на А.Д.ЕАД, а
самото А.Д.ЕАД се разпоредило с голяма част от недвижимите си имоти,
поради което вече не било възможно да се постигне и целта на ищеца – да
осъществява контрол върху недвижимите имоти, собственост на А.Д.ЕАД. Поради
това, на 19.06.2019 г. поискал от ответника да му върне дадената сума от 123
359,16 лева. Поради липсата на доброволно изпълнение, ищецът предявява иск за
връщане на същата като се твърди, че същата е дадена без основание. Евентуално
се търси сумата като дадена на неосъществено основание – несключване на договор
за продажба на акции, съответно за продажба на земеделски земи. Евентуално се
предявява иск за връщане на сумата като дадена по нищожен договор (договор без съгласие – няма съгласие относно предмета, ако
е предварителен договор за продажба на земеделски земи - поради неспазване на
форма, ако е договор за продажба на акции
- привиден).
Ответникът В. оспорва
иска. Твърди, че между страните е сключен договор за продажба на всички акции
на В. в А.Д.ЕАД на 30.07.2014 година срещу цената от 3 250 000 лева, със срок
за заплащане на цената до септември 2016 г., като срокът е в полза на купувача.
Именно във връзка с този договор бил внесен и задатъка
от купувача К.. Оспорва твърденията за сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на земеделски земи. Излага, че потвърждение за сключения
договор за продажба на акции е преведената сума като задатък
по аргумент от чл. 93 от ЗЗД. Твърди се, че К.не е изпълнил задължението си да
заплати цената. След получаване на нотариалната покана от 19.06.2019 г. от К., В.
уведомило от своя страна купувача, че като изправна страна по договора за
покупко-продажба на акции задържа заплатения задатък.
По повод твърденията на ищеца, че преведената сума на 30.07.2014 г.
представлява отметнина, ответникът сочи, че е
задържал сумата на основание чл. 308 от ТЗ. Евентуално се позовава на
възражение за нарушаване на чл. 12 от ЗЗД. Оспорва се твърдението на ищеца, че
договорът за продажба на акции, ако се приеме, че е сключен такъв, е привиден.
Ищецът представя
допълнителна искова молба. Оспорва твърденията за сключване на договор за
продажба на акции, като сочи, че не е спазена изискуемата писмена форма, не е
постигнато съгласие относно цената на акциите. Оспорват се и твърденията, че не
е налице неспазване на формата, тъй като няма никакви действия от страна на
ищеца като купувач, от които да се направи извод, че не е оспорвал сделката.
Поддържат се твърденията, че не е постигано съгласие за конкретните параметри
на договора – предмет, цена, срокове за плащане. Сочи се, че няма данни, че
ответникът като продавач е изправната страна по договора, което да му даде
основание да задържи задатъка, ако се приеме, че
платената сума представлява именно задатък. Оспорват
се твърденията, че сумата представлява отметнина,
доколкото няма валиден договор. Аргумент, че няма сключен договор за продажба
на акции е липсата на поканата от продавача до купувача за плащане на остатъка
от цена, което би следвало да стане след джиросване на акциите. Оспорват се
твърденията, че са налице основанията по чл. 12 от ЗЗД за преддоговорна
отговорност на ищеца. Евентуално, се сочи, че ако се приеме, че е сключен
договор за продажба на акции, то се твърди, че същата прикрива предварителен
договор за покупко-продажба на земеделски земи, а пък този договор е нищожен
поради неспазване на формата.
В. представя отговор на
допълнителната искова молба, в който поддържа отговора и възраженията.
Поддържа, че е сключен договор за продажба на акции, но фактическото
прехвърляне чрез джиро не е извършено, тъй като ищецът като купувач не е внесъл
цената. Оспорва приложимостта на чл. 12 от устава, тъй като ответникът е
едноличен собственик на капитала на третото дружество. Поддържа, че
дългогодишните търговски взаимоотношения между дружествата обосновава липсата
на сключен писмен договор за продажба на акции. Обосновава се постигане на
съгласие за основните параметри на
договора, чрез разменената електронна кореспонденция между страните.
Поддържа, че не са водени преговори и не са поемани задължения във връзка с
прехвърляне на земеделски земи. Сочи, че до момента на получаване на поканата
за връщане на сумата, продавачът е бил готов да изпълни задълженията си по
договора за продажба на акции, сключването на който се доказва, чрез внесения задатък - за прехвърли акциите с джиро. С изпращане на
поканата от 19.06.2019 г. купувачът -
ищец е заявил всъщност, че се отказва от договора. Поради това ответникът сочи,
че за него е възникнало правото да задължи задатъка
като изправна страна. Поддържа евентуалното възражение, че исковата сума
представлява отметнина, която ответникът може да
задържи, тъй като именно ищецът е прекратил едностранно преговорите за
сключване на договор между страните. Уточнява се, че вредите поради
нарушаването на задължението по чл. 12 от ЗЗД от ищеца се състоят в
претърпените загуби от ответника – нереализиран приход от продажбата на
акциите. Оспорва твърденията за привидност на сделката за продажба на акции.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи и становището на ответника и на синдика,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от справка по партидата на „А.Д.“
ЕАД в Търговски регистър при Агенция по вписванията, се установява, че от
24.04.2008 г. до 28.05.2017 г., дружеството е акционерно дружество с капитал в
размер на 1 000 000 лева, разпределен в 1000 броя
поименни акции, всяка на стойност от по 1000 лева.
От извадка от книга на акционерите на „А.Д.“
ЕАД, приложена по партидата на дружеството в ТР, списък на акционерите за ОСА
за 09.05.2012 г. и за ОСА, проведено на 10.12.2013 г. и два броя временни
удостоверения и джиро от 01.07.2013 г., се установява, че към 09.05.2012 г. акционери в дружеството са „В.Е.Б.“
ЕАД със 700 акции, Л.Л.- 100 акции и А.Р.– 200 акции,
а към 10.12.2013 г. акционери са „В.Е.Б.“ ЕАД с 800 акции и А.Р.– 200 акции,
като Л.Л.е прехвърлил собственици си 100 броя
временни удостоверения на „В.Е.Б.“ ЕАД на 01.07.2013 година.
С вписване рег. № 20140528150456 е
вписан нов едноличен собственик на капитала - „В.Е.Б.“ ЕАД и е съответно
променена правноорганизационната форма на дружеството
„А.Д.“ АД - от АД в ЕАД, в резултат на
прехвърляне с джиро на акциите на А.Р.на „В.Е.Б.“ ЕАД.
Със заявление, образец № А5, рег. №
20170518133448 едноличният собственик на капитала на „А.Д.“ ЕАД е заявил за
вписване увеличаване на капитала на дружеството от 1 000 000
лева на 4 470 000 лева, чрез емитиране на нови 3000 броя акции с номинална
стойност от по 1000 лева всяка, които да бъдат записани от едноличния
собственик. Увеличението на капитала е вписано на 25.05.2017 г. с рег. №
20170525094713.
В периода 24.04.2008 г. 18.06.2012 г. А.Д.АД
се представлява от Л.Л.и един от другите двама членове
на УС - К.С.и А.А., в периода 18.06.2012 г. –
27.12.2013 г. от Л.Л.и Е.Г.заедно и след 27.12.2013 г
– от Е.Г.и Д.К.поотделно.
Видно от вписванията и отбелязванията по партидата на ищцовото
дружество К.т. ЕООД в периода 04.04.2008 г. – 16.07.2013 г. дружеството се представлява от
управителя Т.К.Н.(която в периода е и едноличен собственик на капитала), а в
периода 16.07.2013 г. – 04.11.2016 г. от Г.И.Н.(който в периода е и едноличен
собственик на капитала).
В периода 04.04.2008
г. – 16.07.2013 г. Т.К.Н.е и управител на Е.К.Г. АД.
В периода след 23.03.2011 г. В.Е.ЕАД се
представлява заедно от всеки двама от изпълнителни директори – Л.А., Д.К.и Е.Г..
По делото е приложена електронна
кореспонденция, водена в периода 20.08.2013 г. – 20.09.2013 година.
Видно от електронно съобщение от
20.08.2013 г. с автор Т.К., адресирано до К.С., в същото се обсъжда разговор
между съдружниците
в А. АД и е приложено обобщение на предложението. Посочено е, че се обсъжда продажба на 90 % от
дяловете на А.Д.АД, собственост на В.Е.Б.
ЕАД и А.Р., с параметри 3 250 000 лева и схема за плащане.
Това писмо е препратено от К.С.до Е.Г.на 21.08.2013 година. На 21.
08.2013 г. Е.Г.изпраща писмо до Л.Л.Л.и Т.К., с копие
до К.С., в което се обсъждат детайли по
договор за прехвърляне на акциите на АР. и ВЕБ, всички вземания по предоставени
на АД. от АР. и ВЕБ финансирания и ренти за период от 5 години, за обща цена
от 3 250 000 лева, платими до
09.2016 година.
Към електронно съобщение от 22.08.2013
г. на Е.Г., адресирано до Л.Л.и Т.К., с копие до К.С.,
е приложен вариант на предварителен договор за прехвърляне на акции и вземания.
Видно от приложения проект на предварителен договор, същият е следвало да се
сключи между акционерите в А.Д.АД - В.Е.Б.“ ЕАД със 700 акции, Л.Л.- 100 акции и А.Р.– 200 акции, като В.Е.Б.“ ЕАД и А.Р.се
задължават да прехвърлят на Л.Л.своите акции за обща
сума от 3 250 000 лева.
От приложеното на стр. 87 от образуваното пред
ОС- Варна дело платежно нареждане се установява, че на 29.07.2014 г. ищецът „К.Т.“
ЕООД е наредил в полза на „В.“ сума в размер на 123 359, 16 лева, което
нареждане е изпълнено със банкова системна референция № 14072920315198 на дата
30.07.2014 година. Между страните не е спорен фактът на плащане на посочената
сума. Под основание за превода е посочено „задатък за
покупка на акции“,в графа „Допълнителни детайли“ - „земеделска земя от А.Д.ЕАД“.
На 19.06.2019 г. ищецът „К.Т.“ ЕООД е
връчил на ответника „В.Е.Б.“ ЕАД нотариална покана рег. № 4083, том 1, акт 177
по описа на нотариус М.Т., рег. № 334 на НК, с район на действие РС София за
връщане на платената на 30.07.2014 г. сума в размер на 123 359,16 лева (стр. 5,
дело ОС – Варна). Сумата се претендира като платена без основание или на
неосъществено основание, с оглед прекратяване на преговорите за сключване на
договор за покупко-продажба на акциите на „А.Д.“ ЕАД, без в действителност да е
сключен договор между страните. Ищецът е предоставил тридневен срок, считано от
получаване на поканата да върне сумата.
Видно от приложената към нотариалната
покана разписка, поканата е получена на 19.06.2019 г. от Г.М., на длъжност
юрисконсулт, със задължение да бъде предадена на изпълнителните директори.
В отговор на връчената нотариална
покана, ответникът изпратил писмо от 03.07.2019 г. до ищеца (стр. 110, дело ОС-
Варна), в което сочи, че претендираната за връщане
сума е част от договорена продажна цена за покупка на всички акции от капитала
на „А.Д.“ ЕАД, в общ размер на 3 250 000
лева. Наред с това е посочил, че ищецът К.е в неизпълнение на задължението си
да изплати остатъка от продажната цена в договорения между страните срок, а от
изявлението в нотариалната покана ставало ясно, че не възнамерява да го изпълни
изобщо, поради което с писмото В. упражнява своето право, на основание чл. 93
,ал. 2, предл. 1 ЗЗД да задържи получения задатък в размер на 123 359,16 лева.
От приложената на стр. 15 - 86 от
образуваното пред ОС- Варна дело справка в Имотен регистър при Агенция по
вписванията по партидата на „А.Д.“ АД, се установява, че към 2014 година
дружеството е било собственик на обработваеми земи главно в с. Аспарухово и с.
Цонево, общ. Дългопол, област Варна, като са налице вписани договори за аренда
на собствени на дружеството поземлени имоти, както и договори, по силата на
които дружеството е арендатор на поземлени имоти - чужда собственост. Наред с
това, от справката се установява, че в периода след започването на преговорите
и превеждането на исковата сума (2014 г. – 2018 г.) са сключени множество
договори за аренда на собствени на дружеството имоти в с. Аспарухово и с.
Цонево, като в посочения период се открива да е извършено едно единствено
отчуждаване на собствен на дружеството имот в с. Аспарухово, посредством
договор за покупко-продажба, вписан на 20.12.2018 година.
В настоящото производство са представени
и два броя договори за наем на земеделска земя, сключени от „А.Д.“ ЕАД, в
качеството му на собственик, съответно: от 20.07.2014 г., с анекс от 01.07.2015
г., и от 07.07.2016 г., както и един договор за
аренда на земеделски земи от 09.03.2017 година. Съгласно договорите за наем,
собственикът на земеделската земя я отдава под наем за срок от една стопанска
година за периода 01.10.2014 г. – 30.09.2015 г., за периода от 01.10.2015 г. до
30.09.2016 г. (съгласно анекса от 01.07.2015 г.) и за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2017 г., срещу определена цена на декар и изрично посочена цяла сума в
договорите и анекса. Съгласно представения договор за аренда, „А.Д.“ ЕАД е
предоставил на трето лице – арендатор за временно земеделско ползване (15
години) собствена земеделска земя в с. Аспарухово, обл.
Варна, като е определена цена за ползването на декар земеделска земя за
съответната стопанска година. В чл. 24 от договора са уредени хипотезите на
прекратяване на договора, сред които и автоматичното му прекратяване с изтичане
на срока, за който е сключен.
При така установената фактическа
обстановка Съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск по чл. 55, ал.1, т.2 от ЗЗД
Ищецът претендира връщане на исковата
сума като дадена на неосъщественото основание – несключване на договор между
страните поради непостигане на съгласие относно предмета (прехвърляне на акции
или земеделски земи) и стойността на договора, като се сочи, че исковата сума е
дадена в рамките на водените преговори между страните, с цел да се покажат
сериозните намерения на ищеца като кандидат - купувач.
На базата на така формулираните твърдения,
искът следва да се квалифицира именно като иск за връщане на даденото на
неосъществено основание – сключване на договор за продажба на акции (аргумент и
от решение 9/03.02.2017 г. по гр. дело 2656/2016 г. , ВКС, IV ГО, решение
150/01.12.2015 г. по т. дело 2302/2014 г. , ТК, II TOна ВКС).
По този иск, както и при другите искове по чл.
55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума,
като същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта,
съответно плащането на сумата е извършено без правно основание, с оглед бъдещо
основание или въз основа на съществуващо основание (така решение 721/03.01.2011
г. по гр. дело 401/2009 г. ВКС, IV ГО, решение 9/03.02.2017 г. по гр. дело
2656/2016 г. , ВКС, IV ГО, решение 211/26.11.2013 г. по т. дело 21082/2012 г.
на ТК, II
ТО на ВКС и др.). Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това
основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск
да бъде отхвърлен. Както е посочено и в решение 148/10.09.2019 г. по гр. дело
2183/2018 г. IV ГО на ВКС, в случаите по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД презумпцията на
чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД не намира приложение, тъй като е свързана с
предвидената в чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД нищожност на сделките, при която
обаче като „основание“ се разбира типичната и непосредствена цел, с оглед на
която се сключва конкретния вид сделка. Под „основание“ в хипотезата на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД се разбира наличието на съществуващо между страните
правоотношение, даващо възможност на една от страните да иска предаването на
дадена вещ или плащането на определена парична сума, както и да задържи
полученото.
И доколкото в конкретния случай
ответникът прави възражението, че между страните е налице сключен договор за
покупко-продажба на акции от капитала на „А.Д.“ ЕАД, то в негова тежест е да
докаже именно сключването на този договор, с посочените и твърдени от него
параметри - 100 % от акциите на дружеството “А.Д.“ ЕАД, цена 3 250 000
лева, срок за плащане на цената в пълен размер – края на месец 09.2016 година.
Ответникът твърди и, че исковата сума има характер на задатък,
поради което, твърди, че с писмо от 01.07.2019 г. е уведомил ищеца като
купувач, че задържа задатъка, тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си да заплати остатъка от продажната цена в срока по
договора – 09.2016 година. Евентуално се твърди, че сумата е уговорена като отметнина, като се твърди, че ответникът може да я задържи
поради едностранния отказ от воденето на преговори от ищеца.
По делото не се спори, че исковата сума
е заплатена от ищеца в полза на ответника на 30.07.2014 година с банково
нареждане за кредитен превод.
Следователно, ищецът доказа първият правопораждащ факт, за който носи доказателствената
тежест – даване на исковата сума.
С оглед събраните по делото доказателства,
ценени в съвкупност Съдът намира, че ответникът не доказа факта, за който носи доказателствената тежест – че исковата сума е дадена на
основание договор за покупко-продажба на акции
- 100 % от акциите на третото дружество, собственост на ответника към
този момент, при уговорена цена от 3 250 000 лева и срок за плащане
края на месец септември 2016 година.
Съгласно съдебната практика (решение №
222 от 16.01.2014 г. по т. д. № 708/2012 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) джирото не е елемент от фактически състав на договора за
продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния
му ефект. Както всеки договор за продажба, така и договорът за продажба на
поименни налични акции (съответно временни удостоверения) се сключва с
постигането на съгласие по съществените условия на сделката - предмет и цена,
като за същия не е предвиден изискване за спазването на определена форма за
действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната
облигационна обвързаност на страните - за прехвърляне на акциите и съответно за
плащането им. Джирото представлява само изрично
установен в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции,
необходимостта от който е продиктувана от спецификата им на ценни книги на
заповед. Следователно, при постигнато съгласие по съществените условия на
договора за продажба на поименни акции, този договор има характер на
окончателен, а не на предварителен. Поради тази причина и, тъй като
прехвърлянето на акциите чрез джиро представлява правно действие, което е последващо спрямо договора за продажбата им и е относимо единствено към транслативния
му ефект, същото не може да бъде предмет на претенция по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.
Така и правната теория - проф. П.Г., статия „Прехвърляне на акции“,
публикувана на сайта lex.bg,
която сочи, че акциите могат да бъдат предмет на прехвърлителни
или обезпечителни сделки. Те могат да се продават, заменят, даряват на други
акционери, на АД или на трети лица, могат да бъдат предмет и на ненаименовани прехвърлителни
договори – напр. прехвърляне на акции срещу задължение за издръжка и гледане,
като сделките за прехвърляне на собствеността или за учредяване на залог са
договори – договор за продажба, договор за замяна, договор за дарение и др.
Договорът е споразумение между две или повече лица, насочено към възникване,
изменение, допълнение или прекратяване на частноправна връзка. И тъй като
договорът е двустранна сделка, т.е. за да има сключен договор, то се изискват
две насрещни волеизявления – на прехвърлителя и на приобретателя. На действието на прехвърлянето на акции се
приравнява и прехвърлянето на временните удостоверения, които те удостоверяват
– чл. 187, ал. 3 ТЗ, като самото прехвърляне на временните удостоверения става
по реда на прехвърлянето на поименните акции.
В конкретния случай, ответникът не
установи сключването на твърдения от него договор за покупко-продажба на акции
с ищеца, при посочените от ответника
параметри.
От една страна, представената електронна
кореспонденция засяга преговори за продажба на акции на “А.Д.“ ЕАД, но водени в предходен период –
август-септември 2013 г., и то между акционерите в този момент в “А.Д.“ АД – ответното дружество, А.Р.и
Л.Л., а не преговори между страните по настоящото
дело.
Ищецът признава в ИМ и ДИМ, че е водил преговори с ответника, но за друг
период, непосредствено предхождащ кредитния превод -
лятото на 2014 година, т.е почти година по-късно от представената от ответника
електронна кореспонденция. И признанието относно водените преговори не сочат на
извод за постигнато съгласие. Наличието на роднински връзки между единия
акционер в “А.Д.“
АД (Л.Л.) и то акционер до юли 2013 г., т.е година
преди периода, в който ищецът твърди, че са водени преговори, и управителите на
ищцовото дружество, не водят на друг извод. Не се
доказа от ответника, чиято е доказателствената
тежест, че „или друго посочено от него (Л.Л.) лице“ (лицето, на което могат да се прехвърлят
всички акции, съгласно представените проекти за предварителен договор – така в
проекта на предварителен договор, приложен към електронно писмо от 22.08.2013
г.), е именно ищцовото дружество. Дори и да е налице
такава уговорка между Л.Л.и другите двама акционери в
А.Д.АД в този момент (лятото на 2013 г.), това не сочи на извод за постигане на
уговорка между К.Т. ЕООД и В.Е.Б. ЕАД и наличието на тази уговорка през юли
2014 г. относно конкретни уговорки, характерни за договора за покупко-продажба
на акции – брой акции, цена, срок за плащане (в нотариалната покана от ищцовото дружество е посочено, че заплатената сума от
123 359,16 лева е част от „коментирана цена“ на пакета акции, а не, че е
част от уговорената цена, т.е цена, за която е постигнато споразумение). Дори и
между акционерите в А.Д.АД да се е обсъждало акциите на Л.Л.в
А.Д.АД, придобити след прехвърлянето им от другите двама акционери в А.Д.АД, да
се прехвърлят на К., то това не поражда задължение за К.да заплаща цената на
акциите, респ. не е страна по договора за прехвърляне на акции между
акционерите.
Другият основен аргумент в подкрепа на
твърдения си ответникът извежда от вписаното в кредитното нареждане от
30.07.2014 г., че исковата сума се превежда на основание „задатък
за покупка на акции“. Оттук се твърди,
че въз основа на това вписване в
платежния документ, следва дa
се
приеме, че договорът за продажба на акции е сключен, с предмет 100 % от акциите
на А.Д.АД,цена 3 250 000 лева, като исковата сума представлява задатък.
Действително, задатъкът
като акцесорно съглашение между страните по един
договор има потвърдителна и обезпечителна функция -
служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната
страна да изгуби задатъка, съответно да дължи
връщането му в двоен размер. От предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последици
на неизпълнението при уговорен задатък се извлича и обeзщетителната му функция, тъй като той служи и като
предварително и общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще има
право в случай на неизпълнение
(така
решение № 11 от 27.06.2016 г. по т. д. № 3568/2014 г., ТК, І ТО на ВКС).
В решение № 85 от 04.07.2018 г. по гр.
д. № 4262/2017 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС е посочено, че тъй като задатъкът предоставя на изправната страна право в
определени, конкретно договорени хипотези, при конкретно договорно неизпълнение
на насрещната страна, да развали договора (да се откаже от него), без да спазва реда по чл. 87 ЗЗД
и като получи престация в размер на договорения задатък, без да е нужно да доказва вреди от договорното
неизпълнение, като е възможно е задатакът да е
уговорен като обезпечение на кое да е договорно задължение на насрещната страна
или само на част или на конкретно договорно задължение, то за да може страна по
договора да се възползва от договорната клауза за задатък,
то следва да се докаже, че задатъкът е уговорен
именно за конкретно договореното неизпълнение на неизправната насрещна страна,
по отношение на което се разпростират обезпечителната и обезщетителната
функции на задатъка.
В конкретния случай ответникът не
ангажира доказателства за доказване на твърденията си, че исковата сума е уговорена
като задатък, потвърждаващ сключването именно на
посочения от него договор за продажба на акции, с твърдените от ответника
конкретни клаузи (цена, срок на изпълнение на задължението за прехвърляне на
акциите и пр.). Само по себе си записването на определена сума като задатък в платежния документ не води автоматично до извода,
че договорът е сключен и то с конкретните твърдени от ответника параметри.
Постигане на съгласието за прехвърляне на акциите, вкл. и всички параметри по
това споразумение следваше да бъде доказано при условията на пълно, главно
доказване. Приемането на сумата чрез заверяване на сметката на ответника без негово възражение
не може да се квалифицира като приемане на предложението на ищеца от ответника
по смисъла на чл. 292 от ТЗ, тъй като не се доказаха конкретните елементи на
това предложение.
В допълнение на извода за недоказване на
фактите, за които ответникът носи тежест е и обстоятелството, че в самия
платежен документ е посочено и друго основание за превода – „земеделска земя на
А.Д.ЕАД“, т.е не е ясно установено и, че исковата сума е уговорена като задатък по договор за продажба на акции.
Следва да се отбележи, че дори и да се
приеме, че е сключен договор за продажба на акции (което Съдът не намира да е
направено по настоящото дело), ответникът не доказа, че задатъкът
е уговорен за обезщетяване на конкретното договорно неизпълнение на ищеца – за
заплащане на цялата уговорена цена по договора за продажба в определения срок,
както и че са настъпили основанията за задържане на задатъка
според този договор. Доводите, свързани с направено признание в тази връзка в
нотариалната покана от ищеца, са неоснователни. И в нотариалната покана ищецът
сочи, че сумата е дадена във връзка с водени преговори за закупуване на акции,
с оглед главната цел – продобиване на земеделски
земи, но изрично се сочи, че не е било постигнато споразумение, поради което и
преговорите са прекратени.
Поради това и предявеният иск за връщане
на даденото поради неосъществено основание – несключване на договор между
страните, е основателен, като доводът, че се касае за задатък
по договор за прехвърляне на акции е неоснователен.
Неоснователен е и евентуалния довод, че
исковата сума е уговорена като отметнина, поради
което и подлежи на задържане, тъй като необосновано ищецът е прекратил
преговорите между страните (така отговора на ДИМ и в о.с.з по делото, проведено
на 28.07.2020 година).
На първо място, Съдът намира, че по
делото се доказа, че между страните са водени преговори през лятото на 2014 г.,
като интересът на ищцовото дружество са били
земеделските земи, собственост на А.Д.АД.
В този смисъл са непротиворечивите твърдения и на двете страни
(твърдения на ответника по евентуалното възражение за характера на исковата
сума като отметнина).
Както е посочено и решение 148/30.06.2014 г. по гр. дело
5698/2013 г. IV ГО
на ВКС, цитирано и от ответника в писмените му бележки, преддоговорните отношения между страните могат да преминат
през различни етапи, предхождащи сключването на предварителен договор, а и договор. Поради това няма пречка в рамките на тези преддоговорни
отношения страните да сключат и други
съглашения - също с организационен и подготвителен характер, но не
пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите
между тях или спрямо сключването
на предварителен договор - да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще
сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време и/или при
определени условия, т. е. - да поемат насрещни задължения за това. Тези
съглашения, също имат договорен характер (чл. 8 от ЗЗД), като не е необходимо
те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не са предварителни
договори - достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на
страните, респ. - те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите
или да сключат предварителен договор в определен срок, при определени условия и
пр. Няма никаква пречка в закона изпълнението и на такива договорни задължения,
произтичащи от такива споразумения с организационен и подготвителен характер,
включително - с оглед сключването на предварителен договор, да бъдат обезпечени
с уговорени от страните неустойка, задатък или отметнина. Когато страните по такова съглашение си обещаят
с него - задължат се да сключат предварителен или окончателен договор и
уговорят, че едната страна предава на другата определена парична сума
(включително и като авансово плащане на част от цената от страна на купувача),
която да служи и като обезпечение за изпълнението на поетото задължение за
сключване на договор (а често - и на други задължения по съглашението), вкл. и
да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение и/или при
отмятане от него - в зависимост от конкретната уговорка (която, както и цялото съглашение,
подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 от ЗЗД), тя може да има функциите, както
на задатък, така и на отметнина,
които са уредени с диспозитивните правни норми,
съответно - на чл. 93 от ЗЗД и на чл. 308 от ТЗ.
Ответникът твърди при това евентуално
възражение, че исковата сума е уговорена именно като отметнина във връзка с
водените преговори, като част от преддоговорните
съглашения между страните, което е и основание да бъде задържана от ответника,
тъй като ищецът се е отказал от преговорите неоснователно.
Както е посочено и в решение Nо 64/10.09.2012 г. по т. дело
193/2011 г. на ТК, II ТО на ВКС, с оглед въведения в чл. 9 от ЗЗД принцип на
свобода на договарянето, страните могат да уговарят различни последици от
поведението си както при сключването така и при неизпълнение на поетите с
договора задължения, включително заплащането на неустойки или възможност за
отказ от договора като тази тяхна свобода е ограничена единствено от
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съглашението за отметнина
(чл. 308 ТЗ) прилича на задатъка, защото също има акцесорен и обезпечителен
характер. За разлика от задатъка, обаче, отметнината предоставя правото на
отказ на неизправната страна, която може да се откаже от договора, като загуби
обещаното или даденото.
Следователно, в тежест на ответника
отново бе да докаже при условията на пълно, главно доказване, че посочената
сума е уговорена именно като отметнина, свързана с
воденето на преговори за последващото сключване на договор за прехвърляне на
акции. Такива доказателства не бяха ангажирани по делото. Не се доказа от
ответника, че страните са придали на заплатената сума на 30.07.2014 година
характер на отметнина.
Поради това и е ирелевантно относно
възражението по чл. 308 от ТЗ (а и не се
доказва по делото), дали ищецът действително необосновано се е отказал да
сключи договора за прехвърляне на акции.
С оглед становището по предявения иск,
Съдът следва да разгледа и направеното евентуално възражение за прихващане със
сумата от 123 359,16 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди –
пропуснати ползи в резултат на недобросъвестно прекъсване на преддоговорните
отношения.
Както е посочено и в ТР 1/2001 г. по т.
дело 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, чрез възражението за прихващане се установява
компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното
съществуване (изискуемост и ликвидност), и ефектът на прихващането ще се прояви
след влизане в сила на решението. С това възражение ответникът упражнява свое
самостоятелно право и наслагва допълнителен предмет на делото, поради което и
по него решението поражда сила на пресъдено нещо
(така решение № 99 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4656/2017 г., ГК, III ГО на
ВКС).
Направеното евентуално възражение за
прихващане е по чл. 12 от ЗЗД.
Следователно, ответникът следваше да
установи в процеса, че има вземане срещу ищеца в размер на сумата от
123 359,16 лева – обезщетение за вреди – пропуснати ползи в резултат на
неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 12 от ЗЗД за добросъвестно
поведение по време на преговорите през лятото на 2014 година за закупуване на
акциите на ответното дружество в А.Д.ЕАД.
За
да се ангажира отговорност на участваща в преговори страна по чл. 12 от ЗЗД,
последната следва да е извършила някакво действие, или да е бездействала по време
на преговорите или при сключване на договора, което да противоречи на
добросъвестността. С понятието „добросъвестност“, като основен принцип на
договорното право, законодателят е очертал параметрите на поведение на
договарящите страни, без да са законодателно очертани, или установени по
тълкувателен път общи критерии, релевантни към преценката доколко конкретно
поведение влиза в противоречие с изискването за честност и лоялност при водене
на преговори и сключване на договор. Преценката за това, дали поведението на
някоя от страните в преддоговорните отношения
противоречи на основното изискване по чл. 12 ЗЗД за добросъвестност, или това
поведение е в рамките на свободата на договаряне, е винаги в зависимост от
конкретни обстоятелства (така определение № 648 от 15.11.2019 г. по т. д. №
658/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
В конкретния случай, по делото се установява,
че между страните са водени преговори, че ищецът като потенциален купувач е
заплатил определена сума (не се установи дали тази сума е част от договорена
цена, или е задатък или има характер на отметнина). Не се установи обаче от ответника, чиято е доказателствената тежест, че ищецът необосновано е
прекратил преговорите.
Напротив, от данните по делото се
установява, че ищецът е показал сериозността на намеренията си, насочени като
крайна цел към придобиване на контрола върху земеделски земи, които в този
момент са били собственост на трето дружество А.Д.ЕАД, като е платил определена
сума. Не се установи по делото защо преговорите не са завършили успешно и кой и
по каква причина се е отказал от същите.
От значение за възражението на
ответника, за доказване на основанията да се претендира обезщетение за
претърпени вреди в резултат на неизпълнение на задължението на страна да е
добросъвестна при воденето на преговорите и сключването на договорите, е да се
установи по делото, че ищецът самоволно се е отказал от преговорите, че въпреки
съдействието на ответника, същият не е подпомогнал процеса по сключване на
договора за прехвърляне на акции (доколкото ответникът твърди във връзка с
евентуалното възражение по чл. 12 от ЗЗД, че преговорите са именно за сключване
на договор за закупуване на акции). Ответникът не доказа, че след 30.07.2014 г.
(датата на получаване на исковата сума) се е ангажирал в последващи
контакти с ищеца до 19.06.2019 г. – датата на получаване на нотариалната покана
от ищеца, че е изисквал от същия да се обсъдят точните параметри на договора.
Поради това и не може да се приеме, че прекъсването на преговорите след
30.07.2014 г. се дължи на недобросъвестно поведение на ищеца.
Следователно, за ответникът не е
възникнало правото за обезщетение за вреди. За пълнота следва да се отбележи и,
че ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на размера на
т.нар вреди – пропуснати ползи, доколко не се доказа, че ответникът е пропуснал
сигурно увеличаване на имуществото си с посочената сума в резултат на
поведението на ищеца.
По изложените съображения, предявеният
иск следва да се уважи изцяло.
Поради това и не са налице предпоставките
за разглеждане на предявения евентуален иск.
Относно разноските по делото
С оглед становището на съда по
основателност на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски в пълен
размер, съгласно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, СГС, ТО, VI-10
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Е.Б. ЕАДС, ЕИК
******, адрес:г***, съдебен адрес: адв. А. – С.,***,
АД „С. и с.“ да заплати на К.Т. ЕООД, ***, съдебен адрес: адв.
С.,*** по иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.2 от ЗЗД сумата от
123 359,16 лева - дадена на
неосъществено основание във връзка с несключен договор между страните, заедно
със законната лихва от 31.07.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
9 734,37 лева – разноски по делото, от които 4 934,37 лева – за
заплатена държавна такса и 4800 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението
от страните.
СЪДИЯ: