№ 1359
гр. Русе, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520102643 по описа за 2023 година
Ищецът „МЪНИ ПЛЮС КОРП" ЕАД, с предишно наименование „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. С. Д.
и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД било образувано
ч.гр.д.№ 1311/2023 г., по което била издадена заповед за солидарната им дължимост на
сумата 27.72 лв. и 5 лв. мораторна лихва за периода 01.05.2021 г. – 09.02.2023 г. В
законоустановения срок само ответницата депозирала възражение по чл.414 от ГПК.
Поради това ищецът предявява настоящия установителен иск на основание чл.422
ГПК и твърди, че на 30.04.2019 г. между „Мобилтел“ ЕАД /с настоящо наименование
„А1 България“ ЕАД/ и К. Д. бил сключен договор за продажба на изплащане №
*********, съгласно който с подписването му ответницата е закупила и станала
собственик на апарат Handset Alcatel 1 DS Black. Според т.10.2.1 от договора,
купувачът се е задължил да заплати на „Мобилтел“ ЕАД продажната цена за вещта
съобразно погасителен план към договора. Поради неплащане в срок, договорът бил
предсрочно прекратен на основание т.12.3 от същия.
На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД бил сключен Договор за поръчителство, съгласно т.3 от който „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД се е задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията
на абонати, сключили договори с „А1 България“ на изплащане. Поради липсата на
доброволно плащане от страна на ответницата и на основание чл.2.2.3 от договора за
1
поръчителство, ищецът на 05.05.2021 г. заплатил на „А1 България“ сумата от 27.72 лв.
Плащането било извършено след отправена покана от кредитора към поръчителя,
съгласно чл.2.2.3 от договора за поръчителство, чрез предявяване на справка /Приемо-
Предавателен протокол, съдържащ списък на абонатите и размерите на просрочените
задължения, в който присъствала и ответницата. До същата било изпратено
Уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД, с което била уведомена, че считано от
05.05.2021 г. задълженията й по договора за продажба на изплащане били прехвърлени
на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД. На 28.07.2022 г. между „Мъни Плюс Корп“
ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен
договор за встъпване в дълг, съгласно който ищецът приел поемателя и „Фонд за
гарантиране на задължанията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане
задълженията на длъжниците-физически лица, произтичащи от договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. Към настоящия момент поемателят не заплатил
задължението на ответницата, поради което двамата са солидарни длъжници по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в сила по отношение на
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД.
Предвид изложеното моли да бъде постановено решение неприсъствено решение,
с което да се признае за установено, че К. С. Д. дължи на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД
сумата 27.72 лв., дължима по договор за продажба на изплащане №
*********/30.04.2019 г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /с ново
наименование „Мъни Плюс Корп” ЕАД/ в качеството му на поръчител на „А1
България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК. Претендира и присъждане на
разноските за двете производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че
следва да постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните
съображения:
В едномесечния преклузивен срок същата не е представила отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на
страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата
и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, предявеният
установителен иск се явява вероятно основателен.
2
В тежест на ответницато следва да се присъдят и направените от ищеца деловодни
разноски в двете производства.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. Д., с ЕГН **********, от
с.И.ово, общ.Русе, ул.“Трети март“ 48, че дължи на "Мъни Плюс Корп“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петров
Казанджията“ 4, вх.А, ет.5, представлявано от изп.директори Илия Лев и Борис Якимов
Якимов, сумата 27.72 лв., дължима по договор за продажба на изплащане №
*********/30.04.2019 г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /с ново
наименование „Мъни Плюс Корп” ЕАД/ в качеството му на поръчител на „А1
България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1311/2023 г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА К. С. Д., с ЕГН **********, от с.И.ово, общ.Русе, ул.“Трети март“ 48,
да заплати на "Мъни Плюс Корп“ ЕАД, гр.София, с ЕИК *********, 425 лв. деловодни
разноски по ч.гр.д.№ 1311/2023 г. по описа на РС-Русе и 425 лв. разноски по
настоящото дело.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3