№ 260413 / 15.11.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР. МОНТАНА, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 13 октомври.…..…………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря С.Г.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 237 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск за предоставяне упражняването на родителски права и определяне място на живеене на дете с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Искът е предявен от Ц.И. xxx, по който е конституиран като ответник А.Е.Г. xxx.
Ищцата твърди, че с ответника живеят на съпружески начала. От съжителството си имат родено едно дете – Кристиян, родено на xxx година. В началото на съжителството си живели в Англия, където се родило и детето им. През месец април 2016 година се завърнала в България, заедно с детето. Установила се да живее в съсобствения им с ответника апартамент. През 2020 година ответникът се завърнал в България и тримата заживели съвместно. Заявява, че не желае да живее повече с ответника; имат различия по въпроса как следва да бъде възпитавано детето и моли съда, да постанови решение, с което й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния Кристиян; да определи местоживеенето му при нея в съсобствения с ответника апартамент и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400.00 лева.
В срока за отговор ответникът А.Е.Г. не оспорва, че с ищцата и детето живеят съвместно в собствено жилище, находящо се в град Монтана, ул. Извора23, ет.3, ап.15, както и че преди са живели във Великобритания. Именно за да е заедно със семейството си и той се прибрал в България.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, от които се установява категорично твърдения и от двете страни в производството факт, че двамата живеят заедно; обитават съвместно собственото си жилище; отглеждат съвместно детето си. Преценката на социалните работници към Отдела за закрила на детето е, че и двамата родители полагат грижи за отглеждане и възпитание на детето, а то е емоционално привързано и към двамата.
При така заявените твърдения и установени в производството факти, съдът намира предявения иск за недопустим.
Законът постановява, че детето следва да живее с двамата си родители, които съвместно носят отговорността за неговото отглеждане и възпитание. Когато обаче родителите са разделени, единият от тях следва да поеме отговорността и при него да бъде определено местоживеенето на детето. Ако родителите не могат да постигнат съгласие по тези въпроси, се обръщат към съда (чл.126 – 127 СК). За да е допустима намесата на съда в отношенията на двамата родители по повод това къде да живее детето и кой от двамата родители да носи родителската отговорност следователно, необходимо е да са налице две предпоставки – родителите да не живеят заедно и да не могат да постигнат съгласие. В конкретния случай родителите на Кристиян живеят заедно, поради което е недопустима намесата на съда в отношенията им. Ако двамата имат различни възгледи по повод възпитанието на детето, ще следва да се обърнат към компетентни в областта специалисти, а не към съда. Липсата на предпоставка, при която може да бъде предявен иск, винаги се свързва с недопустимост на неговото разглеждане. Ето защо производството по делото ще следва да бъде прекратено.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.237 по описа на РС Монтана поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА Ц.И.Г. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.Г. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 600.00 лева, направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :