№ 17492
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110160807 по описа за 2023 година
Предявени са от Б. П. К. срещу ЧСИ И. М. – К., с рег. №
*** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС,
осъдителни искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК
вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца: сумата от 195,85 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващо се в определяне и събиране на обикновени
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 102 лв. с ДДС до определения такъв
от 297,85 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 9,59 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, изразяващо се в определяне и
1
събиране на пропорционални такси по ТТРЗЧСИ за
разликата над нормативно установения размер от 205,04 лв.
до определения такъв от 214,63 лв., ведно със законната
лихва от 16.02.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 54,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо
се в събрана такса за налагане на запор върху чуждо МПС и
във връзка с незаконосъобразно поддържане на висящност
на изп. д. № 2022***0400049 по описа на ЧСИ М.-К., с рег.
№ *** на КЧСИ, ведно със законната лихва от 14.11.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.02.2022 г. му е връчена ПДИ по
изп. д. № 2022***0400049 по описа на ЧСИ М.-К., с рег. №
*** на КЧСИ с посочено в нея задължение по
изпълнителното дело в размер на 2498,29 лв., от които
1885,81 лв. - неолихвяеми вземания, 297,85 лв. - обикновени
такси по ТТРЗЧСИ, 214,63 лв. - пропорционални такси по
ТТРЗЧСИ, както и 100 лв. – прието за събиране
юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че на 12.04.2022 г., в
изпълнение на наложен запор върху банковата сметка на
длъжника, е постъпил паричен превод за 2498,29 лв. по
сметка на ответника. Посочва, че вместо да прекрати
цитираното изпълнително дело, ответникът
незаконосъобразно продължил да поддържа висящността
му. Във връзка с изп. д. № 2022***0400049 по описа на ЧСИ
М.-К., с рег. № *** в КЧСИ му били причинени
2
имуществени вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо
се в определяне и събиране на такси по ТТРЗЧСИ за
разликата над нормативно установените, както такива във
връзка с незаконосъобразно поддържане на висящност на
изп. д. № 2022***0400049 по описа на ЧСИ М.-К., с рег. №
*** на КЧСИ. Твърди, че на 12.04.2023 г., е поканил
ответника да му възстанови исковата сума, но последвал
отказ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
исковата молба от ответника ЧСИ И. И. М.-К., с който
предявеният иск е оспорен като неоснователен. Признава,
че ищецът е длъжник по изп. д. № 2022***0400049. Посочва,
че тъй като длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение, задължението му се увеличило с начислените
последващи такси и разноски, които били дължими.
Оспорва да е наложен запор върху „чуждо“ МПС. Оспорва
да е начислил такси над нормативно установените, като
счита, че ищецът изчислява неправилно дължимите
такива. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Б. П. К., редовно призован,
не се явява, представлява се от М. Б. К., който поддържа
исковите претенции и моли за уважаването им.
Ответникът ЧСИ И. И. М. - К., редовно призован в
съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
3
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че изпълнително дело №
2022***0400049 по описа на ЧСИ И. М. - К. е образувано по
молба на взискателя /ФИРМА/ от 10.02.2022г. срещу
длъжника Б. К., на основание изпълнителен лист от
31.01.2022г., издаден по гр.д. № 140/2021г. по описа на ОС -
П., въз основа на изпълнително основание - решение №
60229 от 06.01.2022г., за сумата от 1877,24 лева,
представляваща разноски по делото. С Покана за
доброволно изпълнение, получена от ищеца на 28.02.2022г.,
същият е поканен да заплати в двуседмичен срок от
поканата сумата в размер на 297,85 лева – обикновени
такси и разноски по изпълнителното дело, сумата от 214,63
лева, представляваща пропорционална такса по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, както и сумата в
размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
за представителство на взискателя по изпълнителното
производство. С ПДИ е съобщено на ищеца, че са му
наложени запори върху банковите сметки, налични в
**************** и ******************. С ПДИ ищецът е
уведомен и че е наложен запор вземанията на ищеца и по
изпълнителни дела, образувани при ЧСИ Р.Р., с рег. № ***, с
район на действие, ОС-П., в това число и вземания, за
събирането на които е образувано изп.д. № ****/2021г. по
описа на ЧСИ Р.Р.. Съответно се установява от приетото по
4
делото изпълнително дело, че **************** АД и
****************** отговарят със съобщения от 17.02.2022г.
и от 28.02.2022г., че по откритите при тях сметки на
длъжника няма авоари. По изпълнителното дело е налично
е писмо на ЧСИ Р.Р., с вх. № 2151/22.02-2022г., с което
ответникът ЧСИ И. М. – К. е уведомена, че се признава
вземането, за което е образувано изп.д. № 2022***0400049,
като е посочено, че при постъпване на суми по изп.д. №
2021***040**** по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № ***, същите
ще бъдат превеждани по посочена от ответника сметка,
като е посочено, че изп.д. № 2021***040**** по описа на
ЧСИ Р.Р. е спряно на основание постановено Определение
№ 141/13.05.2021г. по описа на ВКС. Не е спорно, а и се
установява от приетото по делото изп.д. № 2022***0400049,
че на 12.04.2022г. по делото е постъпила сума в размер на
2 498,29 лева. По делото е установено, че ищецът е
собственик на МПС – ***********************, като със
съобщение от 16.03.2022г. взискателят е уведомен, че при
желание за налагане на запор върху МПС следва да заплати
такси в размер на 30,00 лева с ДДС, от които сумата в
размер на 18,00 лева за ЧСИ с ДДС, представляваща такса
по т.5 от ТТРЗЧСИ за налагане на запора и сумата в размер
на 12,00 лева с ДДС за уведомяване на длъжника. Със
съобщение от 28.03.2022г. длъжникът е уведомен за
наложения запор върху МПС. С разпореждане от
22.03.2023г. изп.д. № 2022***0400049 е приключено поради
погасяване на вземането. По изпълнителното дело е
5
наличен и договор за продажба на МПС от 08.02.2022г., от
който се установява, че ищецът, като продавач и съпругата
му са се разпоредили с горепосоченото ППС в полза на
трето лице.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ЧСИ е начислил следните
такси, във връзка с образуваното изпълнително дело:
сумата от 108,00 лева с ДДС за образуване, проучване,
покана до длъжника по т.1, т.5 и т.2 от ТТРЗЧСИ, 54 лева с
ДДС за налагане на 3 броя запор върху банковите сметки и
вземане на длъжника, 30,00 лева с ДДС за налагане „запор
на МПС“; съответно със задължено лице длъжникът К. –
сумата от 214,63 лева с ДДС – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за
събиране на дълга, такса в размер на 120,00 лева по т.5 от
ТТРЗЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело и
вдигане на запори (пет по 24,00 лева за: 2 по 24,00 лева за
съобщения до страните за прекратяване на делото и 3 по
24,00 лева за вдигане на три броя запори); съответно 24,00
лева за съобщение до НАП по чл. 191 от ДОПК; 9,85 лева –
разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ; сума от 32,55 лева с ДДС, от
която: 24,00 лева за съобщения за вдигане на запор /т.4 от
ТТРЗЧСИ за 2 броя съобщения за вдигане на запор в НОИ
и КАТ/; сумата от 8,55 лева за разноски по т.31 от
ТТРЗЧСИ, като вещото лице е посочило, че в останалата си
част до 86,55 лева таксите касаят друго изпълнително дело
между същите страни, образувано пред ЧСИ И. М. – К. –
изп.д. № 2022***0400048. Вещото лице е установило, че от
6
постъпилата сума на взискателя е преведена сума в размер
на 2145,81 лева, от които: сумата от 1885,81 лева за
вземането по изпълнителния лист, сумата от 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 90,00 лева –
авансово платена такса за образуване на делото /без 18,00
лева за ДДС/, 45,00 лева авансова платена така за три броя
запор /без 9 лева да ДДС/, както и 25,00 лева авансова такса
за запор върху МПС /без 5 лева за ДДС/.
В заключението си вещото лице е посочило, че
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, изчислена
върху сумата от 1885,81 лева /вземането по изпълнителния
лист/ е в размер на 205,00 лева, като е пояснено, че
разликата от събраната от ЧСИ в размер на 214,63 лева и
дължимата в размер на 205,00 лева е в размер на 9,63 лева.
Също е пояснено, че ЧСИ е изчислила таксата върху сума в
размер на 1985,81 лева, формирана от сумата по
изпълнителния лист от 1885,81 лева и присъдените
разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съответно по отношение на обикновените
такси, вещото лице е посочило, че общият размер на
таксите за образуване на изпълнителното дело, връчване на
ПДИ и налагане на три броя запори е както следва: 24,00
лева за образуване на изпълнително дело, 24,00 лева за
изпращане на ПДИ, 54 лева за налагане на запори, или
общо 102,00 лева, като ако се прибави към тази сума и
таксата по т.2 от ТТРЗЧСИ за проучване имущественото
състояние на длъжника от 60,00 лева, крайният размер на
7
обикновените такси ще бъде в размер на 162,00 лева. Така
вещото лице е дало заключение, че ако изключи таксата по
т.2 от ТТРЗЧСИ от 60,00 лева, то разликата между
посочената в ПДИ сума от 297,85 лева и изчислените от
експертизата такси за ПДИ, образуване на делото и
налагане на три броя запори, ще бъде в размер на 213,85
лева, тъй като в сумата от 297,85 лева не е включено ДДС, а
при включване и на сумата от 60,00 лева, горепосочената
разлика възлиза на сумата от 153,85 лева.
По гореустановеното съдът намира от правна страна
следното:
Вземането за вреди по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74, ал.
1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД възниква при наличие на следните
предпоставки: противоправни действия и/или бездействия
на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда,
причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна
връзка и вина, която се предполага до доказване на
противното. Вземането за обезщетение за вреди в тази
хипотеза възниква в момента, в който се осъществят
предвидените в закона предпоставки. Съгласно практиката
на ВКС, обективирана в решение № 196/20.07.2012 г. по гр.
д. № 1555/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение №
340/8.01.2013 г. по гр. д. № 1295/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 43/28.05.2019 г. по гр. д. № 2474/2018 г. на ВКС,
ГК, ІV г. о. и др. отговорността на частния съдебен
изпълнител може да бъде ангажирана по иск с правно
8
основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, когато вредата е пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно
цитираната практика "пряка" означава, че увреденият не
би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител,
тъй като преки са само тези вреди, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от
увреждането. Процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител е
възложено в преценка на съда.
По делото безспорно се установи качеството „длъжник“
на ищеца в изпълнителното производство. Безспорно се
установи, че с ПДИ на ищеца, като длъжник е съобщено че
дължи и сумата в размер на 297,85 лева – обикновени такси
и разноски по изпълнителното дело, сумата от 214,63 лева,
представляваща пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа
за таксите и разноските по ЗЧСИ, както и сумата в размер
на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за
представителство на взискателя по изпълнителното
производство. Установи се и как ЧСИ е изчислил размера
на таксите, както и разпределението. Установи се, че след
изтичане на срока за доброволно изпълнение по делото е
постъпило плащане в размер на 2498,29 лева, обстоятелство
отделено за безспорно с протоколно определение от
14.05.2024г.
9
По иска за сумата от 195,85 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващо се в определяне и събиране на обикновени
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 102 лв. с ДДС до определения такъв
от 297,85 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. В сумата от 297,85
лева, съгласно експертизата ЧСИ е включил сумата от 90,00
лева без ДДС за образуване, покана и имуществено
проучване на длъжника, сумата от 54,00 лева с ДДС за три
броя запори върху бъдещи вземания на длъжника, 120,00
лева с ДДС - такси по т.5 от ТТРЗЧСИ за прекратяване на
делото и вдигане на запори - (пет по 24,00 лева за: 2 по
24,00 лева за съобщения до страните за прекратяване на
делото и 3 по 24,00 лева за вдигане на три броя запор);
съответно 24,00 лева за съобщение до НАП по чл. 191 от
ДОПК и 9,85 лева – разходи по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Според разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда. Настоящият случай не попада в
приложното поле на лимитативно изброените изключения,
поради което длъжникът следва да понесе отговорността за
10
разноските в изпълнителното производство, включително и
заплетените авансово от взискателя.
Съдът намира, че ЧСИ обосновано, законосъобразно и
правилно е начислил следните такси по т. 1 от ТТРЗЧСИ за
образуване на изп. дело в размер на 20,00 лева без ДДС,
доколкотото ДДС е косвен данък и е в тежест на длъжника,
независимо в се внася от ЧСИ. Тук следва да се посочи, че
всяко лице има статут на данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същото
извършва независима икономическа дейност, без значение
от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което
държавата възлага принудителното изпълнение на частни
притезания. Глава седма на същия закон "Такси и разноски
по изпълнението" регламентира таксите, които събират
частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ за
всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с
тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово. Следователно
таксите, които ЧСИ събира, по своя характер са
възнаграждение за извършените от ЧСИ услуги/действия
по повод изпълнението. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от
данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на
територията на страната, освен в случаите, в които този
закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ
11
доставки на услуги, във връзка с които се събират
определените в тарифата такси не попадат в изключенията,
посочени в Глава четвърта "Освободени доставки и
придобивания" от ЗДДС, те са облагаеми доставки на
услуга по смисъла на ЗДДС. Следователно върху таксите се
дължи ДДС, което в случая не е начислено от ЧСИ в тежест
на длъжника; съответно правилно е начислена такса в
размер от 50 лв. по т. 2 от ТТРЗЧСИ за проучване
имущественото състояние на длъжника и определяне
способ за изпълнение във връзка с предоставените с
молбата за образуване правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ,
както е видно от последната, а и е видно, че ЧСИ е
извършил проучване, чрез извършване на нежните справки
и др.; такса в размер на 20 лв. без ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ
за връчване на ПДИ до длъжника, като и при тези такси
важат условностите за ДДС, посочени по-горе, съответно
правилно е начислена такса от 54,00 лв. с ДДС по т. 9 от
ТТРЗЧСИ за налагане на три броя запори върху банковите
сметки и вземане на длъжника, които са наложени, като
тези запори касаят налагането на запори в две банки и
върху вземането на длъжника, но вече в качеството му на
взискател по изп.д. № 2021***040**** по описа на ЧСИ Р.Р.,
120,00 лева по т.5 от ТТРЗЧСИ за прекратяване на делото и
за вдигане на запори, също действия, извършени от ЧСИ и
за които се дължи такса. Следователно съдът намира че
горните такси са правилно начислени и се дължат. Ищецът,
като длъжник не е изпълнил в срока за доброволно
12
изпълнение и горните такси са дължими, съответни за
реално извършени действия, за които ЧСИ е овластен по
реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Видно е че тези съобщения не са
връчени по ел.път, за да са приложими други правила при
определяне размера на таксите. Тук е мястото да се посочи,
че съдът е допуснал съдебно опущение като с протоколно
определение от 14.05.2024г. е допълнил проекто-доклада си,
като е посочил, че е безспорно между страните, че ЧСИ е
начислил такси в размер на 54,00 лева за запор върху МПС.
Сумата от 54,00 лева касае горепосочените запори, не и
този, наложен върху МПС.
Таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ - съгласно цитираната норма
се касае за допълнителни разноски, които ЧСИ може да
начислява, но за които е задължен да състави документи по
Закона за счетоводството. Следователно касае се за
допълнителни разходи, които съдебният изпълнител е
направил в производството, но те са дължими и могат да
бъдат възложени в тежест на длъжника, само когато за тях е
издаден документ по Закона за счетоводството. В
настоящият случай такъв документ не е издаден, поради
което настоящият състав на съда намира, че липсва
законово основание те да бъдат включени в общия размер
на разноските. По виждане на състава тези разходи следва
да бъдат документирани, тъй като представляват стопанска
операция, поради което за тях следва да бъдат издадени
първични счетоводни документи по смисъла на Закона за
счетоводството- напр. фактури, разходен касов ордер,
13
нареждания за кредитен превод и др. Необходимо е именно
ЧСИ да издаде счетоводен документ за всеки от тези
допълнителни разходи. Смисълът е да не се натоварва
длъжникът с допълнителни разходи, които не намират
своето счетоводно отразяване в счетоводните регистри на
ЧСИ, още повече, че в преобладаващия случай ЧСИ е
регистриран по ЗДДС и тези разходи следва да намерят
своето отражение в счетоводството на ЧСИ. Самото вещо
лице посочи, че за сумата от 9,85 лева не е установило по
делото да са издадени разходно-оправдателни документи.
По изложеното съдът намира, че таксата в размер на
9,85 лева не е следвало да бъде включена в общата сума,
дължима за начислени обикновени такси.
Начислената такса в размер на 24,00 за съобщение до
НАП по чл. 191 от ДОПК съдът намира за
незаконосъобразно начислена. Не става ясно как е
определена таксата, вероятно по т.5 от ТТРЗЧСИ. Видно е
по делото обаче, че ЧСИ е изискал справка за налични
публични задължения на длъжника, като е следвало да
събере такса по т.3 от ТТРЗЧСИ. Съдът не установи
изпратено съобщение до длъжника, че държавата е
присъединен взискател по делото и че и сумата от 500,00
лева подлежи на събиране, за да е дължима таксата по т.5 от
ТТРЗЧСИ.
Следователно по отношение на иска, касаещ
14
обикновените такси, тай така предявен следва да бъде
уважен до размера на сумата от 33,85 лева, а за сумата от
162,00 лева, разликата над уважената сума от 33,85 лева до
пълно предявения размер от 195,00 лева, следва да бъде
отхвърлен.
По иска за сумата от 9,59 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващо се в определяне и събиране на пропорционални
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 205,04 лв. до определения такъв от
214,63 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Този иск е
неоснователен, по следните съображения. Установи се от
изслушаната ССчЕ, че пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, изчислена върху сумата от 1885,81 лева
/вземането по изпълнителния лист/ е в размер на 205,00
лева, като е пояснено, че разликата от събраната от ЧСИ в
размер на 214,63 лева и дължимата в размер на 205,00 лева
е в размер на 9,63 лева. Също е пояснено, че ЧСИ е
изчислила таксата върху сума в размер на 1985,81 лева,
формирана от сумата по изпълнителния лист от 1885,81
лева и присъдените разноски в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение за представителство на
взискателя в хода на изпълнителното производство. Съдът
намира, че ЧСИ правилно и законосъобразно е начислил
таксата. За изпълнение на парично вземане се събира такса
15
върху събраната сума, която съгласно т. 26, б. "в" от
Тарифата възлиза на: при сума от 1000 до 10 000 лв. - 100
лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Съгласно забележка
4 към т. 26, в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.
79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно
със сумите по изпълнителния лист чрез съответното
изпълнително действие. Същото е относимо и по отношение
дължимото юрисконсултско възнаграждение. Поради това,
направените от взискателя разноски за юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство, се
включват както в понятието "материален интерес" по
смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
"събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е
събрана чрез извършването на съответното изпълнително
действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези
разноски следва да се включват в базата при изчисляването
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като
обратното на практика би означавало начисляването на
такси върху такси, което е недопустимо) в този смисъл е
решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр. дело № 414/2012 година
на ВКС, ІV ГО. Поради тези съображения
16
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се
начисли за длъжника по горепосочения начин, а именно,
както правилно е изчислена от ЧСИ в размер на 214,63
лева.
По гореизложеното този иск следва да бъде отхвърлен.
По иска за сумата от 54,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващо се в събрана такса за налагане на запор върху
чуждо МПС и във връзка с незаконосъобразно поддържане
на висящност на изп. д. № 2022***0400049 по описа на ЧСИ
М.-К., с рег. № *** на КЧСИ, ведно със законната лихва от
14.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Този иск съдът намира за неоснователен по следните
съображения. Не могат да бъдат споделени твърденията на
ищеца, че ЧСИ незаконосъобразно е поддържал процеса.
Видно е че след като длъжникът не е заплатил дължимите
суми в срока за доброволно изпълнение ЧСИ, след като е
овластен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ е продължил да
извършва същински изпълнителни действия. ЧСИ не може
да спре в разрез със закона да извършва действия по
секвестиране за удовлетворяване вземането на взискателя,
като в тази връзка, след като след справка в КАТ е
установил че на името на длъжника е налично МПС е
указал на взискателя при поддържане на искането за
налагане на запор върху МПС да внесе такса в размер на
17
30,00 лева. ЧСИ няма сигурност относно това дали ще
постъпят суми от запора върху вземането на длъжника, в
качеството му на взискател по изп.д. № 2021***040**** по
описа на ЧСИ Р.Р., поради което правилно и
законосъобразно е продължил извършването на същински
изпълнителни действия по налагането на запора.
Информацията дали длъжника е собственик на МПС ЧСИ
извлича чрез съответните справки, а че длъжникът е
транслирал веща в чужда правна сфера е ирелевантно, след
като съгласно справката той е собственик на вещта.
По изложеното този иск също следва да бъде отхвърлен.
Лихва за забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи от
деня на непозволеното увреждане и без покана, което в
случая е денят на деликта, а именно от датата на
изпращане на ПДИ – 10.02.2022г., в която са посочени
дължимите такси. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес и посочената дата от ищеца –
16.02.2022г., съдът намира, че върху уважената част от
исковете, следва да присъди и законната лихва, така, както
е поискана от ищеца – от дата 16.02.2024г.
При този изход на спора право на разноски се поражда в
полза и на двете страни на основание чл. 78, ал.1, ал.3 и ал.4
от ГПК, доколкото делото е прекратено в частта за сумата
от сумата от 32,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално
18
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо
се в събрана такса „непогасен остатък“ във връзка с
незаконосъобразно поддържане на висящност на изп. д. №
2022***0400049 по описа на ЧСИ М.-К., с рег. № *** на
КЧСИ, ведно със законната лихва от 16.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
сумата от 86,55 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо
се в събрана такса за налагане на запор пенсия и във
връзка с незаконосъобразно поддържане на висящност на
изп. д. № 2022***0400049 по описа на ЧСИ М.-К., с рег. №
*** на КЧСИ, ведно със законната лихва от 14.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 50,00 лева и 350,00 лева за
изготвяне на експертиза. На ищеца съобразно уважената
част от исковете следва да му се присъдят разноски в
размер на 35,82 лева.
Ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената и прекратена част от исковете на основание
чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК. Ответникът претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, за реалното заплащане на което, съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са
налице доказателства на л.20 от досието на делото. Не
следва да се присъждат в полза на ответника
претендираните разноски в размер на 7, 67 лв. за
19
ксерокопие на изпълнително дело, защото независимо, че
извършването на тези разноски е направено във връзка с
поисканите от страните или по инициатива на съда
процесуални действия, то не са представени доказателства
за реалното им заплащане. Така на ответника съобразно
отхвърлената и прекратена част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 364,18 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. - К., ЧСИ с рег. № *** в КЧСИ, с район
на действие, районна на СГС, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. К., ЕГН **********, сумата в размер на
33,85 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, изразяващо се в определяне и
събиране на обикновени такси по ТТРЗЧСИ, ведно със
законната лихва от 16.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
162,00 лева, разликата над уважената сума от 33,85 лева до
пълно предявения размер от 195,00 лева, както и исковете:
съответно за сумата в размер на 9,59 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващо се в определяне и събиране на пропорционални
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 205,04 лв. до определения такъв от
20
214,63 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата и за сумата от 54,00
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, изразяващо се в събрана такса
за налагане на запор върху чуждо МПС и във връзка с
незаконосъобразно поддържане на висящност на изп. д. №
2022***0400049 по описа на ЧСИ М.-К., с рег. № *** на
КЧСИ, ведно със законната лихва от 14.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. М. - К., ЧСИ с рег. № *** в КЧСИ, с район
на действие, районна на СГС, ЕГН ********** и ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. К., ЕГН **********, сумата в размер на
35,82 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.
М. - К., ЧСИ с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС, ЕГН **********, сумата в размер на 364,18
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
21
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22