№ 142
гр. Стара Загора, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001283 по описа за 2021 година
Oбжалвано е решение № 260246/28.04.2021 год. по гр.д. № 723/2019 год.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от (банка), клон България ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление (адрес) представлявано от Н.Н. и Д.Д. - прокуристи
действащи чрез юрисконсулт Д.И.В. иск съдът да признае за установено по
отношение на Д. Д. Й., с ЕГН-********** от (адрес), че Д. Д. Й., с ЕГН-
********** с п.а. дължи на (банка), клон България, ЕИК: ***, (адрес)
представлявано от Н.Н. и Д.Д. - прокуристи по издадената въз основа на
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. по ч.гр.д. № 3378/2018 г.
по описа на PC - Казанлък Заповед № 2014/31.12.2018 год. сумите: 1577.62 лв.
/хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки /, главница; 289.13
лв. /двеста осемдесет и девет лева и 13 стотинки/, договорна лихва за периода
от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ; 80.52 лв. /осемдесет лева и 52 стотинки/,
обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
1
С решението е отхвърлен и предявеният от (банка), клон България ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление (адрес) (адрес) представлявано от
Н.Н. и Д.Д. - прокуристи против Д. Д. Й., с ЕГН-********** от (адрес) иск
съдът да осъди Д. Д. Й., с ЕГН-********** с п.а. да заплати на (банка), клон
България ЕИК*** на основание сключен договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132
от 21.01.2015 год. сумите: 1577.62 лв. /хиляда петстотин седемдесет и седем
лева и 62 стотинки /, главница; 289.13 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 13
стотинки/, договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ; 80.52
лв. /осемдесет лева и 52 стотинки/, обезщетение за забава за периода от
11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "(банка)“
С.А., клон България, като се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Моли съда да отмени ожалваното решение. Претендира
разноски.
Въззиваемият Д. Д. Й. чрез назначения по делото особен представител
адв. М.С. е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли
съда да потвърди решението.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 3378/2018 г. по опи на PC - Казанлък се
установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на чл. 410 от ГПК,
съдът е издал Заповед № 2014/31.12.2018 год. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредил Д. Д. Й., с ЕГН- ********** да заплати на
кредитора (банка), с ЕИК:***, сумите: 1577.62 лв. (хиляда петстотин
седемдесет и седем лева и 62 ст.) главница, 289.13 лв. възнаградителна лихва
от 01.01.2018г. до 11.06.2018г., 80.52 лв. мораторна лихва от 11.06.2018 г. до
11.12.2018г. по договор за револвиращ потребителски кредит и законна лихва
върху главницата от 28.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и 88.95
лв. разноски, от които: 38.95 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с №PLUS-11130132 и револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard-12532649 с максимален кредитен лимит в
размер на 1500.00 лв., активирана на 25.04.2016 г.
Представен е двустранно подписан договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. сключен между
(дружество) с ЕИК *** чрез оторизирано лице С.Г.М. и Д. Д. Й. и
Приложение към него относно отпускане на револвиращ кредит от 1500 лв.
при посочени в това приложение годишна лихва и такси за ползването му и
издаване и ползване на кредитна карта CARD-12532649, подписано от Н.Н. за
2
представител на (дружество). В чл.15 от договора за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. е посочено, че договорът
за револвиращ кредит е безсрочен.
Основният кредит отпуснат по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. е в размер на 6200 лв., и
има следните параметри: ГПР 42,50 % и лихвен процент 34,78 % .Този кредит
не е предмет на настоящото производство. Предмет на производството е
отпуснатият във връзка с него револвиращ кредит, чието съдържание е
предмет на Приложението към договора за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год.
Страните са уговорили, че закриването на картата се прави по
изричното искане на кредитополучателя.
Дължимите по револвиращия кредит суми са уговорени в чл.22 от
Договор за потребителски паричен кредит, в чл.14, чл.17 от Приложението
към него. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи
лихвен процент - 35%, начисляван върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му и годишен процент на разходите 44,90 % , плюс
4,00 лв. месечна такса за обслужване, 12 лв. такса за администриране на
просрочени задължения и обезщетение за забава в размер на законния лихвен
процент ( 10% + ОЛП) както и при всяко теглене на пари в брой от АТМ
такса от 2 лв. плюс 2% от изтеглената сума (т.е. 22,00 лв. всеки път когато се
теглят 1000 лв.). При усвоен кредитен лимит до 1 000 лв. размерът на
минималната погасителна вноска е 60лв., а при усвоен кредитен лимит от
1000,01 лв. до 2000 лв. - 120 лв.
Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза
картата е активирана на 25.04.2016 г., кредитът с номер CARD- 12532649 е
усвоен в размер на 1500 лв. Първата непогасена вноска е на падежна дата
01.12.2017 г., непогасена е и вноската с падежна дата 01.01.2018 г.
Последното направено плащане е на 23.11.2017 год.
Размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.12.2018 год. възлиза на 1953,96
лв., от които 1577,62 лв. главница, 265,13 лв. договорна лихва (изчислена до
11.06.2018 г.), 24,00 лв. месечни такси и 87,21 лв. лихва за забава за периода
12.06.2018 г. - 27.12.2018 г. Към датата на депозиране на заключението на
ССЕ задължението възлиза на 2118,73 лв., от които 1577,62 лв. главница,
265,13 лв. договорна лихва, 24,00 лв. месечни такси и 251,98 лв. лихва за
забава.
Размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.12.2018 год. при нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва възлиза на 1108,14 лв., от които 1027,35
лв. главница, 24 лв. месечни такси, 56,79 лв. лихва за забава. Към датата на
депозиране на заключението на ССЕ задължението при нищожност на
3
клаузата за възнаградителна лихва възлиза на 1215,44 лв., от които 1027,35
лв. главница, 24,00 лв. месечни такси и 164,09 лв. лихва за забава.
Минималната погасителна вноска за кредита от 1500 лв. е 120 лв. За
времето от първата непогасена месечна вноска - 01.12.2017 г. до датата на
подаването на заявлението - 28.12.2018 год. са налице 13 неплатени месечни
вноски или 1560 лв.
Представена е „Последна покана“ до ответника от дата 15.06.2018 год.
Приложената по делото товарителница и разписка №РМ001557295 няма
отношение към поканата тъй като е съставена на 22.01.2016 г.
Представената нотификация за презгранично сливане от 10.03.2018 год.
удостоверява сливането на ищеца (дружество) френско анонимно акционерно
дружество със седалище в (адрес) и регистрираното със седалище в гр. София
българско еднолично акционерно дружество (дружество).
Видно от съдържанието на Българския търговски регистър,
регистрираният в България търговски субект (дружество) КЧТ е клон на
чуждестранния търговец (дружество) вписан в регистъра на Франция под №
542 097 902 с правна форма: Societe Anonyme и представител: Д.Л..
Публично достояние са решенията на Българската народна банка, с
които се обявява ОЛП. Видно от съдържанието на раздел „лихвена
статистика“ на електронната страница на БНБ, към момента на сключване на
договора -21.01.2015 г. ОЛП е 0,01 %, а законна лихва - 10,01%.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД
във, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, в
тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, по което ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от
ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така
също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в
уговорения срок.
Процесният договор за паричен револвиращ потребителски кредит чрез
използване на кредитна карта е консенсуален, поради което, макар и при
постигане на съгласие между страните относно поетите с него субективни
права и правни задължения да е породено правното действие на тази
възмездна двустранна сделка, за да възникне договорното задължение за
връщане на предоставения кредит от ищеца на ответника, ведно с
уговорените възнаградителни лихви и други съпътстващи използване на
кредитната карта такси, следва в процеса на доказване да се установи по
несъмнен начин, че кредиторът е изпълнил своето договорно задължение за
отпускане на картодържателя на съответен паричен кредит чрез използването
на съответната кредитна карта.
4
Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на
договора на 21.01.2015 г., както и с оглед установения факт на реално
ползване на сумата по кредитния лимит, отпуснат с револвиращия кредит,
следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна връзка
между страните по делото, възникнала по силата на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта и приложение към него, представени и приети по
делото. В случая по делото по безспорен начин се установява облигационната
връзка между страните във връзка със сключеният между тях на 21.01.2015 г.,
в писмена форма Договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, както и факта на ползване на
сумата по договора за револвиращ кредит от ответника.
Безспорно се установява, че ищецът е предоставил на ответника
кредитната карта, от положения от последния подпис и собственоръчно
изписани три имена на 21.01.2015 г. /стр. 22 от делото/, както и от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза - картата е
активирана на 25.04.2016 г., кредитът с номер CARD- 12532649 е усвоен в
размер на 1500 лв.
Банката в изпълнение на договорните си задължения е предоставила на
въззиваемия процесната кредитна карта с кредитен лимит до 10 000 лева.
Наличието на договор и изправността на кредитодателя, налага извода за
пораждането на задължението за връщане на заетата главница ведно с
произтичащите от него акцесорни задължения за заплащане на
възнаградителна лихва, мораторна лихва и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му от
29.07.2016 г.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на
чл. 11, ал., т. 1 – 10 и т. 20 ЗПК, тъй като съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на ГЛП и ГПР, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания.
Безспорно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага
императивното изискване ДПК да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
5
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В конкретния случай обаче, доколкото за
целия срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, липсва
задължение погасителния план да съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради
което не е необходимо да се съдържа и методика за изчисляване на
референтен процент, съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
В случая разпоредбите на чл. 12 от ЗПК са неприложими към
настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен под формата на
овърдрафт.
Предвид спецификата на револвиращия кредит, за него не се изготвя
погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата,
която ще бъде усвоявана и съответно ще се прави частично или цялостно
плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат теглени сумите, както и датата на
погасяване.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка
страните се подписва от страните по него, но доколкото ДПК съдържа
установеното от закона задължително съдържание, липсата на ОУ не
обосновава недействителността му.
Следователно, процесният договор е действителен по аргумент на
противното основание, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.12.2018 год. възлиза на 1953,96
лв., от които 1577,62 лв. главница, 265,13 лв. договорна лихва (изчислена до
11.06.2018 г.), 24,00 лв. месечни такси и 87,21 лв. лихва за забава за периода
12.06.2018 г. - 27.12.2018 г. Към датата на депозиране на заключението на
ССЕ задължението възлиза на 2118,73 лв., от които 1577,62 лв. главница,
265,13 лв. договорна лихва, 24,00 лв. месечни такси и 251,98 лв. лихва за
забава.
Размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.12.2018 год. при нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва възлиза на 1108,14 лв., от които 1027,35
лв. главница, 24 лв. месечни такси, 56,79 лв. лихва за забава. Към датата на
депозиране на заключението на ССЕ задължението при нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва възлиза на 1215,44 лв., от които 1027,35
лв. главница, 24,00 лв. месечни такси и 164,09 лв. лихва за забава.
Не се установява по делото кредиторът да е извършил уведомяване на
длъжника за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем преди подаване
на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК, от която дата по арг. от чл. 422, ал.
1 от ГПК специалният установителен иск се счита предявен.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47
ГПК, ал. 1-5, с оглед охрана интересите на ответника на последния се
6
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за
връчено на ответника по иска едва с преписа от исковата молба, на неговия
особен представител на 04.08.2020 г. В този смисъл е Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т. Р. № 3/2017 г. на ВКС
ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и изхождайки от датата
на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи и изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила на 17.06.2019 г. (датата на която
книжата са връчени на особения представител).
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционното
решение досежно възражението на ответника, че между страните е била
договорена недопустима по размер възнаградителна лихва, като приема, че то
е неоснователно и препраща към мотивите на РС в тази част.
Предвид изложеното и при съобразяване с данните от заключението на
вещото лице дължими на кредитора са задълженията за главница в размер на
1577,62 лв. и сумата от 289,13 лв. договорна лихва за периода от 01.01.2018 г.
до 11.06.2018 г.
Относно претенцията за лихва за забава в размер на 80,52 лева,
настоящата инстанция счита, че същата е неоснователна, тъй като
претенцията касае периода 12.06.2018 г. - 27.12.2018 г., който период
предхожда датата 17.06.2019 г. /връчване на книжата на особения
представител/, на която вземането на кредитора е станало изискуемо.
Законна лихва върху главницата се дължи от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, която дата е 17.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, поради което искането за присъждането на такава за периода от
подаване на заявлението на 28.12.2018 год. до дата 17.06.2019 г. е лишено от
основание.
По изложените по-горе съображения решението на районния съд, в
частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимостта на главница в
размер на 1577,62 лв., сумата от 289,13 лв. договорна лихва за периода от
01.01.2018 г. до 11.06.2018 г., ведно със законната лихва от 17.06.2019 г. до
окончателното й изплащане следва да бъде отменено, като се признае за
7
установено дължимостта на посочените суми.
Решението на първоинстанцинния съд, в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен иска за установяване дължимостта на обезщетение за
забава в размер от 80.52 лв. обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г.
до 11.12.2018 г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до 17.06.2019 г., като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид отхвърляне на претенцията на обезщетение за забава и законна
лихва, съдът следва да разгледа и предявеният осъдителен иск относно тези
суми. Същите се явява неоснователни, предвид изложените по –горе мотиви и
решението в тази му част също следва да бъде потвърдено.
По разноските: Резултатът от спора налага отмяна на решението в
съответната част с присъждане на разноски в полза на търговеца съразмерно
уважената част, както следва: сторените разноски в заповедното производство
в размер на 85,27 лева /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/, в исковото
производство в размер на 1 262,30 лева /за ДТ, юрисконсултско
възнаграждение, определено на 100 лева, възнаграждение за особен
представител и вещо лице / и във въззивното производство в размер на 506,53
лева /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, определено на 100 лева, и
възнаграждение на особения представител/.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260246/28.04.2021 год. по гр.д. № 723/2019
год. по описа на Казанлъшкия районен съд В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от (банка), клон България ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление (адрес) представлявано от Н.Н. и Д.Д. - прокуристи
действащи чрез юрисконсулт Д.И.В. искове съдът да признае за установено
по отношение на Д. Д. Й., с ЕГН-********** от (адрес), че Д. Д. Й., с ЕГН-
********** с п.а. дължи на (банка), клон България, ЕИК: ***, (адрес)
представлявано от Н.Н. и Д.Д. - прокуристи по издадената въз основа на
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. по ч.гр.д. № 3378/2018
г. по описа на PC - Казанлък Заповед № 2014/31.12.2018 год. сумите: 1577.62
лв. /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки
/представляваща главница по револвиращ кредит, 289.13 лв. /двеста
8
осемдесет и девет лева и 13 стотинки/,представляваща договорна лихва за
периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г ., ведно със законната лихва от
17.06.2019 г. до окончателното й изплащане вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Й., с ЕГН-
********** от (адрес), че дължи на (банка), клон България ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление (адрес) представлявано от Н.Н. и Д.Д. -
прокуристи действащи чрез юрисконсулт Д.И.В. по издадената въз основа на
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. по ч.гр.д. № 3378/2018 г.
по описа на PC - Казанлък Заповед № 2014/31.12.2018 год. сумите: 1577.62 лв.
/хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки/, представляваща
главница по револвиращ кредит; 289.13 лв. /двеста осемдесет и девет лева и
13 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до
11.06.2018 г. , ведно със законната лихва от 17.06.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260246/28.04.2021 год. по гр.д. №
723/2019 год. по описа на Казанлъшкия районен съд В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от предявеният от (банка), клон България ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление (адрес) представлявано от Н.Н. и Д.Д. -
прокуристи действащи чрез юрисконсулт Д.И.В. искове за признаване за
установено по отношение на Д. Д. Й., с ЕГН-********** от (адрес), че Д. Д.
Й., с ЕГН- ********** с п.а. дължи на "(банка)“ С.А., *, чрез "(банка)“
С.А., клон България, ЕИК: ***, (адрес) представлявано от Н.Н. и Д.Д. -
прокуристи по издадената въз основа на договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132
от 21.01.2015 год. по ч.гр.д. № 3378/2018 г. по описа на PC - Казанлък
Заповед № 2014/31.12.2018 год. за сумата от 80.52 лв. /осемдесет лева и 52
стотинки/, обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г.,
ведно със законната лихва за периода от 28.12.2018 г.- датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК до 17.06.2019 г. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260246/28.04.2021 год. по гр.д. №
723/2019 год. по описа на Казанлъшкия районен съд В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от (банка), клон България ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление (адрес) (адрес) представлявано от Н.Н. и Д.Д. -
прокуристи против Д. Д. Й., с ЕГН-********** от (адрес) искове за
осъдждане на Д. Д. Й., с ЕГН-********** с п.а. да заплати на (банка), клон
България ЕИК*** на основание сключен договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132
от 21.01.2015 год. за сумата от 80.52 лв. /осемдесет лева и 52 стотинки/,
обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със
9
законната лихва за периода от 28.12.2018 г.- датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до 17.06.2019 г. – датата на настъпване на
предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА Д. Д. Й., с ЕГН-********** от (адрес) ДА ЗАПЛАТИ на
(банка), клон България ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
(адрес) *** сумата от 85,27 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №.
3378/2018 г. по описа на PC – Казанлък; сумата от 1 262,30 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 723/2019 год. по описа на PC – Казанлък
и сумата от 506,53 лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10