Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./14.01.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 532/2021 г. по описа
на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД).
Образувано е по жалба (уточнена в
съдебно заседание на 12.11.2021 г.) на М.С.К. *** срещу заповед № ЗД/Д-ТХ-088/15.10.2021
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която на
основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД е наредено временно малолетното й дете А.А.К.
да бъде настанено в семейство на роднини – в това на баба си по бащина линия Е.А.
Л., с настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗакрД. В
жалбата и в пледоарията по същество се излагат доводи за нищожност и
унищожаемост на обжалваната заповед поради липса на компетентност, неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона. Счита се, че фактическите констатации в акта за манипулативното
поведението на майката не отговарят на действителната фактическа обстановка. Твърди
се, че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за прилагане на процесната
мярка за закрила. Към административната преписка са приложени избирателно
документи, които касаят само интереса на бащата на децата. Сочи се, че не са
взети предвид твърденията, обясненията и възраженията на майката и децата
относно упражнено насилие от бащата над децата или са отхвърлени като минали и
неавтентични. Твърди се, че административният орган не е съобразил всички
събрани доказателства, като се е ръководил само от сигналите и възраженията на
бащата, без да провери тяхната истинност. Счита се, че липсата на проследяване
на отношенията, липсата на обективна и принципна работа с децата и родителите
за отстраняване на причините за страха у децата съставляват нарушение на
материалноправните норми, уреждащи правата и интересите на детето, а
настаняването при роднини при грижовна и отговорна майка ще срине детето
психически, физически и емоционално. Иска се обжалваната заповед да бъде
обявена за нищожна или да бъде отменена. Претендират се сторените разноски по
делото. Налице е и искане за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат М.В. за оказаната безплатна защита съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Прави се възражение за
прекомерност на заплатеното от заинтересованата страна А.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директорът на ДСП - Добрич,
чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по
съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен
орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата
цел. Твърди, че манипулативното поведение на майката създава сериозна опасност
за психическото и физическото здраве на детето, което обуславя налагането на
процесната мярка за закрила. Сочи, че от документацията по делото е видно, че
детето има сериозни здравословни проблеми, които оказват влияние върху
цялостното му състояние и създават риск за живота и здравето му. Иска
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна А.А.К., чрез
назначения й процесуален представител – адв. А.М., изразява становище за
основателност на жалбата. Счита, че обжалваният административен акт е
незаконосъобразен, тъй като липсват правни основания за издаването му, поради
което следва да бъде отменен.
Заинтересованата страна А.И.К., лично
и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, че
обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Твърди, че по делото са
събрани множество писмени и гласни доказателства, от които е видно, че е налице
родителско отчуждение на детето А. по отношение на неговия баща, което се дължи
на вредното влияние и манипулация от страна на отглеждащия родител. Налице е и
неглижиране на здравословния проблем на детето и непредприемане на мерки за
лечението му въпреки издадените предписания от ОДЗ. С поведението на майката М.К.
се създава опасност за здравето и правилното психическо и емоционално развитие
на детето, поради което са налице материалноправните предпоставки за прилагане на
спорната мярка за закрила. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена след
изчерпване на всички други възможности и мерки за запазване на психическото,
емоционалното и здравословното състояние на детето и след подробен анализ на
всички факти и обстоятелства по случая. Иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Е.А.Л., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваната заповед е правилна
и законосъобразна, издадена след обсъждане на всички рискове и настъпили увреждания
на психиката на детето вследствие на родителско отчуждение от бащата. Твърди,
че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на детето
вследствие на пренебрегване на здравословните му нужди и неполагане на
адекватни грижи за лечението му въпреки издадените медицински предписания и
предписания на ОЗД. Налице са дефицити в родителския капацитет на майката М.К.,
които не подлежат на осъзнаване и промяна. Тя не осъзнава проблемите на А.,
поради което не съществуват никакви други правни възможности за закрила освен извеждането
на детето в семейството на близки или роднини. Твърди, че оспорената заповед е
издадена след изчерпване на мерките за закрила в семейна среда и е съобразена с
интересите на детето А., поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице съгласно чл. 27а, ал. 1 от
ЗЗакрД, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
С оспорената заповед № ЗД/Д-ТХ-088/15.10.2021 г. директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич, на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗЗакрД, е
наредил малолетното дете А.А.К., родено на *** г., да бъде настанено в
семейството на баба си по бащина линия - Е.А.Л., която е с настоящ адрес ***.
Заповедта е издадена със срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗакрД,
като предварителното й изпълнение е спряно с влязло в сила определение № 297/19.10.2021г.
по ч.адм.д. № 505/2021г. по описа на АдмС-Добрич (л.86-89).
От представената административна преписка се установява, че малолетната А.А.К.
е родена от брака между жалбоподателката М.К. и заинтересованата страна А.К..
Двамата родители имат още едно по-голямо дете М.А.К., което също е малолетно. От
м. март 2018 г. майката е напуснала семейното жилище в гр.Козлодуй и заедно с
двете деца живее в дома на родителите си с. и С.Т.в гр.Добрич.
С решение № 89 от 21.01.2019г., постановено по гр.д. № 3489/2018г. по описа
на Районен съд –Добрич (л.222-231), бракът между двамата родители е прекратен с
развод, като упражняването на родителските права върху децата е предоставено на
майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата. Решението е
обжалвано и е образувано гражданско дело № 427/2019г. в Окръжен съд - Добрич,
което все още е висящо. В предмета на въззивното производство е спорът относно
упражняването на родителските права по отношение на децата, местоживеенето им,
режима на лични отношения и издръжката им.
В течение на производството пред районния съд са определени привременни
мерки до приключването на брачния процес, като упражняването на родителските
права спрямо децата е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на
лични отношения с тях, който е изменян няколко пъти от първата инстанция, а
след обжалване на бракоразводното решение и от въззивната инстанция.
От събраните по делото доказателства се установява, че двамата родители имат
влошени междуличностни отношения, спорят за родителските права и тяхното
упражняване, поддържат постоянни конфликти помежду си, отправят си взаимни
обвинения (в т.ч. за липса на родителски умения и насилие върху децата),
подават молби, сигнали, жалби (в т.ч. и по ЗЗДН), във връзка с които са
образувани множество и различни производства пред органите на полицията,
прокуратурата в гр.Добрич, съдилищата, ДСП-Добрич. Част от производствата са
приключили, а други са висящи.
По повод на постоянните конфликти между родителите на децата Дирекция
„Социално подпомагане“ – Добрич се е ангажирала с предоставянето на социални
услуги на двамата родители и на децата от
м.август 2018 г., като на 29.08.2018г. директорът на ДСП-Добрич е издал направление
№ НП/Д-ТХ-152 (л.467) за предоставяне на детете А.К. на краткосрочна тримесечна
социална услуга. В направлението е прието, че е налице необходимост с детето да
работят специалисти с цел превенция на родителското отчуждение и адаптация към
новите условия.
Със заповед № ЗД/Д/ТХ-014 от 30.01.2019 г. (л.471) директорът на ДПС-Добрич
е насочил детето А.К. да ползва дългосрочна социална услуга в Център за
обществена подкрепа към БЧК–Добрич за индивидуална и семейна работа с психолог
и социален работник. Със задължително предписание № П/Д-ТХ-002/30.01.2019 г. на
директора на ДСП - Добрич на М.К. е указано да спазва заложените в плана за
действие дейности, да сътрудничи за тяхното изпълнение и да проявява
отговорност и ангажираност при отглеждането на детето (л.513).
На 13.09.2019г. срещу майката е издаден акт за установяване неизпълнение на
задължителни предписания (л.514). В акта и в съставени социални доклади е
прието, че М.К. не съдейства за осъществяване на социалните услуги и проявява
негативно отношение към ползването им. Въз
основа на съставения акт на 14.10.2019г. директорът на ДПС-Добрич е издал наказателно
постановление № СЛ/Д-ТХ/650-009, което е отменено с решение №
26005/24.08.2020г. по нахд № 1380/2019г. по описа на РС-Добрич (л.518-524), оставено
в сила с решение на АдмС-Добрич от 26.11.2020 г. по канхд № 506/2020 г. (л.548-552).
В административното производство е прието, че към този момент не е
постигнат резултат при работата с децата и майката в Центъра за обществена
подкрепа при БЧК (така социален доклад от 11.03.2020 г. на л.480-483), поради
което на 11.03.2020 г. директорът на ДСП-Добрич е издал направление за ползване
на тримесечна социална услуга в Център за обществена подкрепа - 2 Добрич
(л.479) от детето А. и нейната майка. На 16.09.2020 г. е издадено второ
направление за ползване на същата услуга въз основа на социален доклад от
15.09.2020 г. от ЦОП – 2 Добрич (л.483). В направленията е посочено, че децата
са поставени в ситуации на постоянни конфликти между родителите, което дава
отражение в психоемоционалното им състояние. С цел понижаване на напрежението,
осъзнаване на вредата, която причиняват на децата си и превенция на
родителското отчуждение за членовете на семейството са необходими консултации с
психолог и социален работник, както и съдействие за провеждане на контролирани
срещи.
За периода на работа на специалистите с децата и родителите са провеждани
консултации и разговори за справяне с кризата на раздялата и превенция на
родителското отчуждение, както и контролирани срещи веднъж месечно. Според
докладите на центъра в поведението на децата се наблюдават емоции с негативно
съдържание и обърканост поради продължаващите съдебни спорове между родителите,
като е препоръчано индивидуалната работа с тях да продължи, за да им бъде
оказвана емоционална подкрепа и подпомагане с цел предотвратяване на риска от
родителско отчуждение.
На 26.02.2021 г. по направено предложение от социалния работник директорът
на ДСП – Добрич е издал задължително предписание на майката да спазва
заложената в плана за действие дейност “Задоволяване на здравните потребности.
Провеждане на редовни прегледи при личен лекар и стоматолог”, като осигури
провеждането на стоматологичен преглед на А. *** или в друг избран град
(л.836). Предписанието е връчено на К. на 19.04.2021 г. При връчването му тя е
възразила писмено, че не е водила М.и А. скоро на зъболекар заради пандемията и
заради заболявания на децата, а след това тя самата била болна от Ковид – 19 и
поставена под карантина. Посочила е, че А. има запазен час за зъболекар на
11.05.2021 г. и тогава ще започне лечението на детето.
С решение от 07.08.2020 г. по гр.д. № 3625/2019 г. по описа на РС - Добрич
по реда на ЗЗДН е признато за установено извършено домашно насилие на
07.09.2019 г. от М.К. и нейните родители с. и С.Т.спрямо малолетните М.и А. Казакови,
изразяващо се в отправяне на обидни думи и провокативни нападки срещу баща им в
тяхно присъствие (л.265-268). Издадена е заповед за защита, с която тримата са
задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо двете деца и да посещават
индивидуална програма за психо-социално консултиране за срок от три месеца
(л.264). Решението е обжалвано и е потвърдено с решение от 06.01.2021 г. по
в.гр.д. № 846/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
По повод на сигнал на М.К. за извършени блудствени действия от бащата
спрямо децата е образувано досъдебно производство № 1202/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич за престъпление по чл.
149, ал. 5 от НК, което е прекратено с постановление от 28.08.2020 г. на Окръжна прокуратура – Добрич (л.254-258). С
определение № 260030/14.10.2020г. по ч.н.д. № 256/2020г. по описа на ОС -
Добрич (л.245-253) постановлението за прекратяване на досъдебното производство
е потвърдено. Това определение на свой ред е обжалвано и потвърдено с
определение от 16.11.2020 г. по вчнд № 377/2020 г. по описа на ВАпС.
По молба на М.К. през 2018г. е образувано и производство по гр.д. № 4936 по
описа на Районен съд Добрич по реда на Закона за защита от домашно насилие, по
което е издадена заповед за незабавна защита № 24 от 14.12.2018 г., налагаща
забрана на бащата да приближава децата в отсъствие на майката или определено от
нея лице на повече от 10 м. от жилището им и други места, както и за времето от
18,00 часа до 09,00 часа на другия ден. Производството е приключило с влязло в
сила на 05.02.2021 г. решение № 277/31.07.2019г. по гр.д.№ 4936/2018г. по описа
на РС-Добрич (л.234-245), с което молбата на М.К. е оставена без уважение, а
издадената заповед за незабавна защита е обезсилена.
Установява се, че до този момент бащата е осъществявал почти безпроблемно
срещите си с децата по установения от съда график в присъствието на майката,
социални работници, бабата Е.Л. и др. възрастни лица.
След прекратяване на досъдебното производство за престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК и отхвърляне на искането за защита по Закона за защита от домашно
насилие А.К. е поискал изменение на постановените от съда привременни мерки в
частта на определения режим на лични контакти на децата.
С определение № 260231/06.04.2021 г. по гр.д. № 427/2019 г. Окръжен съд –
Добрич (л.215-216) е разширил режима на лични контакти на бащата с децата, като
му е дал възможност да ги вижда и взема по няколко дни в месеца с преспиване,
без присъствието на майката, както и по време на коледните, новогодишните и
великденските празници и учебните ваканции.
След постановяване на определението на съда са осъществени само няколко контакта
между бащата и децата според новите привременни мерки.
По повод на изменения режим на лични контакти ДСП-Добрич е заложила в плана
за действие дейността „Проследяване и събиране на информация за осъществяване
на контакти между децата и бащата“. Резултатите от изпълнението на тази дейност
са обективирани в отделни социални доклади и протоколи от преглед на оценката
на случая и плана за действие.
Съгласно социален доклад № СЛ/Д-ТХ/650-031/19.07.2021г. на ДСП – Добрич (л.145
и сл.), първата среща по определения нов режим за лични контакти се е провела на
17 и 18 април 2021г. в хотел „Черно море“ в гр.Варна.
На 19.04.2021г. жалбоподателката посетила ДСП-Добрич с децата, като М.разказала
на социалните работници, че на срещата в хотел “Черно море“ в гр.Варна били
оставяни сами, баща им бил в нетрезво състояние, били заставяни да спят на
земята, искали да избягат от хотела, като се спуснат по въже от чаршафи и др.
Този разказ бил възпроизведен и в Центъра за обществена подкрепа, където специалистите
го определили като неавтентичен.
На 30.04.2021 г. не е осъществено предаването на децата на бащата съгласно
определения от съда режим поради отказ на М.и А. да тръгнат с него. На изпълнението
са присъствали социален работник и полицейски служители, които са съставили
протоколи за полицейско предупреждение на майката, бащата и дядото по майчина
линия да се въздържат от скандали и саморазправи помежду си.
Втората среща между бащата и децата е проведена на рождения ден на М.на 07.05.2021
г. Тя е продължила 2 часа и е преминала много добре. Децата са играли на детска
площадка, ходили са на пицария и в магазин „Хиполенд“ в гр. Добрич.
На 10.05.2021 г. е инициирана среща на екипа по Координационния механизъм
при насилие, на която са присъствали социалните работници, водещи случаите,
двамата родители, специалисти от ЦОП, училището, МВР и експерт от РДСП -
Добрич. На срещата К. разказал, че режимът на контакти на 17-18 април 2021 г. е
преминал много добре, като е представил и видеоматериали в подкрепа на
твърденията си. По информация на психолога на училището двете деца не са
проявили симптоми на тревожност след контактите с баща си. При кратките си
разговори с психолога и социалния работник от ЦОП 2 – Добрич децата не са
споделяли да изпитват страх от баща си.
От началото на м.май 2021 г. майката е създала фейсбук страница, в която публикувала
информация за отношенията си с бащата на децата и аудиозаписи, свидетелстващи
за семейни конфликти в присъствието на децата и агресивно поведение на бащата
спрямо по-голямото дете. Бащата А.К. също е създал фейсбук страница, в която
публикувал материали с цел дискредиране на майката.
От този момент нататък контактите на К. с децата са били ограничени, като М.и
А. заявявали нежелание да се виждат и срещат с него.
В социалния доклад от 19.07.2021 г. са описани подробно датите на
неосъществените срещи съгласно променения режим на лични контакти. Като причина за непровеждането им социалните
работници са посочили отказите на двете деца да се срещат с баща си и
действията на майката по възпрепятстване на изпълнението на режима на лични
контакти. Прието е, че М.К. манипулира децата, с което нарушава правата им и не
създава условия за нормалното им психоемоционално и социално развитие. От
констатациите в доклада е видно, че при опитите да се осъществят срещите с
децата през този период е търсено съдействието на социалните работници и на
органите на ОД на МВР-Добрич. На 02.07.2021г. предаването на децата е насрочено
да се извърши чрез държавен съдебен изпълнител, но майката не е осигурила
присъствието на децата с обяснението, че са извън града на планирана почивка.
На следващия ден отново не е осъществена среща с обяснението, че децата отказват
да се срещат с баща си. На 16.07.2021 г. е насрочено поредно предаване на
децата чрез съдебен изпълнител, за което майката е уведомена по телефона и чрез
призовка. На определения час на 16.07.2021 г. М.К. не е осигурила присъствието
на децата. На 17.07.2021г. А.К. е уведомил ДПС-Добрич чрез имейл, че е бил в
дома на майката в 9,00 часа, за да вземе децата, но контакт не е бил
осъществен.
В социалния доклад от 19.07.2021г. е посочено още, че през този период
жалбоподателката системно отказвала срещи със социалните работници на
ДСП-Добрич. Социалните работници в Център за обществена подкрепа - 2 също срещали
затруднения при работата със семейството, понеже не е осигурявано присъствието
на децата на датите по изготвения график, като повече от половината насрочени
срещи с децата не са осъществени. Със социалния доклад е направено предложение
за издаване на задължително предписание на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЗакрД на М.К..
Междувременно бащата А.К. е подавал множество искания и сигнали до Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ - Добрич, до ДСП-Добрич и до Центъра за обществена подкрепа - 2,
съдържащи оплаквания от жалбоподателката, че манипулира децата да не се срещат
с него. На 01.07.2021г. е подаден сигнал и от Е.Л., майка на А.К. и баба на
децата, с искане те да бъдат настанени при нея.
На 20.07.2021г. е издадено задължително предписание №
П/Д-ТХ-003, с което директорът на ДСП-Добрич е предписал М.К. да съдейства на
социалните работници за изпълнение на заложените в плана за действие дейности,
да изпълнява родителските си задължения
и осигурява правото на детето за осъществяване на контакт с бащата
съобразно определения от съда режим на лични контакти, както и да осигурява
редовните му посещения в социалната услуга с цел работа с психолог и социален
работник (л.141 -143).
На 27.07.2021 г. е изготвен протокол от преглед на
оценката на случая и плана за действие (л.501-504), в който е посочено, че се
извършва проучване на роднини (бабата по бащина линия) за възможностите за
осигуряване на сигурна и спокойна среда за детето с цел промяна на мярката. От
информацията от специалистите от ЦОП – 2 Добрич е установено, че А. не желае да
живее при баба си, тъй като баща й ще бъде непрекъснато при тях.
Следващият контакт на бащата с децата е осъществен на
рождения му ден на 03.08.2021 г. с помощта на държавен съдебен изпълнител в
рамките на изп.дело № 2205/2019 г. При
извършеното посещение майката М.К. не е установена на адреса, като по
информация на нейната майка с. Трифонова отсъствала поради предварително
записан час за изследване с ЯМР. На изпълнението са присъствали представители
на ОЗД, съдия – изпълнителя, адвокатите на М.К. и А.К., децата М.и А., техните
баба и дядо по майчина линия, полицейски служители и инспектор от Детска
педагогическа стая – Добрич. Установено е, че по време на предаването двете
деца, но повече М.демонстрирали незачитане на авторитети и неуважение към
възрастните, влизали в къщата, заключвайки входната врата, отправяли обвинения
към съдия – изпълнителя, че иска да ги направи нещастни, и към баща си А., че
не е изплащал “сметката”, имайки предвид месечната издръжка, че може да го
сменят и вече да не им е баща.
На 03.09.2021 г. е изпратено писмо от ЦОП – 2 Добрич в отговор на искане от
ДСП за проучване на нагласите на децата за промяна на мярката (л.116). От
съдържанието на писмото се установява, че по отношение на бабата по бащина
линия Е.Л. децата М.и А. изразяват противоречиви чувства. В началото на
консултативния процес били положително настроени към нея, но след като
започнало проучване на нагласите им да живеят в нейния дом, децата променили
емоционалното си отношение спрямо нея. При насочване на разговора към бабата по
бащина линия децата напълно отхвърляли възможността да бъдат отглеждани от нея,
тъй като ще са в обкръжението на баща си. Изтъквали също, че всичките им
приятели са тук, докато в гр. Козлодуй нямат никакви.
На същата дата е изготвен протокол за преглед на оценката
на случая на А. и плана за действие, в който е изразено становище, че работата
на ОЗД с детето и семейството следва да бъде продължена като мярка за закрила
по чл. 23 от ЗЗакрД (мерки за закрила в семейна среда) до момента, в който се
налага да бъде променена (л.505-509).
На 10.09.2021 г. в ЦОП – 2 Добрич е проведена контролирана среща между
бащата и децата в присъствието на майката. От приложеното на л. 117 от делото
писмо от ЦОП – 2 Добрич до директора на ДСП – Добрич се установява, че
първоначално децата не са пожелали да влязат в сградата на центъра и се държали
резервирано, но след увещания от страна на социалния работник и след
предложение от страна на майката се съгласили да го направят. Впоследствие са започнали
да общуват по-свободно с баща си, като А. демонстрирала привързаност към него.
Включили се в общи занимания, разговаряли. Майката присъствала през цялото
време на срещата по настояване на децата, като неколкократно се намесвала в
разговора, отправяйки укор по отношение на зададените от страна на бащата
въпроси към М.и А.. При раздялата бащата помолил да го прегърнат, като децата
го сторили неохотно.
На 21.09.2021 г. е изготвен заключителен доклад от ЦОП –
2 при община Добрич за развитие на случая на А. по повод на изтичане на срока
на договора за предоставяне на дългосрочна социална услуга от 23.09.2020 г., в
който е изложено становище, че предоставянето на социалната услуга за детето следва
да продължи (л.114). Посочено е, че целта на услугата е оказване на
психологическа и социална подкрепа на детето и семейството предвид на
конфликтните ситуации между родителите и съдействие за провеждане на
контролирани срещи между бащата и детето. Счетено е, че предвид липсата на
промяна в поведението и действията на майката и нежеланието й да сътрудничи в
осъществяване на заложените цели в индивидуалния план за предоставяне на
услугата следва да бъде продължено оказването на психологическа и социална
подкрепа.
През месец септември 2021 г. А.К. е завел две нови дела
по ЗЗДН. Образувано е и наказателно дело от общ характер за неспазване на
определения режим на лични контакти между детето и бащата.
На 29.09.2021г. бащата е подал пореден сигнал до
ДСП-Добрич, държавен съдебен изпълнител и двата центъра за обществена подкрепа
с искане да се осигури определеният от съда режим за контакти с децата му
(л.106-107).
На 01.10.2021г. срещу М.К. е съставен АУАН № СЛ/Д-ТХ/650-034
за нарушение по чл. 124, ал. 2 от СК, състоящо се в неизпълнение на режима на предаване
на детето А. на баща му през лятната ваканция, както и за нарушение по чл. 8,
ал. 6 от ЗЗакрД, състоящо се в неосигуряване на детето А. в ЦОП – 2 (погрешно в
акта е записано името на М.) за консултиране и провеждане на пет контролирани
срещи с бащата на 19.08., 20.08., 02.09., 03.09. и 09.09. 2021 г. (л.95-96). Актът
е връчен на жалбоподателката, която е подала писмени възражения срещу него.
Последвали са няколко искания от А.К. за предприемане на
незабавна мярка за закрила спрямо децата му, състояща се в извеждането от
семейството на майка им и настаняването им в семейството на роднини.
На 04.10.2021г. на електронната поща на ДПС-Добрич е получен
имейл от А.К. с прикачен към него видеофайл със запис от режим на лични
контакти с децата, който е изпратен на Центъра за обществена подкрепа - 2. В
отговор (л.90) социалната услуга е дала категорично мнение, че е необходимо да
се предприеме спешна мярка за закрила на децата – извеждане от дома на майката,
защото от материала е видно, че напрежението у децата е силно ескалирало. По-голямото
дете М.е пред емоционален срив. М.К. видимо изпитва задоволство от реакцията на
дъщеря си и отказва съдействие за осъществяване на режима на контакти. Поведението
и отправените думи на майката към бащата са предпоставка за увреждане на
психоемоционалното състояние на М.и А..
Съдържанието на видеозаписа е обсъдено и на екипна среща,
на която е изразено становище, че децата са подложени на скрити и нескрити
манипулации от майката, което води до нарушение на психоемоционалното им
състояние. Според социалните работници държанието на М.е като на “зверче”,
крещи, ръмжи и се заканва да удари баща си, ако той продължава да я дразни, а А.
избягва и се скрива у дома. Майката не съдейства на бащата, а подклажда
обстановката с думите „гледам ти сеира просто“ с доволно изражение.
На 14.10.2021 г. двамата родители и децата са отпразнували съвместно рождения
ден на А.. Видно от приложения на л. 646 от делото протокол от 14.10.2021 г., в
който е документиран телефонен разговор между А.К. и социален работник от ДСП –
Добрич, бащата се съгласил за това, след като получил съобщение по телефона от
майката. Към 10, 30 часа пристигнали в училището, взели децата и четиримата заедно
отишли до “Хиполенд” за подаръци. Когато приключили, М.се върнала в училище, а
бащата закарал майката и А. до дома им. Уговорили се вечерта да се съберат на
ресторант. Децата пожелали да отидат на ресторант “Лебед”, но бащата преценил,
че е по-удачно да седнат в ресторант “Изида”, където бил запазил маса, а и
обещал, че ще ги почерпи.
На същата дата е изготвен обобщен социален доклад от отдел
„Закрила на детето“ (л.61-64), в който е посочено, че влошените взаимоотношения
и спорове между родителите пряко влияят негативно върху психоемоционалното
състояние на децата. Изложени са констатации, че към момента е налице категоричен отказ на М.К. за съдействие
двете деца да продължат да ползват социална услуга за работа със специалисти под претекст, че „няма възможност и време, тъй като двете деца са в различни смени на училище, а и не вижда смисъл от проведената работа до момента с тях, защото се работи за
родителско отчуждение, а не за насилие“. Негативното отношение на М.К. към ползването
на социалната услуга и нежеланието й да сътрудничи в процеса на работа с децата
са довели до регрес в емоционалното им развитие и отношенията в семейството. Направена
е оценка, че М.е пред емоционален срив. А. е по-скоро свидетел на случващото се
в семейството, изпитва лоялност към сестра си и нейните преживявания, като е
склонна да й подражава и подкрепя. Прието е, че целенасоченото и съзнателно
поведение на майката, насочено към отчуждение на А. и М.от техния баща чрез възпрепятстване
режима на лични отношения и настройване на децата против него, водят до
„синдром на родителско отчуждение“. При децата е наблюдавано различното им отношение и поведение към
бащата в или извън присъствието на майката. Направен
е извод, че прилаганата към момента мярка за закрила спрямо детето А. е
неефективна и се налага нейната промяна. Предложено е новата мярка за закрила
да се състои в настаняването на детето в семейството на неговата баба по бащина
линия Е.Л. на адреса на жилището й в гр.Козлодуй.
За прилагането на тази мярка за закрила е взето мнението
на психолога, изготвил съдебно-психологическата експертиза по брачното дело
пред ДОС от 15.06.2021 г. (л.194-202), в която е записано, че „децата ще
преживеят много трудно раздялата с майка си, но ако майката не промени своето
поведение, не се справи с личностните си проблеми, това ще доведе до много
тежки психологични последици за децата. Те и сега са травмирани, ако всичко
това продължи ще попречи на тяхното развитие във всяка една сфера“.
Във връзка с оценка на необходимостта от промяна на
мярката за закрила съгласно чл. 26 от ЗЗакрД от ДСП – Козлодуй е представен социален
доклад от 21.07.2021 г., в който е дадено становище, че бабата по бащина линия
притежава необходимия капацитет, финансови възможности и битови и жилищни
условия да поеме грижите по отглеждането и възпитанието на децата М.и А. до
приключване на делото за родителските права (л.139-140). Представени са и заявление
и декларации по чл. 24 от ППЗЗакрД от Е.Л. (баба по бащина линия) с дадено
съгласие за настаняване на децата в семейството й (л.136-138).
Последвало е издаването на оспорената заповед № ЗД/Д-ТХ-088/15.10.2021 г.,
с която директорът на ДСП – Добрич, на основание чл.25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1
от ЗЗакрД, е наредил А.К. да бъде настанена в семейството
на баба си, Е.А.Л.. В заповедта е преповторено съдържанието на социалния
доклад от 14.10.2021 г. Прието е, че М.С.К. системно
не изпълнява решенията на съда, не съдейства на отдел ЗД, не изпълнява
заложените дейности в плана за действие и манипулира децата по отношение на
срещите с бащата, което води до родителско отчуждение. Децата са употребени до степен, която ги
поставя в риск. От ясно изразения конфликт между родителите
се е стигнало до ситуация, която налага извеждането им извън семейството. До приключване на съдебното производство за родителските права е
необходимо те да бъдат отглеждани в разширеното семейство, за да бъдат защитени
интересите им. Установено е, че бабата и дядото по майчина линия не оказват
подкрепа, а допринасят за ескалиране на напрежението, като отправят обвинения и
обиди към бащата в присъствието на децата. С оглед на това и с оглед на представения
доклад за родителски капацитет на Е.Л. е направен извод, че детето А. следва да
бъде настанено в нейното семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28
от ЗЗакрД.
С идентична заповед от 15.10.2021г. (л.49-52) директорът на ДСП-Добрич е наредил
настаняването и на другото дете М.К. при баба му Е.Л. ***. Заповедта е
обжалвана и в АдмС - Добрич е образувано административно дело № 531/ 2021г., което
е висящо към момента.
От приложената по делото молба (л.432-440) и от изявленията на процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание на 12.11.2021 г. е видно, че
ДСП-Добрич е подала пред Районен съд – Добрич искане по чл. 26, ал. 2 от ЗЗакрД
за настаняване на децата М.А.К. и А.А.К. в семейството на баба им по бащина
линия, по което е образувано гражданско дело № 3496/2021г.
В хода на производството са разпитани шестима свидетели по искане на
страните поделото.
От показанията на доведените от жалбодателката свидетели Маргарита Х. и Н.В.М.се
установява, че децата винаги са били щастливи и усмихнати в присъствието на
майка си. Първата свидетелка сочи, че познава М.К. от 16 – годишна, а вторият
свидетел – от 2018 г. И двамата са в близки приятелски отношения с
жалбоподателката и поддържат чести контакти с нея и семейството й. Личните им
впечатления са, че М.К. е отговорен и морален човек, грижи се добре за двете си
деца, винаги е била плътно до тях, помагайки им да растат здрави. Свидетелите
не познават бащата на децата, нито бабата по бащина линия и не са виждали
децата с тях. Св. Х. не е разговаряла с децата по въпроса за баща им. Св. М. сочи,
че веднъж децата му споделили, че се боят от баща си и искат да са с майка си.
От показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели М. М.
(социален работник в ДСП - Добрич) и Н.Г. (началник отдел “Закрила на детето”
към ДСП - Добрич) се установява, че с родителите и децата се работи повече от
три години, като първоначалната мярка за закрила била съдействие и консултация
в семейна среда. В течение на работата с децата е установено наличието на
синдром на родителско отчуждение спрямо бащата в резултат от поведението на
майката. Предприети са множество действия за преодоляване на проблема като
насочване към социални услуги, разговор с двамата родители, но не е постигнат нужният
успех. Режимът на лични контакти на бащата с децата се осъществявал, макар и не
толкова редовно, докато бил в присъствието на майката. След определението на
съда от м. април 2021 г., когато е постановено срещите да се провеждат в
отсъствието на майката, режимът на лични отношения почти не се изпълнявал. Имало
проведени само няколко срещи, като са заведени и изпълнителни дела за
принудително предаване на децата. Първата свидетелка М. е присъствала на
принудителното изпълнение на 30.04.2021 г. В този ден не е осъществено
предаването на децата поради тяхното нежелание. На срещата имало полицейски
служители. По-голямото дете М.казвало, че не иска да тръгва с баща си, крещяло
да се маха, да си отива, а по-малкото дете А. правело това, което правило и
сестра му. М.К. изваждала раниците на децата и ги подавала демонстративно на
бащата. Децата дърпали раниците, влизали и излизали от двора, викали, а майката
не се опитвала да ги успокои и да ги убеди да се срещнат с баща си. Втората
свидетелка Г. е присъствала на принудителното предаване на децата на 03.08.2021
г. Тогава майката е отсъствала от дома си. На изпълнението са присъствали
адвоката на майката и на бащата, бабата на децата по майчина линия, както и
полицейски служители. Когато видели баща си, децата отказали да тръгнат с него,
побягнали, прибрали се вкъщи и се заключили. С помощта на адвокат Д.М., която
присъствала по-скоро като близка на семейството на майката, успели да убедят
децата да излязат на разходка с баща си за няколко часа. В началото ситуацията
била напрегната, но след това децата се успокоили и срещата преминала много
добре. Отишли в едно заведение в парка заедно с адвокат Д.М., говорили с баща
си, купили си играчки, правили си снимки и се почерпили. Св. Г. сочи, че в този
ден контактът бил частично осъществен, защото изпълнителното дело било
насрочено по повод осъществяване на летния режим на контакти, в който бащата
следвало да вземе децата за тридесет дни, а срещата била за няколко часа, след
което той върнал децата.
Свидетелките твърдят, че отношенията на А. с баща й и баба й Е. били
нормални по сведения на работниците от социалната услуга, като срещите им в ЦОП
протичали безпроблемно. И двете са присъствали на случаи, в които майката е
наричала бащата “насилник”, че няма да даде децата си на “насилник”, говорила
пред децата срещу бащата, настройвала ги против него да не осъществяват
контакти. Св. Г. споменава за случай в миналото, в който майката е блокирала
телефона, за да не може бащата да се свързва с децата. Според показанията й М.и
А. са привързани и към двамата си родители, но са силно стресирани и се
разстройват емоционално, когато започне да се говори с тях за баща им и за
майка им. Св. Г. сочи, че децата са спокойни и нямат проблеми в училище, защото
там е най-защитената за тях среда, в която няма мама, няма тате и не им се
говори за тях. Твърди, че А. е склонна да повтаря поведението на сестра си М.. Децата
казвали, че ги е страх от баща им, но според св.Г. не ги е страх от баща им, а
по-скоро, че ако ги вземе, повече няма да ги върне на майка им. Свидетелката
смята, че думите на децата са повлияни от възрастен, защото казват, че мразят
баща си и че искат да си намерят друг баща. Когато са в среда извън
присъствието на майката, се държат по друг начин с баща си. Съгласно
показанията на двете свидетелки по информация от д-р Е.от Русе и личния
зъболекар на децата А. има сериозни стоматологични проблеми, поради което на
майката са дадени предписания да заведе детето на преглед и да предприеме мерки
за лечението му. Св. М. споменава, че веднъж след сигнал на бащата за проблем
със зъбите на А. е инициирана среща с майката и детето в отдела, при която е
установено, че А. няма оток или подутина по бузите. Св. Г. пък разказва за друг
случай от края на 2020 г., когато М.К. се обадила по телефона да съобщи, че А.
била с подута буза, имала проблем със зъбите и щяла да информира бащата за
това. След този случай двамата родителите завели детето в една стоматологична
клиника в Русе, посещението в която било предприето след дълга кореспонденция и
множество уговорки между тях.
От показанията на социалните работници се установява, че майката не
изпълнявала всички заложени по плана дейности, отказвала да съдейства, отправяла
заплахи, пропускала срещи, като невинаги уведомявала за това, проявяла грубо
отношение към социалните работници, не допускала специалистите да работят самостоятелно
с децата, не давала възможност на социалните работници да комуникират нормално
с децата, намесвала се в разговорите им и ги прекъсвала. Според св. Г. извеждането
на децата от семейството на майката се налага, за да бъдат отделени от вредната
за тях среда, изпълнена с непрекъснати конфликти между родителите. Смята, че
причината за родителското отчуждение са установените манипулации и насаждане на
страх и омраза към бащата. За манипулациите на майката съди по сигнала за
недоказано блудство и неосъществените срещи на бащата с децата. Свидетелката
сочи, че не работи пряко по случая, но е запозната с него като ръководител на
отдела. Твърди, че е присъствала на разговори на социалните работници с децата.
Не е попадала на сигнали на бащата, в които да има обидни квалификации към
социалните работници, но в много от сигналите му се съдържали изявления, че
майката има психични проблеми и трябва да бъде лекувана.
Разпитаните по искане на заинтересованата страна А.К. свидетели Д.М., управител
на ЦОП към БЧК Добрич, и М.М.,***, излагат твърдения, сходни с твърденията на
другите работници от социалните служби, че жалбоподателката не спазвала графика
за срещи, отказвала да сътрудничи на социалните работници, оспорвала методите
им на работа с децата, присъствала на всички консултации и не позволява да се
работи индивидуално с децата, влияела на децата с негативното си отношение към
предоставяната социална услуга, настройвала децата срещу баща им и т.н.
Впечатленията на първата свидетелка са от началото на 2019 г. до началото
на 2020 г., когато е изтекъл срокът за дългосрочна социална услуга за децата.
Първоначално детето било видимо спокойно при посещенията си в центъра, но към
края на услугата започнало да копира поведението на по-голямата си сестра М.,
като тропало с крак, ръмжало, видимо настроено за нещо лошо. Идването му на
консултации винаги било свързано с някакъв конфликт или спор със социалните
работници. Детето демонстрирало неуважение към екипа, не се откъсвало от майка
си и казвало, че мрази социалните, мрази психолозите. Използвало изрази като
“тъпият ни баща, заради него сме тук” и “мразим баща си”. М.К. стояла отстрани,
без да се опитва да съдейства на социалните работници и да промени ситуацията. Голяма
част от консултациите започвали с оплаквания на майката, колко инстанции
следвало да обиколят преди да дойдат в центъра. Според свидетелката майката
интерпретирала своите преживявания изцяло в присъствието на децата, с което
безусловно ги манипулирала. На контролираните срещи поведението на децата било
коренно различно. В присъствието на баща си те се държали спокойно, освободено,
търсили контакт с него, искали да бъдат ухажвани, дори имало известна ревност
между тях, коя да бъде по-близо до него. Майката не приемала тази близост и
подхождала към пораждане на пореден конфликт. Свидетелката е присъствала на една
контролирана среща и с Е.Л.. Според нейните показания отношението на децата към
баба им било прекрасно. Децата споделяли с нея, говорили. Бабата изразила
своите чувства и емоции, че са разделени от дълго време. Прегръщали се,
целували се, играели заедно. Свидетелката споделя, че първоначално насоката на
работа била понижаване на психоемоционалното напрежение у децата вследствие на
раздялата между родителите. След това на базата на наблюденията и развитието на
случая са планувани дейности за превенция на родителско отчуждение като
контролирани срещи с бащата и неговите близки.
Св. М.М. сочи, че по случая на децата започнали да работят през м. април
2020 г. Първите месеци след сключването на договора с ЦОП – 2 децата посещавали
социалната услуга със своя родител, идвали със желание на консултации, но
впоследствие контактите се разредили значително. М.К. често отменяла срещите по
различни причини. Основната цел на социалната услуга била преодоляване на
родителското отчуждение. Свидетелката не е работила пряко с децата и
впечатленията й по случая са изградени от разказите и докладите на колегите й,
които винаги са обсъждали с нея предстоящите си действия. Социалните работници
споделяли на работните срещи притесненията си, че в последните месеци децата
използват изказа на майката и преповтарят всичко онова, което е казвала М.К. по
отношение на действията и поведението на А.К.. Според мнението на социалните
работници контролираните срещи с бащата минавали много трудно. М.К. не оставяла
бащата и децата да осъществят спокойно контактите помежду си. Отношението на
децата към бащата било сдържано. Те не можели да се отпуснат, да осъществят
емоция като привързаност. Мнението на колегите й било, че майката ги притеснявала
със своето присъствие, манипулира ги със своето мнение и отношение. Децата
станали по-неспокойни и напрегнати, отколкото в началото на социалната услуга.
Свидетелката заявява, че лично е препоръчала да бъде предприета спешна мярка за
извеждане на децата след изглеждане на клипа, предоставен от отдел “Закрила на
детето”, в който по-голямото дете М.било изпаднало в нервна криза, а майката
самодоволно стояла и казвала на бащата : “Видя ли, какво постигна ти с това?”
Съгласно приложената по делото епикриза от 18.05.2018 г., издадена от
Университетски медико-дентален център – Варна, детето А. страда от кариес на
ранното детство (л.390). След обстоен клиничен преглед е установено наличието на
пулпити на три временни зъба и кариеси на други четири временни зъба. На
17.05.2018 г. е проведено лечение под обща анестезия на пулпитните и кариозните
зъби на детето. Изготвена е индивидуална профилактична програма на детето
(л.391), като на родителите са дадени инструкции за орална хигиена.
Видно от представения по делото картон за дентално здраве, издаден от
Център за дентално здраве “Света Аполония” – Русе (л.863), на 07.12.2020 г. на
детето А. е направен обстоен преглед, при който е установено, че има два зъба с
пулпит и девет зъба с периодонтит, някои от които и с обтурации, както и един с
обтурация и кариес.
Видно от приложеното по делото удостоверение с изх. № 16/18.11.2021 г. от
личния зъболекар на А. – д-р Г.П. (л.666), през м.06 и м. 09/2021 г. има извършени
три стоматологични прегледа и лечение на един кариозен зъб на детето, а
четвъртият преглед от 11.05.2021 г. е отложен поради заболяване на детето (
така - уведомление от д-р Г.П. на гърба на л. 159 ). През 2020 г. има извършен
един преглед на детето, а през 2019 г. – 10 прегледа (л.666). В тази насока са
и представените по делото амбулаторни листове (л.868-880).
От приложеното по делото удостоверение с изх. № АС-09-155/26.01.2021 г. от
директора на СУ „П.Р.Славейков“ се установява, че А. е била записана в
подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка за учебната
2020/2021 г., посещавала е редовно учебните занятия и не е допускала отсъствия
по неуважителни причини (л.423). Не се спори между страните по делото, че и
понастоящем детето учи в същото училище. Съгласно приложената към жалбата
грамота за проявен певчески таланат от 12.06.2021 г. А. посещава и детски хор
„Маестро Захари Медникаров“ в град Добрич (л.23).
От данните по делото се установява още, че на 06.06.2019 г. директорът на
ОДЗ при ДСП – Добрич е препратил до ДРП сигнал на А.К., в който са наведени
твърдения, че М.и А. са подлежи на системен физически и психически тормоз от
своята майка и баба, както и че системно са принуждавани да просят. По сигнала
е образувана прокурорска преписка за установяване наличието на данни за
евентуално извършени престъпления по чл. 187 и чл. 189 от НК, която е
приключила с отказ за образуване на досъдебно производство съгласно
постановление на ДРП от 12.07.2019 г. (л.407-409).
Установява се също, че по повод на неосъщественото предаване на 30.04.2021
г. бащата като законен представител на двете деца М.и А. е подал молби за
издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу майката на децата и
бабата и дядото по майчина линия, които са оставени без уважение с решение на
ДРС по гр.д. № 1644/2021 г. , което не е влязло в сила (л. 8-22).
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Заповедта е издадена от надлежно оправомощен орган съгласно чл. 27, ал. 1
от ЗЗакрД, във вр. с § 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД. Според цитираните разпоредби
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и
в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се
извършва със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” по
настоящия адрес на детето. Съгласно легалната дефиниция на понятието „настоящ
адрес на дете” това е адресът, на който детето пребивава. Няма спор, че детето А.
живее в дома на майка си в град Добрич, поради което и директорът на ДСП –
Добрич е разполагал с необходимата материална и териториална компетентост да
издаде процесната заповед.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, но при
неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не е надлежно мотивирана от
правна страна. Административният акт е връчен на жалбоподателката и заинтересованите
страни във вида, в който е и представен по делото. При връчването на заповедта
жалбоподателката е поставена в невъзможност да разбере на кое законно основание
е разпоредено извеждането на детето от семейството й. Административният орган е
мотивирал акта си с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗакрД, но в нея се
съдържат шест различни хипотези за настаняване извън семейството. В заповедта
не е указано на кое от изброените в закона основания директорът на ДСП - Добрич
е наредил извеждането на детето от семейството на майката. Непосочването на
конкретно правно основание не
може да бъде преодоляно от съда чрез тълкуване или домотивиране на акта. Липсата на яснота въз основа на коя правна норма се постановява настаняване
извън семейството съставлява съществено нарушение на изискванията за съдържание
на административния акт и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
С уточняваща молба от 11.11.2021 г. (л.291), представена непосредствено
преди първото по делото заседание, процесуалният представител на ответника твърди,
че заповедта е издадена на основанието по т. 4 от ал. 1 на чл. 25 от ЗЗакрД,
като изтъква технически причини за непосочването на конкретната правна норма. Недопустимо
е едва в хода на съдебното производство да се излагат конкретни правни
съображения за издаването на акта, в каквато насока са и мотивите към ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС. Евентуалните технически причини при отпечатването на акта
не изключват наличието на допуснатия порок и не го санират.
При издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона.
В нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД е определено, че дете, което е
жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие,
може да бъде настанено извън семейството.
Видно е, че нормата изисква кумулативното наличие на две предпоставки, за
да се постанови заповед за настаняване на дете извън семейството, в което то
живее. Това означава, че е необходимо не само детето да е жертва на насилие, но
и да съществува сериозна опасност за неговото нормално развитие, като рискът
следва да бъде оценен адекватно. От множеството данни по делото е видно, че определеният
режим на лични контакти между бащата и детето не се спазва, диалогът между
родителите е трайно нарушен, помежду им липсва нормална комуникация.
Отношенията им са враждебни, придружени от взаимни нападки и постоянни
конфликти, в които въвличат и децата си. М.К. не оказва съдействие на
социалните работници в работата по случая с А. и не осигурява редовно
присъствието на детето в социалната услуга, в т.ч. на консултациите със специалисти
и на контролираните срещи, възпрепятства или най – малкото не спомага за
изпълнението на режима на лични контакти на детето с другия родител, като го
манипулира, насажда негативни чувства спрямо бащата, използвайки обидни думи и
квалификации, поставя го в конфликт на лоялност. С поведението си и с
непремерените си изказвания майката внушава страх у детето и нежелание да се
среща с баща си. Безспорно действията по отчуждаване от другия родител съставляват
форма на психическо и емоционално насилие над детето по смисъла на § 1, т. 1,
във вр. т. 3 от ДР на ППЗЗакрД, която поражда риск от травмирането му, но по
делото липсват доказателства, които да сочат категорично, че този риск е
сериозен до степен, налагаща извеждането на детето от семейството на майката, в
което то живее понастящем. Сам административният орган се е позовал в заповедта
си на мнението на психолог, че ако майката не промени своето поведение, това ще
попречи на развитието на детето във всяка една сфера, което обуславя нуждата от
предоставяне на психологическа помощ и консултиране на детето и родителите, но
не и от прилагане на крайната мярка по чл. 26, ал. 1 от ЗЗакрД чрез отделяне на
детето от отглеждащия го родител и откъсване от обичайната му среда. От съдържанието
на заповедта не става ясно кои конкретни факти и обстоятелства са мотивирали органа
да разпореди настаняването на А. извън семейството, след като във всички
доклади от ЦОП – 2 Добрич до края на м. септември 2021 г. е препоръчано да се
продължи оказването на психологическа и социална
подкрепа чрез предоставянето на социална услуга за детето и семейството.
Действително от протоколите на ОЗД от преглед на оценка на случая след м. юни
2021 г. е видно, че е започнало проучване на възможностите за промяна на
мярката чрез настаняване в семейство на роднини, но в последния протокол от
03.09.2021 г. е прието, че работата на ОЗД с детето и семейството следва да
бъде продължена като мярка за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗакрД до
момента, в който се налага да бъде променена. В акта липсват изложени самостоятелни
разсъждения и заключения относно психоемоционалното състояние на А. и нейното
развитие в атмосферата на непрестанни спорове и конфликти между родителите й. Основната
част от мотивите касаят поведението на по-голямото дете М., а по отношение на А.
е посочено единствено, че тя е по-скоро свидетел на случващото се в
семейството, изпитва лоялност към сестра си и нейните преживявания, като е
склонна да й подражава и подкрепя. От изложението в заповедта и от показанията
на св. М. ***) може да се направи извод, че решаващият мотив за предприемане
на процесната мярка е предоставеният на 04.10.2021 г. видеоматериал от бащата
със запис от режим на лични контакти, но от данните по делото е видно, че на
сцените в него присъства главно М., а не и А.. Освен това никъде в материалите
по административната преписка не се съдържат сведения откога е този видеозапис
и при какви условия е направен, поради което няма как да служи за обективна
преценка на състоянието и поведението на по-малкото дете към датата на издаване
на заповедта.
В чл. 25, ал. 2 от ЗЗакрД е предвидено, че настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности
за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му
извеждане. В случая не са обосновани твърдения нито за спешност на мярката,
нито за изчерпване на всички мерки за закрила в семейството. Вярно е, че в
заповедта е посочено, че при провежданите мерки за закрила в семейна среда
досега не е постигнат успех и родителският конфликт ескалира до родителско
отчуждение, но това не съответства на доказателствата към преписката относно
последните осъществени срещи между А. и бащата и най-вече срещата от рождения
ден на детето, които не са обсъдени и оценени въобще в заповедта. От подробното
описание на тези срещи между родителите и децата, едната от които е инициирана
от самата майка и се е състояла един ден преди издаването на оспорваната
заповед, трудно може да се направи извод, че родителският конфликт е ескалирал
до родителско отчуждение, налагащо драстична промяна на мярката за закрила. Действително
поведението на майката на тези срещи не изключва негативното й отношение към бащата
по-рано и нежеланието й да съдейства за спазване на режима на свиждане, но говори
за това, че възможностите за преодоляване на родителския конфликт и подобряване
на взаимоотношенията чрез психологическа подкрепа и консултиране в семейството
не са изчерпани. Административният орган си е позволил да възпроизведе в
заповедта частично съдържанието на психологическа експертиза по друго съдебно
производство, обсъждайки необходимостта от настаняване на детето извън
семейството, но е пропуснал да спомене, че в същата тази експертиза е направено
заключение, че все още не е налице синдром на родителско отчуждение, като децата
изпитват амбивалентни чувства към баща си. Действително заключението на вещото
лице е от 15.06.2021 г., но последвалите срещи от м. септември и м. октомври 2021
г., при които А. не е отказала контакт с баща си, а дори напротив е
демонстрирала привързаност към него, изключват наличието на синдром на
родителско отчуждение, както незаконосъобразно е приел административният орган.
С оглед на изложеното съдът намира, че директорът на ДСП – Добрич не е изследвал
и преценил всички факти и обстоятелства относно изпълнението на условията по
чл. 25, ал. 2, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД, подхождайки избирателно и
тенденциозно към доказателствата по преписката, в резултат на което е допуснал
съществени процесуални нарушения на чл. 7, чл. 35 и чл. 36 от АПК, водещи до
неправилност и необоснованост на фактическите и правните му изводи.
Ирелевантни са твърденията на процесуалните представители на ответника и най-вече
на заинтересованите страни А.К. и Е.Л., изложени в хода на съдебното
производство, че майката не е предприела адекватни мерки за лечението на зъбите
на А. и е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на
детето, защото такива обстоятелства не се съдържат във фактическите мотиви към акта.
В обстоятелствената част на заповедта е отразено само, че на 26.02.2021 г. на
майката е издадено предписание да спази заложената в плана за действие дейност
по задоволяване на здравните потребности, като осигури стоматологичен преглед
на детето, но никъде след това не са изложени съображения, дали тези
предписания са изпълнени или не и по какъв начин неизпълнението им е довело до сериозно
застрашаване на физическото здраве на детето, налагащо извеждането му от
семейството на майката. Такива съображения не могат да бъдат установени и от
други съдържащи се в административната преписка документи. Общите изводи в
заповедта, че с оглед на поведението на майката съществува сериозна опасност от
увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и
социалното развитие на децата, са свързани единствено с констатациите за наличието
на риск от родителско отчуждение поради манипулативното поведение на майката и
неспазване на режима на свиждане, но не и с констатации за наличието на риск за
физическото състояние на детето поради пренебрегване на здравословните му
нужди, което е видно от цялостното изложение на фактическите и правните доводи
на административния орган. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат
замествани, изменяни или допълвани едва в производството пред съда, поради
което и с оглед на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за
законосъобразност на административния акт следва да направи само въз основа на
посочените в него основания.
От друга страна, дори и да се приеме, че фактическите мотиви на заповедта
са свързани с твърдения за застрашаващ здравето на детето отказ на майката да
вземе мерки за стоматологичното му лечение, то от данните по делото е видно, че
такъв не е налице. Налице е забавяне по изпълнение на предписание за
осигуряване на стоматологичен преглед на детето, но не и поведение, създаващо
риск от увреждането му. От събраните по делото доказателства се установява, че след
предписанието от началото на 2021 г. майката е завела три пъти детето на
преглед при стоматолог, който е предприел лечение на зъбите му. Няма спор, че А.
има стоматологични проблеми, но от доказателствата по делото е видно, че е налице
по-скоро неразбирателство между родителите относно подходящите начини и
средства за лечението на детето, което може да е основание за прилагане на
мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗакрД, но не и за настаняване
извън семейството. Липсва акт на насилие от страна на майката, който да
застрашава физическото здраве на детето по начин, изискващ извеждането му от
семейството й.
Наложената временна мярка спрямо А. не е съобразена и с принципа за
съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, който определя, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава
той.
Осигуряване на най-добрия интерес на детето и зачитане и уважение на
неговата личност са водещи принципи, при спазването на които се осъществява
закрилата на детето, видно от чл. 3 от ЗЗакрД. Безспорно връзката между бащата
и детето не следва да бъде прекъсвана, независимо от отношенията между двамата
родители, но от доказателствата по делото не може да се обоснове извод, че
разделянето на детето от майката обезпечава най-добрия му интерес и съставлява
приемлива и разумна мярка за закрила съобразно принципите и духа на закона. Разпоредбата
на чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето гарантира правото на детето,
което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични
отношения и пряк контакт с двамата си родители, освен ако това противоречи на
висшите интереси на детето. Недопустимо е интересът на единия родител, който се
изразява в правото да осъществява регулярно срещи със своето дете, да се
извежда пред интересите на самото дете. В практиката на Съда по правата на
човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) се приема, че националният съд дължи да
осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, но се подчертава,
че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v.Germany,
№ 30943/96, § 64). В тези производства националният съд дължи да отчете
цялостната семейна ситуация, степента на привързаност на детето към отглеждащия
го родител, както и всички други обстоятелства, които са от значение за най –
добрия интерес на детето (G. B. V. Lithuania, № 36137/13, § 45).
В § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД е дадена легална дефиниция на понятието
“най-добър интерес на детето”. Този текст изисква цялостна преценка на : а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за
детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Законодателят
не е изброил изчерпателно обстоятелствата, които имат значение за определяне на
най-добрия интерес на детето, но е предвидил съвкупната им преценка, за да се
изберат най-подходящите мерки за осигуряване на благосъстоянието на
детето. Идентифицираният риск от родителско отчуждение
и вредата, която би могла да бъде причинена от това на детето, безспорно са част
от обстоятелствата, които подлежат на преценка по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗакрД, но наред с тях следва да се отчетат желанията, чувствата и потребностите
на детето, както и неговите характеристики като възраст и пол.
От приложеното по делото писмо от ЦОП – 2 Добрич до ДСП – Добрич от
03.09.2021 г. е видно, че при проучване на възможностите за промяна на мярката
чрез настаняване в разширено семейство детето е изразило нежелание да живее при
баба си по бащина линия, тъй като ще е в обкръжението на баща си. Изтъкнало е и
причини, че всичките му приятели са тук, докато в гр. Козлодуй няма никакви. Такива
констатации се съдържат и в по-ранния доклад на ОЗД от 27.07.2021 г. В
заключителния доклад на социалната услуга от 21.09.2021 г. пък е посочено, че в
началото А. демонстрирала положително отношение към баба си Е.Л., след което
започнала да отправя упреци към нея. Дори и да се предположи, че отношението на
детето към баба му по бащина линия е повлияно от майка му и другите възрастни
от неговото обкръжение, желанията и чувствата му не могат да бъдат пренебрегнати,
а трябва да се ценят заедно с всички останали обстоятелства при определяне на най
- добрия му интерес. Именно това не е сторил административният орган, който
дори не е коментирал в заповедта си сведенията от социалната услуга относно
нагласите на детето и не ги е обсъдил при преценката за промяна на мярката с
оглед на неговите индивидуални потребности, нарушавайки по този начин и разпоредбата
на чл. 23, ал. 2 от ППЗЗакрД.
От данните по делото е видно, че за А. се полагат необходимите грижи, като
майката задоволява основните й потребности с помощта на своите родители. Детето
учи в СУ „П.Р.Славейков“ – град Добрич и посещава музикална школа в града. Между
А. и майка й е налице дълбока емоционална връзка. Майката прекарва цялото си
свободно време с детето, като то се чувства спокойно и щастливо в нейно
присъствие.
Евентуалното изпълнение на оспорената заповед би се изразило в принудително
отделяне на детето от неговата майка, към която то проявява силна привързаност,
както и в рязко откъсване на детето от обичайните му занимания и интереси, познатата
му училищна обстановка и приятелско обкръжение в гр. Добрич – социална среда, в
която то се чувства и развива добре. Настаняването на детето макар и в разширено
семейство би го поставило в положение на тежка емоционална раздяла с майка му,
съчетано с не по-малко стресова ситуация, налагаща опознаване и приемане на нова
училищна среда, учители и съученици. Като се вземе предвид и обстоятелството,
че А. е едва на шест навършени години към настоящия момент, се налага изводът,
че преместването й в семейството на баба й в гр. Козлодуй очевидно не е в неин
интерес. Действително неосъзнаването от майката на вредните
последици от родителското отчуждение чрез възпрепятстване на личните контакти
на детето с бащата и настройването му против него, несъдействието или активното
противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и
отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му имат
негативно отражение върху цялостното развитие на детето, но не оправдават в
достатъчна степен налагането на мярката по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗакрД. Изпращането
на детето в друг отдалечен град, далече от майка му и връстниците му би му
причинило много по-големи и трайни психически и емоционални поражения с оглед
на крехката му възраст, отколкото ако остане при майка си до окончателното
решаване на спора по чл. 28 от ЗЗД. Тази отдалеченост безспорно ще затрудни естествената
доверителна връзка и комуникация между А. и майка й и би довела до сериозен
стрес и напрежение за детето, което не е в интерес на никого от страните.
В рамките на настоящото бързо
производство по чл. 27а от ЗЗакрД съдът намира, че не са били изпълнени законовите предпоставки за настаняване
на детето извън семейството към датата на издаване на заповедта. По делото липсват безспорни доказателства за необходимостта от
предприемане на тази крайна мярка и нейното съответствие с принципите по чл. 3 от ЗЗакрД. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че са налице пороци на
акта по смисъла чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК, които водят до неговата незаконосъобразност,
а не нищожност, както неоснователно се твърди в жалбата, поради което следва да
бъде отменен.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в
размер на 10 лева, съставляващи платена държавна такса. На основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на жалбоподателката следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
защита в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № ЗД/Д-ТХ-088/15.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане – София да заплати на М.С.К., с ЕГН **********,***
сумата от 10 лева, сторени разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане - София да заплати на адвокат М.В.П. *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв процесуално предста
вителство
по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :