МОТИВИ към Присъда №
193/11.07.2019г. по НОХД №
1889/2019г. по описа на ПРС
- ХХІІІн.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.П.П. за това, че на 30 август 2018 година, в град Пловдив,
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Alcatel U 5 Black“ – на стойност 100.00 лева, от владението
на Н.Р.И., без неговото съгласие, с намерението противозаконно да я присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият М.П.П. се
признава за виновен.
В съдебно заседание подсъдимият М.П.П. лично и чрез защитника си – адв. К., е направил искане
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК
без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С
протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните
като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените
в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Подсъдимият М.П.П. е роден на ……. година, в град
Пловдив, б., с българско гражданство, неженен, без завършено образование,
осъждан, неработещ, ЕГН **********.
На 30 август 2018 година, към 22.30 часа, подсъдимият М.П.П.
и свидетелят Н.Р.И. седели на пейка, намираща се зад южната автобусна спирка на
булевард „Никола Вапцаров“ – до дом № 89 в град Пловдив. С тях било и неустановено по делото лице
„Димитър – Ленин“. Свидетелят Н.Р.И. носел със себе си жълта найлонова чанта, в
която държал лични вещи и мобилния си телефон „Alcatel U 5 Black“. Телефонът
той бил закупил на изплащане на 20 септември 2017 година от офис на „Теленор
България“ ЕАД. В един момент свидетелят Н.Р.И. решил да си купи кафе от
кафе-автомата намиращ се от другата страна на булеварда. Оставил си найлоновата
чанта на пейката до подс. М.П.П. и се запътил към кафе-машината. П. използвал
отсъствието на свидетелят Н.Р.И., бръкнал в чантата му, взел от там
мобилния телефон „Alcatel U 5 Black“ и
си тръгнал. Като се върнал при пейката свидетелят Н.Р.И. научил от лицето с
неустановената по делото самоличност - „Димитър – Ленин“, че М.П.П. току-що му
е откраднал телефона. Проверил в чантата си и установил, че мобилното
устройство действително липсва. Огледал се и видял подсъдимия да се отдалечава
от мястото бягайки. Във връзка със случилото се свидетелят Н.Р.И. отишъл в
сградата на Първо районно управление при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – град Пловдив и подал заявление с оглед извършено
престъпление от общ характер. По случая била извършена проверка. В хода на
проверката били снети обяснения от М.П.П., който признал пред полицейските
служители, че е откраднал мобилния телефон на свидетеля Н.Р.И. и го продал на
другия ден на непознато за него лице. С парите от продажбата на телефона той си
купил спирт и го изпил.
Така описаната фактическа обстановка се
установява, според съда, безспорно и категорично от показанията на разпитания в
хода на досъдебното производство свидетел Н.Р.И., приобщени към доказателствата
по делото на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281 от НПК, както и от приложените по
делото писмени доказателства-гаранционна карта и фактура, заключение на
стоково-оценъчна експертиза, справка съдимост, характеристична справка,
приложени по дознанието.
Съдът напълно се доверява на показанията на
горепосочения
свидетел, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Същият описва възприетата от
съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал пряк очевидец. Така не съществува противоречие в
цитираните гласни доказателства относно описаните в началото на настоящите
мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е извършвал подс. П., за
да извърши инкриминираното деяние.
При така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК тъй като на 30 август 2018 година, в град Пловдив,
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Alcatel U 5 Black“ – на стойност
100.00 лева, от владението на Н.Р.И., без неговото съгласие, с намерението
противозаконно да я присвои.
От правна страна е налице кражба, тъй като с
действията си подсъдимият П. е прекьснал владението на собственика върху отнетата
от него чужда движима вещ – мобилен телефон „Alcatel U 5 Black“ и е установил
своя фактическа власт, с намерение противозаконно да присвои сыцата,
включително и разпореждайки се с вещта.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с користна цел, с пряко
целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. П. е искал
непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, което
безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по делото,
описващи целенасочените му действия по отнемане на гореописаните движими вещи
от владението на свид. И. и последващото напускане на местопрестъплението и
разпореждане със същата. Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на неговите
действия от една страна ще прекъсне
правото на владение върху вещта от правоимащото лице, а от друга, че
осъществява тези действия с цел да установи свое владение върху тях.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от М.П.П. престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, съобразявайки
се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето и
превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното въздействие върху
останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимият
П. следва да бъде наложено наказание „пробация”, при условията на чл. 58а, ал.4
вр. чл.55 от НК, тъй като производството по настоящото дело протича по реда на
чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен това са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно - оказаното съдействие при
разследването, признанието на вината, тежко социално и материално положение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. Поради това и най-справедливо би било на М.П.П. да се определи
наказание ЕДНА ГОДИНА ПРОБАЦИЯ.
На основание
чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК така наложеното на подсъдимия М.П.П.
наказание ПРОБАЦИЯ следва да се изпълни чрез „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ“ по
настоящ адрес *** и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител“ ДВА
ПЪТИ седмично.
По делото не са налице
иззети и приложени веществени доказателства.
В хода на досъдебното
производство са били направени разноски за стоково-оценъчна експертиза в размер
на 50лв. Предвид признаването на подсъдимия М.П.П. за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.189 ал.3 от НПК същият
следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред, желание за користно облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.