Определение по дело №337/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 100
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20215000500337
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500337 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А.Х. против определение от съдебно
заседание на 05.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 730/2021 г. по описа на П.
окръжен съд – V гр.с., с което е спряно производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като предмет на
делото е спор, произтичащ от неотчитане от ответника на съпътстващите
нарядите дейности, без ищецът да е претендирал преобразуване на нощните
часове от смените му в дневни с коефициент, отразяващ съотношението
между нормалната продължителност на дневното към нормалната
продължителност на нощното време, каквото преобразуване доброволно е
извършвал ответникът, поради което делото няма връзка с въпросите,
поставени в отправеното преюдициалното запитване, като моли съда да
отмени обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Г.д. "И.н." при М.п. - С. не е взел
становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
В.гр.д. № 730/2021 г. по описа на П. окръжен съд – V гр.с. е било
образувано по подадената от Г.д. "И.н." въззивна жалба против решение №
217/12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 10594/2020 г. по описа на Районен
съд – П..
С обжалваното определение е спряно производството по делото на
основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване на дело № *-***/20 по описа
на Съда на Европейския съюз.
Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен
правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът спира
производството в изрично предвидените в закон случаи, като такова изрично
предвиждане се извежда от нормите на чл. 631, ал. 1 от ГПК и чл. 633 от
ГПК. Според първата от тях когато съдът отправя запитване до Съда на
Европейските общности във връзка с тълкуване на разпоредби от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на негови органи,
имащи значение за правилното решаване на делото, той е длъжен да спре
производството по делото. Доколкото решението на Съда на Европейските
общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България /чл. 633 от ГПК/, останалите съдилища в страната не само че не
могат да изпратят отделно запитване до СЕС и на това основание да спрат
производството по делата, които разглеждат, но и са длъжни да се съобразят с
решението на Съда на Европейските общности по въпрос, имащ значение за
разглеждания правен спор, за който е изпратено преюдициално запитване,
поради което е логично те също да спрат разглежданите дела до произнасяне
на СЕС по запитването, като в случая основанието за спиране е разпоредбата
на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 633 от ГПК.
В посочената хипотеза е необходимо наличието на няколко
предпоставки – да е отправено преюдициално запитване до СЕС и то да касае
разрешаване на въпрос, имащ значение за правилното решаване на спора,
разглеждан от съда, постановил определението за спиране.
Видно от публикацията в Официалния вестник на Европейския съюз
от 24.08.2020 г., Дело *-***/20 на Съда на Европейските общности е
2
образувано по преюдициално запитване на Районен съд – Л., България от
15.06.2020 г. VS Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, като поставените в него въпроси са: Ефективната
защита по чл. 12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка
от установената нормална продължителност на труда през деня? Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност
на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?
Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор?
От исковата молба, по която е образувано настоящето гражданско
дело, се установява, че ищецът твърди, че изпълнява длъжността „Командир
на отделение“ – държавен служител от надзорно-охранителния състав на
ответната дирекция, като през периода 01.10.2017 г. – 30.06.2019 г. е работил
на сменен режим от 12 ч. или 24 ч. по предварително утвърден месечен
график, но фактическата продължителност на дежурствата е с между 1 ч. и 1
ч. и 50 мин. повече, защото не са отчитани съпътстващи дейности
/инструктажи, отводи, разводи, приемане, сдаване, освобождаване от
дежурство, времето до фактическото местоизпълнение/, даваните дежурства
на външни постове – болнични заведения в П. и други допълнително
възлагани му от работодателя дейности, а по този начин той е полагал
извънреден труд, който не му е бил заплатен, поради което моли съда да
осъди ответника да му заплати допълнително възнаграждение в размер на
1 209,93 лв. за положен извънреден труд за посочения период, ведно с
лихвата за забава в размер на 221,47 лв. от датата на падежа на всяко вземане
до 24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2020 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
й изплащане.
Ответникът не оспорва исковете и счита, че те са основателни, като
3
макар впоследствие да обжалва постановеното решение, с което те са
уважени, единственото му възражение е свързано с неправилно приложение
на действащата през периода разпоредба на чл. 16е от ППЗИНЗС, но не и с
повдигнатите въпроси в преюдициалното запитване, по което е образувано
Дело *-***/20 на Съда на Европейските общности.
На база на установените фактически твърдения съдът приема, че е
отправено преюдициално запитване от български съд, по което е образувано
дело в Съда на Европейските общности, то касае въпроси, свързани с
тълкуване на правото на Европейския съюз, в частност Директива 2003/88/ЕО
относно някои аспекти на организацията на работното време, засягаща
защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари, но този
въпрос не е пряко свързан със спора, с който е бил сезиран П.т окръжен съд,
поради което решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване
няма да е задължително за въззивния съд на основание чл. 633 от ГПК.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че не е било налице
основание за спиране на производството по делото до приключване на
посоченото дело на Съда на Европейския съюз, като обжалваното
определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 05.05.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 730/2021 г. по описа на П. окръжен съд – V гр.с., с
което е спряно производството по делото до приключване на дело № *-***/20
по описа на Съда на Европейския съюз.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5